Основната критика заради актьорския състав – транссексуален играе Ахил, чернокожа – хубавата Елена, раздели зрители и критици на две
Морето е неспокойно, вълните се забиват в корпуса на кораба, а Одисей стои неподвижен срещу бурята. Камерата не бърза – задържа погледа си върху героя, докато шумът на водата постепенно заглушава виковете на воините му.
За някои това е една от сцените, които доказват защо новият епос на Кристофър Нолан “Одисея” е определян като едно от най-впечатляващите кинематографични преживявания на годината. За други – пример за филм, който поставя зрелището над емоцията. Малко след премиерата си продукцията на Кристофър Нолан не просто влезе в киносалоните, а се превърна в тема на оживени спорове, разделяйки критици и публика по целия свят.
“Одисея” не остави зрителите безразлични – напротив,
тя ги провокира да спорят
за границите между мит и
модерна интерпретация,
между художествената свобода и вярността към една от най-влиятелните истории в човешката култура. И само за месец събра рекордни приходи от 640 млн. долара.
Защо обаче филм, базиран на една от най-старите истории в литературата, предизвика толкова съвременни диспути?
“Одисея” на Омир е не просто древен епос – тя е произведение, което в продължение на хилядолетия изгражда представите за героизъм, чест и човешка природа. Именно затова всяко ново прочитане се сблъсква с въпроса докъде може да стигне художествената свобода и къде започва отговорността към оригинала. Кристофър Нолан не просто адаптира познат мит, той предлага своя версия на свят, който поколения наред са си представяли по различен начин.
“Бих се засрамила, ако напиша такъв сценарий”, казва Емили Уилсън – преводач на “Одисея” на Омир и преподавател по класически науки. В публикация за London Rewiew of Books тя определя филма като произведение, което търси ефектност. За нея героите от филма не притежават убедителна мотивация за техните роли, което отдалечава лентата от оригиналния епос.
“Изкуственият интелект Grok Imagine ще създаде исторически точен пълнометражен филм по “Одисея”, който напълно запазва художествената стойност на творбата на Омир“, включи се в дискусията около филма и Илон Мъск. Изглежда обаче, че известният бизнес магнат е склонен и към идеята да предостави средства на режисьор – той откликна на публикация, в която се предлагаше
Мъск да даде 100 млн. долара
на Мел Гибсън за създаването
на “исторически достоверна версия“
на филма.
“Лентата потъва по тежестта на собствената си мрачност, изключително тежък и безнадежден, сякаш те притиска като олово”, пише и един от потребителите на Rotten Tomatoes.
Всъщност изборът на актьорски състав се превърна в един от най-обсъжданите теми покрай филма. Решенията на Кристофър Нолан предизвикаха спор не само заради самите изпълнения, а поради въпроса доколко една адаптация на древен мит трябва да следва традиционните представи за своите герои. Най-голямо внимание привлече изборът на Лупита Нионго за ролята на хубавата Елена.
Макар да казва, че все още не е гледал филма, политическият коментатор Мат Уолш поставя въпроса за съответствието между чернокожата актриса и образа на героинята Елена като символ на красотата. Той отправя критика и към Елиът Пейдж, който изпълнява ролята на Синон. За него актьорската идентичност на транссексуалния мъж не отговаря на традиционния образ на мъжа войн от древногръцкия свят. Подобни твърдения се носят из зрителите, сайтовете и социалните мрежи, но зад шумните спорове около филма стои и една друга гледна точка. Тази, която предлага модерен прочит и възможност за един вечен мит.
“Не можеш да изиграеш красотата. Това е митологична история. Подкрепям намерението и версията на Крис, която той разказва”, казва Лупита Нионго, която впрочем е носителка на най-голямото киноотличие “Оскар” за превъплъщението си в драмата “12 години в робство”. Тя не вижда ролята на хубавата Елена единствено през призмата на външността. Според актрисата образът трябва да бъде разглеждан отвъд физическото.
Именно тази идея защитава и филмовият критик Питър Брадшоу от The Guardian. Той определя продукцията като мащабна и амбициозна адаптация, която успява да преплете древния епос с модерната кинематография. Според Брадшоу
Нолан търси не зрелище,
а начин да представи вечни
теми като човешката загуба,
завръщането
по универсален начин.
Положителни реакции към филма не идват само от международната сцена. Българският филмов критик Борислав Гърдев определя “Одисея” като “величествено зрелище”, подчертавайки мащаба на продукцията.
“Добре е, че Нолан създаде нещо, което всички да коментират, от което да се вдъхновяват, критикуват и обругават! Киното съществува благодарение на емоциите и страстите, които създава”, написа във фейсбук и режисьорът Виктор Божинов. И добавя: “Не е задължително само филмът да направи крачката към теб. Понякога и зрителят трябва да направи своята. Един филм не може да угоди на всички и затова са нужни малко толерантност, усилие и дори компромис, ако егото е толкова мощно.
Разбира се, всеки има право да мисли и да говори каквото смята за правилно. Но е тъжно, когато с лека ръка се пренебрегват усилия, които други хора оценяват точно по обратния начин. При това умни, интелигентни и ценни хора, а не някакви ахмаци. Нека не отричаме правото на другите да харесват това, което ние не харесваме. Мисля, че смислените разговори за това как говорим и как коментираме киното тепърва предстоят.”
Може би точно в това се крие силата на “Одисея” – не в способността да предостави един – единствен исторически прочит, а в идеята, че дори хиляди години след Омир тя все още успява да разделя, да провокира и да кара хората да обсъждат. Накрая Одисей отново прекоси море – не между острови и митични светове, а между различните възприятия за това как трябва да изглежда една легенда в ХХI век.
