Четирилистната църква (тетраконха) в крепостта Залдапа край с. Абрит, община Крушари, е повод в края на годината френският град Лил да бъде домакин на международен форум, посветен именно на този вид религиозни обекти, съобщи пред медии доц. Албена Миланова от Софийски университет „Свети Климент Охридски“.
Тя и проф. Георги Атанасов от Регионалния исторически музей в Силистра са ръководители на археологическите разкопки на късноримския град, по които работят специалисти от България, Франция, Канада, Албания и Италия.
По думите на проф. Георги Атанасов четирилистната църква няма аналог на север от Стара Планина, а в Южна България има само две подобни – в Перущица и Стара Загора. При тазгодишните разкопки, които вече са към края си, екипът е успял да разкрие централния вход към тетраконхата, който е широк над два метра. Предстои разкриването на притвора и атриума.
Църквата е била покрита с мозаечни пана, каквито се откриват за първи път по тези ширини. „Това е скъп строеж, елитен строеж. Неговият архитект е бил човек със знание и възможности, но успоредно с това и много добър конструктор. Тук имаме съвършенство на симетрията. Всичко е абсолютно симетрично – входовете, конхите“, каза проф. Атанасов.
Специалистите вече имат и конкретни данни как е изглеждала тетраконхата във височина, благодарение на разкриването на нейния фундамент, допълни той. „Аз работя вече 42 години в археологията, но такъв фундамент за първи път виждам. Дълбок е около 3,5 метра. Широк е 1,3 метра. Това, редом с останалото, показва, че тази църква най-вероятно е имала купол. Огромното количество тухли, излизат от нападалите стени, показват, че той не е бил с камъни, а тухлен“, каза още проф. Атанасов. Предстои предположението да бъде потвърдено или отхвърлено от конструктивни изчисления.
Четирилистната църква не е била най-голямата или най-богатата в Залдапа, но е направена „с ужасно много претенция“, коментира доц. Миланова. За градежа ѝ са внесени скъпи материали, включително от Константинопол, други са пригодени на място, а трети са донесени от по-стари римски строежи. „Много е претенциозно. Искали са да имат най-доброто“, допълни тя. Според нея храмът е бил впечатляващ и луксозен, но по-малък – вероятно част от по-голям комплекс.
Въз основа на най-ранните материали, които са открити близо до фундамента, учените смятат, че тетраконхата е построена в началото на VI век върху друга сграда, която датира от самото начало на IV век, около времето на Константин Велики. Вижда се как са усвоили римското наследство, което са намерили. Това е въпрос не само на прагматизъм, а донякъде и на това да вземеш старото наследство, да си го присвоиш и да покажеш своята победа над него, като го включиш в своята култура, коментира доц. Миланова.
Залдапа е една от най-големите крепости, построени през IV век от Римската империя малко преди пълния ѝ разпад и след голямата криза към средата на III век. Тя се простира на около 25 хектара и е била замислена като голям продоволствен център, който да побира огромни количества земеделска продукция, допълнителни войски заради близостта до границата и населението от околните селища, разказа доц. Миланова.
Марин Роде от университета в Страсбург и представител на френското Министерство на културата сподели, че тази година са открити амфори, различни видове керамика, стъклена посуда, монети и кости на бели хищни риби и едри преживни животни, които ще помогнат много лесно да се установи хронологията на отделните фази на обитаване на крепостта.
БТА
