Реалист. Нетърпелив. Любим цвят – пембе. Не мразя. Не мечтая. Бих се превъплътил в обикновени гражданин. На гроба ми да има „Мила родино“. Това са част от отговорите, които Симеон Сакскобургготски дава от въпросника на Марсел Пруст в документалния филм „Царят-гражданин“. Той беше представен днес в двореца „Врана“ на събитие, организирано от БНТ.
Лентата на журналиста и телевизионен мениджър Павел Станчев ще има премиера на 14 май по „БНТ 1“. Режисьор е Любослав Атанасов, оператор – Виктор Атанасов, художникът Греди Асса е автор на рисунките към началната шапка.
Сакскобургготски разказва за напускането на България през 1946 г. и за завръщането си през 1996 г., за баща си цар Борис Трети и за дядо си цар Фердинанд, за „тайния шифър“ между цар Борис Трети и Хитлер, за първия „здравословен“ шамар от майка му, за срещата с Елизабет Втора и съветът й да не бърза да се връща в България, за брака с Маргарита, за запознанството им… Във филма участва и самата Маргарита Сакскобургготска – от дома им в Мадрид. Там са записани и интервютата със сина на Кардам – Борис Търновски, който е пазител на короната, както и с Антонио Ескудеро, наричан „шестото дете в семейството“.
Не очаквах децата ми да видят България един ден, казва Симеон Сакскобургготски във филма. По думите му негов приоритетът винаги е била „България и всичко българско“. Не съм човек, който мечтае, казва той по повод това дали в България е възможна конституционна монархия. Казва, че завръщането му за него е било „неописуема емоция“ и че това е „трудно да го разберат хора, които не са били в изгнание“. Бях изненадан, трогнат, развълнуван, толкова обич и симпатии – никога няма да ги забравя, коментира той. Говори и за партия НДСВ и кандидатурата си за премиер, за 800-те дни, успеха на изборите и тройната коалиция НДСВ-БСП-ДПС. „Не се считам за инфленсър“, казва той по повод това, че политиците след него не са се възползвали от контактите му по света.
Нямаше никакви теми табу, можех да го питам за абсолютно всичко, каза пред БТА Павел Станчев. „Има личен момент в този филм, който аз посещавам посвещавам на Джеймс Велков. Това е един наш сънародник, с който се запознах в Париж, по негова идея се прави книгата „Корона от тръни“ на Стефан Груев. Фактически Велков ме запозна с царя, тъй като беше близък с него“, разказа Станчев.
„Имахме предварителни разговори, но тъй като през годините сме се виждали много пъти, той някак си се чувства комфортно с мен и знае, че нещата, които го питам, за подготвени и обмислени“, добави той. Казва, че първата му среща със Симеон Сакскобургготски е като млад репортер през 1990 година: „Така че съм го следил през годините и съм бил в контакт с него, но идеята за филм се роди през септември миналата година, заедно с Валя Гиздарска. Емил Кошлуков също застана зад идеята“.
„След това трябваше да убедя царя. Той е търпелив. Не взима прибързани решения. Започнах първо с един телефонен разговор, след това дойдох при него във Врана, после втори път. И накрая, полека-лека, той се убеди. Това, че се познаваме, и че ми има доверие, мисля, че му помогна да вземе това решение. След това много търпеливо участва във всички снимки, които бяха в Царска Бистрица и във Врана. Накрая беше нормално да отидем в Мадрид, за да заснемем и царицата, и княз Борис, както и този приятел, който му носи парче от Берлинската стена“, разказва Павел Станчев.
„Поради непредвидено възпрепятстване в последния момент, Негово Величество Симеон Втори няма да може да присъства лично днес, въпреки изключителното си желание и личния ангажимент към филма и неговото послание“, съобщи на събитието днес водещата Диана Любенова.
„Чисто протоколната ми роля тук изисква да благодаря на господин Станчев и на целия екип, но аз ще се опитам да изляза малко от това и да благодаря за това, което видяхме. То беше истински вълнуващо и всъщност е нещото, за което преди пет години, по идея на господин Кошлуков, създадохме поредицата „БНТ представя“, каза Антон Андонов – член на УС на БНТ. По думите му филмът не просто разказва част от личната история на Симеон Втори, но показва и щрихира много важни периоди от българската история в последните десетилетия.
/ДД
