КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 21 ФЕВРУАРИ

2013 г. В Бангладеш хиляди протестиращи се обявяват за смъртни присъди на военни престъпници от войната през 1971 г. най-известният от които е лидера на основната ислямистка партия в страната, „Джамаат-и-Ислами Бангладеш“ Абдул Кадер Молла. Във войната за независимост от Пакистан са убити над три милиона души.

2002 г. – В Египет 370 пътници загиват при най-голямата железопътна катастрофа в тази страна.

1995 г.

Американецът Стив Фосет става първия човек в света обиколил сам земното кълбо, като пресича Тихия океан.

1992 г.

Тридесет и шестото Народно събрание приема Закон за реституцията, с който на бившите собственици се връща национализираната им собственост.

1990 г. – Умира Ирина Тасева – българска драматична актриса. Родена е на 22 юли 1910 г. в Кюстендил. През 1929 г. завършва театралната школа на Н. Масалитинов. Започва творческата си дейност в театър “П. К. Стойчев”. От 1930 г. до пенсионирането си работи в Народен театър “Иван Вазов”. Еднакво добре се справя с драматичните и комедийните роли. Участва в: “Ромео и Жулиета”, “Коварство и любов”, “Дон Карлос”, “Дивата патица”, “Мадам Сан Жен”, “И най-мъдрият си е малко прост”, “Машенка”, “Егор Буличов и другите”, “Майка Парашкева” и др. Участва в радио и тв постановки (“Вратите хлопат”, 1977 г.), както и във филма “Български орли” (1941 г.). През 1963 г. издава книгата “Така блестят звездите”.

1986 г.

В 7 ч. и 48 мин. става земетресение от VІ-та степен по скалата на Медведев- Шпонхоер-Карник с епицентър гр. Стражица, на 240 км североизточно от София. На 7 декември 1986 г. в 16 ч. и 17 мин. става ново земетресение в Стражица със сила VІ – VІІ-ма степен по скалата на Медведев-Шпонхоер-Карник. Загиват трима и са ранени осемдесет души, а 80 % от жилищния фонд в община Стражица е негоден за използване. Силно засегната е и община Попово.

1974 г.

Умира Ламар (псевдоним на Лалю Маринов Пончев) – български поет и писател. Роден е на 1 януари 1898 г. Завършва Търговската гимназия в Свищов (1916 г.) и Школата за запасни офицери (1918 г.). Участва в I световна война. Уволнен е от чиновническа служба в Троян за анархистични убеждения (1923 г.). От 1925 г. до 1947 г. ръководи основаната от него печатница „Ново изкуство“, редактира и издава сп. „Новис“ (1929-1932 г.). Участва във втората фаза на II световна война. След 9 септември 1944 г. е редактор на списание „Български воин“ и „Турист“, на вестник „Ехо“ и др. Съчинения: „Арена“ (1922 г.), „Железни икони“ (1927 г.), „Запад-Изток“ (славянска поема, 1944 г.), „Утро над родината“ (стих., 1951 г.), „Мъдростта на годините“ (1959 г.), „Зуници над България“ (лирика, 1962 г.), „Светло и сред нощ“ (роман, 1962 г.), „Дъбово усое“ (импресии, 1965 г.), „От изгрев до залез“ (роман, 1966 г.), „Размразената лавина“ (есета, мисли и спомени, 1970 г.), „Земни видения“ (стихове и поеми, 1975 г.) и др.

1972 г.

Умира Георгий Викторович Адамович – руски поет, критик и преводач. Роден е на 19 април 1894 г. в Москва. През 1923 г. емигрира във Франция. Теоретик е на „Парижката нота“ – литературен кръг в руската емигрантска поезия, оформил се в началото на 30-те години на ХХ в. около сп. „Числа“. Автор е на сборник със статии „Самота и свобода“ (1955 г.), на стихосбирка „Единство“ (1967 г.), критико-есеистични „Коментарии“ и други.

1968 г.

Умира Хауард Уолтър Флори (Florey) – английски патолог, член на Лондонското Кралско дружество (1941 г., през 1960-1965 г. – негов президент). Роден е на 24 септември 1898 г. в Аделаида, Австралия. Завършва университета в Аделаида (1921 г.). През 1921-1924 г. следва в Оксфордския университет. През 1925-1926 г. работи в различни американски лаборатории, през 1927 г. е преподавател в Кеймбридж. Професор е по патология в Шефилдския (1931 г.) и в Оксфордския университет (1935-1962 г.). Ректор на Кралския колеж в Оксфорд (1962-1968 г.). Автор е на научни разработки по патология на капилярните кръвообращения, изследвания на възпалителните процеси, функциите на лимфоцитите и антибиотиците с микробен произход. Ръководи експериментите по синтезиране на пеницилин в чист вид (заедно с Е. Чейн). През 1940 г. за първи път използва успешно пеницилина за лечение при човека и животните. Носител е на Нобелова награда за физиология и медицина (1945 г., заедно с А. Флеминг и Е. Чейн).

1965 г.

На митинг в Ню Йорк е убит чернокожият американски мюсюлмански лидер Малкълм Екс.
Малкълм Екс (истинско име Малкълм Литъл) е деец на негърското движение в САЩ. Роден е през 1925 г. В младежките си години се занимава с кражби и продажба на наркотици. В периода 1946 – 1965 г. излежава присъда за углавно престъпление. През периода е активист в движението “черни мюсюлмани”, възглавявано от Илайджа Мохамед. През 1964 г. основава собствена мюсюлманска секта – “Организация на афроамериканското единство”. Малкълм е блестящ оратор, проповядва идеологията на “черния национализъм”. По-късно стига до извода, че е необходима промяна в съществуващия строй в САЩ. Застрелян е в Харлем по време на публично изказване. Считан е за герой на борбата на афроамериканците за техните права. Автор е на книгата “Автобиография на Малкълм Екс” (1964 г.). През 1992 г. в САЩ за него е сниман едноименен филм.

1961 г.

В СССР е създадена печатната агенция “Новости”.

1952 г.

Умира Христо Караманджуков – деец на македоно-одринското революционно движение, общественик и книжовник. Роден е в с. Чокманово, Смолянско. Завършва Сярското педагогическо училище, следва философия и педагогика в СУ „Св. Климент Охридски“. Още като ученик се включва в редовете на ВМОРО. През 1900 г. е избран за секретар на околийското ръководство на Ахъчелебийско (дн. Смолянско), а по-късно ръководи дейността в Гюмюрджинско и Дедеагачко. През 1902 г. на конгреса на Одринския окръг на ВМОРО в Пловдив е избран за организатор и агитатор в Малкотърновския революционен окръг. Участва и в работата на конгреса в местността Петрова нива през 1903 г., където се взема решение за обявяване на въстание в Одринска Тракия. Включва се дейно в Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. След поражението му полага грижи за настаняването на бежанците от Тракия. Дълги години работи като учител в Сяр, Цариград, Дупница и София. От 1937 г. е главен инспектор в Министерството на народната просвета. Включва се активно в дейността на Тракийската организация от основаването й през 1922 г. Участва в редактирането на „Тракийски сборник“ (1928 г.). От 1934 г. до 1945 г. е председател на Тракийския научен институт. Издава книгата „Западнотракийските българи в своето културно-историческо минало, с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“.

1947 г.

Умира Стефан Бончев (С. Б. Иванов) – български геолог, създател на геоложка школа в България, един от основателите на Българското геоложко дружество през 1925 г. Роден е на 17 януари 1870 г. в Габрово. Поставя началото на геотектонските проучвания; работи върху геоложкия строеж на Западна Стара планина. Автор е на геоложки карти на Балканския полуостров (1936 г.) и на България (1930 г.).

1947 г.

В САЩ за е произведен първият фотоапарат “Полароид”. Методът на “мигновената фотография” става последната иновация в историята на фотографията – в момента, когато инженерът Едуин Ленд получава снимка, която не изисква обработка след експониране. Все пак не било открито нищо ново в техниката на фотографиране.

1945 г.

Георги Димитров пише до ЦК на БРП / к / – “Необходимо е да се поздрави предоставеното равноправие на македонците в рамките на нова Югославия.”

1943 г.

В Източна Македония е основана нелегална гръцка организация „Съюз на другарите по оръжие от националните борби“ начело с полковник Ант. Фостеридис за организиране на съпротива срещу българското управление. Според данните, с които разполагат българските власти в областта към 28 юли 1943 г. сумирано силите на „Съюз на другарите по оръжие от националните борби“ и ЕЛАС възлизат на около 1000-1200 въоръжени бойци. Партизанските отряди са добре въоръжени и разполагат с определени бойни възможности.

1941 г.

В хода на Втората световна война двеста двадесет и седем немски войници от дивизията за диверсии „Бранденбург“ влизат в България и поемат контрола над двадесет и четири стратегически обекта.

1936 г.

Роден е Кирил Дончев – български филмов композитор, автор на музиката за: „Вечен календар“ (1966 г.), „Морето“ (1967 г.), „Ако не идва влак“ (1967 г.), „По тротоара“ (1967 г.), „Случаят Пенлеве“ (1968 г.), „Тръгни на път“ (1969 г.), „Птици и хрътки“ (1969 г.), „Вечни времена“ (1975 г.), „Бой последен“ (1977 г.), „Вилна зона“ (1975 г.), „Сами сред вълци“ (тв, 1979 г.), „Нощем с белите коне“ (тв, 1985 г.), „Без драскотина“ (1989 г.) и др.

1934 г.

Умира Аугусто Сесар Сандино (Sandino) – никарагуански национален герой, генерал (от 1926 г.). Роден е на 18 май 1895 г. в селско семейство. Сменя различни професии и в търсене на работа напуска родината си. Работи в рудници в Хондурас, Гватемала и на петролните находища в Мексико. Завръща се в Никарагуа през 1926 г. и се включва в националноосвободителната борба. В средата на 1927 г. оглавява партизанската борба против подразделенията на САЩ, окупирали Никарагуа, която прераства в гражданска война и довежда до освобождаване на страната (януари 1933 г.). Извикан е в Манагуа за преговори за прекратяване на гражданската война и е убит.

1933 г.

Родена е Нина Симоне – американска певица, пианистка и автор на песни.
Юнис Катлин Уеймън, по-известна като Нина Симон (на английски: Nina Simone), е родена в Трайон, Северна Каролина, в семейство с осем деца. Тя е известна и с текстовете, които пише. Музиката й обикновено е причислявана към джаза, но на нея не й харесва това определение, така че за нейното творчество може да се каже още, че съдържа елементи на блус, Ритъм енд Блус и соул. Нина Симон умира в съня си на 21 април 2003 г.

1927 г.

Роден е Юбер Живанши – френски моделиер, създател на търговската марка “Живанши”.
Юбер Джеймс Тафин дьо Живанши създава първия си салон през 1952 г. Залага на възможностите за комбиниране на дрехите – те могат успешно да се заменят според желанието и настроението на клиента. След успешния пробив в Париж Живанши отваря бутици в Рим, Цюрих, Буенос Айрес. Скоро Юбер влиза в компанията на най-изявените майстори на модата. Роклята, която Одри Хепбърн носи във филма „Закуска в Тифани“ му донася голяма слава. Той се старае да прави и дрехи за жени, които не са съвсем слаби и не са много богати.

1925 г. – Излиза първият брой на списание “Ню Йоркър”.

1924 г – Робърт Мугабе († 2019 г. ), министър-председател и президент на Зимбабве .

1919 г. –  Народното събрание приема Закон за еднократен данък върху военновременните печалби от годините 1914 г. – 1918 г.

1916 г. –  Започва битката при Вердюн между армиите на Франция и Германия за Вердюнския укрепен район. Това е едно от най-продължителните и кръвопролитни сражения (известно като “месомелачката”) през Първата световна война (1914-1918 г.), завършило едва през лятото, без някоя от страните да получи надмощие, въпреки че общият брой на дадените жертви надхвърля 1 милион. Германското командване решава през 1916 г. да нанесе главен удар на Западния фронт срещу Вердюнската дъга – опора на целия френски фронт, отбранявана от 8 френски дивизии. На петнадесеткилометровия участък на пробива срещу две френски дивизии немците съсредоточават шест и половина дивизии с деветстотин четиридесет и шест оръдия (от които четиристотин деветдесет и шест тежки) от състава на III-та немска армия. III-та немска армия е командвана от кронпринца (престолонаследника) Фридрих. Атаката на 21-25 февруари среща силната съпротива на французите и немците не успяват да направят пробив. Френското командване въвежда в боя втора армия, командвана от генерал А. Петен. За седемдесет денонощия (в периода февруари-април) в жестоки боеве германците се придвижват на шест – седем километра. След Вердюнската операция войната става позиционна. В нея Германия използва до петдесет дивизии от всичко сто двадесет и пет и загубва около шестстотин души. Франция привлича в операцията шестдесет и пет дивизии от сто двадесет и пет и загубва триста петдесет и осем хиляди души.

1907 г.

Умира Димитър Пандуров (Панджуров или Панджаров), наричан още Митре Влаха, Митре Влаот или Митре Влашето. Той е български революционер, войвода на ВМОРО. Митре Влаха е роден в костурското село Кономлади (днес Макрохори, Гърция) в областта Кореща в семейството на Никола Пандуров. Според някои автори, като Симеон Радев по произход е влах, а според други получава прякора си Влаха, тъй като като малък слугува у влашко скотовъдно семейство. Според статистиката на Васил Кънчов и според тази на Димитър Мишев Кономлади е чисто българско село, едно от най-събудените села в Югозападна Македония. В Кономлади в 1901 година е формирана първата чета на ВМОРО в Костурско, към която след конфликт с бея, при когото слугува, се присъединява и неграмотният овчар Митре Влаха. В четата на ВМОРО Митре се ограмотява и постепенно се издига до помощник на войводата Георги Папанчев. Участва на Смилевския конгрес на ВМОРО, който взима решение за вдигане на въстание в Македония. През май 1903 година четата на Митре Влаха дава сражение на османските войски при село Руля (днес Котас). По време на Илинденското въстание Митре Влаха участва в нападението на османския гарнизон в село Вишени и в голямото сражение при село Писодер. Митре Влаха е един от малкото ръководители на организацията, които остават нелегални в Македония след потушаването на въстанието. В началото на април 1904 година Митре формира нова чета, която бързо се разраства и ръководството на Битолския революционен окръг го прави главен войвода на Костенарията. Като войвода на най-югоизточната българска област Митре Влаха започва да води и упорита борба с появилата се гръцка въоръжена пропаганда в Македония. Митре Влаха на няколко пъти се сражава с гръцки андартски чети. На 22 февруари 1907 година четата на Митре Влаха, намираща се в село Жупанища (днес Левки), е предадена на турските власти от подкупения от костурския гръцки владика Германос Каравангелис българин Христо от село Шестеово (днес Сидирохори). След тежка битка Митре Влаха е тежко ранен и се самоубива. Погребан е в село Апоскеп с цялата си чета. На 13 март 1907 година, костурската чета на ВМОРО влиза в Жупанища и наказва със смърт предателите на войводата. Митре Влаха е възпят в много народни песни.

1904 г. – Роден е Алексей Николаевич Косигин – руски политик, министър-председател на СССР (1964-1980 г.). Член на Комунистическата партия от 1927 г. През 1939-1940 г. е народен комисар на текстилната промишленост на СССР. През 1941-1942 г. заместник-председател на Съвета по евакуацията. От 1948 г. – финансов министър на СССР. Депутат във Върховния съвет на СССР (от 1946 г.). Умира 18 декември 1980 г. в Москва.

1897 г.

В периода 19 – 21 февруари в Бургас се провежда учредителен конгрес на дружествата „Странджа“. „Странджа“ е първото дружество на тракийските бежанци в България. Основано е на 12 май 1896 г. във Варна от капитан Петко Войвода и братя Драгулеви. Поставя си за цел да защитава интересите на българите от Одринска Тракия пред българското правителство и пред Великите сили. През следващите години дейността му се разраства и обхваща и други населени места в страната. Печатен орган: в. „Странджа“, излиза от 1896 г. до 1899 г. През 1900 г. се обединява с Върховния македонски комитет, който се преименува във Върховен македоно-одрински комитет (ВМОК).

1893 г.

Роден е Константин Владов Муравиев – български политик. Завършва “Робърт колеж” (1912 г.) и Военното училище в София (1915 г.). Един от лидерите е на БЗНС, също така и народен представител. Един от организаторите на “Врабча”1 и участник в “Петорката”. Личен секретар е на Александър Стамболийски. Генерален консул в Ротердам (1920 г.), ръководител на българската легация в Холандия (1921 г.) шарже д’афер в Истанбул (1922-1923 г.) министър в правителството на Александър Стамболийски (1922-1293 г.) и на Народния блок (1931-1934 г.), министър-председател на последното правителство преди Деветосептемврийския преврат (1944 г.). Осъден е на доживотен затвор от т. нар. Народен съд. Освободен е през 1955 г. По време на унгарските събития отново е задържан (1956 г.), прекарва пет години в лагера “Белене”. Реабилитиран е от Върховния съд през 1996 г. Съчинения: “Събития и хора”, “Договор за мир в Ньой” (1993 г.). Умира на 31 януари 1965 г. в София.

1886 г.

С Указ № 28 на княз Александър I армията се демобилизира и преминава към мирновременно положение.

1885 г.

Във Вашингтон е открит паметник на Джордж Вашингтон. Той е най-високия в света – височината му е 169,3 метра.

1881 г.

Българското правителство отправя нота до Високата порта за подобряване положението на българите в европейските вилаети на Турция и за прилагане на чл. 23 и 62 от Берлинския договор. Високата порта скъсва дипломатически отношения с Княжеството (възстановени през ноември 1882 г.). Преди това – на 27 януари същата година, българското правителство отправя нота в същия дух и до Великите сили.

1878 г.

В турското правителство се извършват промени. Парламентът се разпуска.

1878 г. –  Главнокомандващият Дунавската армия великият княз Николай Николаевич предава ултиматум на Високата порта за получаване на покана за влизане на руски части в Сан Стефано.

1874 г.  – Роден Дмитрий Гулия († 1960 г. ), народен поет на Абхазия , основател на абхазката писмена литература.

1872 г. –  В Москва е основан Държавният (Императорски) исторически музей.

1870 г.

Роден е Стефан Бончев (С. Б. Иванов) – български геолог, създател на геоложка школа в България. Той е един от основателите на Българското геоложко дружество през 1925 г. Поставя началото на геотектонските проучвания; работи върху геоложкия строеж на Западна Стара планина. Автор е на геоложки карти на Балканския полуостров (1936 г.) и на България (1930 г.). Умира на 21 февруари 1947 г.

1866 г.

Роден е Август фон Васерман (Wasermann) – германски микробиолог. През 1906 г., заедно с А. Найсер и К. Брук, предлага серологичен метод за установяване на сифилиса в човешкия организъм. Умира на 16 март 1925 г.

1864 г.

По инициатива на патриарх Софроний в Цариград се свиква църковен събор, който трябва да се произнесе по българския въпрос. От българска страна в събора участват владиците Панарет Пловдивски, Доротей Софийски и Антим Преславски и едно мирско лице – Гаврил Кръстевич. Избира се комисия, която да разучи и докладва пред събора българските искания, но в нея са включени само гърци. След завладяването на българските земи от османските нашественици всички епархии на Българската патриаршия преминават в подчинение на Цариградската (Вселенската) патриаршия. В резултат на продължителната църковно-национална борба, със султански ферман от 28 февруари 1870 г. се учредява Българската екзархия. Тя е върховна национална организация на Българската православна църква и просъществува до 1953 г. Създаването на Българската екзархия е резултат от дългогодишната борба на българския народ за извоюване на своя църковна независимост. По силата на султанския ферман и екзархийския устав, изработен от църковния събор, свикан в Цариград през 1871 г., Българската екзархия е призната за официален представител на българската нация в Османската империя. В устава й са утвърдени две начала: съборност (участие на духовници и вярващи в църковното управление) и изборност. Свиканият на 12 февруари 1872 г. Временен съвет на Екзархията избира за пръв български екзарх ловчанския митрополит Иларион. Този избор обаче не е одобрен от Високата порта и на 16 февруари същата година на негово място е избран видинският митрополит Антим I. Цариградската патриаршия от своя страна се обявява против образуването на Българската екзархия и на 16 септември 1872 г. я обявява за схизматична, т.е. отцепническа, тъй като последната не признава върховенството на патриарха. До освобождението на България от османско иго екзархията съдейства за обединяването на българските земи и ръководи просветното дело в тях. Тя води борба против западната католическа пропаганда, която се стреми да насажда своето влияние сред българския народ. След обявяването на Руско-турската освободителна война – 1877-1878 г., екзарх Антим е свален от своя пост и е заточен в Мала Азия заради неговата патриотична дейност и проявени симпатии към Русия. За нов екзарх е избран ловчанският митрополит Йосиф I. След Освобождението Българската екзархия съсредоточава своята дейност главно в онези български земи, които по силата на Берлинския договор (1878 г.) остават отново в пределите на Османската империя. Наред с грижите за поддържане на българските черкви тя полага усилия за разгръщане и на просветното дело сред българското население в Македония и Одринско. Противопоставя се на засилването на сръбската и гръцката пропаганда в тези области. До избухването на Балканската война (1912-1913 г.) влиянието на Българската екзархия в Македония и Одринско се простира в следните епархии: Охридска, Битолска, Скопска, Дебърска, Велешка, Струмишка, Неврокопска, Костурска, Леринска (Мъгленска), Воденска, Солунска, Поленинска (Кукушка), Серска, Мелнишка, Драмска и Одринска. Първите седем от тях се управляват от български владици, а останалите – от екзархийски наместници. След разгрома на България в Междусъюзническата война (1913 г.) екзарх Йосиф I премества седалището си в София. След неговата смърт през 1915 г. в продължение на три десетилетия тя се управлява от Свети синод, начело на който стои наместник-председател. През 1945 г. за нов екзарх е избран софийският митрополит Стефан I. На 10 май 1953 г. свиканият църковен събор прокламира издигането на Българската екзархия в Българска патриаршия. За патриарх е избран пловдивският митрополит Кирил, а след неговата смърт през 1971 г. – ловчанският митрополит Максим.

1852 г.

Роден е Николай Гарин (псевд. на Николай Георгиевич Михайловски) – руски писател. Най-известни произведения: тетралогията „Детството на Тьома“ (1892 г.), „Гимназисти“ (1893 г.), „Студенти“ (1895 г.), „Инженери“ (отпечатана след смъртта му, 1907 г.). Пътува в Далечния изток, Корея, Манджурия и публикува сборник очерци „В Корея, Манджурия и Ляодунския полуостров“ (1899 г.). Умира на 10 декември 1906 г.

1828 г.

В щата Джорджия, САЩ излиза пилотния брой на първия индиански вестник в света – “Чероки феникс”.

1794  – Роден Антонио Лопес де Санта Анна († 1876 ), мексикански генерал, 11 пъти президент на Мексико.

1788 г. – Възползвайки се от затрудненията на Високата порта, Австрия обявява, че се включва във войната срещу Турция. Това решение внася смут сред турските управляващи. Свиканият от султана военен съвет не може да изработи общ план за предстоящите бойни действия. През лятото на същата година 50-хилядна австрийска войска се установява в Земун, готвейки се да нападне Белград.
Австро-турските войни от XVI-XVIII век са общо десет на брой и се водят между Австрия и Османската империя от 1532 г. до 1790 г., с известни прекъсвания. Първоначалният стремеж на Австрия е да сложи ръка върху Унгария, след което се бори за влияние и в Югоизточна Европа. Отчитайки своите ограничени икономически и военни възможности, Австрия търси съдействието и помощта на други държави като Венеция, Полша и Русия, както и на Ватикана, насърчава освободителните борби на поробените от Османската империя балкански народи, като им обещава своята помощ. Въпреки че такава на практика не получава, българският народ през това време се вдига на редица въстания, по-значителни от които са Търновските въстания от 1596 г. и 1598 г., Чипровското въстание (1688 г.), въстанието в Западна България (1737 г.) и др. Разгромът на тези въстания предизвиква големи изселвания на българското население в съседните страни.

1784 г.

В Крим пристанищният град Ахтиар е преименуван на Севастопол.
Севастопол (на украински и руски Севастополь, татарски:Aqyar) е град в Южна Украйна, разположен на полуостров Крим, който административно не влиза в пределите на Автономна република Крим. Населението на града е 378 600 (2005 г.) Името на града идва от гръцките думи Σεβαστος (Севаст, Севастократор) – еквивалент на латинската титла „Август“ и πολις (полис) – „град“ и буквално се превежда като „градът на императора“.

1677 г.

Умира Бенедикт (Барух) Спиноза (Spinoza, d’Espinosa) – холандски философ материалист, пантеист и атеист. Роден е на 24 ноември 1632 г. Произхожда от семейство на евреин търговец. След смъртта на баща си поема ръководството на търговските дела и едновременно с това започва да дружи с опозиционно настроени към Калвинистката църква интелектуалци. Преследван от ръководителите на еврейската община в Амстердам, Спиноза се заселва в Хага, където създава основните си философски произведения. В политическите си схващания е републиканец и противник на абсолютизма. При разглеждане на света на единичните вещи се проявява като радикален представител на детерминизма. Разглежда човека натуралистически, като част от природата. Смята, че е възможно хармоничното съчетаване на частните егоистични интереси на гражданите с интересите на цялото общество. По своя характер философията на Спиноза е пантеистична и съдържа в себе си дълбоко атеистично съдържание. Атеизмът му оказва огромно влияние на европейското свободомислие през ХVII и ХVIII век.

1613 г.

За цар на Русия е избран Михаил Романов – създател на династията Романови, управлявала страната до 1917 г. През 1613 г. в Москва се провежда Земски събор, на който е поставен въпросът за избора на нов руски цар. Кандидати за руския престол са полският принц Владислав, синът на шведския крал Карл-Филип, синът на Лъжедмитрий II и Марина Мнишек – Иван, наречен “Ворьонок”, както и представители на най-големите болярски фамилии. На 21 февруари съборът избира Михаил Фьодорович Романов, 16-годишния син на племенника на първата жена на Иван Грозни Анастасия Романова. В Ипатиевския манастир до Кострома, където по това време се намира Михаил заедно с майка си, е изпратена делегация. На 2 май 1613 г. Михаил пристига в Москва, на 11 юли се извършва коронацията. Скоро водещо място в управлението на страната заема неговият баща – патриарх Филарет, който “владееше всички царски и военни дела”. Властта е възстановена във формата на самодържавна монархия. Ръководителите на борбата с интервентите получават скромни назначения. Д. Пожарски е изпратен като воевода (воеводата е начело на военното и гражданското управление в градовете и административните единици) в Можайск, а К. Минин става думски воевода.