Приета е стратегия за развитие на доброволните формирования за предотвратяване или овладяване на бедствия, пожари и други извънредни ситуации
Правителството прие проект на Решение за приемане на Стратегия за развитие на доброволните формирования за предотвратяване или овладяване на бедствия, пожари и други извънредни ситуации в Република България за периода 2021 – 2030 година.
Проектът на Стратегия има за цел да очертае насоките за развитие на доброволните формирования за предотвратяване или овладяване на бедствия, пожари и други извънредни ситуации в Република България до 2030 година. Той е следствие на постигнатото в тази област през последните девет години, както и отговор на ключови проблеми, актуални и към настоящия момент. Причините, които налагат разработването на проекта на Стратегия, са свързани с все по-сложния околен свят, в който живеем, социалните, икономическите и технологичните промени и изменящото се метеорологично време, изискващи да се отговори на широк кръг от инциденти и природни бедствия, и на необходимостта от ангажираност на населението в осигуряване на навременна реакция. Проектът на Стратегия е в съзвучие с Националната програма за развитие БЪЛГАРИЯ 2030, приета с Протокол № 67 на Министерския съвет от 02.12.2020 г.
Проектът на Стратегия отразява международното схващане, че доброволчеството е свързано с основни ценности на Европейския съюз като гражданското участие и солидарността с нуждаещите се. Поставя се акцент върху обучението на доброволците и подготовката на доброволните формирования за реакция. В него намира отражение осъзнатата всеобхватна роля на доброволчеството в защитата при бедствия и необходимостта от осигуряване на благоприятна среда за участие на гражданското общество в дейностите по осигуряване на собствената им безопасност. Доброволческата дейност е изправена пред предизвикателството да укрепи капацитета си. Поставен е акцент и върху разпознаваемостта на доброволците, членуващи в доброволни формирования за предотвратяване или овладяване на бедствия. пожари и други извънредни ситуации – разграничаването на понятията „доброволец/доброволно формирование“ по Закона за защита при бедствия и общото понятие „доброволец/доброволно формирование“.
Проектът на Стратегия е разработен на база на анализ на актуалното състояние на доброволните формирования в Република България, включващ функционален анализ, анализ на изпълнението на дейностите от Стратегията за развитие на доброволните формирования за защита при бедствия, пожари и други извънредни ситуации в Република България, реализирана в периода 2012 – 2020 година и SWOT анализ на сектора. Този проект съдържа въведение, аналитична част (анализ на състоянието на сектора), визия за развитие, водещите принципи, стратегическите цели, дейности, очаквани резултати, индикатори, финансово осигуряване, отговорни институции за реализиране и мониторинг на Стратегията и заключение.
Четирите стратегически цели са: утвърждаване, насърчаване и развитие на доброволните формирования като устойчива и надеждна съставна част на единната спасителна система, сътрудничество между местната власт, работодателите и националното сдружение на доброволците за развитие на дейността на доброволните формирования, повишаване обществената значимост и признание за всеотдайността на доброволните формирования в Република България и формиране на интерес в подрастващите до навършване на 18-годишна възраст, към дейността на доброволните формирования и призванието да се помага при възникване на пожари, бедствия и други извънредни ситуации.
Резултатите от приемането на проекта на Стратегия са свързани с очертаване на визията за развитие на доброволните формирования до 2030 година, което ще допринесе за последователност в действията на всички страни, ангажирани в процеса на утвърждаване, развитие и популяризиране на дейността на доброволните формирования и членуващите в тях доброволци, както и за повишаване интереса в подрастващите до навършване на 18-годишна възраст, към тази дейност.
Над 127 000 безработни над 50-годишна възраст са започнали работа в периода 2019-2020 г.
127 050 безработни над 50-годишна възраст са започнали работа в реалната икономика през 2019 и 2020 г. Това показват данните в Отчета за изпълнение на Националната стратегия за активен живот на възрастните хора за същия период, който беше одобрен от правителството.
Документът представя основните демографски тенденции, предизвикателства и предприети действия от страна на отговорните институции за насърчаване на активния живот на възрастните хора и в отговор на застаряването на населението. В него се отчитат резултатите от заложените мерки за осигуряване на възрастните хора на по-добър достъп до пазара на труда, здравни услуги и учене през целия живот, както и за ограничаване на бедността.
Отчетените дейности са свързани и с насърчаването на заетостта и участието на възрастните хора в обществото, както и със създаването на възможности и благоприятна среда за техния самостоятелен и активен живот на национално и регионално ниво. По Национална програма „Помощ за пенсиониране“ за осигуряване на подкрепа на безработни над 58-годишна възраст да придобият необходимия за пенсиониране осигурителен стаж, работа са започнали 868 души. По програма „Асистенти на хора с увреждания“ е осигурена заетост на 914 безработни над 50-годишна възраст. Работни места за тази възрастова група са осигурени и по други програми.
Данните в отчета показват, че през периода 2019-2020 г. най-значимата демографска тенденция е процесът на застаряване. По данни на НСИ в края на 2020 г. хората на 65 и повече навършени години са 1 504 048, или 21.8% от населението на страната. В сравнение с 2019 г., делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.2 процентни пункта.
Процесът на застаряване е по-силно изразен сред жените, отколкото сред мъжете. Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 25.3%, а на мъжете – 17.9%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея – на по-ниската средна продължителност на живота при тях.
Приет е План за действие за периода 2021-2022 г. за изпълнение на Националната стратегия за хората с увреждания 2021-2030
Правителството прие План за действие за периода 2021-2022 г. за изпълнение на Националната стратегия за хората с увреждания 2021-2030.
Изготвеният документ показва заявените ангажименти от страна на отговорните институции по изпълнението на включените в Националната стратегия за хората с увреждания 2021-2030 г. стратегически цели и приоритети, както и по прилагането на разпоредбите на Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН в Република България.
Приемането на Плана ще доведе до положителни въздействия за заинтересованите страни, по отношение идентифицираните затруднения при осигуряване на правата на хората с увреждания, както и до изпълнение на ангажиментите на страната по Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. Не на последно място ще бъде постигнато утвърждаване на прозрачен и конструктивен диалог, както и на добра координация между всички звена от изпълнителната власт и организациите на и за хора с увреждания.
Одобрен е Доклад за равнопоставеността между жените и мъжете за 2020 г.
Правителството одобри Доклад за равнопоставеността на жените и мъжете за 2020 г. Документът отразява резултатите от изпълнението на политиките за повишаване на участието на жените на пазара на труда, намаляване на разликите по пол в заплащането и доходите, както и насърчаването на равенството в процесите на вземане на решения. Сред приоритетните области в документа са още борбата с насилието, основано на пола, и промяната на обществените стереотипи спрямо жените и мъжете.
В доклада е отчетено, че броят на заетите на възраст 15 и повече навършени години през 2020 г. е 3,121 млн. души. Статистиката показва, че безработните на възраст 15 – 64 навършени години през 2020 г. са били 166 100 души, спрямо 170 800 души през 2018 г. Коефициентът на безработица при населението на 15-64 навършени години през 2020 г. е 5,2%, като за жените той е 4,8 %, а за мъжете – 5,5%.
Акцент в доклада е поставен върху изпълнението на Закона за равнопоставеност между мъжете и жените. Отчетена е и дейността на Националния съвет по равнопоставеност на жените и мъжете към Министерския съвет, който е орган за осъществяване на консултации, сътрудничество и координация между централните и териториалните органи на изпълнителната власт и структурите на гражданското общество.
Броят на осиновените безстопанствени кучета в България се е увеличил с 22,5% през миналата година
През миналата година броят на осиновените безстопанствени кучета в България се е увеличил с 22,5% спрямо 2019 г. и с над 30% спрямо 2018 г., като броят на регистрираните приюти за безстопанствени кучета е 54. Това показват данните в приетия от кабинета днес Отчет за изпълнение на Националната програма за овладяване на популацията на безстопанствени кучета на територията на България за периода януари-декември 2020 г.
При изпълнение на общинските програми за овладяване на популацията на безстопанствени кучета в страната са заловени 20 432 броя кучета, от които 5 553 броя са осиновени. Най-голям процент кучета с нов дом са в областите Бургас, Габрово, Перник, София град, Силистра, Стара Загора и Русе.
Отчита се положителна тенденция за осиновяване на български животни и в чужбина. С цел прилагането на единен подход, гарантиращ спазването на разпоредбите на действащото европейско и национално законодателство, е разработена Стандартна оперативна процедура за сертифициране при транспортиране на домашни любимци с търговска цел, която е публикувана и достъпна на сайта на Българската агенция по безопасност на храните.
В условията на разпространение на пандемията от COVID-19, за изминалата година се забелязва сериозен ръст в броят на изоставените домашни любимци, предимно кучета и котки, показва още отчетът.
Правителството предлага проф. Милияна Каймакова да бъде наградена с орден „Св. Св. Кирил и Методий“ – огърлие
Министерският съвет предлага на президента да награди проф. Милияна Каймакамова с орден „Св. Св. Кирил и Методий“ – огърлие, за особено значими заслуги за развитието на историческата наука.
Проф. Каймакамова завършва висше образование със специалност „История и археология“ и втора специалност „Философия“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. От 1973 г. досега преподава по средновековна българска история в Историческия факултет на университета. През 1985 г. става доцент, а от 2011 г. – професор. Няколко години е заместник-декан на Историческия факултет, а от 2003 до 2011 г. – ръководител на катедра ,,История на България“. Специализира в много научни институции и университети в чужбина – в Прага, Солун, Кьолн, Рим, Париж, Саарбрюкен и Краков.
Значителен е приносът й в изследването на българската историческа култура през Средновековието. Проучва духовната култура на българите, взаимовръзката между власт, история, идеология и пропаганда в обществото през този период.
Проф. Каймакамова е написала повече от 100 научни труда. Автор е на 7 монографии, както и на 103 студии, статии, рецензии и учебни пособия. Фундаментално е нейното изследване „Българска средновековна историопис“ от 1990 г., което е първото и засега единствено по-значимо проучване, посветено на тази проблематика. Забележителен принос съдържа книгата й „Власт и история в средновековна България VII-XIV в.“ от 2011 г. В нея намират решения множество сложни научни въпроси, които до този момент са интерпретирани по-неубедително.
През годините проф. Каймакамова заема позиции в редица академични органи на управление и организации. За своя принос в науката и за дългогодишната си преподавателска дейност през 1996 г. е удостоена с почетен знак на СУ „Св. Климент Охридски“ – синя лента.
15 млн. лева се предоставят за обезщетения на пострадалите при градушки земеделски стопани
Правителството одобри предоставянето на допълнителни средства от централния бюджет към Министерството на земеделието, храните и горите в размер до 15 млн. лева за 2021 г. Сумата е предназначена за изплащане на обезщетения на земеделските стопани, пострадали от градушки, за възстановяване на нормалния ход на производство на продукция.
Министерският съвет одобри допълнителни разходи по бюджета на Министерството на правосъдието за 2021 г.
Средства за възстановяване на разходи по бюджета на Министерство на правосъдието, във връзка с изплащане на обезщетение по решение на Министерския съвет от 2017 г., осигури днес правителството с приемане на постановление.
Средствата са предвидени за изпълнение на решение на Европейския съд по правата на човека по одобрено приятелско споразумение за нарушени права по Европейската конвенция за защита правата и основните свободи.
Съгласно решението на МС на жалбоподателя следва да се изплатят определеното обезщетения на обща стойност 4 890 лева от бюджета на Министерство на правосъдието. Причина плащането да се извършва със закъснение е късното представяне на информация за банкова сметка от страна на жалбоподателя.
Средствата, необходими за изплащане на сумите по сключените споразумения и едностранна декларация, са планирани в централния бюджет.
Министерският съвет прие решение за изплащане на обезщетения по пет решения на ЕСПЧ
Министерският съвет прие решение за изплащане на общо 192 992 лв. обезщетения в изпълнение на пет решения на Европейския съд по правата на човека. Решенията по делата срещу България са постановени в периода 11.05.2020 г. -20.07.2021 г.
Учредява се сервитут за право на преминаване на директен електропровод през поземлен имот в с. Антимово, Община Видин
Правителството учреди възмездно безсрочно ограничено вещно право – сервитут, върху част от имот – публична държавна собственост, в полза на териториално поделение „Пристанище Лом“ на ДП „Пристанищна инфраструктура“. Имотът е със площ от 89,28 кв. м. и се намира в с. Антимово, община Видин, област Видин. По този начин ще може да бъде изграден директен електропровод, необходим за изграждане на дублиращо електрическо захранване на пристанищен терминал Видин-Север.
Решението е в съответствието със Закона за държавната собственост, който позволява да се учредяват ограничени вещни права, когато това е необходимо за изграждане на линейни обекти на техническата инфраструктура или когато друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно.
Учредява се сервитут за право на преминаване на директен електропровод в с. Браниполе, Община Родопи
Правителството учреди възмездно безсрочно ограничено вещно право – сервитут, върху част от имот – публична държавна собственост, в полза на „Лъки травел“ ЕООД, Смолян. Имотът е със площ от 17,80 кв. м. и се намира в с. Браниполе, община Родопи, област Пловдив. По този начин ще може да бъде изграден новопроектиран директен електропровод.
Решението е в съответствието със Закона за държавната собственост, който позволява да се учредяват ограничени вещни права, когато това е необходимо за изграждане на линейни обекти на техническата инфраструктура или когато друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно.
Държавни имоти се прехвърлят безвъзмездно на община Бяла
По решение на правителството се променя статутът на имоти, които се ползват от Професионалната гимназия по селско стопанство и туризъм – гр. Бяла, от публична в частна държавна собственост и те се прехвърлят на община Бяла. Двата поземлени имота с обща площ 23 379 кв. ми изградените в тях сгради се намират в гр. Бяла, област Варна.
С решението на Министерския съвет се дава възможност за пълноценното им управление, тъй като със заповед на министъра на образованието и науката от 2008 г. гимназията е определена със статут на общинско училище.
Община Бургас получи държавен имот за изграждане на улица
Правителството прехвърли на община Бургас собствеността върху имот – частна държавна собственост, намиращ се в кв. ,,Сарафово“. Имотът е с площ 293 кв. м и е необходим за изграждането на улица. Целта е да се създаде по-добра инфраструктура на територията на община Бургас, която ще отговори на обществените потребности.
Община Плевен получава два имота в парк „Кайлъка“
С решение на правителството община Плевен получава безвъзмездно правото за управление на 2 имота – публична държавна собственост, представляващи част от парк „Кайлъка“. Те са с площ съответно 2400 кв. м. и 2683 кв. м. и ще бъдат използвани като зона за свободно паркиране в града.
Професионалната гимназия по туризъм „Проф. д-р Асен Златаров“ – гр. Пловдив получава част от държавен имот
По решение на правителството Професионалната гимназия по туризъм „Проф. д-р Асен Златаров“ – гр. Пловдив получава правото на управление върху част от имот – публична държавна собственост. Той се намира на ул. ,,Богомил“ № 75 в гр. Пловдив и представлява терен с площ 16 025 кв. м, заедно с построени в него 13 сгради.
Частта от имота досега е ползвана от Професионалната гимназия по транспорт и строителни технологии „Гоце Делчев“ – гр. Пловдив, но се отнема от училището поради отпаднала необходимост.
Община Козлодуй получава част от държавен имот за изграждане на общинска кухня
Правителството обяви част от имот – публична държавна собственост за частна държавна собственост и го прехвърли в собственост на община Козлодуй. Имотът се намира в град Козлодуй и представлява сграда за обществено хранене, на един етаж, със застроена площ 529 кв. м.
Теренът ще се използва за изграждане на общинска кухня за приготвяне на храна за нуждите на услугата „Домашен социален патронаж“, пациентите и персонала в Много профилна болница за активно лечение „Св. Иван Рилски“ и осигуряване на столово хранене за учениците от Професионална гимназия по ядрена енергетика „Игор Курчатов“ – гр. Козлодуй.
Досега имотът е стопанисван от Министерството на образованието и науката, но е с отпаднала за него необходимост.
Румъния възобновява дейността на почетното си консулство в Силистра
Министерският съвет на Република България даде съгласие за възобновяване дейността на почетното консулство на Румъния със седалище в гр. Силистра и с консулски окръг, обхващащ територията на област Силистра и град Силистра.
Функциите на почетен консул ще бъдат изпълнявани от Стефан Райчев. Той е бизнесмен, мажоритарен собственик на месокомбинат „МЕКОМ“ Силистра.
Стефан Райчев е почетен консул на Румъния в гр. Силистра в периода 2006-2016 г., когато консулският му патент изтича. През 2021 г. румънската страна подновява консулския му патент.
Правителството одобри проект на Споразумение между България и Финландия
Правителството одобри проект на Споразумение между двете правителства за прекратяване на договор за насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 3 октомври 19S 7 г. в Пловдив.
Дългогодишна позиция на Европейската комисия (ЕК) е, че двустранните инвестиционни договори, сключени между държавите-членки на Европейския съюз (ДИД) се припокриват и влизат в противоречие със законодателството на Съюза. След влизането в сила на Договора от Лисабон (декември 2009 г.) Комисията стартира инициатива за прекратяването на двустранните инвестиционни договори (ДИД). Съдът на Европейския съюз постанови, че арбитражните клаузи в международните договори за защита на чуждестранните инвестиции между държавите-членки (ДЧ) противоречат на чл. 267 и чл. 344 от Договора за функционирането на ЕС.
По инициатива на Финландия, България и Финландия пристъпват към двустранно прекратяване с размяна на ноти на Договора за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, като се прекратява и член 12, параграф 3 от Договора, който разширява защитата на инвестициите, направени преди датата на прекратяване на договора, за по-нататъшен период от време.
След подписването, Споразумението за прекратяване на инвестиционния договор между България и Финландия, следва да бъде ратифициран от Народното събрание на Република България.
Одобрен е доклад с резултати от редовно заседание на ЕКОФИН
Министерският съвет одобри доклад с резултатите от редовното заседание на ЕКОФИН, което се проведе на 5 октомври 2021 г. в Люксембург.
По време на срещата Европейската комисия представи преглед на пакет Платежоспособност II, приет от ЕК на 22 септември и актуалното състояние във връзка с оценката на плановете за възстановяване и устойчивост, както и следващите стъпки в контекста на прилагането на Механизма за възстановяване и устойчивост. Съветът прие Решение за изпълнение, с което одобри оценката на ЕК на плана за възстановяване и устойчивост за Малта.
Министрите обмениха мнения относно натрупания опит от Европейския семестър за 2021 г. и обсъдиха прилагането на инструмента SURE.
Одобрени бяха заключения относно финансирането на климата във връзка с 26-та конференция на ООН по изменението на климата (СОР26), която ще се проведе в Глазгоу в периода 31 октомври – 12 ноември 2021 г.
Правителството одобри доклада за резултатите от Съвета на ЕС по околна среда
Правителството одобри доклада за резултатите от заседанието на Съвета на ЕС по околна среда, проведено на 6 октомври 2021 г. в Люксембург. В рамките на заседанието министрите обмениха мнения по пакета „Подготвени за цел 55“. Подчертана бе нуждата от постигане на целите до 2030 г. по справедлив и разходоефективен“ начин, при отчитане на националните особености, защита на най-уязвимите и справяне с негативни социално-икономически последици, в т. ч. ограничаване на енергийната бедност, защита на конкурентоспособността на икономиките и др. Значителен брой държави членки включително и България, заявиха сериозните си притеснения относно предложението на Европейската комисия за разширяване на въглеродния пазар до сградите и пътния транспорт, отчитайки нуждата от допълнителни анализи и предвид очакваните отрицателни социално икономически отражения.
Делегациите обмениха мнения и относно новата Стратегия на ЕС за горите до 2030 г. Общо бе разбирането, че Стратегията би била добра основа, даваща възможност на Съюза да играе водеща роля в световен мащаб чрез положителен пример за устойчиво управление на горите. Подчертана бе ключовата роля на горите за постигане на целите в областта на климата биоразнообразието, както и нуждата от намиране на правилен баланс за устойчиво управление на горите.
Министрите обсъдиха и повишаването на цените на енергията в Европа. Подчертана бе необходимостта от предприемане на мерки както на европейско, така и на национално ниво за защита на най-уязвимите граждани и на бизнеса.
Съветът одобри Заключения относно подготовката за срещите по Рамкова конвенция на ООН по изменение на климата /РКООНИК/, които ще се проведат в Глазгоу в периода 31 октомври-12 ноември 2021 г.
„Тинтява Експлорейшън“ АД ще търси метални полезни изкопаеми в площ „Дънгово“
„Тинтява Експлорейшън“ АД ще търси и проучва метални полезни изкопаеми в площ „Дънгово“, разположена на територията на общините Кърджали и Момчилград. Това е регламентирано в решение на Министерския съвет, взето на днешното му заседание.
Разрешението за търсене и проучване се предоставя за срок от 3 години. За този период „Тинтява Експлорейшън“ АД ще вложи минимум 777 хил. лв. в търсещопроучвателни дейности.
Община Роман получава държавни имоти във връзка с укрепване на свлачище
По решение на правителството на община Роман се прехвърля собствеността върху два имота – частна държавна собственост, намиращи се в местността „Осоето“, землище на село Струпец. Имотите са с обща площ 2492 кв. м и попадат в границите на общински обект от първостепенно значение. Ще се използват за укрепване на свлачище на път VRC 1143 /III-103/ Роман – Струпец – граница с община Мездра /III-103/ в участъка от км 6+850 до км 6+900.
Променя се статутът на държавен имот в гр. Тетевен
Поради отпаднала необходимост с Решение на Министерския съвет се отнема имот-публична държавна собственост, от Българската агенция по безопасност на храните. Имотът се намира в гр. Тетевен и представлява самостоятелен обект с площ 171 кв. м. С акта на Министерския съвет се променя и неговият статут в частна държавна собственост. Съгласно Закона за държавната собственост имотът преминава в управление на областния управител на Ловеч.
Правителството одобри проект на Договореност за трудова заетост между България и Канада
Министерският съвет одобри проект на Договореност между правителството на Република България и правителството на Канада за трудова заетост на членове на семействата на служители в дипломатическите и консулските представителства.
Съгласно двустранната договореност упражняването на трудова дейност ще се извършва на реципрочна основа и в съответствие с разпоредбите на националното законодателство на двете държави.
Министерският съвет прие решение за изплащане на 239 400 лв. обезщетения за бавно правосъдие
Допълнителни разходи размер на 239 400 лв. по бюджета на Министерството на правосъдието, бяха одобрени днес от Министерски съвет. Сумата е предназначена за възстановяване на направените от министерството разходи по изплащане на обезщетения на граждани и юридически лица, пострадали от бавно правосъдие.
Това е общият размер на сумата, изплатена за периода от 1 юли 2021 г. до 30 септември 2021 г. от бюджета на Министерството на правосъдието по сключени споразумения за нарушени права за разглеждане и решаване на делата им в разумен срок.
Изплащането на обезщетения за вреди от бавно правосъдие се извършва по реда на Глава трета „а“ от Закона за съдебната власт. Заявления срещу актове, действия или бездействия на органите на съдебната власт, с които се нарушава правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, могат да подават страни по приключени граждански, административни и наказателни производства, както и обвиняеми, пострадали или ощетени юридически лица по прекратени досъдебни производства. Заявленията се разглеждат от Инспектората към Висшия съдебен съвет, където се извършва проверка на обстоятелствата, а произнасянето по преписката се дължи в 6-месечен срок от постъпването на заявленията.
Одобрени са 24,6 млн. лв. по бюджета на ЦИК за 2021 г. за обезпечаване на машинното гласуване
Със свое постановление правителството одобри допълнителни разходи в размер 24,6 млн. лв. по бюджета на Централната избирателна комисия (ЦИК) за 2021 г. за финансовото обезпечаване на сключените договори за доставка на 1 600 специализирани устройства за електронно машинно гласуване и за изпълнението на дейностите по техническото обслужване и логистичното им осигуряване. В тази сума е включен ДДС.
Средствата ще бъдат осигурени от предвидените средства за сметка на резерва за непредвидени и/или неотложни разходи по централния бюджет за 2021 г., в частта за допълващи и компенсиращи мерки във връзка с COVID-19, и други по чл. 1, ал. 2, раздел II, т. 5.4 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г. разходи за произвеждане на избори по Изборния кодекс, както и чрез преструктуриране на разходите и/или трансферите по централния бюджет за тази година.
Припомняме, че съгласно ПМС № 305 от 2021 г. за приемане на план-сметка за разходите по подготовката и произвеждането на изборите за президент и вицепрезидент и народни представители на 14 ноември 2021 г., при сключване от ЦИК на договор за доставка на допълнителни специализирани устройства за електронно машинно гласуване с инсталиран системен и приложен софтуер, включително за логистика и техническа поддръжка за машините, както и за други материали и съпътстващи дейности за обезпечаване на машинното гласуване, необходимите за целта средства се осигуряват по реда на чл. 109, ал. 3 т Закона за публичните финанси, т.е. с отделен акт на правителството.
През 2022 г. няма да има нови инвестиционни проекти, финансирани чрез държавни заеми или чрез издаване на държавна гаранция
Със свое решение правителството прие в проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2022 г. да не бъдат включвани нови инвестиционни проекти, които да бъдат финансирани с държавни заеми и/или с издаване на държавни гаранции. Основанието за това е, че няма постъпили от ресорните министерства нови проектни предложения по реда на Наредбата за условията, на които трябва да отговарят инвестиционните проекти, финансирани с държавни заеми, и проектите, кандидатстващи за финансиране с държавна гаранция, и за реда за тяхното разглеждане.
Концесионният договор за добив на строителни материали от находище „Плоски“ се прекратява
Концесионният договор за добив на строителни материали (пясъци и чакъли) от находище „Плоски“ ще бъде прекратен едностранно поради неизпълнение на основни договорни задължения от концесионера. Това реши Министерският съвет на днешното си заседание.
Концесионерът не е заплатил концесионно възнаграждение и дължими неустойки за неизпълнение на непарични договорни задължения.
Находище „Плоски“ се намира на територията на община Сандански. Концесионният договор за него е сключен на 11 октомври 2016 г. с „Имелманстрой“ АД, гр. Сандански.
Правителството прие решение за промяна на представителите на държавата в Надзорния съвет на НЗОК
Министерският съвет прие Решение за промяна на представителите на държавата в Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса. За представител на държавата в Надзорния съвет е определена Людмила Костова Петкова, понастоящем заместник-министър на финансите. Поста заместник-министър на финансите г-жа Петкова е заемала и в периода юни 2013 г. – август 2014 г.
Госпожа Петкова притежава голям опит в областта на бюджетната дейност – заемала е длъжностите данъчен инспектор и данъчен експерт в Главно управление „Данъчна администрация“ към Министерството на финансите, заместник-директор на дирекция „Големи данъкоплатци и осигурители“, директор на дирекция „Средни данъкоплатци и осигурители“, началник на отдел „Данъчна методология“ в Националната агенция за приходите и директор на дирекция „Данъчна политика“ в Министерството на финансите.
Одобрени са допълнителни разходи по бюджета на Министерството на здравеопазването
Министерският съвет прие проект на постановление за одобряване на допълнителни разходи в размер на 12 500 000 лв. по бюджета на Министерството на здравеопазването за 2021 г.
Средствата са за поддържане на резерв от лекарствени продукти в лечебните заведения за болнична помощ и готовност при възникване на недостиг в следствие на извънредната епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19. Целта е достъп на всички пациенти, нуждаещи се от спешно осигуряване на качествени, ефективни и достъпни лекарства.
Списъкът на лекарствените продукти, съдържащи се в резерва, лечебните заведения, в които ще се съхраняват, както и указания за осигуряване, отчетност и контрол на разходването на тези лекарствени продукти са определени в заповед на министъра на здравеопазването.
С друго правителствено постановление са одобрени допълнителни разходи и трансфери по бюджета на Министерството на здравеопазването за 2021 г. в размер на 38 600 000 лв. Приемането на Постановлението се налага поради удължения срок на извънредната епидемична обстановка до 30 ноември 2021 г. и необходимостта да се осигури устойчивост на мярката за предоставяне на допълнителни възнаграждения на медицинския и немедицинския персонал, пряко зает с изпълнение на дейностите, свързани с мерките за превенция и борба с COVID-19.
Осигуряването на ежемесечно допълнително възнаграждение за медиците на първа линия в размер на 1 000 лв. нетно е ефективна и устойчива мярка за справяне с разпространението на COVID-19 и съществен фактор за мотивация на медицинските кадри.
По бюджета на Министерството на здравеопазването за 2021 г. са одобрени също така допълнителни разходи в размер на 13 000 000 лв., с които се предвижда да се закупят неинвазивни бързи антигенни тестове подходящи за изследване на деца, при които се използва слюнка вместо назофаренгиален секрет за откриване на SARS-Co V-2.
Препоръката за скрининг на децата в училищата е включена в Насоките за обучение и действия в условията на извънредна епидемична обстановка. Там е посочено, че при осигурени безплатни тестове и съгласие най-малко на 90% от родителите в конкретното училище, децата ще бъдат изследвани поне веднъж седмично.
Регулярното тестване (2-3 пъти седмично) на ученици в условията на епидемично разпространение на COVID-19 е широко разпространена практика в редица европейски и други държави, с което се цели да не допускат асимптомни и пресимптомни носители на новия коронавирус в училищна среда и да се гарантира безопасно и присъствено обучение.
Предвижда се да се провежда изследване на учениците от начален курс на обучение преди началото на учебните часове.
Със средствата се предвижда да се закупят около 1 600 000 бързи антигенни теста, което ще позволи тестване на децата от началния курс на образование ( от I до IV клас) два пъти седмично, в рамките на един месец.
Одобрена е позицията на страната ни за неформалната видеоконференция на министрите на икономиката и на финансите на държавите членки на ЕС
Правителството одобри позицията на Република България за участие в неформална видеоконференция на министрите на икономиката и на финансите на държавите членки на ЕС, която ще се проведе на 28 октомври 2021 г.
В рамките на прилагането на Механизма за възстановяване и устойчивост ще бъдат разгледани плановете за възстановяване и устойчивост на Естония, Финландия и Румъния.
България подкрепя оценката на Комисията на плановете за възстановяване и устойчивост на Естония, Финландия и Румъния.
Одобрена е позицията на страната ни по дело С-362/21 на Съда на Европейския съюз
С решение правителството одобри позицията на Република България и даде съгласие за участие по дело С-362/21 на Съда на Европейския съюз.
Делото е във връзка с жалба на „Екофрукт“ ЕООД срещу актове на Националната агенция за приходите от осъществено спрямо дружеството ревизионно производство. То е образувано по преюдициално запитване на Административен съд – Велико Търново, пред който е образувано делото по жалбата.
Предмет на преюдициалното запитване е тълкуване на чл. 25, пар. 1, чл. 26 и приложение 1 от Регламент № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО във връзка с предоставянето на електронни удостоверителни услуги по употребата на квалифицирани електронни подписи. Тълкуването трябва да установи дали ревизионният орган е спазил нормите на Регламент № 910/2014, определящи правилата за издаване на електронни документи и подписването им с квалифицирани електронни подписи. Целта на запитването е да не се допусне установяване на съдебна практика, противоречаща на правото на ЕС.
Конституирането на България, като страна в производството по това дело, ще позволи на нашата държава успешно да се включи в процеса на правораздаване, осъществяван от Съда на Европейския съюз, с оглед на еднаквото и точно прилагане на общностното право.
Одобрени са резултатите от българското участие в неформалната видеоконференция на Съвета на ЕС по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси, част ,,Здравеопазване“
Министерският съвет прие решение за одобряване на резултатите от участие на Република България в неформална видеоконференция на Съвета на Европейския съюз по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси, част ,,Здравеопазване“, която се проведе на 12 октомври 2021 г.
Ключова тема в срещата на здравните министри беше ваксинацията срещу COVID-19, като бяха разгледани важни въпроси, свързани със споделянето на ваксини с трети страни и сериозните предизвикателства в този процес. Българската страна изрази своята загриженост, че на ниво ЕС няма механизми за предотвратяване на загуба или унищожаване на ваксини. България подчерта, че в тази ситуация е наложителна подкрепата на Европейската комисия в преговорите с производителите, за да не се стига до бракуване на големи количества ваксини. В тази връзка е необходимо общоевропейско решение, което да защити държавите членки от налагането на допълнителни условия в сключваните договори за дарение/препродажба на ваксини, които не са предвидени в подписаните АРА и РА споразумения.
Правителството одобри резултатите от заседанието на Съвета „Общи въпроси“
Министерският съвет одобри доклада с резултатите от заседанието на Съвета „Общи въпроси“, което се проведе на 19 октомври 2021 г. в Люксембург. България бе представена от постоянния представител на България в ЕС Румен Александров.
Съветът подготви заседанието на Европейския съвет на 21-22 октомври 2021 г. в Брюксел, като обсъди проекта на заключения на Европейския съвет, включващ темите COVID-19, цифровизация, цени на енергията, миграция и външни отношения.
Словенското председателството на Съвета на ЕС информира за последните развития, свързани с Конференцията за бъдещето на Европа.
Министрите обсъдиха втория Годишен доклад по върховенството на правото в ЕС. Механизмът предоставя възможност за конструктивен обмен на опит и най-добри практики въз основа на оценка по еднакви параметри за всички държави-членки.
Определят се критериите за състава и етикетирането на какаото и шоколадовите продукти
Правителството прие наредба, с която се определят ясни критерии по отношение на наименованията, характеристиките, състава и етикетирането на какаото и шоколадовите продукти.
По този начин се регламентират дефинициите и наименованията, под които какаото и шоколадовите продукти се предлагат на пазара. Също така се определя съставът на шоколадовите продукти, като добавянето на други хранителни съставки е регламентирано в количество не повече от 40 % от общата маса на крайния продукт.
С наредбата се определят и изискванията към етикетирането на какаото и шоколадовите продукти, както и начина на изчисление на минималното съдържание на съставките в шоколадовите продукти. Така бизнес операторите ще имат информация за правилното определяне на наименованията и етикетирането на какаото и шоколадовите продукти.
Прилагането на наредбата ще улесни и подобри извършването на официалния контрол при производството и предлагането на пазара на тези продукти.
Удвоява се допълнителното обучение на децата през лятото
Двойно повече ще трае допълнителното обучение в неучебно време за децата в предучилищна възраст. Конкретната продължителност ще се съобразява с потребностите на отделното дете по преценка на учителите в детската градина. Това регламентира промяна на Наредбата за приобщаващото образование, приета от Министерския съвет.
Предвидената допълнителна работа с децата ще бъде организирана в рамките на до 40 астрономически часа. Увеличението се налага основно заради пропуски по време на обучението в електронна среда.
Допълнителните занятия трябва да се провеждат индивидуално или в групи от максимум 10 деца и да бъдат, доколкото е възможно, присъствено при спазване на предписаните противоепидемични мерки, без да се допуска струпване на деца и учители.
Целта е да се осигури възможност на децата да усвоят и да усъвършенстват уменията си за общуване на български език. По този начин ще се предотврати възникването на затруднения, които често са причина за отпадане от образователната система на децата, за които българският език не е майчин. Промяната ще даде възможност на учителите да планират продължителността на тази дейност в съответствие с потребностите на отделното дете от допълнително обучение по български език през неучебното време.
Одобрено е становището на Министерския съвет по конституционно дело №14 за 2021 г.
Правителството прие решение, с което одобри становището на Министерския съвет по конституционно дело №14 за 2021 г. Делото е образувано по искане на омбудсмана на Република България за установяване на противоконституционност на чл. 68а, ал. 1, изречение второ в частта „пожизнено“ от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
В становището на Министерския съвет е обоснована тезата, че оспореният текст в чл. 68а, ал. 1, изречение второ от Кодекса за социално осигуряване е в съответствие с конституционните принципи и норми, предвид на което неговото оспорване следва да бъде отхвърлено от Конституционния съд като неоснователно.
Министър Николай Денков ще води българската делегация за 41-та Генерална конференция на ЮНЕСКО
Министерският съвет днес одобри състава и позициите на правителствената делегация на Република България за участие в 41-та сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО, която ще се проведе в Париж от 9 до 24 ноември 2021 г. Тя ще бъде ръководена от министъра на образованието и науката Николай Денков. Чрез видео-конферентна връзка той ще направи националното изказване в рамките на общия политически дебат. В състава на делегацията са включени представители на българските министерства и институции, които участват активно в изпълнението на програмите на ЮНЕСКО.
С тържествено събитие на 12 ноември ще бъде отбелязана 75-та годишнина на ЮНЕСКО. Генералната конференция ще приеме и два важни нормативни документа: Препоръката за отворената наука и Препоръката за етиката на изкуствения интелект. Ще се състоят избори за генерален директор на организацията.
Одобрени са промени в таксите за аеронавигационно обслужване на въздухоплавателните средства
Правителството одобри изменение и допълнение на Наредбата за таксите за използване на летищата за обществено ползване и за аеронавигационно обслужване в Република България.
С наредбата се променя таксата за аеронавигационно обслужване на въздухоплавателните средства, прелитащи през българското въздушно пространство. Националната таксова единица се изменя на 28,73 евро за периода от 1 януари 2020 г. до 31 декември 2020 г. и на 28,90 евро за периода от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2021 г.
Промени има и при лихвения процент за закъсняло плащане на таксите за аеронавигационно обслужване при прелитане. Съгласно общото решение на всички държави членки на Евроконтрол размерът на лихвения процент за 2020 г. е 9,72 % на годишна база, а за 2021 г. – 9,67%.
Няма промяна в осреднените таксови единици за зоните и районите на международните летища в София, Варна, Бургас, Пловдив и Горна Оряховица.
Таксите за аеронавигационно обслужване са разходно ориентирани и се определят ежегодно в съответствие с документите на Международната организация за гражданско въздухоплаване (ICAO), Европейската организация за безопасност на въздухоплаването (Евроконтрол) и Европейската комисия. Те покриват разходите за управление на въздушното движение и експлоатация на съоръженията.
Другата промяна е свързана с въвеждането на мярка за преодоляване на последиците от извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. В тази връзка се предлага да се отложи плащането на събираните от Държавното предприятие „Ръководство на въздушното движение“ такси за използване на радионавигационни средства и полетно обслужване в зоните и районите на летищата за периода от 1 май 2020 г. до 31 декември 2020 г. Отлагането се постига, като във фактурата за съответните такси се посочва срок за плащане, който е 8 месеца, считано от датата на издаване на фактурата, вместо обичайния срок от 30 дни.
Отлагането на плащането на таксите за използване на радионавигационни средства и полетно обслужване ще бъде приложима за всички превозвачи, опериращи от и до летище София. Ще се постигне минимизиране на негативните последици за авиокомпаниите върху дейността им поради пандемията от COVID-19.
Одобрени са допълнителни разходи по бюджета на Министерския съвет
Правителството прие Постановление за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерския съвет за 2021 г.
С проекта на постановление на Министерския съвет се одобряват допълнителни разходи по бюджета на Министерския съвет за 2021 г. по „Политика в областта на правото на вероизповедание“, бюджетна програма „Вероизповедания“ и по „Други бюджетни програми“, бюджетна програма „Убежище и бежанци“ в общ размер до 4 695 000 лв.
Средствата за изпълнение на постановлението се осигуряват по бюджета на Министерския съвет за сметка на резерва за непредвидени и/или неотложни разходи за 2021 г. по централния бюджет в частта за допълващи и компенсиращи мерки във връзка с COVID-19 и други по чл. 1, ал. 2, раздел II, т. 5.4. от Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г.
В чл. 1, ал. 5, т. 16 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г. са предвидени средства в размер до 60 516 000 лева за обезпечаване дейността на ведомствата в условията на засилен миграционен натиск, от които за Държавната агенция за бежанците – 695 000 лв. В чл. 1, ал. 5, т. 20 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г. са предвидени средства в размер до 4 000 000 лв. за допълнителна държавна субсидия за вероизповеданията, която се разпределя пропорционално.
Одобрени са вътрешнокомпенсирани промени по бюджета на Министерството на младежта и спорта
Министерския съвет прие Постановление за одобряване на вътрешнокомпенсирани промени на утвърдените разходи по области на политики и бюджетни програми по бюджета на Министерството на младежта и спорта за 2021 г.
Преструктурирането на разходите по бюджета на Министерството на младежта и спорта се налага от необходимостта за финансово обезпечаване на дейности по разработената и осъществявана през 2021 г. ,,Програма за развитие на спорта за високи постижения“, която се реализира по бюджетна програма „Спорт за високи постижения“ и по бюджетна програма „Олимпийска подготовка“.
Програмата за развитие на спорта за високи постижения отрежда централна роля на лицензираните спортни федерации, администриращи олимпийски и неолимпийски спортове, които организират реализирането на дейностите.
Увеличаването на средствата по бюджетна програма „Олимпийска подготовка“ е с цел осигуряването на оптимални условия за тренировъчен процес на олимпийските състезатели. Очакваните резултати от извършваната промяна са: да допринесе за по-пълно постигане на поставената за 2021 г. цел -спечелване на повече квоти за участие на Зимните олимпийски игри в Пекин през 2022 г.; постигане на върхови постижения на световни и европейски първенства в условията на конкуренция с елитни състезатели; популяризиране на България, българския спорт и туризъм и повишаване на престижа на нацията; създаване на мотивация и положителна нагласа в децата за системни занимания с физически упражнения и спорт, чрез повишаване и разнообразяване на възможностите за самостоятелни или организирани дейности в областта на спорта.
Отпусната е персонална пенсия на многодетна майка
Правителството отпусна персонална пенсия на многодетна майка, която е отгледала 7 деца до навършване на пълнолетие. Целта е да се подпомогне семейството й, което е в затруднено финансово положение.
Жената е навършила пенсионна възраст, но няма право на пенсия, тъй като не отговаря на някои от изискванията на Кодекса за социално осигуряване. Персоналната пенсия се отпуска от 1 ноември и ще е 133,84 лв. За изплащането й до края на 2021 г. са предвидени разходи от 267,68 лв. от фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност“, в рамките на средствата, предвидени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г.
