Православната църква почита на този ден Възнесение Господне. Празникът се отбелязва от църквата още от IV-V век и принадлежи към подвижните църковни празници – 40 дни след Великден. С възнесението Си Иисус завършил делото на спасението. За всички повярвали в Него Спасителят открива небето, за да могат всички да станат съобщници на Неговия живот, да бъдат изкупени и спасени. Затова българският народ му е дал название с дълбок религиозен и богословски смисъл – Спасовден, Денят на Спасителя.
В продължение на 40 дни след възкресението Си Господ се явявал на Своите ученици, беседвал с тях, и им изяснявал много неща за царството Божие.
А на 40 -ия ден от възкресението Си Спасителят възвел Своите ученици на Елионската планина, и тук им дал последното Си настъвление и благословение. И като ги благославял, Господ отстъпил от тях, и започнал да се възнася на небето. Полека – лека Той се отдаличавал от тях, докато един светъл облък Го закрил от очите им.Тогава им се явили два ангела в бели дрехи и казали:
– Мъже галилейци! Що стоите и гледате? Този Иисус, който сега се възнася пред вас на небето, пак ще дойде по същия начин, както Го виждате да възлиза сега на небето.
Учениците се поклонили и се върнали в Иерусалим с голяма радост. Тук те прекарвали заедно в молитва, и съгласно с обещанията на Господа чакали слизането на Светого Духа.
Според народния календар на Спасовден се вика дъжда, като се обикалят нивите и ливадите и се пеят обредни песни:
Свети Спасе, тебе молим,
дай ни дъждец и росица
да се роди жито, просо,
да нахраним сиромаси,
сиромаси и сираци…
Вярва се, че ако вали на Спасовден, годината ще е богата и реколтата — обилна; спасовският дъжд е скъп — капката струва колкото жълтица. На този ден се вярва, че русалките, които ще „сеят“ своята роса над нивите, вече са дошли.
Разпространен е обичаят ходене на росен. Срещу празника болни от различни болести хора и бездетни жени отиват в гори и ливади, където расте лековитата билка росен. От нея русалките си вият венци. Хората носят със себе си нова зелена стомна, нов пешкир, бъклица с вино, пита хляб, печена кокошка и чорапи или пешкир — дар за русалките, който закачат на клоните. Води ги техен близък, който се уважава като „побратим“ или „посестрима“ на болния. Престояват до втори петли, а после мълчешком стават, поръсват се с водата в стомната и скришом влизат в селото. Вярва се, че така ще оздравеят.
Спасовден е последният, седми по ред Велики четвъртък. Според народните вярвания на Спасовден се прибират душите на всички покойници, пуснати на свобода на първия Велики четвъртък. Затова жените отиват рано на гробищата, раздават варено жито и хляб за своите мъртви и разстилат орехови листа върху гробовете им. Така смятат, че им правят сянка на „оня свят“.
Следобеда на мегдана се събират всички и се играят „спасовските“ хора — само по песни, без музикални инструменти. Празнуват и всички именници.
