© |
Даниела Везиева, министър на икономиката във второто служебно правителство на Стефан Янев и заместник-министър при второто правителство на Бойко Борисов, в интервю за Аудиокаста на „Фокус“ „Това е България“
В Епизод 66 на Аудиокаста на „Фокус“ „Това е България“ ще погледнем към икономиката през призмата на предложния законопроект за бюджет за тази година с дефицит от 6,4% от БВП, което се превежда като дупка от 12 милиарда лева. Могат ли да се изцедят от икономиката търсените от бюджета 6 милиарда лева, за да се свие дефицита до 3%? Наш гост е Даниела Везиева – министър на икономиката във второто служебно правителство на Стефан Янев и заместник-министър при второто правителство на Бойко Борисов. Г-жо Везиева, ваши колеги наложиха кулинарната традицията да оприличават бюджета с разновидност на меню. За един той беше постна пица, за друг – кутията на пицата. Как ще оприличите сега предложения от служебния кабинет вариант? Може би заготовките за пицата?
По-скоро бих го нарекла като гурме обяд.
Гурме?
Гурме обяд.
Защо?
Ще обясня. Първо, бих разделила въпроса на две части, и едната част е свързана с геополитиката и геоикономиката. Това, което наблюдаваме в последните три години – прерастването на пандемичната криза във енергийна, в ресурсна, в капиталово ресурсна, е отражение върху сегашния бюджет. Затова казвам, че бих го разделила на две. Ние понесохме трудно пандемията, ние говоря не само в България като държава, но и страните от Европейския съюз, и въобще страните в света, по простата причина, че се оказа, че сме безкрайно много зависими една от друга. Тази глобализация разпредели производството, така че за да произведем ето този лаптоп, ни трябват няколко държави, които изработват съответните части. Пандемията наложи мораториум върху това и естествено икономиката тръгна в съвсем друго русло. Освен това не бива да забравяме, че по време на пандемията ресурсният капитал беше почти обезкървен, от една страна заради жертвите, които се постигнаха като големи числа по време на пандемията, от друга страна заради намаляването на производството, безработицата, която се увеличи, съкращаването на персонала. Най-много пострадаха т.нар. „секторни услуги“. Персоналът, който работеше там, той се пренасочи, тръгна да си търси друга работа, което се отрази върху сектора на услугите, откъдето всъщност намалява и добавената стойност на този сектор. Така че процесите, които се стекоха в последните три години, те си дадоха своето отражение върху бюджетите на самите държави. Към това като прибавим, че ние от 2020 година вървим в посока по-скоро на служебни кабинети отколкото на редовни, това ни пречи изключително много, защото ние нямаме дългосрочна стратегия за развитие, нямаме дългосрочни политики, които да намерят своето отражение във финансовия план. Защото бюджетът е финансов план, който на практика изпълнява политиките, които редовен кабинет задава. Служебният кабинет няма как да направи такива политики и ние в момента работим с рамката, зададена от редовния кабинет през 2022 година.
Вие сте били и зам.-министър в редовно правителство, били сте и министър в служебен кабинет.
Много различно се работи.
Отвътре познавате картината, затова направете разлика, моля ви.
Много различно се работи. Когато ти имаш един предстоящ 4-годишен мандат, ти изработваш стратегии, които ти дават хоризонти от порядъка на 10 години. Ти имаш време да работиш върху законови рамки, имаш време да правиш анализи, имаш време да направиш наистина дългосрочни прогнози, и то обвързани не само с развитието на нашата държава като частност, но и развитието й в общата икономическа картина. Докато в един служебен кабинет ти имаш конкретни задачи, които трябва да свършиш. Най-вече основното е да се проведат избори.
И ако може да се закрепи положението?
И изпълняваш текущи задачи, които са на дневен ред. Така че ти нямаш много опции, за да правиш политики, т.е. въобще не можеш да правиш политики за късия период, в който е определен служебният кабинет. Неговия мандат е от 2 до 3 месеца.
Стряскащо звучи сега дефицит от 6,4% и нов дълг в размер на 13.7 милиарда лева. Какво означават тези параметри за икономиката?
Това означава почти фатален сценарий, ако трябва да го облечем в някаква такава кратка форма.
А в по-дългата форма: фалити на предприятия?
Ами фалити на предприятия… Вижте, наистина звучи много стряскащо, но то си има своите обяснения. Например приходната част, тя в периода на голямата инфлация бе увеличена, което позволи да се направят всички тези големи разходи, свързани със социалните сфери, които бяха гласувани от предходния парламент, които обаче остават в тази рамка да продължават да съществуват, освен това и да растат. И затова по-скоро всички икономисти, които в момента говорят за бюджет, говорят за разходната част.
Че там трябва да се свие, че там трябва да се ореже?
Че там трябва да се намали. Но в същото време предложението за данък свръхпечалба, както повечето от икономическите анализатори го наричат самоубийство, то наистина е такова. Такъв данък еднократен е действително въведен в Европейския съюз, т.е. има такова предложение, но той е свързано само със сектора на производство на електроенергия. Предложението, което е дадено в проекта на бюджета, валидира върху всички, които изпълняват стопанска дейност, извършват по-скоро стопанската дейност.
В превод какво означава това, г-жо Везиева? Че ще почнат фирмите да крият доходи, ще се играе на котка и мишка?
Точно така. Това означа, че изкуствено ще ги поставим в ситуация от рязкото изсветляване, което в последните години виждаме, и то е свързано с държавната политика това осветляване, ще се върнем пак в сивия сектор. Нали, този разрез, който е направен като съпоставка между 4-годишен период 2018-2021 година, и облагането на печалбата, която е увеличена с 20 пъти, всъщност дава основание на всички, които в момента работят добре, да не показват това, което реално са…
Са постигнали?
… постигнали като добавена стойност. Защото липсата на анализ за това каква е печалбата в тоя период към момента, поне в проекта, който виждаме, няма такъв анализ, не е ясно как точно ще се извършва това, защото в печалбата в тоя период влизат и помощите за КОВИД, влизат програми и проекти, които са меки връзки, които са свързани с услуги, но това дава възможност на фирми наистина да качат своята печалба. Това означава ли, че ще обложим тези помощи, които дадохме?
Май означава.
Явно да. Така че този данък според мен няма да свърши някаква работа, още повече с еднаквото позициониране на всички фирми, с еднаквата ставка. Да, би могло да се направи данък свръхпечалба, и то в енергийният сектор, но той трябва да е със скала, трябва да разграничим производителя от търговеца, да видим къде е минимумът, който е необходим, за да е нашето потребление нормално, и оттам нататък да облагаме с някаква скала. Така направен, той няма да има този икономически ефект, който се предполага.
Това е една уравниловка с другите, с всички сектори?
Всички, както напоследък е модерно да се казва, на калпак ще ги обложим тия, което не е добър вариант, и няма, наистина няма да доведе до този ефект, който се очаква, както и Данък „Дивиденти“ 100% – това означава да убием държавните предприятия изцяло.
Аз за тях имам специални въпроси към вас, но преди това ми се иска да свършим с разходната и приходната част на бюджета, с висока инфлация и празна хазна.
Аз казах, защо хазната е празна. Да, от една страна имаме висока инфлация, която през увеличението на заплатите увеличава тази приходна част през данъците – преките и косвените, в същото време имаме драстично увеличение на разходите.
И това означава ли, че държавата се източва по някакъв начин и по някакви канали?
Това означава, че е нарушен дисбаланса.
Това не е ли евфемизъм?
Балансът е нарушен, т.е. имаме пълен дисбаланс. Да, това означава точно това. Аз затова казвам, че без да е направен пълен анализ и на приходната, и на разходната част, числата, които в момента всички коментират, те не са сами по себе са числа, зад тях стоят много различни аналитични стойности, много различни показатели. Така че нека да видим пълната картина, малко да успокоим това говорене, защото ситуацията не е чак толкова страшна, нали, няма проблем, който да не може да бъде решен, няма ситуация, която да не може да бъде решавана. Единствено необратима е смъртта, всичко останало подлежи на експертна работа и на комуникация. Друг е въпросът, доколко партиите са готови да седнат да си говорят по тези теми. Защото пак казвам, служебният кабинет даде един финансов план, но това, което ни предстои в следващите периоди до края на годината, това е обвързано и с изпълнение на политики. Така че ако не помислим за средносрочна, по-скоро дългосрочна прогноза и някаква стратегическа рамка, ние непрекъснато ще сме в този разговор: трябва ли да теглим дълъг, трябва ли да намаляваме разходите…
Трябва ли да вдигаме данъците?
… трябва ли да вдигаме данъците. Това ще е един непрекъснат разговор. В крайна сметка ние наистина имаме необходимост от редовно правителство, това е. Разковничето е това: редовно правителство, дългосрочен план, съобразен с реалната икономическа ситуация. Защото аз ненапразно започнах с това, че светът се промени изключително много, ние забелязваме, че икономики, които преди не поглеждахме, които са си самодостатъчни, т.нар. „ресурсни икономики“, те в момента се чувстват много по-добре. В същото време виждаме тази агресия към политиките на Европейския съюз от външния натиск, през енергийни източници, през кризи, през войната в Украйна, през стоките за потребление, които тръгват от Украйна, знаете за ситуацията със зърното. Днес тече такъв разговор в Европейския съюз, защото търговската, обща политика на Европейския съюз не е готова да поеме тези предизвикателства. В същото време трябва да отчетем, че държавите в Европейския съюз имат национални интереси, и националното производство е приоритет за всяка една държава – националният стабилитет, националната сигурност, тя минава през икономиката. Националната сигурност е 99% икономика.
И ние на този фон не можем да уредим вътрешните си крамоли?
За съжаление е така.
А какво ще се случи, ако се продължи с досегашния бюджет при положение, че не се направи правителство?
Според мен трябва да се погледне по-сериозно в разходната част и да се прецени до колко социалните разходи трябва да растат по начина, по който са предвидени, предвид финансовия план, който е в момента. Нали, защото да не забравяме и да отчетем и друго: фазите на инфлацията са цикличен процес и ние вече слизаме от тази гигантска стойност. Последните данни навсякъде, и в нашата страна, и от март месец индексите на потребителите показват, че има намаляване на инфлацията, което означава автоматично, че приходната част ще намалее, а в същото време, увеличавайки заплатите ние наистина увеличаваме приходната част през данъците, но в същото време българина се усеща по-беден.
Ами цените растат.
Нетното увеличение на доходите всъщност не покрива потребителското увеличение, потреблението.
Ето, инфлацията казвате пада, но цените и на едро, и на дребно си растат.
Си растат, и тук по-скоро ролята на държавата е в контрола. Говорим за спекула. Тази спекула единствено и само може да се бори през засилен регулаторен режим и контрол, няма друг начин. Но ако се върнем на, вие казахте, че допълнително ще ме питате, понеже масово се коментират двата данъка: свръхпечалба и Данък „Дивиденти“. Аз казах, че със свръхпечалбата не напразно се нарича масово самоубийство, ако го приеме, защото това наистина ще повлече след себе си много повече негативни процеси. И сивата икономика, и укриването на данъци, и плащането на минимална работна заплата плюс нещо на ръка, което не е от полза за никой, защото след това фирмите не могат да кандидатстват по програми, не могат да излязат на светло. Това коства период. А ние сме в ситуация, в която трябва да започнат европейските програми до 2027 година.
Което не можем да започнем.
Което не можем да започнем, върху което не се работи. И то не се работи поради същата причина, защото ние нямаме реални политики, имаме наследена рамка.
Която ако не се направи правителство, ще остане?
Която ще остане, да, ще се актуализира за следващите 3 месеца, ще се удължи.
А какво се случва с дивидентите от държавните предприятия?
Вижте, законът е много ясен: Данък „Дивиденти“ си съществува и всеки първостепенен разпоредител, той съобразно бизнес програмите, бизнес плановете на всяко едно държавно предприятие или общинско, си налага съответните данъчни ставки върху Данък „Дивидент“, т.е. го определя съобразно закона и правомощията си. Налагането на 100% такъв данък ще унищожи масово държавните предприятия, защото това е свързано с капиталови разходи за разширяване на производство, от което те имат необходимост, това е свързано с плащания на кредити, на вътрешни заеми. Това означава след три месеца да търсим откъде да им дадем пари, за да мога да съществуват.
Или да ги извадим на тезгяха за продан?
Това не е решение на нито един от проблемите ни в момента. Това по никакъв начин нито ще напълни достатъчно много хазната, така че да могат да се използват тези средства за нещо друго, нито ще даде възможност на държавните предприятия самите те да съществуват и да се развиват. Нали непрекъснато говорим, че ни е приоритет да ги направим конкурентноспособни? Тогава защо искаме да ги обложим със 100% данък?
Малко над 260 ли са тези държавни предприятия?
Около 350 са и 850 са общинските.
Защо за тях се говори като за някаква гъска, която трябва да се оскубе, или кокошка, все едно?
Ами защото е по-лесно, защото когато принципалът ти е част от държавата, много по-лесно е да режеш там и да намаляваш там, по-малко е напрежението, отколкото ако го направиш в частния сектор, където всички асоциации, всякакви други професионални структури ще реагират на секундата. Държавните предприятия нямат този лукс. Затова. В същото време аз искам да кажа, че законът е много категоричен по отношение на това, как се структурират бизнес плановете, програмите как се одобряват, какъв е механизмът за Съвета за директорите, кои са показателите, които те трябва да изпълняват за техните възнаграждения. Така че всичко това е регулирано. Не виждам причина да ги обричаме на това в момента. Чух много изказвания, всеки се хваща в този данък, пак казвам, защото това е по-лесният вариант. Но какво ще донесе той след себе си?
А защо не се говори за развиване на тези предприятия? За тях става дума, все когато трябва да се вземат пари.
Когато има скандал.
Да, или когато има скандал. Вие най-добре го знаете.
За съжаление, да.
Като министър на икономиката бяхте принципал на Държавната консолидационна компания.
И не само. Истината е, че те са развиват, и ако всичко това, което правят, е повече популяризирано, може би отношението на цялото ни общество към този тип сектор, той не е сектор, а е част от…
Той все пак е част от държавната икономика.
… от икономическия ни живот, ще бъде по-различно според мен.
А не се популяризира – защо?
Ами според мен не се популяризира, защото те са си по традиция държавните предприятия, и какво те правят, някак си остава скрита тази картинка.
Която поражда спекулации и подозрения.
Която поражда много спекулации и по отношение на възнагражденията на Съвета на директорите, и по отношение на много неща.
Информацията, която изтече за увеличаване на заплатите на членовете на бордовете в тях предизвика доста негативни реакции.
Само да кажа, че възнагражденията на членовете на Съвета на директорите и надзорните органи, всички контролни органи на публичните дружества, се определя по съответна формула, и тя не е константна. Значи, тя е свързана с: колко е стойността на капитала, колко е средносписъчния брой на персонала, какъв е финансовият резултат, каква е рентабилността на дружеството, каква е добавената стойност на всеки един зает, какви са задълженията на едно дружество. Всичко това се изчислява на всяко тримесечие. Освен това има ограничения в рамките на 3 работни минимални заплати и т.н. Има много сложни показатели, които повярвайте ми, нито един администратор в държавата не си позволява да ги надскочи, точно защото са много публични, точно защото предизвикат много обществен интерес. Така че ако този месец някой е получил 5000 лева, това не означава, че в следващите 3 месеца ще ги получава – всичко това зависи от показателите, които изредих, и не бива да спекулираме с това, не бива да ги обричаме. Голяма част от тях имат много съществено място в развитието на икономиката.
За което също не се говори.
За което също не се говори. Така че ние сме длъжници по-скоро на държавните предприятия. Аз пак казвам, така или иначе те ще бъдат обложени с Данък „Дивидент“, съответно в зависимост от своята бизнес програма и в зависимост от първостепенния си разпоредител, но 100% това означава, че им прекратяваме почти дейността, не им даваме възможност за никакво развитие.
Да, те няма и откъде да вземат парите.
Защото представете си някакво дружество, което има кредитно задължение, дали ще е вътрешно кредитно, между първостепенен или второстепенен разпоредител, или ще е с външна институция, то трябва да се погасява. А какво правят, когато ние им приберем всички пари? Със сигурност има дружества, които изглеждат много добре като стойности, и това е свързано с производство, това е свързано с индустрия. Ние какво, за пореден път ли ще кажем, че няма да се развиваме като индустрия? Ние изоставаме изключително много по отношение на развитието на индустрията ни.
Ето затова искам да ви питам: има ли българската икономика ресурсите да преодолее тенденциите на дефицитните бюджети?
Да, има такъв ресурс.
А защо не се използва и защо не се говори за него? Аз постоянно, извинете, на всеки ваш пасаж и ваш коментар аз питам: защо не се казва, защото досега не се показва?
Ами защото сме, как да кажа, фокусирани в предизборни кампании. Ние през три месеца реално сме в предизборна кампания. И темата „Икономика“, „Развитие“, което всъщност е първостепенна, „Демография“, която е най-огромният ни е проблем по отношение на икономическото ни развитие, защото ние непрекъснато губим хора, обезлюдяваме райони. Но ние сме непрекъснато в предизборна ситуация, което само по себе си дава друг тип разговор: по-популистичен, говорим, каквото си мислим, че искат да чуят хората. В същото време хората не искат да чуят това. Хората искат да чуят, какви са ни плановите в следващите пет години, как ще се развиваме, как ще се развива всяка една община. Никой не качва темата за това предложение на общините да им се връща част от данъците, които те събират.
Децентрализацията я забравихме тотално.
Тотално сме я забравили и общините почват да стават от бедни все по-бедни. Защото когато нямаш възможност за инвестиционни проекти, затова никой не говори, към момента няма разработен нов закон за инвестициите, което е огромен проблем, защото искаме да правим инвестиционни проекти по подобие на всички останали, искаме да правим зони такива, каквито са в цял свят, с всички удобства, но законът ни е стар. Има икономически секторни дейности, които въобще не са включени в него.
А от кого зависи?
Ама от когото и да зависи, пак казвам, докато нямаме редовен кабинет, това няма как да се придвижи нататък.
Да, не може да се приеме нищо смислено.
Няма кой да приеме такава политика. В същото време ние заради този цикъл на избори, които са вече пети, всъщност сме нонстоп в предизборна кампания, то не спира предизборното говорене.
Да, то и сега между другото продължава от гледна точка да подготвим бюджет с дефицит под 3% от БВП, без теглене на големи обеми дълг, като задържим относително ниски лихви и да не вдигаме данъците. Това не звучи ли като утопия?
Тотално ми звучи като несъвместимост, ако трябва да съм откровена. Защото ако орежем прекалено много разходи, т.е. приемаме един вариант, в който спираме растежа на работните заплати, съответно на социалните плащания, или не ги спираме, а поне ги замразяваме за някакъв период от 2-3 месеца.
Какво се случва?
Ами какво се случва, когато сме в предизборна кампания? Какво се случва? Което се случи предния път.
Хората отиват за гъби.
Увеличихме, колкото можахме социалните разходи, и затова е тази ситуация в момента.
А какви са секторите в Българската икономика, които са в състояние да ни преведат през тази криза? Има ли на какво да се опре реално България?
Разбира се, че имаме. Ние имаме производства, които макар че ги отчитаме като ниско иновативни, са с много висок процент в БВП, нали. Естествено, че имат нужда от доста реформа, като дърводобива например, като производството на мебели, като производството на химически елементи, на химически съставки и продукти. Цялата химия, имаме уникално добра химия в страната, имаме фирми, които са на световния пазар и са изключително търсени. Така че има през какво да минем. Имаме тежка индустрия, макар и не е толкова широко популяризирана и не в огромен размер, но имаме. Имаме, но трябва да се правят инвестиции. Трябва да се правят инвестиции в тези производства, за да може тази индустрия да се разраства. В същото време за да спрем да говорим за регионален дисбаланс, в какъвто сме в последните 10 години, от което цялата ни Северна България почти се опразни, липсата на инфраструктура е изключително важен елемент. Бизнесът следва транспортната инфраструктура. Там, където няма добра инфраструктура, нямаме съответно добър бизнес, няма как да привличаш инвеститори.
А как ще се преодолее регионалния дисбаланс при положение, че в София растежът е 6%, в страната – наполовина, а в някои региони, като Северозападна България на 1/3?
Ами точно с разпределението на средствата по Плана за възстановяване и по програмите.
Този план заприлича на Годо.
Той заприлича на Годо, макар че не знам, дали е заприличал на Годо, по-скоро как да кажа, заради тази цикличност, в която сме влезли, чисто политическа и политическо говорене, не може да се извърши реалната експертна работа. По-скоро това е проблемът. Никой не може да каже дали няма да влязат пари по План за възстановяване или ще влязат, това в момента не е коректно като говорене. Една част се изпълнява по Плана за възстановяване.
Ама много малка част.
Много малка част, така е, ние за миналата година не усвоихме средствата, макар че бяха заложени в бюджета. Така че има по какво много да се работи. Въпросът е, че когато не виждаме ясна перспектива, ясен хоризонт, всичко това остава назад и търсим варианти за оцеляване. Докато търсим варианти за оцеляване, няма как да вървим напред.
Г-жо Везиева, ако погледнем сценарно в различни варианти, които могат да се случат: в България има правителство, в България няма правителство, според вашата експертиза, какво трябва да се направи, така че държавата съвсем да не грохне?
Държавата няма как да грохне. Държавата няма как да грохне, няма как да фалира и ред такива думички, които чувам напоследък.
Ами масово се говорят.
Да, да, така е. Но има оптимистичен и реалистична вариант. Оптимистичния вариант е с редовно правителство, в което ние наистина в някакъв по-дълъг хоризонт да работим.
Какво трябва да направи едно редовно правителство?
Едно редовно правителство първо трябва да си определи приоритетните цели, които са свързани с икономическото развитие и дългосрочната му прогноза. Ако говорим, че основен приоритет ни е влизането в Ееврозоната, то покрай влизането в Еврозоната има страшно много други неща, които трябва да са свършат. И тук влиза и темата за регионалния дисбаланс, и тук влиза, какви ще се инвестициите в различните части на страната, и тук влизат и визиите на общините за тяхното развитие.
Не само инфлацията и дефицита.
Не само инфлацията и дефицита. Просто разговорът е съвсем различен, темите са съвсем различни. Ние без дългосрочна икономическа политика няма как да мръднем наистина не на крачка, на половин крачка. Реалистичния вариант ако не се случи кабинет, то това означава, че работим в същата фискална рамка. И с това, което имаме, решаваме конкретни проблеми. Това е. Те пък всъщност, политиките в този бюджет са наложени от кабинета от 2022 година, така че тези политики продължават да се изпълняват, едновременно с това се усложни ситуацията покрай енергийната криза.
Въпреки големите критики към тези политики?
Ами вижте, аз няма да съм критикът, който ще каже: добри ли са или не са добри. Бих казала следното: иска ми се политиките, които бъдат направени или се правят, да са преди всичко националните политики – да, съобразени с Европейския съюз, съобразени с хармонизираното законодателство, с регулаторните рамки и т.н. Но ми се иска да са националните ни политики.
Бихте ли ги подредили като формулировка?
Да, бих ги подредила. Основният за мен приоритет е развитието на индустриализацията и добавената стойност на икономиката. И в това влиза кръгова икономика, влизат нисковъглеродните технологии, влизат енергийните, зелените технологии. Но това трябва да се направи с план. Не да кажем: даваме еди колко си милиона за солари или за каквото искате, като зелена енергия, и всички започват да искат да си купят солари, независимо от това, че ние нямаме готова инфраструктура за приемането. Това е също един от проблемите в енергетиката. Трябва да се направи инфраструктура. Как ще ги включваме, как ще ги обслужваме?
Друго, което трябва да се направи?
Образованието. Образованието трябва да е много по-целенасочено към професиите. Общото образование. Ние в момента сме в ситуация, в която имаме да не кажа много, но достатъчно пари за образование от БВП предвид рамката, която беше сложена миналата година. Нека да видим един отчет от тоя програмен бюджет: как се е изпълнил, колко се е увеличило качеството на образованието. Ние говорим за програмните, те са реални програмните бюджети, в същото време какъв е ефектът е това? Все повече и повече плащаме допълнително пари за частни уроци на децата си, все повече и повече липсват висококвалифицирани средни специалисти в производство.
Все повече и повече расте функционалната неграмотност.
Точно така. Т.е. срещу средствата, които даваме, какво имаме насреща, какъв е резултатът, каква е оценката, какво е качеството на това, за което даваме пари? Говори се за нереформирани социални сфери, защото образованието е така, всъщност образованието е в основата на развитието на икономиката. Когато ти имаш добре подготвен човешки ресурс, то тогава нямаш проблем с инвестициите, нямаш проблем с това какво ще правиш, защото имаш достатъчно много кадри, и то добри кадри. В същото време сега бизнесът казва: „Няма кадри“, а в образованието продължават да се развиват професионални паралелки, такива, каквито са си се развивали. И това е пак свързано с развитието на общините. Ето аз връщам цикъла обратно към планирането: всичко зависи от това, как си представяме как ще изглежда нашия град, нашето село, нашата общинка и нашата държава. Ако аз смятам, че в общината, в която живея, искам да се развива туризъм, ами значи на мен ми трябват такива специалисти, на мен фокусът ми ще е там. И образованието трябва да ми ги даде. Но без да планираме, не става. Вижте, пазарната икономика е планиране, тя е 90% планиране.
И колко процента анализ преди това?
Много, 100%. За да можеш да планираш, ти трябва да стъпиш на реална база.
А защо и това не се прави? Или и за него малко се говори?
Напротив, прави се. Но въпросът е, дали са прави на части, примерно на Министерство на икономиката му са необходими 4 типа анализи, то ги произвежда, и съответни ги ползва, когато трябва да взема решение. Въпросът е, как го обединяваме целия този аналитичен процес. Нали дълго време говорим за електронно управление, дълго време говорим за реализацията му, но те са взаимосвързани нещата. Не знам, как се взема решение, когато нямаш добър анали и не знаеш къде си реално. Така че образование, демография. А демографията с какво е свързана? Демографията е свързана с възможности за развитие на всеки човек, т.е. с работа, т.е. с добър бизнес и с добро образование.
И с добро здравеопазване.
И с добро здравеопазване. Така че да, има как да ги решим проблемите, въпросът е: искаме ли да го направим.
На този етап май сякаш не искаме.
Искрено се надявам да не стигнем до там да не искаме. Искрено се надявам да има редовен кабинет, защото ние наистина реално изоставаме. Не говоря за това, че нашият външен рейтинг по някакъв начин се понижава или т.н.
Той се понижава, понижават ни го вече.
Ами то е нормално. Когато нямаш предвидимост в едни отношения, било то икономически, било то политически, било то външноикономически или външнополитически, съответно рейтингът ти пада. Нали, това е една от причините инвеститорите хем да гледат към нас, защото ние в момента сме доста добра дестинация за инвестиции, в същото време заради това ще има, няма да има правителство, ще ходим на избори, всички са така леко с една стъпка назад, нали, хем искат да дойдат, хем пък се чудят как да го направят.
И не си помагаме особено като атакуваме и съдебната система, това е допълнително.
Съдебната система… Ние сме царе да атакуваме всичко и да слагаме етикети. Ако от това малко се отърсим, може би няма да гледат на нас като на най-корумпираната, като на страната с най-лоша съдебна реформа. Във всяка една от държавите има такива проблеми, въпросът е, как те изглеждат, как те самите говорят за тези проблеми. Ние сами се, как да кажа, сами се уличаваме не е точният израз, по-скоро сами се набеждаваме в това. Такива процеси и проблеми има във всяка една от страните.
И от което страда икономиката, от което страда всичко.
От което страда всичко. Да, имаме нужда от съдебна реформа – нека спокойно да проведем тоя разговор, нека не обвиняваме един, втори или трети, нека го направим на база на експертност. Какво ще реши промяната на един проблем в цялата една съдебна реформа? Нищо. Така че дошло е време за съвсем различен разговор и дошло е време за друг подход в тези разговори. Докато тона на омразата е водещият тон, няма как да сме конструктивни.
Цоня Събчева
https://www.focus-news.net/rss.php?cat=34
Източник
