От всички съществуващи видове любов, майчината любов е най-дълбока и най-интензивна. Нейната любов е безусловна. Любовта на майката няма нужда да бъде търсена или заслужена, тя винаги е с нас. Без тази любов няма развитие и просперитет. Няма радост и щастие. Няма смислено обяснения за развитие на човечеството.
Кабалистите казват, че „Сърцето на майката се намира в централната точка на цялото мироздание и в материалния, и в духовен план. Понеже именно от тази точка се случва духовното и материалното раждане. Няма нищо по-силно от майчиното сърце– то е най-чувствителната, най-важната точка в цялата реалност. Природата е създала желанието, което е в основата на сърцето на майката”.
Жената има огромна сила. Жената е, която не само ражда, развива и организира, но като майка, тя по истински начин обича. Кабала счита женската сила за основа на природата. И обратно, ако жената не участва активно в развитието на човечеството, тя се превръща в причина за раздори, в място на отдалечаване и зло.
Според кабалистичните източници, жената олицетворява желанието за наслаждение на творението, а мъжът в нашия живот представлява желанието за отдаване. Ето защо, именно в жената стават всички изменения. В нея се развива и расте ембрионът. Тя ражда детето и се грижи за него. Жената е източникът и центърът на живота, тя е неговата същност. Всичко идва от жената!
По тази причина, колкото и невероятно да звучи, жената трябва да поеме юздите в свои ръце и да вземе по-голямо участие днес в управлението на света. Тя трябва да използва силата на своето влияние върху мъжа, който за „съжаление” е по-слаб от нея. Тук не става въпрос за физическата сила или „мачовщината”, а за вътрешна, духовна сила на жената.
В днешната, извънредна ситуация е време за преосмисляне на всичко случващо се в цялото ни историческо развитие и участието ни в него. Преминахме през какво ли не – исторически превратности, природни катаклизми, вируси, сега война… и какво следва? Никой не знае и никога не сме знаели какво следва. Защото смисълът на съществуването ни е скрит от нас. Това е и причината, да живеем с надеждите си за добро бъдеще. Оказва се обаче, че вчерашното бъдеще по никакъв начин не е днешното щастливо настояще.
Днес все по-голяма част от хората си задават въпроса „Защо“. Защо ни се случват всички несгоди, кризи и нещастия. Защо, си причиняваме страдание, а същевременно се стремим към щастие? Защо не можем да осъзнаем, че причината да не сме щастливи е във всеки един от нас и във всички заедно. Кабалистът от миналия век Баал а Сулам пише, че се намираме в период на „последното поколение“ и всички негови признаци потвърждават случващо се. Не за друго, а за да осъзнаем нашата взаимосвързаност и целта на съществуването ни.
Можем ли ние – мъжете, да си представим какво изпитват майките и жените ни към трагедиите? Болката на страдащите семейства, на децата при чувството за опасност и страдание? Каква сила е необходима, за да се устои на страха и несигурността пред това изпитание, вместо радост и безгрижие. Някои си мислят, че да изпитваш състрадание е проява на слабост. В същност, това е сила и любов. Защото енергията, получена от любовта, е по-силна дори от ядрената енергия. И ако жената, майката, успее да събере тази любов в една точка, в едно с всички майки и жени, то със сигурност страданията и болката на цялото човечество ще се превърнат в любов. В това се изразява и смисълът на съществуването ни. Колкото и парадоксално да звучи днес, постепенно човечеството израства в осъзнаването на злото в себе си и в стремежа си към доброто. Именно в тази почти безизходна ситуация си задаваме въпроса за причината на случващото се. Виждаме как майки и баби с деца проявяват сила и кураж да избягат от злото. Да пропътуват хиляди километри, оставяйки дома си и дори родителите си в името на бъдещето.
Все повече започваме да говорим за това, че не трябва да търсим разделителни линии, а точката на обединението. И ако ние – мъжете, сме склонни по природа да изпитваме наслаждения от това да водим битки, войни и спорове, то жените са тези, които ни вразумяват и ни насочват в правилната посока.
Ако светът се развиваше според желанието на жените, то той щеше да бъде съвсем различен и ние – мъжете, все повече започваме да го осъзнаваме.
За съжаление или не, природата изисква от нас да разкрием в себе си нашето егоистично начало. Според науката Кабала, то се разкрива чрез нас – мъжете. Тази е причината основната работа по поправянето на егоизма ни да е чрез мъжете. Без жените обаче, мъжете не бихме могли нищо да променим в себе си.
Именно в днешно време природата ни насочва към състояние, в което няма какво да правим, освен да търсим форми за обединение и да се издигнем на по-високо ниво на взаимоотношения.
Нищо вече не е такова, каквото е било. Природата ни подтиква към друг тип обединение, към друг тип взаимоотношения, в които жените имат особена положителна роля – да се обединят и да доведат човечеството до мир, спокойствие и единство.
Следователно, ако жените насочат мислите си към обединение, към любов като към един човек, то те ще се докоснат до тази централна точка на Мирозданието, откъдето е започнало раждането на цялото човечество. Не в буквалния смисъл на физическо раждане, а в по-високо духовно раждане – ниво на отдаване и любов. Светът ще стигне до поправяне на нашия егоизъм само чрез жените.
В този смисъл празникът на жените не е само дата, а символ на преклонение и уважение пред нашите майки, баби, съпруги и дъщери. Именно те, днес се чувстват по-нещастни и по-притеснени за бъдещето на човечеството. Те са тези, бягащи от бомбите и смъртта, изпитващи страх за децата и съпрузите си. Те са тези, които могат с любовта си да променят свет!…
Това не е приказка за красивата принцеса и злодея, а реалност, в която любовта, състраданието и правилните взаимоотношения са чувствена основа на Мирозданието.
Каква е разликата между работата по отминаващия коронавирус и работата в света на конфликтите и войната? Все още не го разбираме и чувстваме, но вече виждаме, как от една страна коронавирусът ни заключи по домовете, а от друга войната ни разтресе и обърка. Каква ли „изненада” да очакваме в следващото действие на Природата?
Все повече започваме да гледаме на живота по различен начин, защото бъдещето е покрито с „неизвестност и несигурност”. Привидно се опитваме да се върнем към „нормалния живот”, но някак си се изгубихме във всички проблеми, надвиснали над нас и света около нас. Днес сме като малките деца, на които не им се играе на игрите от вчера, а търсим нещо подходящо за възрастта ни. Не осъзнаваме, че сме пораснали, но постепенно разбираме макар и по трудния начин, мястото и ролята ни в света на безкрайността. И се питаме „как така“. Защо при толкова видими сигнали от страна на Природата не сме видели истинския отговор на въпросите? А всъщност, Природата е благородна към нас. Тя самата е безусловна любов, такава, каквато е майката за нас. И ако днес се съмняваме в това, можем да погледнем в сълзите на майките и бабите, които от една страна спасяват рожбите си, а от друга, със страх очакват да приключат военните действия, за да се завърнат воюващите синове и съпрузи в семействата си.
За това трябва да се преклоним пред величието на Живота, дал ни тази възможност, да почувстваме любовта и грижата на нашите майки, съпруги и дъщери не само на празника им, но през цялото ни време на съществуване.
„Майките ще спасят света. Който мисли, че светът може да се спаси извън майката, се заблуждава. Всички учители трябва да се наредят около майката. Жените ще спасят света. Жената трябва да стане любов и когато стане любов, тя ще намери истинския път за повдигането на света.”Петър Дънов
Георги ГРАДИНАРОВ – преподавател към Международната академия по Кабала
