Такива хора са само 1 до 2% от световното население
Учените установяват, че те са бързи, амбициозни, енергични и оптимистични, с огромна устойчивост срещу стрес и* с по-висок праг на болка
Вече има безброй изследвания, които показват, че ако човек спи нощем по-малко от 7-8 часа, това се отразява тежко върху здравето. Някои проучвания дори не се въздържат да наричат липсата на достатъчно сън „смъртоносна опасност“.
Оказва се обаче, че има една малка група индивиди, на които са им достатъчни 4-5 часа нощна почивка, за да се чувстват енергични и работоспособни и при които това не създава риск от появата на сериозни болести. Ново изследване показа, че тези хора имат генна мутация, която ги кара да се наспиват бързо.
40-годишната Алана Ръш, технологичен съветник от Дъблин, си ляга в 1,30 ч и се събужда около 6 сутринта.
„Днес излязох от къщата в 4,45 ч – казва тя. – Винаги съм се чувствала малко по-различна от повечето хора. Получавам истински прилив на енергия и креативност вечер, но също така обичам да гледам изгрева, да излизам рано. Приятелите ми мислят, че съм луда, и се шегуват, че обръщам времето, защото мога да свърша толкова много за 24 часа.“
Свикнали сме хората да бъдат разделяни на
два хронотипа: „сутрешни чучулиги“ и „нощни сови“
„Чучулигите“ естествено се събуждат рано и са особено работоспособни в първата част от деня, а и „совите“ обичат да стоят до късно и са креативни вечер. Новото проучване установява, че избрана група лица може да бъде и двете.
За тях идеята, че всички се нуждаем от осем часа сън на нощ, за да сме в добра форма, е мит, разказват британски медии.
Луис Птачек е невролог в Калифорнийския университет в Сан Франциско. Заедно с колегата си Ин Хюи Фу, генетик и невролог, са идентифицирали седем специфични гена, които правят някои хора „кратко спящи“ – такива, които се нуждаят само от четири до шест часа сън на нощ и нямат никакви последици за здравето.
„Всичко започна в средата на 90-те години на ХХ век с една жена, която дойде с оплакване, че е изключителна чучулига – спомня си Птачек. – Тя винаги се събуждаше в малките часове, когато беше студено, самотно и тъмно. Каза ми, че има генетична история на това в нейното семейство и че нейните внучки са същите, така че се чудех дали можем да изолираме този ген и да го клонираме.“
Птачек и Фу установили, че жената и семейството имат генетична мутация, и когато публикували резултатите си,
хиляди семейства с къс сън сами предложили да бъдат изследвани
Така учените успели да проследят особеността да не се нуждаеш от много сън до различни мутирали гени. Особено обстойно те проучили мутацията в ген, наречен DEC2.
„Една от задачите на този ген е да контролира нивата на мозъчен хормон, наречен орексин, който насърчава будността“, обяснява Птачек.
Когато изследователите предизвикали тези мутации в мишки, те открили, че гризачите се нуждаят от по-малко сън, отколкото техните себеподобни, но въпреки това нямали никакви последици за здравето. При поведенчески тестове мишките не демонстрирали проблеми с паметта, които обикновено следват кратък нощен сън.
И което е още по-удивително, оказало се, че
генът DEC2 може да предпази от някои заболявания
„Когато кръстосахме мишки, които имаха ген за кратък сън, с мишки, носещи гени, предразполагащи ги към алцхаймер, това беше наистина доста интересно – разказва Птачек. – Мишките с болестта на Алцхаймер развиха натрупване на анормални протеини – амилоидни плаки и тау възли – които при хората са отличителни белези на деменция. Но мозъците на хибридните мишки развиха по-малко от тези възли и плаки. Разбира се, това не доказва, че хората с естествен кратък сън са по-малко склонни да се разболеят от Алцхаймер. Ще трябва да изследваме хиляди доброволци, за да сме сигурни, но изглежда, че тези генетични мутации действат като защита по някакъв начин.“
Кратко спящите не само са в състояние да функционират с малко почивка. „Открихме, че този тип хора са наистина забележителни – казва Птачек. – Те са бързи, амбициозни, енергични и оптимистични, с огромна устойчивост срещу стрес и с по-висок праг на болка. Изглеждат по-здрави и може дори да живеят по-дълго.“
Въпреки че може да изглежда като суперсила, краткият сън има своите недостатъци. Алана Ръш посочва, че любовта към късните вечери и ранните сутрини може да направи празниците с приятели трудни.
„Аз съм последната в бара през нощта и също така първата, която тръгва да разглежда забележителностите – казва тя. – Открих, че имам две групи приятели – тези, с които мога да остана до късно, и тези, с които мога да отида на кафе рано.“
Въпреки че средностатистическият човек спи една трета от живота си, науката все още знае забележително малко какво наистина се случва с мозъците и телата ни, докато сме в страната на Морфей.
Смята се, че попълваме запасите от енергия, изхвърляме токсините и консолидираме спомените.
Това, което знаем, е, че по-малкото сън от необходимото може да има сериозни последици за здравето, включително проблеми с паметта, метаболитни проблеми, депресия, деменция, сърдечни заболявания и отслабена имунна система.
Получават ли „краткоспящите“ по-дълбок „бавновълнов“ сън – смятан за най-възстановителния етап на съня? „Всичко е въпрос на ефективност на съня“, обяснява Фу.
Ръш казва, че когато била на 20 г., се притеснявала от факта, че спи само четири часа на нощ, поискала да бъде наблюдавана в проучване на съня.
Изследователите установили, че тя влиза в REM сън (сън с бързо движение на очите, когато обикновено се сънува) много бързо – за няколко секунди – докато на повечето хора това ще отнеме 30-60 минути или повече.
Предполага се, че едва 1 до 2% от населението носят някои от идентифицираните от учените генни мутации, но е малко вероятно също всички ние да се нуждаем от седем до девет часа без прекъсване всяка вечер.
Проучванията показват, че жените обикновено се нуждаят от повече сън от мъжете, а тийнейджърите и децата се нуждаят от повече сън от възрастните, тъй като техните мозъци и тела все още се развиват.
„Не всеки е способен да спи по осем часа без прекъсване“, казва Ник Литълхейлс, треньор по сън, който работи с елитни спортисти, включително футболиста Кристиано Роналдо.
„Мисля, че драматичното повишаване на осведомеността за съня всъщност е влошило нощната почивка на хората. С моите клиенти се опитвам да мисля за съня в 90-минутни цикли и повечето от тях се нуждаят от около четири до шест от тях на всеки 24 часа“, пресмята той.
Тачър твърдяла, че спи по 4 часа, Да Винчи подремвал по 20 мин на всеки четири часа
През цялата история има примери на прочути личности, които са развенчавали идеята за поне 8-часовия сън. Маргарет Тачър твърдяла, че спи по четири часа на нощ.
Изобретателят Томас Едисън наричал съня загуба на време и „наследство от нашите пещерни дни“. Друг негов велик колега – Никола Тесла, споделял, че никога не спи повече от два часа на ден.
Леонардо да Винчи подремвал по 20 мин на всеки четири часа, вместо да спи всяка нощ.
Имали ли са генни мутации всички тези забележителни личности?
„Невъзможно е да се каже със сигурност, но изглежда вероятно – смята Птачек. – Има естествено кратко спане, но има и това, което наричаме „факултативно кратко спане“. Това са хора с високи постижения, които спят по-малко от средното не поради генетична разлика, а защото амбицията им ги принуждава да спят по-малко, отколкото биха искали.
Това, което е интересно при хората с естествен кратък сън, е, че ако се опитате да ги накарате да спят по-дълго, те съобщават, че се чувстват зле.“
Ако сте от типа хора, които не могат да функционират при по-малко от осем часа почивка, има ли начин да станете „суперспящи“? „Все още не знаем – казва Птачек. – Но след нашето проучване сме малко по-близо до разбирането какво е сънят и как можем да помогнем на милионите хора с хронични проблеми със съня и на всички онези, които искат да спят по-добре или по-ефективно.“
