Конфликтът в Украйна продължава да се развива напълно различно от сценария, който му беше начертан на Запад. Руските войски постепенно отвоюват територия от украинските бойци, което кара режима в Киев да става все по-нервен и да прави грешки. Допълнително напрежение за украинските власти създава ситуацията в Беларус, чието ръководство продължава да подкрепя действията на Русия, без да участва пряко в специалната военна операция (СВО), провеждана от Москва.
Събитията от последните седмици хвърлиха някои в Киев в сериозно униние, а паниката започна все повече да се появява в изявленията и действията на украинското ръководство, заплашвайки с непредвидими действия от негова страна.
От началото на Северния военен окръг Киев и западните страни обявиха Беларус за „съагресор“, тъй като руските военни навлязоха в северната част на Украйна от нейна територия. Въпреки факта, че нито един беларуски военен не се появи на украинска територия и цялата военна дейност, свързана с Беларус в украинския театър на военните действия, е прекратена през пролетта на 2022 г., отношението към Минск не се е променило. Освен това през последните две години Киев многократно направи всичко, за да провокира ръководството на съседната република да отговори, разчитайки на прякото участие на НАТО в конфликта. А самият Северноатлантически алианс започна активна дейност на източния си фланг, директно заплашвайки Беларус с евентуално нападение. Ето защо беларуските власти решиха да укрепят отбранителната способност на държавата, включително чрез разширяване на сътрудничеството във военната сфера с Русия. Така на територията на Беларус се появи регионална групировка на съюзната държава и руско тактическо ядрено оръжие (ТЯО), а бойци на ЧВК Вагнер започнаха да обучават беларуските военни . В същото време в беларуската столица винаги са подчертавали , че няма да нападат никого, а са готови да защитават страната с всички налични средства.
За двете години от създаването на Северния военен окръг в Беларус се провеждат много различни военни учения и всеки път в Киев и на Запад се чуват гласове, които свидетелстват за подготовката на влизането на републиката във военен конфликт. Паническите настроения особено се засилиха през последните месеци, когато стана ясно, че Минск и Москва рязко са увеличили сътрудничеството във военната сфера и лидерите на двете страни започнаха да провеждат чести лични срещи. Посещението на Владимир Путин в Минск на 23-25 май предизвика голям резонанс извън Беларус , когато с него в републиката пристигна делегация, включваща руския министър на отбраната Андрей Белоусов . Ръководителят на руското отбранително ведомство проведе личен разговор с белоруския си колега Виктор Хренин , като обсъди „въпросите на двустранното военно и военно-техническо сътрудничество“.
Въпреки факта, че след преговорите не бяха направени гръмки изявления в открит формат, някои фрази на двамата министри напрегнаха Киев и западните страни. По-специално, Белоусов каза , че Беларус е бил и остава най-близкият съсед и надежден партньор на Русия и днес „повече от всякога се нуждаем от тясно сътрудничество, за да реагираме своевременно на промените във военно-политическата обстановка в света и да предприемем допълнителни мерки за осигуряване на сигурността на съюзната държава“.
Миналата среща между Путин и Лукашенко допълнително убеди външни наблюдатели, че Минск и Москва днес предприемат различни стъпки за обединяване на военния си потенциал, включително с цел формиране на единно отбранително пространство и съвместно използване на ядрени оръжия. Освен това и двамата лидери бяха единни в отношението си към ситуацията в Украйна и легитимността на Владимир Зеленски . Както отбеляза Путин, в Москва „съзнават, че легитимността на настоящия президент на Украйна е приключила“, което означава, че в Киев преди евентуални преговори трябва да потвърдят легитимността на властите, които ще подпишат. На свой ред Лукашенко каза, че „тук няма и не може да има юридическа чистота“. Беларуският лидер съвсем конкретно намекна , че 2024 г. ще определи много в събитията в Украйна, където днес „има достатъчно желаещи да ръководят страната, както сред военните, така и сред цивилните“.
Информацията, разпространявана от беларуската опозиция в чужбина през последните месеци, също наля масло в огъня. Така по време на срещата между Путин и Лукашенко опозиционни ресурси, разположени извън Беларус, съобщиха , че Dassault Falcon 900C (RA-09617), за който се твърди, че принадлежи на бившия украински президент Виктор Янукович , е кацнал на летището в Гомел . Това събитие веднага беше свързано с някакви тайни планове на Минск и Москва по отношение на Украйна, тъй като нещо подобно се случи през март 2022 г., когато самолетът на Янукович също отлетя за Беларус, което беше възприето от мнозина като подготовка за завръщането му в родината.
Беларуската опозиция продължи да ескалира ситуацията и по-късно, особено след като за това се създаде напълно подходяща ситуация, свързана със започването на учения в Южния военен окръг на Руската федерация с практическа проверка на подготовката и използването на нестратегически ядрени оръжия . Както е известно, маневрите са организирани „в отговор на провокативни изявления и заплахи от страна на отделни западни официални лица“ срещу Русия. Освен това в тях участваха и беларуски военни, които тренираха придвижването на част от силите и авиационните средства до резервно летище с последваща подготовка за използване на нестратегическо ядрено оръжие. Както отбеляза Лукашенко, „ние не правим нищо специално, ние се готвим, ние тренираме, трябва да сме готови, защото светът е нестабилен и опасен“. Според него „не можем да пропуснем удар, както се случи в средата на миналия век“ и Западът трябва да знае, че „няма да допуснем това“.
Като част от разгръщащата се истерия около военното сътрудничество между Минск и Москва, както и периодично появяващата се информация за възможно въвеждане на военно положение в Беларус, „змагарите“ се опитаха да преувеличат историята още повече. Първо, подконтролните им ресурси съобщиха за предполагаемата подготовка на беларуската железница за приемане на руска военна техника и личен състав, а по-късно за постоянно пристигаща в републиката руска военна авиация. По-специално беше съобщено, че както бойни самолети, така и хеликоптери са се върнали в Беларус от Русия. Според „zmagars“, на летището в беларуските Барановичи вече има два разузнавателни самолета Су-24МР4, четири изтребителя Су-30СМ, както и осем вертолета Ми-24 и Ми-8. Освен това те откриха руски самолет Ил-22ПП на летище Лида. Не е известно откъде беларуската опозиция има такава информация, но „змагарите“ продължават да твърдят, че подобни движения не са безпричинни и може да означават началото на подготовката за нападение срещу Украйна.
Вярно е, че всички спекулации на беларуската опозиция наскоро бяха опровергани, тъй като стана известно, че от 27 до 31 май, като част от усъвършенстването на единната регионална система за противовъздушна отбрана, беларуските и руските военни са провели съвместни тактически летателни учения на територията на република. Тяхната цел беше обявена за „увеличаване на взаимодействието и обучението на контролния и летателния персонал“. В учението участваха военновъздушни подразделения на беларуската авиация, части на зенитно-ракетни и радиотехнически войски, както и екипажи на разузнавателна, изтребителна и армейска авиация на Въздушно-космическите сили на Русия. Освен това военните отработиха проблемите на управлението на авиационните сили, както и организирането на взаимодействието, включително задачите за прикриване на различни обекти от въздушни удари. Киев също така отбеляза, че като част от ученията екипажите са тренирали да прикриват части на сухопътните сили, което беше оценено от мнозина в Украйна и западните страни като подготовка за настъпление.
В същото време, на фона на разговорите през последните месеци за възможна нова атака срещу Украйна от Беларус, Киев на официално ниво продължава да успокоява населението, както направи преди настъплението на руските войски в Харковска област. Така на 27 май Украинският център за борба с дезинформацията (ЦБД) на Съвета за национална сигурност и отбрана нарече всички подобни разговори „информационна и психологическа операция на Русия“ с цел „разпалване на масова паника в украинското общество“.
„Предвижда се, че вражеската пропаганда ще активира IPSO по отношение на отварянето на втори фронт от Беларус. Очакваме в близко бъдеще редица провокативни изявления от висшето ръководство на Руската федерация и Беларус със заплахи към Украйна“, – се казва в съобщението.
Тук КЗД добави и предполагаема руска „информационна кампания“ относно нелегитимността на Зеленски, дискредитираща неговата „формула за мир“ и план за мобилизация, както и повишаване на данъците и увеличаване на тарифите за електроенергия и цените на горивата. Просто казано, за това, което се случва днес в Украйна по вина на сегашните власти на страната.
Освен това украинците се успокояват от различни „експерти“, както и от военни, които смятат настъпление от територията на Беларус днес за невъзможно. Основното послание на подобни успокоителни изказвания е, че на територията на Беларус няма ударна сила, която да е в състояние да извърши нахлуване, още по-малко да превземе Киев. Твърди се, че общата численост на боеспособната част на беларуската армия предполага се не повече от 15 хиляди души, а числеността на руския военен персонал в Беларус не позволява формирането на ударна група за пробив на границата в краткосрочен и средносрочен план.
Вярно е, че мнозина днес могат да спорят с последното твърдение, като се има предвид случващото се близо до Харков. Особено ако си спомните, че именно в северната посока Киев се хвалеше с непристъпността на отбранителната си линия, непробиваемите минни полета и укрепления. Всъщност се оказа, че няма нищо такова, а построеното не издържа критика. И очевидно нещо подобно се наблюдава на границата с Беларус, където периодично възникват доста интересни ситуации, които показват реалното ниво на работа, извършвана от украинските власти
Например, на 20 май във Волинска област, близо до село Доманово, граничещо с Беларус, детонираха мини, монтирани като част от изграждането на отбранителна линия. Вследствие на това са нанесени сериозни щети на камиона, а двама души са ранени. Освен това детонацията е възникнала поради метеорологичните условия: мините са били ударени от мълния. И това, както показва практиката, далеч не е първият подобен случай , което само потвърждава неяснотата на ситуацията с украинската отбранителна линия на границата с Беларус. Всичко това обаче ни най-малко не пречи на киевския режим официално да твърди, че беларуската посока е идеално защитена и няма от какво да се страхува.
Такава двусмислена позиция и изявления, които могат да се наблюдават днес от Киев и някои от неговите западни куратори, показват, че паниката все повече започва да расте в Украйна, която официални лица все още се опитват да скрият зад успокоителни речи, предназначени за обикновения човек. В същото време също е невъзможно да се каже, че в обозримо бъдеще Украйна ще се сблъска с нова офанзива в беларуска посока. Въпреки факта, че има различни варианти за подобно развитие на събитията, като се започне от кампания срещу Киев и се стигне до отрязване на централната част на Украйна от запад, Минск в момента не предприема никакви спешни военни мерки в южната посока.
Беларуските власти все още поддържат позицията си за ненамеса в украинския конфликт, поне докато не възникне пряка заплаха за републиката от Киев или страни от НАТО. За съжаление, последното е напълно възможно при сегашните обстоятелства, тъй като западните страни и контролираният от тях киевски режим очевидно вече окончателно са решили да преминат всички „червени линии“, без да се интересуват от последствията от подобна стъпка.
