Световният ден на психичното здраве, отбелязван на 10 октомври, е не само символ, но и покана за осъзнаване, каза в интервю за БТА психологът Стефка Динева. По думите ѝ този ден напомня на хората да се вгледат в себе си с въпросите „Как се чувствам?“ и „Имам ли с кого да споделя?“. Ако дори един човек реши да потърси помощ или да говори открито за това, което го тревожи, замисълът на деня е изпълнен, допълни тя.
Тази година темата е „Достъп до услуги – психично здраве по време на катастрофи и извънредни ситуации“.
„В моменти на бедствие или криза е нормално да се чувстваме уплашени и объркани,“ обяснява психологът Стефка Динева. „Първата стъпка е човек да си осигури физическа безопасност. След това е нужно да се върне в тялото, което означава – в реалността.“
Това, по думите ѝ, може да се постигне чрез дълбоко дишане, фокус върху телесното преживяване, движение, усещане за почва под краката. „Когато тялото се успокои, умът започва да се стабилизира. След това е важно преживяването да бъде утвърдено – да признаем страха си и да дадем пространство на болката,“ казва Динева.
Едва когато човек се почувства стабилен, може да потърси по-дългосрочна подкрепа. „Грижата започва от възстановяване на базовото функциониране, а после – постепенно навлизане в по-дълбоките емоционални процеси,“ обобщава тя.
Динева обясни, че психичното здраве не е липса на страдание, а способност да се възстановим, когато животът ни разтърси. „То е умението да преживяваме емоциите си, без да се изгубим в тях, и да поддържаме връзка с реалността, с другите и със себе си. Здрав човек не е този без трудности, а този, който знае как да се върне към вътрешния си център и да присъства в живота си“, уточни специалистът.
Според нея психиката изисква същото внимание, каквото отделяме на физическото здраве. „Нашата психика има нужда от грижа, както тялото от движение и храна. Това означава да обръщаме внимание на емоциите си, да си позволяваме да казваме „не“, когато го чувстваме, и „да“, когато е истинско. Да пуснем контрола, да поискаме помощ, когато е нужно, и да си позволим почивка без вина“, посочи психологът.
Динева отбеляза, че през последните години се наблюдава положителна промяна в отношението към психичните заболявания. „Хората все по-често говорят открито. Зрялост настъпва, когато престанем да възприемаме психичното страдание като слабост и го разпознаем като сигнал, че нещо в живота ни има нужда от внимание“, каза тя.
По думите ѝ грижата за психичното здраве включва самонаблюдение върху мислите, емоциите и поведението, структура и яснота в ежедневието, движение, качествен сън и добра храна. „Здравето е и в отношенията, в които има взаимност и уважение. Психичното здраве започва там, където свършва осъждането“, добави тя.
Според Динева в България има много квалифицирани специалисти, а технологиите улесняват достъпа до тях. „Градовете са привилегировани, но терапевтичната работа вече е възможна и онлайн. Ако човек е готов да поеме отговорност за живота си, начин има“, заяви тя.
„Да потърсиш помощ не е слабост, а смелост“, подчерта Динева. „Страхът е естествен – той идва, за да ни предпази, не за да ни спре. Психотерапията е пространство, в което човек си връща управлението над живота. Тя не е само лечение, а и превенция, и растеж. Успех е, когато вече не се нуждаеш от такава помощ, защото си научил как да се справяш сам. “
Сред ранните признаци за нужда от професионална подкрепа специалистът посочи трудни емоции, които се отразяват на работата, отношенията и мотивацията, както и физически прояви като нарушен сън, концентрация или апетит. „Тялото често е най-честният израз на това, което се случва вътре в нас“, отбеляза тя.
Динева смята, че обществото има нужда от повече разговори и практически насочени обучения. „Необходими са програми за родители и учители, както и въвеждане на модули в образованието, които развиват разбиране и саморегулация. Промяната настъпва, когато създадем пространство, в което човек може да каже „не се чувствам добре“ без страх от осъждане“, допълни тя.
Семейството има основна роля в поддържането на психичното здраве, посочи психологът. „То може да бъде източник и на болка, и на изцеление. Подкрепата не означава да решаваме вместо другия, а да сме до него, без да отричаме болката му. Понякога „Виждам, че ти е трудно. Тук съм.“ са най-лечебните думи“, каза Динева.
Относно ролята на изкуствения интелект в психичното здраве тя изрази предпазливост. „Изкуственият интелект може да подпомага, но няма съпреживяване. Липсват присъствието и личността, които лекуват. Той е инструмент, който ще замества все повече човека, но сам по себе си не създава връзка. А връзката с другия е пространството, в което се случва трансформацията.“
Динева предупреди, че изкуственият интелект не може да поеме отговорност за чувствата и живота на човека. „Ако липсва критично мислене, рискът от заблуда е реален. Не можем да предвидим посоката на такава комуникация и решенията, които може да последват“, каза тя.
Според нея изкуственият интелект може да бъде полезен инструмент за самопомощ – да подпомага анализа на мисли и навици. „Важно е да се използва осъзнато – като помощник, не като заместител на личната отговорност“, посочи тя.
„Възможно е човек да се чувства по-свободен да споделя с изкуствения интелект, защото липсата на човешко присъствие намалява страха от оценка. Но истинската промяна се случва в човешкото взаимодействие – изкуственият интелект борави със съдържанието, терапевтът – със съпреживяването“, заключи Стефка Динева.
Стефка Динева е магистър по позитивна психология от Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ и магистър по архитектура (DPLG) от École nationale supérieure d’architecture de Lyon (ENSAL), Франция.
От 2014 г. се занимава активно с психология, а от 2018 г. има самостоятелна практика в кабинет и онлайн. Сертифицирана е в различни направления, сред които хипнотерапия, арттерапия, емоционална интелигентност, медитативни и дихателни практики, както и интегративна психотерапия и психосоматика. Член е на Българската асоциация по хипноза и Българска Асоциация по Психосоматика и Интегративна Психотерапия.
