Яна Титова се завръща в Младежкия театър не като актриса, а като режисьор

Театърът „Николай Бинев“ празнува 80-годишен юбилей с 6 премиери

Не можеш да остарееш на 80 години, щом си Младежки театър!

Това казва актрисата Ангелина Славова, която започва актьорския си път именно в Младежкия театър “Николай Бинев”, а тази есен представи премиерния си моноспектакъл “Рожденият ден на Рупърт” – част от програмата, посветена на 80-ата годишнина от създаването на театъра. Освен нея още две премиерни постановки – “Чарли в открито море” и “Малкият принц”, вече са показани на публиката.

През следващите два месеца още три нови заглавия са в репертоара. Режисьорката Яна Титова ще се завърне в театъра с пиесата “Лисабон” на писателя и драматург Захари Карабашлиев. Зрителите могат да гледат Христо Гърбов в комедията “Не забравяйте да се подпишете”, а за най-малките актьорът и режисьор Йордан Тинков подготвя детския спектакъл “Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада”.

Историята на театъра започва

през 1945 г. като “Народен

театър за младежта”

в сградата на старото кино “Балкан”. Първата премиера е на 25 януари – “Котаракът в чизми”. Въпреки трудното начало мечтата да се създаде театър, посветен на спектаклите за деца, се превръща в реалност. По-късно театърът е преместен в новата сграда на бул. “Княз Дондуков”, но заради пожар често сменя адреси, докато се набавят средства за възстановяване на сградата. През 2006 г. се открива в новото пространство на бул. “Княз Дондуков”. Същата година театърът приема името на един от изключителните и най-силно свързани с историята на младежката сцена артисти – актьора Николай Бинев.

“Всички години дотук не са били лесни – това само изглежда професия забавление. Но си е отдаване на лично време и емоционален ресурс всеотдайно, предано и всекидневно. Което изморява, дори изтощава и позатваря, поне мен като човек – за съхранение и отдих от шума и суетата. Но щом усетиш приливната вълна от благодарна и развълнувана публика, си казваш: струва си даряването, стигнала е по моста от сцената до човека твоята длан с душата ти в нея, изрекла през теб написаното от друг слово, осмислило се е то към нечий човешки път, избор и промяна”, казва актрисата Ангелина Славова пред “24 часа”.

“Когато обаче отвън не ти вярват и те смятат за почти излишен, изобщо към хората на изкуството, когато се отнасят пренебрежително и със съмнение – като среда, без която уж може да мине държавата; когато сме изправени повече пред цифри, отчети и планиране на “доказателства”, че си необходим, защото културата и изкуството са храна, опора и вдъхновение за всеки жив (та то наистина е така!); всеки път, когато сме пред калкулатора и везните на състезателност за “място под слънцето” в аргументиране изобщо на нужността ни пред невярващи ти хора, това изсмуква творческия плам, разколебава, обезсилва”, разказва актрисата.

Преди 10 години, отново за юбилея на театъра, Маша и Никола Вандови събират и подреждат архива, като издават “Летопис”, включващ всички хора и спектакли, свързани с историята. “Неведнъж съм си чела от този том – добре е да знаеш кой е градил престижа на театъра преди нас, да отдаваш внимание на хората, обитавали пространството на младежкия дух тук. Най-малкото изричам имената им на глас и така за миг оживяват, звуково поне. Разглеждам си и албумите със снимки и с наистина скъпи ми хора в тях. Това успокоява усещането ми за отминаване, защото неизбежно не само в театъра, а всичко “тече, всичко се променя” – “панта рей”, казва актрисата. 

Самота и състрадание в моноспектакъл на

Ангелина Славова 

Представление за състраданието, самотата, емпатията и смисъла да обичаш безкористно – това е моноспектакълът на Ангелина Славова. Главната героиня, в която тя влиза – Луиза Мей, говори за животните като за хора и за смъртта като за живот. Тя е наследница на стара ферма в американския Юг, която изненадващо трябва да приеме журналисти, за да я интервюират за всекидневието ѝ. Тя е средната от седем сестри, с които връзките ѝ са се скъсали почти напълно след детството. Дълги години е живяла самотно, дори без съседи, сега обаче младо семейство се е нанесло наблизо и музиката, долитаща от техния дом, е единствената ѝ компания сред кашоните с вехтории и изпочупени кукли.

“Целият спектакъл е предварителен разговор, в който музиката на Емилиян Гацов-Елби идва от съседите. И интервюто, което героинята трябва да даде, не може да започне, защото музиката звучи силно, а тя отказва да отиде да каже на съседите да я намалят. Това е много интересна задача, в която музиката сякаш не е писана за представлението, а е нещо, с което трябва да се съобразим, преди представлението да започне”, разказва режисьорът Стоян Радев.

Текстът е в превод на Воил Велев, сценографията и костюмите са дело на Елица Георгиева.

13 г. след като Ню Йорк видя „Лисабон“

на Захари Карабашлиев – премиера у нас

17 години след като за първи път стъпих на сцената на Младежки Театър „Николай Бинев“ като актриса, стъпвам отново за първи път, но като режисьор. Вълнението е голямо, пиесата нереално страхотна, екипът въздушно-креативен, а актьорите – изключителни! Така известната режисьорка Яна Титова обяви, че се завръща в театъра. Тя ще режисира пиесата „Лисабон“ на писателя и драматург Захари Карабашлиев, като ще бъде представена за първи път пред българска публика и в пълния си текст. След като завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, Яна Титова играе на сцената в Младежкия и в Народния театър „Иван Вазов“. През последните години все повече работи като режисьор и сценарист, а зад гърба си вече има два много успешни пълнометражни филма – „Диада“ и „Доза Щастие“.

Спектакълът „Лисабон“, който сега ще режисира, е добре познат в чужбина, след като имаше премиера през 2011 г. в Ню Йорк на сцената на „Ла Мама“ – дом на авангардния театър. Режисьор тогава бе българинът Христо Христов, който от 20 години живее в Щатите. Захари Карабашлиев написал „Лисабон“ през 2010 г. първо като 10-минутна пиеса – по поръчка на организаторите на фестивал, посветен на португалската столица. Те се обърнали към автори от цял свят за кратки драматургични текстове да опишат собствените си усещания и представи за Лисабон. Карабашлиев имал съмнения дали ще може да пише за място, където никога не е бил, но бързо създал 10-минутния текст. По собствените му думи не можел да спре – темата го погълнала и направил цяла пиеса.

В пиесата са вплетени теми за свободата, идентичността и невъзможността за излизане от собствените ни затвори.

Сега за първи път ще бъде изигран на българска сцена, а в актьорския състав влизат Георги Гоцин, Юлиян Петров, Теодор Ненов и Павел Емилов. Премиерата е на 29 и 30 ноември на Камерна сцена.

“Малкият принц” и спиралата на живота 

Ето моята тайна. Тя е много проста: най-хубавото се вижда само със сърцето. Най-същественото е невидимо за очите. Всички знаят думите на Малкия принц от една от най-великите и докосващи книги на Антоан дьо Сент-Екзюпери. На сцената на Младежкия театър той оживява в магичния спектакъл “Малкият принц”, който със сигурност не е красива приказка само за деца, а и за възрастни.

Актьорите отвеждат зрителите в далечни земи и непознати планети. Режисьор е Веселка Кунчева, която зад гърба си има два успешни спектакъла с много награди и номинации – “Момо” по Михаел Енде и “Дон Кихот” по Мигел де Сервантес.

“За мен това е като притча – за любовта към човека, за любовта между самите нас, за детето, което трябва да израсне, и за възрастния, който трябва да задържи детето в себе си. В тази спираловидност на човешкия живот трябва да задържим детето в себе си, независимо какво ни се случва – това е приказката, която ни разказа Екзюпери”, обяснява режисьорката. 

Автори на драматизацията са Веселка Кунчева и Полина Христова. Красивият декор и приказните костюми са дело на Мариета Голомехова, композитор е Милен Апостолов, а хореограф е Явор Кунчев.

На сцената излизат актьорите Августина- Калина Петкова, Александър Йорданов, Анна- Валерия Гостанян, Божидар Йорданов, Димитър Иванов – Мич, Игор Коробко, Йордан Тинков, Кристина Янева, Кънчо Кънев, Моника Иванова, София Трейман, Теодор Ненов и Ярослава Павлова. Представлението е подходящо за деца над 10-годишна възраст.

Проф. Пламен Марков първо превежда, след

това режисира “Чарли в открито море” 

Съдбата на трима много различни корабокрушенци, гладуващи на спасителен сал насред морето, е в основата на сюжета на една от най-успешните пиеси – “В открито море”, на полския драматург Славомир Мрожек. А историята на един офталмолог, двама чудати пациенти и един (не)съществуващ враг се разказва в една от първите му пиеси – “Чарли”, писана през 1961 г. Героите и на двете се събират на една сцена. Обединява ги режисьорът проф. Пламен Марков в спектакъла “Чарли в открито море”.

Освен режисьор той е и преводач на пиесите. Сценограф и костюмограф е Мира Каланова, композитор е Калин Николов, а актьорският състав включва Ахмед Юмер, Владислав Стоименов, Георги Гоцин, Кирил Недков, Светослав Добрев, Стефан Мавродиев.

Авторът на пиесите Славомир Мрожек е ярък представител на театъра на абсурда и добива световна популярност със сатиричните си разкази и текстове за театър с философска, политическа, морална и психологическа тематика.

Той е познат с абсурдни комедийни пиеси, които носят дълбоки послания за човека, обществото и социалния договор, умело прикрити под изтънчен хумор и много смях. 

Христо Гърбов в комедията

„Не забравяйте да се подпишете“

Мъж, жена и двама адвокати са наети „за юридическо придружаване по време на среща с лице от противоположния пол“, които да защитават интересите им. Това са ролите в премиерния спектакъл „Не забравяйте да се подпишете“, който ще бъде представен на Голяма сцена. Комедията от Михаил Хейфец е под режисурата на Румен Рачев. Постановката е наситена с куп комични ситуации, в които влизат Симона Бакалова, Гергана Христова, Мартин Емануилов и Христо Гърбов.

Сценографията е на Петьо Начев, а костюмите са дело на Мила Великова. Композитор е Димитър Христов, премиерата е на 30 октомври.

Причудливи герои в “Маншон, Полуобувка и 

Мъхеста брада” 

С много хумор и приключенски дух на сцената на Младежкия театър излизат познатите и обичани герои от световната класика на детската литература -“Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада”. Тези причудливи особняци запознават най-малките зрители със своята лична гледна точка за света.

“История, на пръв поглед за приятелство и героизъм, но съдържаща в себе си актуални и общочовешки въпроси за властта, за страха и за тяхното общо съществуване”, разказва режисьорът на спектакъла Йордан Тинков.

Той подготвя постановката за деца, за да бъдат малките зрители възпитавани и насърчавани да гледат театър.

“Много е важно те да изградят тази потребност заедно със своите родители. Това е много отговорна, както и трудна задача. Отговорна, защото е свързана с това да направим първото добро и незабравимо впечатление у децата при срещата им с театъра, като оставим у тях желанието и амбицията да продължават да ходят. Трудно е, защото светът ни в момента е много развит и преобладаващ с технологични средства и забавления, които са свободни, достъпни и много лесно изкушават децата, както и родителите им, да прибегнат до тях, вместо да отидат на семеен спектакъл. В Младежкия театър се надяваме, че успяваме да намерим добри заглавия,, с които да ги накараме да се върнат отново при нас и да обикнат нашето изкуство”, разказва режисьорът пред “24 часа”.

Премиерата е на 16 ноември от 11 и от 14 часа, както и на 17 ноември от 11 и от 19 часа на Камерна сцена.