Като гледам заглавието на новата книга на проф. Валерия Фол „Когато слънцето беше Бог. Скалните светилища на траките“, виждам, че то обобщава десетилетия интелектуално напрежение в областта на тракологията и съм абсолютно убеден, че тази книга ще се превърне във вдъхновение за много не само бъдещи изследователи на тракийската древност, но и на нашата древноегипетска древност. Това каза служебният министър на образованието и науката проф. Сергей Игнатов, при представянето на най-новият научен труд на траколога проф. Валерия Фол.
Изданието „Когато слънцето беше Бог. Скалните светилища на траките“ беше представено днес в Конферентна зала 1 на Ларгото, Античния комплекс „Сердика“ в столицата. Участие в представянето взеха директорът на Института за балканистика с Център по тракология „Проф. Александър Фол“ (БАН ИБЦТ-БАН) Румяна Прешленова, директорът на Регионалния исторически музей – София (РИМ – София) доц. д-р Венета Ханджийска-Янкулова и авторът на книгата проф. Валерия Фол.
„След това мило, но и много съдържателно въведение, което направи професор Игнатов, е трудно да се говори за проф. Валерия Фол. Аз ще си позволя оттук нататък да я наричам Валерия, защото работим заедно сравнително кратко време, само от 15 години. Оттогава, когато Центърът по тракология беше обединен с Института за балканистика. През всичките тези години винаги съм изпитвала уважение и възхищение към нея, защото тя е доайенът на българската тракология. Човек, който е неуморен, много педантичен, много толерантен към младите хора и много етичен“, каза Румяна Прешленова.
Тя разказа, че проф. Валерия Фол „започва научната си кариера в Института по тракология, който впоследствие е трансформиран в Център по тракология, а днес е обединен с Института за балканистика. Тя защитава първата си докторска дисертация по изкуствознание в Института за изследване на изкуствата, а след това продължава своите изследвания като траколог в Института по тракология и Центъра по тракология. Като преподавател, нейната дейност обхваща Центъра по тракология, където се подготвят докторанти, но също така Нов български университет (НБУ) и УниБит, където доскоро преподаваше като почетен професор и където има многобройни възпитаници, студенти, които я следват неотклонно. Валерия е участвала и ръководила множество теренни проучвания в Сакар и много други места, всички планини и дерета на България. Пътят към днешната й монография е трасиран от няколко нейни публикувани монографични изследвания“.
Едва ли е случайно, че по време на светлите дни, които символизират победата на Светлината над Мрака за православния християнски свят, ще си говорим за Слънцето като символ и въплъщение на Божественото.
„Първо искам да благодаря на професор Фол за поканата, именно аз да представя най-новата й книга. Разбира се, първоначално приех без да се замисля, за мен беше чест. После обаче се замислих. Защо точно аз, има много по-подходящи колеги, които изучават култовете и религиозните практики на траките. Тези, които ме познават, са наясно, че аз винаги деликатно отбягвам темата. Може би именно заради това се занимавам с антична керамика, която на пръв поглед е доста далеч от култовете и религията. Но само на пръв поглед. В крайна сметка бях поела отговорния ангажимент и трябваше да го изпълня“, каза директорът на РИМ – София доц. д-р Венета Ханджийска-Янкулова.
„Настроението ми бързо се промени, още с първите страници. Осъзнах, че в ръцете си държа книга, която ще ми даде отговори на въпроси, които са се появявали в работата ми на терен като археолог и на които често съм си отговаряла механично „тракийска му работа“ или „нещо култово ще да е“, без да се задълбочавам особено. Така или иначе през изминалите години постепенно се убедих, че Божията промисъл прозира във всяко едно действие и съпътства битието на нашите предци. Съществуването отвъд също зависи от боговете. Сигурна съм, че и с нас е така, въпреки че се опитваме да го отричаме. Не знаех дали трябва да кажа няколко думи за автора – проф. Валерия Фол. Тя е най-големият съвременен познавач на тракийската религия. В съвместната ни работа в университета, често съм се възползвала от това и когато неизбежно в лекциите си по тракийска археология засегна темата за култовете и религията, винаги прехвърлях към професор Фол и казвах на студентите, че тя ще им разкаже повече за това“, разказа доц. Ханджийска и допълни, че проф. Валерия Фол „умело борави с огромна по обем информация – сведения на антични автори, епиграфски извори, научни изследвания, резултати от археологически разкопки“.
Авторът на книгата проф. Валерия Фол каза, че „в залата днес има хора, които са ме вдъхновявали да работя по основната тема на книгата – и това са египтолозите, с които дълго сме си говорили“.
„Има хора, които все ме питаха „Няма ли да я свършиш тази книга най-после?“ И аз все я оставях настрана. Всъщност, ако не беше издателство „Българска история“, може би тя още щеше да си стои така… на бюрото ми и да чака. Редакторите и въобще издателството, и Мирела, главната редакторка, обича срокове. И то много кратки срокове. И това ме амбицира да сложа край. Тези, които са чели книгата, знаят, че всъщност за Слънце Бога и почитта към Слънце Бога съм писала и още, което е извън тази книга. Не съм засегнала подмогилните храмове. Разглеждала съм ги на много места, в моите писания, но тук ги няма, защото щеше да бъде доста досадно. Можеше да стане и друга книга всъщност“, разказа проф. Валерия Фол.
Тя коментира заглавието на книгата и каза: „Както ще прочетете във въведението, аз не се заяждам със Зенон Кошидовски, който пише такава книга преди почти 60 години, но неговата книга се занимава да разкаже на широките народни маси за старите цивилизации. Там няма нищо за самия култ към слънцето. Той не се занимава с това. Обаче всички народи почитат Слънце Бога и затова той слага това заглавие, за да ни разкаже за древните цивилизации. Аз правя точно обратното. Аз също се занимавам със Слънце Бога и моят фокус е Древна Тракия, но има едно голямо „но“. Не може да се разглежда Древна Тракия без целия средиземноморски контекст, а камо ли да се говори за Слънце Бога без Египет.“
Проф. Фол отбеляза, че в книгата е отделено и специално внимание на тракийските скални светилища – най-видимата и атрактивна, но същевременно и най-загадъчната проява на култа към слънчевия диск. „Такива свещени пространства са мегалити като долмени, менхири, кромлехи, впечатляващите слънчеви врати и т. нар. мегалитни яйца, както и многобройните скалноизсечени мегакомплекси и свещени пещери“, обясни още проф. Валерия Фол.
