В началото на май, Добруджански земеделски институт се включи в Единадесетия национален събор на овцевъдите в България, който се провежда ежегодно през месец май от 2013 г. край Петропавловския манастир до село Арбанаси, област Велико Търново. Организира се от Сдружение „Национален събор на овцевъдите в България“, Фондация „Наследство в бъдещето“, Сдружение „Национална овцевъдна и козевъдна асоциация“ (НОКА), Сдружение „Развъдна асоциация за млечни овце“, със съдействието на общините Велико Търново, Лясковец и Горна Оряховица и с подкрепата на Министерство на земеделието на Република България. Съборът е единствен по рода и мащабите си не само в България, но и на Балканския полуостров, и е без аналог в Европа.
Презентацията на добруджанци на престижния форум включва 6 елитни млади животни – 3 млади кочлета и три млади овце на 18-месечна възраст – от Североизточната българска тънкорунна порода, която е призната като нова българска порода още през далечната 1974 г.. Тя е съхранена до днес благодарение на института, където в продължение на близо 50 години се полагат нужните грижи и усилия за развъждане и поддържане на единственото стадо в България от тази ценна порода, която през последните години е обявена за застрашена от изчезване. Напоследък специалистите в областта на животновъдството отделят особено внимание на тънкорунното овцевъдство, тъй като то представлява подложка за размножаване на месодайните породи в овцевъдството. Оценката на специалисти от ИАСРЖ (Изпълнителна агенция за селекция и репродукция в животновъдството), извършващи ежегодна бонитировка на животните е, че в института се води „селекция № 1 в тънкорунното овцевъдство“.
Добруджански земеделски институт ежегодно участва в национални животновъдни изложения, предимно с елитни млади мъжки животни от Североизточната българска тънкорунна порода овце, където многократно са му присъждани грамоти и призове за елитни млади кочлета. Целта на участието в подобни форуми е да се популяризира и да се възвърне интересът на родните животновъди към Североизточната българска тънкорунна порода, която е особено подходяща за добиване едновременно на месо, мляко и вълна.
