Стратегическият подход на Европейския съюз към Черно море бе фокус на международна конференция, която се проведе днес във Варна. Домакин на форума бе Икономическият университет в града. В кръглата маса се включиха представители на академичните среди, на бизнеса, държавни институции, неправителствения сектор. Присъстващите се обединиха около становището, че България и Румъния трябва да си партнират активно по тази тема.
Черно море не трябва да остава в периферията на европейската политика, каза Меглена Плугчиева, секретар по външна политика на президента. По думите ѝ страната ни подкрепя трите стълба на стратегията на Европейския съюз за Черноморския регион и настоява за изграждане на Център за морска сигурност, който да защитава критичната морска инфраструктура и да укрепва екологичната сигурност.
България и Румъния, заедно с останалите черноморски държави, имат възможност сами да задвижат сериозен разговор за сигурността, икономиката, климата и околната среда в региона и да се активизират спрямо европейските институции и съседите си, без да чакат Брюксел да поеме инициативата, бе позицията на Юлиян Попов, европейски експерт по климатична и енергийна политика, старши сътрудник в Европейската организация за климата. Той изтъкна, че европейската стратегия за Черноморския регион представлява форма на пробуждане – на ЕС, на ЕК и на черноморските държави членки за значимостта на тази граница на съюза.
Черноморските държави трябва да бъдат по-активни, тъй като регионът не получава заслуженото внимание, нито политическо, нито икономическо, посочи докладчикът на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) относно стратегическия подход на Европейския съюз (ЕС) към Черно море и главен секретар на Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) в България доц. д-р Милена Ангелова. Тя подчерта България, Румъния, Грузия и Украйна трябва да работят активно за развитие на по-сериозна инфраструктура и разработване на повече конкретни проекти, защото ако няма такива стратегическият подход ще остане само на книга.
Сероводородът в Черно море следва да се разглежда не като заплаха, а като уникална възможност и нов енергиен източник, като богатство, което регионът все още не е оползотворил, заяви заместник-председателят на Икономическия и социален съвет (ИСС) на България и президент на КНСБ Пламен Димитров по време на конференцията. По думите му България има конкретни и обосновани претенции в рамките на европейската стратегия за региона. Димитров настоя предвиденият хъб за морска сигурност да бъде ситуиран именно в България, във Военноморското висше училище „Никола Й. Вапцаров“, което разполага с необходимия капацитет и експертиза.
Върху свързаността като основен фактор за развитие на Черноморския регион акцентира проф. Мария Гавунели, професор по международно право и заместник-директор на Атинския център за публично международно право – Атина PIL, Национален и Каподистрийски университет в Атина. Тя посочи, че във всички видове политики, които изпълняваме и надграждаме, нещата няма как да се случат, ако я няма основата, която е инфраструктурата. По думите й свързаността е и елемент от отбраната на Черноморския регион, тъй като тази зона е източният фланг на НАТО и граница на Европейския съюз.
Синята икономика и иновациите са бъдещето на Черноморския регион, той разполага с реален потенциал за развитие, включително оползотворяването на сероводорода като нов енергиен източник, но тези възможности остават неизползвани без целево финансиране и истинска европейска видимост, коментира заместник-председателят на Икономическия и социален съвет и изпълнителен директор на Българска асоциация на активните потребители Богомил Николов. Той изтъкна невидимостта на реалните разходи, които войната в Украйна налага върху черноморските държави. По думите му България понася тежестта на енергийната солидарност тихо и без публичен дебат.
Сигурността е дългосрочен процес и за осигуряването й е нужен всеобхватен подход, каза зам.-командирът на Военноморските сили флотилен адмирал Ваньо Мусински. Според него дори изведнъж войната в Украйна да свърши, пак няма да сме толкова сигурни, тъй като конфликти и катаклизми винаги ще има. По думите на Мусински истинската задача пред институциите всъщност е минимизиране на риска при евентуално възникване на проблеми.
Черноморският регион трябва да намери място в бъдещата многогодишна финансова рамка на Европейския съюз, подчерта заместник-председателят на секция REX на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) Йонут Сибиан. Според него трябва да бъдат осигурени източници на финансиране за региона, като може да се търси допълването им от различните инструменти на ЕС. Черноморските държави гледат твърде често към Брюксел, но имат и възможности за пряко партньорство на правителствено ниво, по райони и общини и в неправителствения сектор за решаване на проблемите, посочи Сибиан.
Нужна е европейска стратегия за развитие на Черноморския регион, каза Руди Де Льов, председател на редакционната група по становището на Европейския икономически и социален комитет. Той подчерта, че амбицията никога не е достатъчна, нужни са действия, за да се превърне Черноморският регион в център на сигурността и просперитета. Според Льов е нужно да бъдат създавани работни групи по всеки от трите стълба, планирани в стратегическия подход на ЕС към Черноморския регион. По думите му е задължително да се дефинират конкретни срокове и да има реален план за действие, за да се търсят и варианти за финансиране.
Необходимо е да се работи за финансовото обезпечаване на развитието на Черноморския регион, обобщи председателят на Икономическия и социален съвет (ИСС) на България Зорница Русинова. Тя припомни, че през миналата година ИСС е приел резолюция за стратегическия подход към Черно море, а наскоро е излязъл и с обща резолюция по многогодишната финансова рамка на Европейския съюз. По думите ѝ двете теми са тясно свързани и ще продължат да бъдат сред акцентите в работата на съвета, тъй като предложенията за бъдещата финансова рамка на ЕС могат да претърпят сериозни промени в хода на дебатите в европейските институции. Според Русинова активност по теми теми трябва да проявяват и управляващите.
