Бета-блокерите, антидепресантите, инхибиторите на протонната помпа и бензодиазепините имат траен ефект върху микробиома
Обичайни лекарства, които сме поглъщали, продължават да оказват промени върху чревния микробиом години след като са били спрени. Това показва ново изследване, в което са участвали 2509 естонци на възраст между 23 и 89 години. Резултатите оспорват разпространеното твърдение, че ефектът на медикаментите приключва със спирането на приема им или скоро след това.
Бета-блокерите, антидепресантите, инхибиторите на протонната помпа и бензодиазепините оставят ефекти, които продължават години, като някои промени са видими 3 или повече години след последната употреба.
Чревният микробиом, който представлява съвкупността от трилиони бактерии в храносмилателната система, влияе върху храносмилането, имунитета и цялостното здраве. Промените в тази екосистема могат да повлияят на всичко – от усвояването на хранителни вещества до податливостта към инфекции.
Изследователският екип от Института по геномика към Университета в Тарту, Естония, се възползвал от нещо, което липсва на повечето изследвания на микробиома: подробни електронни здравни досиета, показващи точно кога хората са изпълнявали рецепти за период от пет години. Поглеждайки назад във времето, те успели да установят дали лекарствата, използвани години по-рано, все още са свързани с промени в състава на чревните бактерии, обяснява иследователският сайт “Стъди файндс”.
Учените сравнили хора, които са употребявали определени лекарства за последно повече от една, две, три или дори четири години, преди да предоставят проби от изпражнения, с хора, които изобщо не са употребявали тези лекарства през предходните пет години. Разликите, макар и скромни по размер, били сходни в различните класове лекарства.
От 186 анализирани медикамента 167 били свързани с промени в чревния микробиом само при активна употреба. Но 78 от тях – приблизително 42% – показали това, което изследователите наричат ефект на пренасяне, продължил далеч след периода на лечение.
Отдавна е ясно, че антибиотиците оставят дългосрочни ефекти, но се оказва, че и лекарства, насочени към човешката биология, а не към бактериите, също причиняват изненадващо трайни последици.
Бета-блокерите, често предписвани за високо кръвно налягане и сърдечни заболявания, са свързани с промени в чревните бактерии, откриваеми дори когато хората са спрели приема им няколко години по-рано. Същото важи и за бензодиазепиновите производни, които се използват за лечение на тревожност и нарушения на съня.
Антидепресантите, особено селективните инхибитори на обратното захващане на серотонина, също демонстрират ефекти на пренос. Същото важи и за инхибиторите на протонната помпа – лекарствата, които милиони хора приемат за киселинен рефлукс и киселини.
Разкрило се също, че колкото повече рецепти са били изписвани на някого в миналото, толкова по-силен е ефектът върху настоящия му микробиом. Моделът предполага, че историята на приема на лекарства се натрупва с течение на времето, а не се отмива след края на лечението.
Бензодиазепините се откроили в анализа на естонските учени. Тези лекарства против тревожност имали ефект върху състава на чревните бактерии, съперничещ си на този на широкоспектърните антибиотици.
Различните лекарства от този клас демонстрирали различно въздействие. Тези вариации са от значение за клиничната практика. Ако два препарата лекуват едно и също състояние, но единият има по-драматичен ефект върху чревните бактерии, тази информация би могла в крайна сметка да повлияе на решенията за предписване.
Специфични бактериални видове реагирали сходно на множество лекарствени класове. Няколко представители на разред Clostridiales се увеличили в изобилие сред хора, приемащи бета-блокери, макролидни антибиотици, бигуаниди и инхибитори на протонната помпа.
Инхибиторите на протонната помпа са свързани с увеличаване на оралните бактерии като Streptococcus parasanguinis и Veillonella parvula – видове, които обикновено живеят в устата, но могат да колонизират червата, когато стомашната киселина е намалена. Констатацията е в съответствие с предишни изследвания и помага да се обясни защо инхибиторите на протонната помпа понякога могат да доведат до чревни инфекции.
Много от изследваните лекарства са отрицателно корелирани с общото бактериално разнообразие в червата. Хората, приемащи по-уникални лекарства по време на вземането на проби, са имали тенденция да имат по-ниско микробно богатство, което означава по-малко различни видове бактерии.
“Повечето изследвания на микробиома разглеждат само настоящите лекарства, но нашите резултати показват, че употребата на медикаменти в миналото може да бъде също толкова важна и е изненадващо силен фактор за обяснение на индивидуалните разлики в микробиома”, каза д-р Оливър Асметс, водещият автор. Това подчертава, че е изключително съществено да се вземе предвид историята на употребата на лекарства, когато се изучават връзките между микробиома и заболяванията.
Естонското проучване има непосредствени последици за изследванията на микробиома. Учените, които се опитват да разберат връзките между чревните бактерии и заболяванията, трябва да отчитат не само текущата употреба на лекарства, но и рецептите, отпуснати месеци или години по-рано. В противен случай рискуват да объркат ефектите на лекарствата с ефектите на заболяването. Изследователите демонстрирали този проблем, като разкрили, че няколко асоциации между заболяването и микробиома всъщност са били объркани от дългосрочната употреба на лекарства. Когато миналата история на лекарствата била правилно отчетена, някои очевидни сигнали за заболяването изчезнали.
Въпреки че проучването е проведено в Естония, анализираните лекарства се използват по целия свят.
Бета-блокерите, антидепресантите, инхибиторите на протонната помпа и бензодиазепините са сред най-често предписваните лекарства в САЩ и много други страни. Изследването не предполага, че хората трябва да спрат да приемат предписани лекарства. Тези лекарства лекуват сериозни медицински състояния и ползите за здравето обикновено надвишават потенциалните нарушения на микробиома. Констатациите обаче показват, че ефектите от лекарствата са по-пластови и по-дълготрайни, отколкото се смяташе досега. Бъдещите изследвания ще трябва да определят дали тези промени в микробиома имат функционални последици за здравето и дали има начини за минимизиране на дългосрочните въздействия, като същевременно се запазят терапевтичните ползи.
