ПРОФ. ВИТАНОВ: АБСОЛЮТНО ЗАБРАНЕНО ЗА ЧЕТЕНЕ ОТ ЮРДЕЦИ. ВРЕДНО E ЗА ЗДРАВЕТО ИМ

Тук е място за технически анализи, а не за леене на чувства. Добрият анализ изисква хладнокръвие, а не леене на чувства. Трезвата преценка е стъпила върху мисълта на Бисмарк, че трябва да си гледаме националния интерес. Националният интерес с точно две думи и половина, ви го обясних: ползи за народа. И тъй, гледаме към тая война и винаги се питаме: А каква ни е на нас ползата от това?

Следим бавните процеси и то поред. Защото бавните процеси са тези, които ще определят изхода на войната. Войните текат бавно, а не са като на холивудски филм. Бавното протичане е в следствие на скоростта, с която вървят логистичните процеси. И като гледате логистиката, добре може да се ориентирате кое накъде отива.

Бавните процеси си имат етапи. Всеки ден припомняме етапите и гледаме, докъде е стигнал процеса с кратки коментари

Процес 1: Системите на Украйна и снабдяването на украинската армия. Етапите са

1. Етап 1: Унищожаване на тежката техника та украинската армия, налична към началото на войната – стана в първите два месеца и нещо, поради което се наложи Украйна да бъде закачена на системи

2. Етап 2: Унишожаване на повечето налична в Източна Европа военна техника от бившия Варшавски договор – този етап привършва

Етап 3: Напомпване на украинската армия със стара натовска техника от времената на студената война с цел освобождаване на западните складове от такава техника – този етап започва. Очаква се да върви процес на утилизация и на тази техника

Етап 4: Вкарване на по-съвременна натовска тежка военна техника в Украйна, управлявана от „доброволци“ и „пенсионирани военни“.

Етап 5: Вкарване на съвременна натовска техника с навлизане на натовски армии в Украйна и директно участие на НАТО във войната чрез хвърляне на войници от източна Европа по бойните полета

Етап 6: Директна намеса американската армия и армиите на страни-противници на Русия от времената на студената война на украинска територия с най-съвременна натовска техника.

В момента приключва Етап 2 и започва Етап 3. Забелязваме, че част от старата натовска техника не се праща на фронта, а се натрупва. Сигурен знак за предстоящ юруш. На северната част на фронта, украинското тежко въоръжение е недостатъчно, затова руснаците настъпват.

Интересите са както следва.

Американският интерес: Отслабване на Русия чрез закарване на ситуацията на Етап 4. От Етап 5 нататък вредите стават повече от ползите, защото Щатите ще бъде въвлечени дълбоко във войната с последващо отслабване на военния капацитет. А Китай търпеливо чака американците да отслабнат, за да хапне тортата. Тортата се нарича Тайван.

Руският интерес – унищожаване на колкото се може по-голяма част от украинската армия и спечелване на войната. Етап 3 устройва руснаците. Етап 4 също. Етап 5 е неприятен и за тях, защото означава разширяване на войната и излизането и от контрол.

Нашият интерес? Икономически – доставка на муниции за украинската армия. Политически – да не бъдем отново наврени между атовете и наритани.

Процес 2: Логистиката на руската армия. Свършиха ли ракетите – не. Свършиха ли снарядите – не. Ами тогава, нещата продължават, както и досега. Тоест – продължаващо артилерийско превъзходство на руската армия и съпъстващи големи загуби в жива сила на украинската армия. Тази вчера пак някой удари с ракети Украйна. Руснаците се чудят кой, защото техните ракети свършиха още преди година. Люлеем ли се на голата кука, шаранчета мои. Люлеем се, люлеем се, тъй, тъй, на руснаците ракетите свършиха. И снарядите им свършиха. Нали така, Пригожин кърши ръце, че вагнеровците покрай Бахмут нямали снаряди. А ние гледаме по клипчетата какво става с украинските части, опитващи се да отстъпят и заключаваме – гола кука за ривличане на още украински части в месомелачката.

Процес 3: Численият състав на украинската армия. Тоя процес не върви добре. Мобилизационните резерви в Украйна привършват. Ще съберем силици за един юруш. Трябва, иначе системите ще бъдат спрени. Западняците са практични – като видят, че няма вече пушечно месо, ще си стиснат ръцете с Русия и ще разделят Украйна. Какви са етапите тук.

Етап 1: Унижожаване на числения състав на Украинската армия от началото на войната. Етапът е завършен. Безвъзвратните загуби на украинската армия са много по-големи отколкото беше числеността и в началото на войната

Етап 2: Масивна мобилизация в Украйна. Това върви вече цяла година и води до изтощаване на мобилизационния ресурс. Етапът приключва.

Етап 3: Отлавяне на украински мъже по улиците на украински градове. От някое време е започнал този етап, което добре се вижда от клиповете по мрежите. Украинският мобилизационен ресурс е изтощен.

Етап 4: Липса на пушечно месо в Украйна. Начало на лова на пушечно месо в Източна Европа под формата на „доброволци“ и пенсионирани военни.

Етап 5: Хвърляне на редовни части на източноевропейски армии на страни-членки на НАТО в Украйна

Етап 6: Хвърляне на украинска територия на американската армия и армиите на други натовски държави, провнци на Русия от времената на студената война

В момента нещата са на Етап 3. След пролетния юруш се очаква ситуацията да отида на Етап 4. След което се очаква да започне пропаганда за връщане на избягалите украински мъже в Украйна и начало на пропагандата, че трябва засилено да се пращат доброволци и „пенсионирани военни“ в Украйна. Да видите тогава какви плонжове на морни тумбаци ще почнат по телевизионни студия, когато съответното шаранче го попитат ще подкрепи ли думите са подкрепа на Украйна с дела, като отиде да се бие на фронта. Ще се окаже, че всичките шаранчета са на смъртно легло и имат толкова много болести, че аха, аха ще умрат. Тогава си спомнете

Закон на Витанов: Едно е да крякаш от дивана, че други трябва да ходят да мрат на бойното поле, а съвсем друго е ти да идеш да мреш на бойното поле. Тумбака става морен и изведнъж се оказва, че не си на диван, а на смъртен диван – толкова много болести ти се обаждат, че си абсолютно негоден за военна служба.

Процес 4: Състояние на инфраструктурата. Украинската инфраструктура продължава да отива по дяволите. Руската не е засегната. Руската икономика успешно се справя с всякаквите санкции. Украинската – ако бъдат спрени системите, веднага ше грохне. Тъй, че наливането на десетки милиарди трябва да продължава. Докога? Докато има пушечно месо за фронта. Няма пушечно месо, няма юруши, няма как да оправдаваме десетките милиарди, дето ги изливаме. Разрушена инфраструктура, скапана икономика. За да има украинска победа, трябва руската инфраструктура и икономика да бъдат повече толкова разрушени. Няма нито пушечно месо, нито оръжия за реализация на такава цел. Какви са етапите тук

Етап 1: Украинската критична инфраструктура не бе разрушавана. Това приключи през октомври миналата година

Етап 2: Генерал Армагедон активно разрушава украинската критична инфраструктуа. Това прикючи преди около два месеца с резултат – разрушаване на съществена част от украинската критичне инфраструктурата

Етап 3: Генерал Армагедон е прибран, разрушаването на украинската критична инфраструктура върви с по-бавни темпове.

Етап 4: Пълно разрушаване на инфраструктурата в контролираната от украинците част на Донбас. Това се очаква да се случи при сражението за Славянск и Краматорск.

Етап 5: Разрушаване на инфраструктурата на левия бряг на Днепър.

Етап 6: Разрушаване на инфраструктурата в Одеса и Харков

Етап 7: Масивно разрушаване на инфраструктурата на десния бряг ня Днепър.

Етап 8: Превръщане в руини на цялата инфраструктура на Украйна.

В момента сме на Етап 3. Руските удари са концентрирани повече по фронтовете, отколкото по инфраструктуата. Логично – подготвя се пролетен юруш и руснаците гледат да спънат подготовката и дори да го провалят с месомелачки и артилерийски и авиационни удари по украинските части.

Процес 5: Надпраговият удар. И днес няма такъв. Гледаме сериалът „Прагът“. Руснаците опитват да го свалят, американците опитват да го поддържат достатъчно висок, но не толкава висок, че Русия да използва ядрено оръжие. За поддържане на прага относително висок, всеки ден се разходват украински войничета. Да мислим прагматично. Войничета ще има за пролетта. Ще има и за лятото. Идва кървавото лято на 2023 година. Етапите тук са следните

1. Етап 1: Прагът е висок. Не се прескача и войната си продължава.

2. Етап 2: Прагът за едната страна започва да пада. В настоящия момент опасността е за падане на украинския праг поради изчерпване на наличното украинско пушечно месо. За да не падне прага, като няма украинско пушечно месо, трябва да дойде пушечно месо от източна Европа.

3. Етап 3: И пушечното месо от източна Европа не стига за да държи прага висок. Тогава – или намеса на натовските армии, за да държат прага висок и де се опитат а свалят руския пра или край на войната – временно, до началото на следващата война.

В момента тук сме на Етап 1. Украинско пушечно месо все още има, даже има за още един голям юруш. Чакаме големият юруш. Към Крим. Вички го чакаме – и руският генерален щаб и американския генерален щаб. Подготовката върви. На пушечното месо не му се казва, че поне един стандартен корпус ще иде на 2 метра под земята. Стандартен корпус са си 4 пълни дивизии или ако щете 12 пълни бригади, а за тези, които искат да сметнат още по лесно – 36 батальонни тактически групи. Толкоз армия ние нямаме, даже и ако броим чиновниците. Голяма веселба ще е тоя юруш да знаете отсега.

Процес 6: Съществени движения по фронтовете. Бахмут бавно бива обкръжен. Авдеевка – също. Там се заформя следващата месомелачка – руснаците започнаха да хвърлят големи планиращи аиационни бомби там. Покрай Угледар украинската армия позакрепи положението. Резервите обаче не достигат, за да се държи фронта и той бавно се движи на запад. Това, което гледаме е дали украинските части в Бахмут ще получат заповед за отстъпление или едно дивизия ще бъде котелирана. Знаете, кое е слабото място на украинската армия – пушечното месо. Ако то стане недостатъчно, системите ще бъдат спрени. Което означава разделяне на Украйна. Какво ни чака тук?

Етап 1: Продължаване на работата на Бахмутската месомелачка. Украинското командване хвърли 4 нови бригади там, които се очаква да бъдат слени в рамките на един месец.

Етап 2: Руски атаки в посока на Константиновка, Славянск, Краматорск и Купянск. Начало на решителната битка за Славянск и Краматорск.

Етап 3: Пролетен украински юруш в чест на началото на предизборната кампания в Щатите. 100 000 човека пушечно месо, това са 30 бригади или 90 батальонно тактически групи. Иде голямото сражение. Този път обаче руснаците една ли ще отстъпват територии, за да си пазят живата сила. И двете страни са наясно – заминат ли тези 100 000 войната свършва, пушечно месо от местни източници няма повече откъде да дойде.

И тъй – чакаме и гледаме. Боят на наличните украински войници за юруш намалява поради месомелачките в Бахмут и на други места. Старата натовска техника се събира за юруша, пушечно месо още има. Първичните избори в Щатите наближават.

Намраме се на Етап 1. Сражението за Бахмут още не е приключило. С новите подкрепления, украинската групировка там е около 20 000 човека. Може да изкарат още месец, ако не се изтеглят. След месец обаче от тези почти две дивизии няма да остане почти нищо. Месомелачката работи. Април ще е интересен месец.

Процес 7: Идеологическата борба. В Русия нещата са доста спокойни, ситуацията на фронта към момента е благоприятна, няма условия за масови безредици.

Проблемите са при украинците. Текущият етап тук е

Етап 1: Пропагадни опити да се неглижира работата на бахмутската месомелачка и грамадните украински загуби там. Руснаците се биели с лопати, загубите бели на 1 украинец – 5 руснака и тъй нататък. А месомелачката си работи – явно лопатите са страшно оръжие, а руските войници са като зомбита – ти го унищожаваш, то пак става. Ти го унищожаваш – то пак става. Или пък, цялата работа с лопатите и 5-те убити руски войници за всеки украински е поредната гола кука за шаранчетата мамини, които не знаят, че след като артилеристите прострелят един район, те вече сам като погледна къде има украинско движение и вече знаят координатите.

Следва

Етап 2: Украинската пропаганда започва да обяснява, защо бяха необходими огромите украински загуби в Бахмутската месомелачка, след като американският генерален щаб, тъй да го наречен, отдавна ги посъветва да се изтеглят, защото стоенето в Бахмут прахосва резервите необходими за пролетния юруш. Тук виждаме разлика в интересите. Американците искат пролетен юруш за добро започване на кампанията за първичните избори за текущата администрация. Да украинското ръководство обаче, удържането на Бахмут е идея-фикс и те са заложници на тая идея – падне ли Бахмут, пораженията върху моралната устойчивост на армията и обществото ще са големи. Руснаците нямат против да продължат месомелачката в Бахмут. Градът е разрушен, отдавна е прострелян. Друго е да се биеш срещу неразрушени укрепления и непростралян артилерийски Славянск или Краматорск.

Процес 8: Пропагандата у нас. Пълната скръб продължава. Че и траур. Няма фина национална пропаганда. Оставена е да е лее украинската такава. А тя е пълна аматьорщина. Оставена е да се лее американската такава. Но тя е зя хора, които дори не знаят къде е Украина. Българинът е много по – осведомен, защото Украйна е под носа му.

И казва Витанов – оправете си пропагандата, гледайте реално на нещата. Няма – по телевизиите ни заливат с юнаци с блеснали очи, пророкуващи скорошна украинска победа. Иде кърваво лято с големи сражения и чудовищни загуби и от двата страни. Загубите на украинците ще са много по-големи, защото пак ще има юруш с политически цели срещу артилерийско превъзходство на противника. Но вие не ме слушайте. Слушайте какво ви говорят ония с блесналите очи. Нали четете каквото ви пиша: вие ги слушайте тези с блесналите очи, но никога не забравяйте къде е червената линия на Витанов. А тя е – изпращане на български войничета на фронта. И тая линия е същата, каквато е била линията на цар Борис III.

Наблюдават се опити да се активира проукраинската пропаганда в България. И те все се въртят около едно и също нещо – паметника на Съветската армия в София. Това е дива аматьорщина в пропагандата. Рев, рев, рев – и паметникът още не е демонтиран. Пропагандна немощ. А опитите да се героизира юнакът с чука, са си пропаганда а-ла хунвейбин. И текущият етап е – продължаване в посока на хунвейбинщината. Приказва Витанов – не се прави така бе балъци. Никой не слуша. Но това са малки проблеми. Големият проблем ще дойде, когато гореописаните ви етапи понапреднат и ще трябва да се продава на българския народ идеята, че трябва да пратим войничета на украинския фронт. Чакам да видя, с какъв пропаганден целофан ще бъде завита тая кафява идея и какъв нов разцвет на идеологическата хунвейбинщина ще настъпи в татковината. Балъщина в пропагандата. Че демонтирайте го най-сетне тоя паметник, де, смешни ставате вече. Да закрепим това с

Наблюдение на Витанов: Българският идеологически аслан е толкова некадърен, че дори не може да прикрие силно покафенелите си гащи.

Това е положението: с години аслански рев от диваните, на практика – никакъв резултат – паметника още си стои. Американците са се хванали за главата.

Караме нататък

Политологията –(Ден 105)

Продължаваме с грандиозната фигура на политическия лидер. От днес почваме да обсъждаме видовете политическо лидерство. Тактиката ни я знаете – тичаме по ъглите при съответния чичо или дядо и гледаме как изглаждат нещата от неговия ъгъл.

Днес тичаме към ъгъла на любимия ми продавач на мекици докато бях в Германия – чичо Макс Вебер. Няки ще кажете, че не бил продавач на мекици. Абе, стар съм вече, почнах да забравям. Може и да не е бил продавач на мекици, ма какво беше, не се сещам.

Та, докато купуваме мекицата, си говорим с чичо Макс Вебер. И той ни казва, че по негови наблюдения, има такива видове лидери:

1. Традиционалисти – те действат на основата на вярата в светостта на традициите, и устйчивостта на обичаите и привичките.

2. Легалисти – те действат на основата на вярата в законността и рационалността на съществувящия в обществото ред

3. Харизматици – тия пък вярват, че вождът има свръхестествени способност на основата на изключителните му качества.

Питаме чичо Вебер дали може и да има и други лидерски типажи. Има, има, подсмихва се под мустак чичо Вебер. Има антитрадиционалисти и антилегалисти в същото време. Тъй, ли, чудя се аз, че кой е такъв? Мориарти – още повече се подсмихва чичо Вебер.

Но да оставим разговорите с чичо Вебер мекичаря и да погледнем към нашите лидери от неговия ъгъл. Веднага виждаме, че всичко у нас е харизматици. Всичките мислят, че имат сврхестествени способности основани на изключителните им качества. Тъй, значи имаме у нас харизматици традиционалисти и харизматици легалисти. Легалистите са повече и са при управляващите. Тия в опозиция остават харизматици (зер свръхесетсвените им способности не намаляват според тях), но стават антилегалисти до следващия момент, в който докопат властта. И тъй нататък.

Хайде стига за днес. Утре – още.

Следва малко демография от книжката

ВИТАНОВ, ПОПУЛАЦИОННА ДИНАМИКА И НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ, 2005 ГОДИНА (ден 61)

… Тежко на държавите, в които тититоймънтът преобладава над модерното технологично общество…

Цитирам, бе, цитирам проклетника Витанов от горната книжка.

Модерно технологично общество – горе долу ясно. Ами защо Витанов преди 20 години говори за тититоймънт. Това ще да е комбинация от ентертаймент и тити. Забавление с цици значи. А-ха-а-а-а. Я да видим сега у нас как е? Кой му пука за науката и технологиите. Ама виж забавленията с цици – о-о-о-о-о, чалга до дупка, купонът е при нас! Я да фиксираме със

Закон на Витанов (18+, по-малките да не четат!): като прекалено много си падаш по забавления с цици, може да ти се наложи да ядеш трици

Ама защо ни трябва технологично развитие, бе Витанов, не може ли цял ден да щракаме с пръсти, да алъш-веришим и вечерта да видим по някоя цица по телевизията и да положим морен тумбак на леглото и утре пак същото? Ами то, ресурсите за задоволяване на непрекъснато растящите човешки нужде са ограничени. Оттук нататък има два пътя – или имаш технологично развитие, та с тези оганичени ресурси и новите технологии да задоволяваш потребностите. Или пък нямаш технологично развитие, не задоволяваш потребностите, пък възникналото напрежение тушираш с тититоймънт. И колкото повече е напрежението, толкова повече е тититоймънтът. Чукчето от „Тухла в стената“ трябва да марширува, накъдето ме се нареди, а главата у да е заета с тититоймънт, докато умре. Технологично развитие ли да прави чукчето? Че нали затова трябва да му се активира мозъкът. Аме то като си активира мозъка и се огледа, може да се появят проблеми за тези, които насочват хода на чукчетата. Затуй, контрол над това кой и какви технологии ще развива, чукчетата да маршируват там, накъдето и се каже и за награда – тититоймънт. Я как хубаво е устроен светът, найс, а?

Утре продължаваме с технологиите и ще стигнем да идеите на Алфред Лотка. Чакай, а-а-а-а, Витанов, ти ще ни пробутваш идеите за технологичното развитие на един от създателите на математическата популацианна динамика! И си ги написал още преди 20 години. Че какво разбираш от математическо моделиране на популационни процеси, включително и моделиране на инфекции, бе Витанов? Нищо! Я бегай с тоя Лотка от тука и кажи, като ходиш по телевизиите да покажат някоя гола цица повече, та да се наслади юрдешкото ни око. Да-а-а-а, за Лотка щял да ни приказва. Тъп и грозен математик!

А така. И аз да се присъединя. Долу тъпият и грозен Витанов. Давай тититоймънт за народа! Пък като дойде време са яде триците, сам ще си е виновен.

Стига за днес. Желая здраве и успехи и нека войната и вирусите да стоят далече от вас.