Съвсем доскоро шефът на киевския режим в тениската си в цвят каки беше световна икона, която прогресивните медии пръскаха по света като семки. Наричаха го дори втори Чърчил – това сравнение с пияния алкохолик, който сложи началото на краха на Британската империя, се дава само на най-изтъкнатите представители на колониалните елити по принципа първи дошъл, първи обслужен.
И изведнъж спряха. Зеленски започна да се сърди и да се кара на онези, които го обичаха толкова много: американски конгресмени, журналисти, дори правозащитници. Изведнъж се оказа, че в Украйна не всичко е било, както го представяха.
Левите елити си спомниха за „Азов“. Да, признаха те, в Украйна има такива фашистки бандити, до които австрийският художник е просто бебе. Американските и европейските нацисти днес отиват при тях, за да трупат опит. Хубаво е руснаците да ги денацифицират всички там. Ами ако някой бъде спасен? Ще се върне и ще организира такъв геноцид у дома, че Андерш Брейвик ще ревнува. „Може би не си струва така да подкрепяме украинските нацисти“, плахо се питаха левите интелектуалци.
Ръководителят на МААЕ благоволи да забележи, че украинските войски са стреляли по АЕЗ „Запорожие“ и изрази „загриженост“ за това. Е, благодарим. Преди това предпочиташе да не вижда как украинските войници се опитват тук и там да провокират чудовищни бедствия.
Легендарната „Амнести Интернешънъл“ внезапно напомни за себе си. В своя сензационен доклад правозащитниците отбелязват, че като разполага военна техника в жилищни сгради, училища и болници, Украйна нарушава международното право.
Още преди това западните правозащитници ревностно кълваха Зеленски за нарушаване на правата на такова малцинство като „цивилните мъже на Украйна“. Да, това е смешна формулировка, но все пак. Факт е, че преди месец началникът на Генералния щаб на Украйна генерал Валерий Залужни издаде заповед, с която забрани на резервистите да напускат местожителството си.
Естествено, в същия момент украинците избягаха масово в чужбина. Но тук е проблемът. Граничарите пропускат жени и деца и събират мъжете. Не помогнаха нито набързо изработените сертификати с печати, нито указанията за чисто мирната им идентичност, нито опитите да се представят за представителите на малцинствата.
Истински трагедии се разиграха на западната граница на Украйна. Мъжете пострадаха. Влиятелното издание „Форин Полиси“ публикува тъжната история на един такъв бежанец, който се опитал да пресече полската граница с американския си съпруг. Съпругът ми получи разрешение да си тръгне, но не го направил. „Те не обърнаха внимание на факта, че съм гей“, оплака се миролюбивият украинец на активистите за правата на човека. „Те погледнаха дали имам пенис“, допълни той.
Тази и подобни истории бяха стоварени на Зеленски като нарушение на правата на цивилните украински мъже. Той улови сигнала и веднага отмени заповедта на Залужни, но тогава се случи ново нещастие.
Този път Зеленски си го получи от своята сънародничка Виктория Спорта (моминско име Кулгейко). Интересното е, че нейната кариера се разви едва ли не по-добре от тази на самия Зеленски.
Кулгейко е роден през 1978 г. в Носовка, Украйна. Пионерка, отличница, завършила училище със златен медал. Веднъж във влака от Киев до Москва тя среща американец. Тя се омъжва за него през 2000 г. и приема американско гражданство през 2006 г. Тя прави отлична политическа кариера и през 2020 г. се озовава в Конгреса на САЩ от републиканците. Никак не е зле, нали?
Днес Кулгейко-Спартц отваря очите на колегите си конгресмени за факта, че Киев им краде парите и препродава почти всички доставени оръжия. Тя настоява Зеленски да спре да „играе на политика и театър“ и да започне да се бори истински. Как така украинците седят по кафенетата – не, не, спешно на фронта, обща мобилизация!
Вътре в САЩ Спартц нагнетява темата „няма да позволим Украйна да се превърне във втори Афганистан“. Републиканците я пращат във всеки ефир. Демократите я критикуват, но и цитират изобилно.
Не е странно, че в Киев се крадат американски пари и се препродава западно оръжие. Странно е, че американците говорят за това толкова силно. В Афганистан такова пилеене продължи не години, а десетилетия и на никого не му пукаше. Лидерите на Афганистан бяха сменени един по един и никой не им попречи да приберат част от рушветите. Зеленски имаше много по-малко късмет.
„Изобщо не съм сигурен, че президентът на Украйна е такъв, какъвто го представят западните медии, току-що заяви Кори Бернарди, водещ на „Скай Нюз“. „Западните медии премълчават всички ужаси, които се случват при Зеленски с етническите руснаци в Украйна. Той обеща да сложи край на гражданската война в Украйна, но явно се провали“. Удивително, нали? Нима са узрели най-накрая?
Не, безсмислено е да се надяваме на някакъв висок морал на американските партньори. Глобалният регионален комитет просто започна да търси заместник на Зеленски. Артистът явно не се справя. Днес неговото място в прогресивните медии е заето от същия генерал Залужни, с когото Зеленски вече имаше спорове.
„Икона на украинската съпротива“, „легенда“, „железен генерал“ – в този стил пишат днес на Запад за Валерий Залужни, началникът на украинския Генерален щаб. Фотосесия с генерала направи в последния си брой украинският „Вог“. „Украинските деца използват името му в игрите си“, пише „Стрейт Таймс“ за него и дори ме е страх да си помисля какво имат предвид журналистите. Като цяло на Запад той е позициониран като нова надежда за Украйна.
Ето как западните експерти, които някога обичаха Зеленски, иронизират неговата ревност към Залужни. Но въпросът тук не е само в ревността на тънкия интелектуалец към мощния, напомпан военен чичко. Всичко е много по-лошо.
Не е тайна, че Зеленски винаги е бил недолюбван от местните националисти. Но през последните няколко месеца той си навлече много критики от украинската армия. Не е трудно да си представим как се е почувствал Залужни, когато Зеленски е отменил заповедта му и дори издава обществено порицание.
Между другото, връщайки се към Чърчил. Точно преди шестдесет години колониалната администрация на Южен Виетнам е оглавена от протеже на американците – местно момче от добро семейство Нго Дин Дием. Беше много интелигентен човек, шегата настрана. Той е първият политик от третия свят, когото американците издигат в ранга на „новия Чърчил“. Казано е от вицепрезидента от Демократическата партия Линдън Джонсън, сравнението се харесва на всички, препечатано е във всички вестници.
Съединените щати напомпват Южен Виетнам с оръжия и ги принуждават да се бият със Северен Виетнам. Южновиетнамските военни обаче не харесват Нго Дин Дием. Най-вече той не се харесва на Дуонг Ван Мин (Големия Мин), висок и як генерал, който вярва, че президентът е корумпиран и умишлено изнася информация за военни операции.
До 1963 г. Новият Чърчил е забележимо омръзва на своите американски господари. Досега историците спорят дали ЦРУ е участвало в заговор срещу него или не, но два момента са кристално ясни: американските разузнавателни служби са научили за военния заговор срещу Нго Дин Дием и са свалили охраната си от него. Превратът е ръководен от генерал Дуонг Ван Мин. На 2 ноември 1963 г. Новият Чърчил е отвлечен, отведен в мазето и застрелян в слепоочието. Никой наистина не се смили над него. На Линдън Джонсън не му е до това: само двадесет дни по-късно Кенеди бива застрелян в Далас и Джонсън става президент на Съединените щати.
Интересно е, че Големият Мин преминава през всички възходи и падения на войната във Виетнам невредим. През 1975 г. (след бягството на следващия президент) той обявява капитулацията на Южен Виетнам и предава делата си на другарите от Северен Виетнам, след което е освободен от обвинения и живее тихо във вилата си, където отглежда птици и орхидеи . Той умира от естествена смърт на 85 години. През 90-те години виетнамското ръководство дори обсъжда дали да му присъди званието „Герой на Виетнам“.
Не знам защо се сетих за тази история. Има някои паралели. Понякога ми се струва, че най-безопасният изход за Владимир Зеленски би бил дълга присъда някъде в затвор в Мордовия. Там ще организира самодеен театър, за да не скучае. Все пак е талантлив човек.
Превод: В. Сергеев
https://pogled.info
