След две години непрекъснато поскъпване, от началото на тази година цената подскочи с нови 30%
Кафето за левче от вендинг машина съвсем скоро ще се превърне в носталгичен спомен, ако случайно на вашия автомат цената вече не е преминала тази граница. Дори най-евтината напитка от такава машина вече няма как да струва под един лев. Същото важи и за кафето в кварталното магазинче и в най-непретенциозното крайпътно заведение.
“Все повече търговци се замислят дали да прескочат тази бариера и да вдигнат цената дори до 1,50 лв.”, казва за “24 часа” Георги Гагов от “Кафе асоциация България”, който е и собственик на онлайн магазин за кафе.
Продуктът не спира да поскъпва през последната година на световните пазари и това вече си проличава по цените в магазините.
От миналата година цената и на двата най-популярни сорта – “Арабика” и “Робуста”, се е качила с над 70%. А само от началото на 2025 г. скокът е с нови 30%. Това е най-дългата серия от поскъпвания от 1980 г. насам. Фючърсните договори за сорт “Арабика”, търгуван на междуконтиненталната борса в Ню Йорк, надминават рекордните 4 долара за либра – мерната единица, използвана на американския пазар, равняваща се на 453,59 грама, или около 9 долара за килограм. Това е над два пъти повече от нивото преди една година. Според експертите до пет долара за либра кафето все още е достъпен продукт, след което се превръща в луксозен.
И докато доскоро наличието на запаси успяваше да удържи цените за крайния потребител, те вече привършват и цените започват да се актуализират. В супермаркетите пакет кафе вече е с около 30-40% по-скъп, отколкото миналата година. Но на пазара има кафе и кафе. Проверка на “24 часа” показа, че 1 килограм може да струва и 40 лв., но може да е и 70 лв. А
някои по-луксозни марки стигат и до 100 лева
Разбира се, никой търговец няма да сложи етикет, на който пише 100 лв., но 250 грама кафе на зърна, което струва 25 лв., си е точно на такава цена. Разбира се, има и по-нисък клас кафе за 20 лв. опаковката от килограм.
Всъщност именно най-евтините кафета ще бъдат най-силно засегнати от поскъпването, което вече започна. По принцип в България има по-голяма консумация на сорт “Робуста”, който е по-нисък клас кафе. Затова поскъпването му ще се усети повече и може да достигне и до 50%, прогнозира Георги Гагов.
Според него ще има скок от 30-40% в цената навсякъде – и за по-високия клас кафе в специализираните пекарни. Клиентите, които си купуват кафе от такива места, обаче приемат за нормално да плащат повече, защото ценят по-качествените зърна и следят тенденциите. Цените при тези сортове обикновено не се влияят толкова от борсата, освен това там изначално са заложени по-високи маржове, а и вносът е по-труден.
В сегашната извънредна обстановка обаче борсовите спекулации се отразяват навсякъде. Гагов предполага, че за да се компенсират високите цени, е възможно пазарът да се залее от нови непознати досега брандове – по-евтини, но с ниско качество. По негово мнение обаче цените като цяло няма да паднат, а по-скоро може да се очаква стабилизиране, след като се достигне пик от 4,50 долара на борсата.
Той отчита и друга тенденция –
българинът все повече търси хубавото кафе
и изравняването на цените между двата класа може да вдигне цените дългосрочно.
Данните на НСИ показват непрекъснато поскъпване на кафе, чай и какао от началото на 2022 г. досега. През цялата 2022 г. годишната инфлация за тези продукти е над 10%, като през втората половина на годината дори надминава 20 на сто. През следващата година поскъпването е в рамките между 10 и 15%. През миналата 2024 г. е имало успокоение на пазара и макар че цените продължават да нарастват, поскъпването вече е с между 5 и 9%.
Но от началото на 2025 г. кафе любителите по цял свят започват да бъркат по-надълбоко в джоба си. Доклад за индекса на потребителските цени в САЩ показва, че печеното кафе е поскъпнало с 2,5% през януари спрямо предходната година, а разтворимото – с цели 7,1%. В Италия, където доскоро също имаше психологическа граница от 1 евро за еспресо, то вече гони 2 евро.
Основната причина за високите цени са необичайните климатични условия, които
нанасят щети
на реколтата Най-големият производител на кафе в света е Бразилия, която осигурява 35% от световното производство – 2 млн. хектара от земеделските ѝ земи са засети с растението, които дават средно около 3,3 млн. тона кафеени зърна всяка година. Две трети от които са предназначени за износ.
В последните години обаче страната е застигната от необичайна суша и горещини. Собственик на голяма плантация в щата Рио де Жанейро разказва за последствията пред немския вестник “Цайт” – вместо обичайните 23 000 десеткилограмови чували с кафе през 2024 г. компанията му е произвела само 3000, което е с 88% по-малко.
Бразилия е най-големият производител на кафе сорт “Арабика” в света, но при “Робустата”, която се предпочита у нас, водещ износител е Виетнам. И там сушата нанася огромни щети – дотолкова, че според прогнозите до 2050 г. виетнамското производство може да намалее наполовина, а до 2040 г. в света може да има недостиг на “Робуста”.
Третият най-голям износител на втората най-търгувана стока по обем в света след суровия петрол е Колумбия, която е засегната не само от сушата, но и от риска от търговска война, с която заплашва американският президент Доналд Тръмп. Той се кани да наложи мита заради отказа на правителството да приеме група емигранти, репатрирани от Белия дом.
Ситуацията се влошава и от логистични проблеми – задръствания в пристанищата, включително и на Суецкия канал.
Забавят се доставките, увеличават се разходите
и се удължава времето за транспорт. Нападенията на хутите в Червено море допълнително увеличават несигурността. Работната ръка във фермите за кафе също поскъпва.
Климатичните промени представляват сериозно предизвикателство за глобалната индустрия на кафето и в дългосрочен план. Проучване от 2022 г. показва, че дори и да намалим драстично емисиите от парникови газове, площта, която е най-подходяща за отглеждане на кафе, може да намалее с 50% до 2050 г. Същевременно от поне четири години насам световното търсене е около 170 млн. 60-килограмови чувала годишно, което значително надвишава предлагането при средно от 15-20 милиона чувала.
