УНИЦЕФ залага стартов бюджет от 600 000 лв., с които да реализира проект за борба с агресията в училище. Проектът ще стартира в минимум 5 училища. Ще има конкурс, чрез който ще бъдат подбрани училища с характерен профил. По този начин ще може да бъде обхваната ситуацията в цялата страна. „Най-важното е, че ще търсим училища с различен профил – в голям град, в малък град, в различна общност“, обясни Деница Каменова от УНИЦЕФ. Те ще търсят училища, които са показали, че са припознали проблема и искат да работят по него. Според УНИЦЕФ независимо от еднаквия инструментариум, приоритетът на едно училище в София може да е напълно различен от този в малкото населено място или в учебно заведение с друг социално-икономически профил. Предвидено е във всяко училище да се прави анализ както в началото, така и в края на кампанията. От учителите също ще бъде търсена обратна връзка – какво са знаели преди това и какво са научили. Като индикатор за успех според УНИЦЕФ ще е увеличеният брой сигнали, защото според тях хората не сигнализират, защото не вярват, че институциите ще помогнат. Има разминаване между сигналите, постъпили в МОН, и тези към Закрила на детето, твърдят от УНИЦЕФ. В края на кампанията ще бъде създаден наръчник, който да бъде използван, а не да остане само в рамките на пилотните училища. Наръчникът ще съдържа различни примери как да се включат децата и родителите в борбата срещу агресията, какви упражнения, инструменти и стъпки ще се използват, ще дава насоки как се работи с проблемни деца, както и ще насочва учителите какви дейности да прилагат на ниво клас и ниво училище.
КОМЕНТАР
Проучване на УНИЦЕФ през 20118 г. сочи, че повече от половината ученици на възраст между 13 и 15 години са били жертва на насилие в България, а в страната ни са регистрирани 8 000 случая на агресия в родните учебни заведения. Да не говорим за нерегистрираните случаи – тоест, за потърпевшите набити деца, които са удавили болката си в сълзи и не са казали на никого.
Сега същият този УНИЦЕФ залага бюджет от 600 000 лв., с който ще бори агресията в минимум 5 училища в България. Да приемем, че кампанията премине успешно и положителните резултати се случат. В 5 училища. А в останалите 1964? И защо УНИЦЕФ е разтревожен за агресията в училищата, а системата ни неглижира проблема.
Агресията сред подрастващите не е нито от вчера, нито от миналия месец, нито от миналата година. Проблем, който е очеваден; проблем, който нараства с всеки изминал ден; проблем, който само констатираме. Да, искаме да го решим, но наливаме от пусто в празно.
Причините за агресията в училищата са комплексни, твърдят велики умове в България. От улицата и семейството, до учителите и средата в училище. По-скоро, лично на мен тези комплексни причини ми звучат като комплексно оправдание. Оправдание за нещо, с което не можем да се справим. Или, май не искаме.
И колко от нас си задават въпроса: „Какво всъщност се случва с нашите деца?” Момичета се сбиха пред МОЛ, за да се пуснат по Фейсбук. Други две пък се скубаха заради гадже. Трима млатиха 12-годишно момче в коридора на училището, а „оператор” заснема боя, за да се изфука компанията в социалните мрежи. Поводи за агресия колкото щете. А най-лошото е, че жертвите обикновено са кротки, възпитани и стеснителни деца. Защо агресорите избират подобна плячка? Защото тези хлапета няма да се противопоставят, няма да се оплачат, няма и да отмъстят. Защото е по-лесно да се смаже лек противник. Още по-лесно е, когато трима или четирима се изправят срещу един. Вкусът от победата е някакси по-колективен.
Защо се вторачваме само в агресията сред подрастващите? Тя не е ли отражение на настоящата цивилизация. На това, което ни заобикаля в така нареченото демократично общество. Погледнете новинарските емисии. Всяка вечер водещите новини са за убийства, побоища, грабежи, обири, стрелби. Агресори и жертви. И колкото се може повече подробности и репортажи от мястото на събитието.
На улицата. След като хлапетата чуват от другарчетата си само жаргони, щото, видите ли, така било модерно да се изразяват тийнейджърите, от рода на „задник”, „идиот”, „копеле”, „задръстеняк”, лесно се включват в разговора на същото ниво. Нищо, че мама или тате ще го опердашат, ако си позволи пред тях същия речник.
В семейството. „Моля те, остави ме на мира, цял ден съм бил на работа. Нямам време сега да се занимавам с теб, оправяй се сам. Играй си на телефона, гледай телевизия, прави каквото искаш.” Това е. Родителите спряха да комуникират с децата си. Не защото не искат. А защото самите те са изхабени и изтощени след дълъг работен ден. Или пък от безсилие, че не могат да си намерят работа. Децата общуват с телефоните и социалните мрежи.
В училище. Ще правя каквото си искам, защото съм безнаказан. Системата го позволява.
Отдавна е изчезнал страхът на учениците от учителите. Защото системата го позволява. Сега изчезва и страхът на децата от родителите. А това вече е страшно. НДТ
За още интересни публикации ни последвайте в Google+ или pinterest
