Новоселският девически манастир „Св. Троица“, разположен край квартал „Ново село“ в Априлци, пази спомена за някои от най-драматичните събития в историята на региона. Днес светата обител посреща посетителите с просторен двор, овощни дървета и масивна каменна ограда, зад която се открояват храмът „Св. Троица“, параклисът „Св. Иван Рилски“ и манастирските жилищни и стопански сгради.
Новоселският манастир е обявен за паметник на културата и остава действащ православен храм. Храмовият празник се отбелязва на Петдесетница, а днес за светата обител се грижи отец Теодор, който полага усилия да бъде възродена традицията на женското монашество. Той е игумен и ефимерий на манастира ( т.е. свещеник, служещ в девически манастир).
„На практика това е единственото място, където има света литургия в района – служим тук в неделя и на празници и хората имат възможност да посещават църковното богослужение и да се черкуват“, разказа той за БТА.
По думите му манастирът е основан през 1830 г. като семеен девически манастир. За първа игуменка е назначена Сусана от Калоферския девически манастир, а през най-добрите му периоди в него са живели около 40 монахини. С времето заможни семейства започнали да даряват земи и имоти на светата обител, когато дъщерите им постъпвали като послушнички или монахини.
Историята на манастира е неразривно свързана с Априлското въстание от 1876 г. Монахините, водени от игуменката, подпомагали въстаниците, като приготвяли храна и плетели чорапи и ръкавици за четниците. След потушаването на въстанието Ново село, Видима, Острец и Зла река били опожарени, а манастирът – разрушен. В самия храм били убити игуменката Сусана Ц. Сомлева, няколко монахини, двама свещеници и манастирски служители, опитали се да защитят обителта.
Днес костите на новоселските мъченици се съхраняват в манастирската църква. През 2011 г. те са канонизирани от Българската православна църква, заедно с жертвите от Батак, а паметта им се почита всяка година на 9 май. В храма се намират черепите на седем монахини, една мирянка и двамата свещеници, които са убити. Единият свещеник – Отец Георги е убит тук, а другият е убит в местността Лъките при старата църква „Св. Параскева“. Той е и най-тежко измъчваният от всички свещеници, разказа отец Теодор.
Особен символ на трагедията остава малкият параклис „Св. Иван Рилски“ – единствената запазена сграда след опожаряването, по чиято врата и днес личат следите от куршуми. На двора посетителите могат да видят и много старо и високо крушово дърво, за което също се смята, че е съвременник на събитията от 1876 г.
След Освобождението местните жители възстановяват манастира с доброволен труд и дарения. Тъй като цялото Ново село е опожарено и разграбено, са били необходими 14 години, за да се възстанови отново и чак в 1890 г. манастирът е построен наново. През тези 14 години монахините са служели в оцелялото параклисче „Св. Иван Рилски“, допълни отец Теодор.
Той разказа и за труда на руския офицер Сергей Илич, който украсява храма с три стенописа в полукръглите люнети (арковидни пространства).
През 1936 г. троянски художествен колектив изобразява в купола на храма Света Троица и 12-те апостоли. Същите творци са оставили в наоса и няколко образа в цял ръст на родни светци – Св. св. Кирил и Методий, княз Борис I, Наум, Климент, Горозд и Ангеларий. В жертвеника е изобразен Христос в чаша между Св. Богородица и Св. Йоан Кръстител, а в ризницата – Св. Мария Магдалена и Христос. Всички икони са изпълнени от Райчо Тихолов (1890 г.). Дърворезбата на дверите е работа на новоселеца Никола Йонков Марангозов.
През годините храмът е украсяван и от други български художници и зографи. Сред ценностите в него е и иконата „Събор на Новоселските мъченици“, дарена от художника Владимир Аврамов, изобразяваща монахините и свещениците, загинали по време на клането.
„Манастирът е възстановен върху старите темели и основи, така както го виждаме днес т.е. изглеждал е по същия начин и преди това“, разказа отец Теодор. По думите му същият принцип е следван и при вътрешната украса на манастира. Днес за първи път от 136 години се извършва реставрация на стенописите в манастира. Към момента обителта разчита на малки собствени приходи и на дарители, което помага за посрещане на разходите по ремонта, каза още отец Теодор.
Последната монахиня в Новоселския манастир почива през 1990 г. и след това, поради гоненията на духовенество през комунизма, на нейно място не идват други, разказа той.
„Моята мечта е отново да дойдат монахини и да се възроди духовният живот в манастира, а аз да ги напътствам като ефимерий. Сега се опитваме да възстановим отново духовния живот тук, да привлечем сестри, които да служат. Това е много трудна задача, защото България не произвежда духовници, но няма да се откажем и ще се молим Бог да изпрати подходящи хора, които да служат тук“, каза още свещеникът.
Той подчерта, че без Църквата няма спасение, а тя е като един кораб, на който трябва да се качим, за да преминем от този свят към вечния живот.
Селищата от Новоселската котловина са сред малкото в Северна България, които въстават през 1876 г. Новоселското въстание избухва на 2 май с обявяването на Новоселската република, но девет дни по-късно е потушено. Стотици местни жители загиват, убити са монахини и свещеници от манастира „Св. Троица“, а над 700 сгради са опожарени. Голяма част от оцелялото население се изселва. През 1976 г., по повод 100-годишнината от въстанието, е създаден град Априлци чрез обединението на селата Ново село, Острец, Видима и Зла река.
„Час ЛИК“ на БТА е мястото за срещи отблизо с лицата на българската култура, наука, образование и религия. Подкастът може да бъде проследен в интернет страницата и в YouTube канала на БТА.
