От плахи театрални опити в ученически представления и комедийни изяви, в по детски недодялани скечове, до турнета с трупата на Сатиричен театър „Алеко Константинов”.
Това е истинският полет на въображението и мечтите на едно момче, дръзко последвало стремежа си към светлините на голямата сцена.
„За какво ви е Дон Кихот” е постановка на Сатиричния театър, в която участват 12 студенти от Театрален колеж „Любен Гройс”. В мащабната продукция, заедно с неотразимите Калин Сърменов, Герасим Георгиев-Геро, Мартина Вачкова, Александра Сърчаджиева, участва и Мартин Николаев Димов, един от дванайсетте студенти, бивш ученик на училище „П. Р. Славейков“ и Славейковец завинаги.
Мартин завършва СУ „П. Р. Славейков” през 2017 година в класа на г-жа Силвия Стойчева. Първата му поява на сцена е през 2012 година, когато на Коледен благотворителен концерт, заедно със свои съученици участва в училищна версия на епизод от мюзикъла „Mamma Mia”. Както самият той споделя, това е било предсказание за бъдещето – в Актовата зала на училище „Славейков” Мартин и приятелите му разсмиват публиката, танцувайки непохватно с шнорхели и плавници и няколко години по-късно той отново облича странен костюм и слага плавници за едно от първите си студентски театрални представления.
На същия концерт Мартин и неговият съученик, Благовест Мицев, който в момента е студент в Национална академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“, изиграват ролите на джуджета – запомнящи се образи, които предизвикват възторга на пълната зала на училището. За тези събития тогавашният класен ръководител, г-жа Сийка Колева, си спомня: „Благотворителният концерт трябваше да се състои в последния учебен ден преди Коледната ваканция. През декември 2012 година температурите бяха много ниски, снеговалежите обилни, пътищата станаха непроходими, а в нощта преди концерта се изви снежна буря и отмениха учебните занятия. Когато се добрах до училище в тъмното и студено утро, заварих учениците от класа на Мартин – развълнувани, тъжни, разочаровани заради неучебния ден. Бяха се подготвяли седмици наред за това събитие. Ентусиазмът им беше неудържим като снежната буря навън, така че концертът се състоя през месец януари на следващата година. Пожелавам на Мартин и на неговите съученици да запазят този младежки плам и със същата отдаденост и дори непокорство да се посветят на професията, която са избрали.“
Благодарен на своите учители от училище „Славейков” за търпението, подкрепата, вярата, младият актьор с обич признава, че най-важното, на което те са го научили, е да повярва в себе си. НДТ
