Пантелеймон е великомъченик от Никомедия (днес Измит), страдал за христовата вяра по време на управлението на римския император Максимиан Херкулий. Той е един от Четиринадесетте свети помощници.
Според житието му Пантелеймон живял през 3 век и 4 век, роден като езичник и носел името Пантолеон (от гръцки: „лъв във всичко“). Учил се на медицина при известния за времето си лекар Ефросин и станал придворен лекар. Впоследствие приема християнството и новото си име Пантелеймон („всемилостив“). Отказал да се кланя на езическите богове, заради което бил съсечен по заповед на Максимиан. Вместо кръв от тялото му потекло мляко.
Част от мощите на светията се пазят в руския манастир „Свети Пантелеймон“ в Света гора. Свети Панталеймон се изобразява на иконите с кутия с лекарства – символ на неговите целителски сили.
Заради дейността си приживе се вярва, че Свети Пантелеймон е закрилник на лекарите и акушерките.
На 27 юли православните християни почитат паметта на Свети Седмочисленици – светите равноапостоли Кирил и Методий и техните ученици – Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий. Въпреки че в църковния календар за всеки от тях е отреден отделен празник, църквата определя общ ден за почитането им, с което засвидетелства своята признателност към общото им дело.
След смъртта на Светите равноапостоли Кирил и на Методий, учениците им бягат от гоненията и пристигат в България, където намират спасение и подкрепа. Изгонени от немското духовенство в Моравия, те намират закрила от българския владетел цар Борис I. Свети Климент Охридски умира последен от Светите Седмочисленици, а датата на неговата кончина е отредена за всеобщото им честване.
