ПАЗАЧЪТ НА ФАРА В ШАБЛА – НАНЬО НАНЕВ, ЗА ПОСЛЕДЕН ПЪТ ПРЪВ В БЪЛГАРИЯ ПОСРЕЩНА НОВАТА ГОДИНА

0
4733

Астрономическата Нова година винаги идва първо на най-стария фар на Българското Черноморие – този на нос Шабла. Това става в 23.42 ч. – цели 18 минути и 21 секунди по-рано по-рано от приветственото слово на президента.

Честта пръв да посрещне Новата година се падна на Наньо Нанев – доайенът на фаропазачите у нас, с 27 години служба на маяка. „Този 31 декември бе последното ми дежурство на Нова година. През 2019 година смятам да се пенсионирам”, разкри самият Наньо Нанев и добави, че от 1992 година работи като пазач на фара. Компания в Новогодишната нощ му прави вярната му съпруга – Парешка Димитрова, бивша учителка по математика, сега пенсионер. На трапезата на семейството имаше банска капама, тертиплийски приготвена от Парешка, традиционни салати, както и всякакви други вкусотии. Наньо Нанев си пожела здраве и много пътешествия. „Купихме си кемпер и смятаме през 2019-а да пътуваме много”, споделя Нанев.

От 4 декември 1993 година, когато край фара се разби руски кораб, други крушения не е имало. Както се казва, носим си службата както трябва, казва Наньо Нанев. За всичките 27 години повече от 10 пъти му се е падало да е на вахта в Новогодишната нощ. Освен 27 години служба на маяка край Шабла, опитният ветеран има зад гърба си и уникална изложба във Варна с кадри от фара, разкриващи историята и красотата на кулата през различните годишни сезони.

Всички работещи на фара отдават заслужено уважение и се грижат за най-стария фаропазач – дядо Иван  Хаджиатанасов, който е на достолепните 98 години и е баща също на един от фаропазачите – Атанас Атанасов, за съжаление, вече покойник. Бай Иван е първият и най-дълго служилият фараджия, от 1949 година, до пенсионирането си.

Маякът – рекордьор в най-източната точка на нашите родни ширини упътва мореплавателите вече трето столетие. Петима в момента са пазачите, които дават дежурство на фара. Фарът на Шабла е висок 32 м и има 132 вити стъпала, които дежурният изкачва по няколко пъти на ден. В съоръжението има две спални, кухня, хол. Снабден е и с агрегат. Има таблица, според изгрева и залеза на Слънцето, по която фарът се включва и изключва.

Бялата му светлина се вижда от 17 мили. Той ориентира и предпазва морските съдове от сблъсък с близо едномилния подводен риф срещу днешния къмпинг „Добруджа“ и плитчините между нос Шабла и село Тюленово. В далечното минало се е знаело, че видят ли светлините на фара, моряците са преполовили разстоянието между устието на Дунав и Босфора. Нос Шабла открай време е бил важен навигационен ориентир по това крайбрежие. Необходимостта от фар точно тук се предопределя от няколко причини. Още от древността един от основните мореплавателни пътища в Черно море е от устието на река Дунав до Босфора, а нос Шабла е някъде по средата.

История

Днешният Фар на нос Шабла официално е открит на 15 юли 1856 година, но с точност никой не може да каже кога е построен. В един пътепис от средата на 18 век френският дипломат и консул в Крим Шарл дьо Пейсонел описва впечатленията си от Приморска България, където пребивава от 1750 до 1756 г. и посещава Ханлар /Шабла/, но не споменава за никакъв фар. Около 100 години по-късно, през 1852 г., друг френски пътешественик и географ – Ксавие Омер дьо ла Ел, вижда на носа „красив, но изоставен фар“.

Светлина откога може би датира съоръжението хвърля австрийският офицер Венцел фон Броняр. През 1786 година той описва българското крайбрежие и споменава за високата фарова кула на това място. От тези сведения се разбира, че фарът по-всяка вероятност е бил построен между 1756 и 1786 г. Координатите му са 43 градуса и 32′ с.ш. и 28 градуса и 36′ и.д. Днешната внушителна каменна кула се издига на 32 м надморска височина. От 1949 година Шабленският фар е поделение на ВМС.

Любопитно

Фарът на нос Шабла е прочут не само с дългогодишната си история, а и с това, че той е умалено копие на прочутия Александрийски фар, който е едно от Седемте чудеса на света. Това е и единственото такова съоръжение, боядисано в два цвята – червено и бяло.

Шабленския фар оцелява и по време на голямото калиакренско земетресение през 1901 г. с магнитуд 7,2 по Рихтер, когато почти всичко в околността е разрушено, с изключение на Фара на нос Шабла.

Любопитен факт е, че в Шабленския фар е зазидано важно послание, което трябва да бъде отворено чак през 2056 година, когато се навършват 200 години от неговото построяване. Преди години дежурните са написали писмо до бъдещето поколение и са го поставили в стените на съоръжението, които са дебели метър и 20 см. В него те описали, че дължината от Фара до брега през 1948 година е била 29 метра, а през 1996 година е била 13 метра. НДТ

Снимки: Личен архив