В нашата рубрика продължаваме да представяме резултатите от изследователската работа на шестокласниците от Клуб „Знаете ли български език?” при СУ „Св. Климент Охридски” в Добрич. Днес ще прочетете биографични очерци за Йордан Драгнев, Вида Димитрова и Тодор Рачински.
ВИДА ДИМИТРОВА
Вида Димитрова е родена на 24 февруари 1910 г. в село Карасинан, сегашно Росеново. Семейството ù било доста заможно. Баща ù бил кмет на селото. Обаче тя искала да учи плетачество и отишла в Добрич. За да помогне на Южна Добруджа, станала член на Добруджанската революционна организация. От 1956 до 1962 г. е председател на Градския общински народен съвет на Толбухин. Хората я определяли като много енергичен, трудолюбив и родолюбив човек. Тя имала основно образование, но била природно интелигентна и действала с изключителен замах. Хората и до днес разказват с обич куриозни случки от ежедневието на Вида Димитрова.
До 1956 година паркът на града ни бил просто една неголяма градина, но тогава Вида Димитрова създала един проект – за парк с езеро. Тя носела камъни за алпинеума и копаела наравно с мъжете. После сядала и ядяла корав хляб с работниците. Целият град ходел да строи парка. Обикновено в събота и неделя повечето добричлии хващали лопатите и отивали да копаят бъдещата градска градина. Така и езерото, и стадионът, и плувният басейн били изградени с обществен труд. Но Вида Димитрова била майстор не само в строенето на града, ами и в организирането на хората. На откриването на басейна тя слязла от файтона, погледнала възторжено към водата, съблякла се по комбинезон и влязла да поплува в басейна. По времето на кметуването на Вида Димитрова градът бил благоустроен и улиците – асфалтирани. Полагали се специални грижи и за здравеопазването.
Вида Димитрова си отива от този свят на 11 февруари 1981 година.
Материалът е подготвен от Полина Пенчева – VІ Б клас
ТОДОР РАЧИНСКИ
Тодор Николов Рачински е агроном, едно от водещите имена в историята на българската селекция на пшеница, покорили световни върхове и прославили
страната ни далеч извън нейните предели. Роден е на 4 юли 1929 г. във Враца, където завършва средно образование като първенец на випуска във Втора мъжка гимназия. През 1948 – 1953 г. е студент в Агрономическия факултет на Софийския университет. Дипломира се с отличен успех в специалността „Селекция на семепроизводството”.
От началото на 1959 г. след спечелен конкурс е назначен за научен сътрудник по селекция на пшеницата в Комплексния научноизследователски институт в гр. Кнежа. А от 1963 г. започва работа в Института по пшеницата и слънчогледа край гр. Генерал Тошево. Наричат Тодор Рачински феномен в българската селекция. Директор е на Института от 1974 до 1980 г. Създава 22 сорта пшеница. Едно от върховите постижения на селекционера е сортът пшеница „Юбилейна”, станал известен на целия свят. На международното изпитване през 1977 г. между най-добрите сортове пшеница в света, организирано от университета в гр. Линкълн, щат Небраска в САЩ, „Юбилейна” заема първото място. Сортът се „родил” след няколкогодишна селекционна работа (обикновено за създаването на един сорт отиват 15 години), признат е за оригинален през 1976 г.
Рачински пръв оценява и използва световните селекционни постижения и ги въвежда в селскостопанската практика на страната, пръв създава и внедрява нискостъблените пшеници с повишена продуктивност и висока устойчивост на полягане, използва нови генетични източници за устойчивост срещу болести и за повишаване на качеството на зърното. Автор е на 55 научни и научнопопулярни публикации.
Завършва жизнения си път на 26 декември 1980 г. при автомобилна злополука, оставяйки след себе си трайна следа и ценно наследство за поколенията. Името му остава съхранено завинаги в народната памет и заслужено се ползва с почитта не само на своите съвременници, но и на своите потомци. Днес Професионалната гимназия по земеделие в гр. Генерал Тошево носи името на Тодор Рачински.
Материалът е подготвен от Мари Ганчева – VІ Б клас
ЙОРДАН ДРАГНЕВ
