- Точният брой на сортовете царевица по света е трудно да се посочи с една цифра, тъй като в световен мащаб съществуват хиляди регистрирани земеделски сортове, хибриди и местни традиционни попупации (ландрейси), като броят им постоянно се променя благодарение на селекцията.
За да се придобие представа за огромното биоразнообразие на царевицата (Zea mays), е полезно да се разгледат следните мащаби:
- Местни сортове и генетични банки (Ландрейси)
- Само в световния център на произход на царевицата – Мексико и Латинска Америка – местните земеделци през хилядолетията са създали стотици различни местни форми.
- В Международния център за подобрение на царевицата и пшеницата (CIMMYT) в Мексико се съхраняват над 28 000 уникални образци (мостри) на царевица от цял свят, които включват хиляди традиционни местни сортове и диви родственици.
- Учените-ботаници изчисляват, че само традиционните „раси“ царевица наброяват поне няколко стотин основни клона (например само в Латинска Америка са описани около 300 географски раси).
- Култивирани сортове и търговски хибриди
- В световните регистри за сортове се отчитат хиляди активни търговски хибриди и сортове, създадени от селекционни компании за нуждите на селското стопанство (фуражна царевица, зърнена за производството на нишесте и горива, и др.).
- Само в Европейския съюз в официалните сортови листи са регистрирани хиляди сортове полски култури, сред които стотици видове и хибриди царевица, адаптирани към различни климатични условия.
- Основни ботанически и стопански типове
Независимо от хилядите търговски наименования, в практиката царевицата се дели на 6 основни биологични и стопански групи според структурата на зърното и неговото предназначение:
- Зъбовидна царевица (Zea mays indentata) – най-разпространеният тип в света за фураж и индустриална преработка.
- Твърда (кремиста) царевица (Zea mays indurata) – с твърдо зърно, използвано за грис и хранителни цели.
- Сладка царевица (Zea mays saccharata) – сортовете, които консумираме варени или печени, заради високото съдържание на захари в млечна зрялост.
- Пуканкова царевица (Zea mays everta) – подвид с много твърд ендосперм, чиито зърна се пукат при нагряване.
- Брашнена (пенеста) царевица (Zea mays amylacea) – със зърна, съдържащи предимно мек нишестеен прашец, лесен за смляване на брашно.
- Восъчна царевица (Zea mays ceratina) – чието нишесте е изцяло от амилопектин и се използва специфично в хранителната промишленост.
В допълнение към тези групи, съществуват и десетки декоративни сортове (като популярната цветна царевица с „дъгови“ зърна Glass Gem), чиито багри могат да бъдат жълти, бели, червени, сини, лилави и дори почти черни.
Декоративна царевица (Zea mays var. everta / indurata)
Декоративната царевица е изключително атрактивна със своите многоцветни зърна в нюанси на червено, жълто, синьо, лилаво, кафяво и дори черно. Тя съчетава както естетическа стойност, така и практическо приложение.
1. Основни характеристики
- Външен вид: Кочаните са сравнително малки, покрити с полупрозрачни или плътни люспи (обвивки), които разкриват зърна с невероятно разнообразие от цветове, често наредени на групи в различни нюанси.
- Предназначение:
- Декорация: Използва се масово за есенна и зимна украса в домове, магазини, училища, както и за празници като Хелоуин и Деня на благодарността.
- Консумация (Пуканки): Повечето сортове декоративна царевица са от тип „пуканкова“ царевица. Това означава, че въпреки твърдите си и цветни зърна, след изсушаване те могат да се пукат на вкусни пуканки (въпреки че самите пуканки обикновено са бели на цвят отвътре).
2. Отглеждане и грижи
- Засяване: Сее се през пролетта (април – май), когато почвата трайно се затопли над 10°C.
- Място: Изисква слънчево място и добре дренирана, плодородна почва.
- Опрашване: Тъй като цветът на зърната се определя от генетичното опрашване (всеки косъм на кочана отговаря за едно зърно), декоративната царевица трябва да се сади на блокове, а не в една дълга редица. Това гарантира добро опрашване от вятъра и запазване на шарената окраска.
- Изолация: Препоръчително е да се сади далеч от обикновена сладка царевица (за консумация в млечна зрелост), за да се избегне кръстосано опрашване, което би развалило вкуса на сладкия сорт и шарките на декоративния.
3. Прибиране на реколтата
- За разлика от сладките сортове, които се ядат зелени, декоративната царевица се оставя да изсъхне напълно на растението в края на есента.
- Кочаните се берат, когато листата и обвивките им напълно изсъхнат и победнеят.
- Преди употреба за декорация или пуканки е добре кочаните да се доизсушат на сухо и проветриво място за още няколко седмици.
НДТ/ИИ
- ДЕСЕТТЕ НАЙ-ИНТЕРЕСНИ И УНИКАЛНИ СОРТОВЕ ДОМАТИ
- ЕТО Я НАЙ-ДЪЛГАТА КРАСТАВИЦА В СВЕТА
- „Не храна, а предмет на изкуството“: 800-килограмова тиква израсна във вила край Москва
