Появяването ни във Вселената е много странно събитие. Странна е и появата на самата Вселена. Почти не се замисляме защо изобщо съществуваме? Защо точно такива са законите на природата, а в суетата на ежедневието ни приемаме всичко, като нещо, подразбиращо се от само себе си. Не се замисляме как от първоначалната точка се появява всичко – атомът, звездите и планетите, флората и фауната, а и ние самите, считайки себе си за разумни същества. Не се замисляме защо реалността е такава, каквато я виждаме и усещаме, а не друга. Не се замисляме дали действително живеем само в „материална реалност”, а не в илюзия, създадена от някаква невидима сила? Защото е възможно да сме продукт на преднамерена симулация, а нашата цивилизация да е илюзия, ние пък да не сме тези, за каквито се смятаме. Изобщо, в този смисъл може да си задаваме десетки въпроси, чиито отговори не винаги са категорични. Защо? Защото виждаме и чувстваме определена реалност, която ни се представя, като картина развиваща се пред нас, а вътре нашите чувства и усещания ни казват, че има и още нещо. От една страна, почти сме убедени, че това пред нас е „обективната реалност” и дори вече да не сме на този свят, тази реалност не се променя. От друга страна, нещо ни „човърка” и ни шепне подсъзнателно, че реалността се намира само в нас и на никое друго място. Разбира се, тук не става въпрос за патологично състояние, свързано с раздвоение на личността, а за ниво на разбиране, за чувства, усещания, знания.
Защото ние възприемаме света с петте си сетивни органа и реалността, която виждаме, е такава, каквато ни я представят тези органи. Тоест, ние не знаем, ако сменим нашите пет сетивни органа – зрение, слух, обоняние, осезание и вкус – с други, в други диапазони, дали картината на света ще бъде същата, или друга? В това отношение учените все повече насочват своите изводи в това, че светът е субективно усещана реалност, която съществува вътре в нас.
„Причината за цялото съществуване е мисълта, тя е първична и ражда материята, желанието за напълване на себе си. Предава на това желание, на материята, своите свойства – от което материята, желанието се устремява да стане подобно на мисълта, на своя Създател.” – проф. М. Лайтман
Да, има различни теории за възникване на Вселената и всичко произтичащо от това, но в по-голямата си част тези теории се ограничават до физически закони и материалистично отношение към всичко съществуващо. Още повече, че ние не сме само „биологична машина” с ограничените си потребности, като животните, а същества с различно предназначение и цел на съществуване.
Според науката Кабала, ние живеем в програма, наречена егоизъм и именно с нашия егоизъм усещаме света такъв, какъвто ни се представя пред нас. Ако обаче в нас се развие такова желание, което да е насочено към разкриване на корена на нашето съществуване, ще започнем да усещаме друга реалност – реалност на сили и енергия от по-висш порядък. Тогава постепенно ще почувстваме и разберем какво означава висш корен и неговото следствие в нашия свят, как действа върху нашето възприятие този корен и как ни принуждава да виждаме определени физически образи, които ние „като че ли“ усещаме с нашите пет сетивни органа. „Като че ли“, защото всичко което ни се представя, е като в сън, въпреки, че понякога изглежда по-реално, отколкото е истинската реалност. Защото всичко това са картини, идващи към нас от висшия източник, висшия корен, който – като много изкусен оператор, ни завърта във филм, наречен „живот“.
„На нас ни се струва, че живеем в тяло, че си взаимодействаме, че се движим и всичко останало, но само – след като, малко по малко, се събуждаме, ще открием, че всичко това е било като в сън”, както е написано в Книгата Зоар.
Или може да се каже, че около нас не съществува нищо, освен сили, а сетивата ни са като „връзка“ на вътрешното подобие с тази висша реалност, с тези сили. Според кабалистите, човек представлява затворена кутия, вътре в която съществува желание и това желание през цялото време усеща „нещо”. Чрез петте си отвора и вътрешните свойства, човек си представя картина, която му се струва външна и която върви като филм в живота.
Тоест, аз съществувам в желанието си и в това желание съществува всеки един от нас. Желание за напълване, за самонаслаждение. Всичко, което мога да си представя, включително и всевъзможните ми фантазии, представи, спомени и т.н, са желания. Всички съществуваме само в желанието да се насладим, да получим за себе си – дори за сметка на другите.
Истинската реалност обаче е светът на отдаването, реалност, в която живеем заради другите, като клетката в общия организъм, която получава само толкова, колкото да съществува, а останалото отдава на другите клетки в името на съществуването на целия организъм.
Ние обаче живеем в противоположно на отдаването състояние, подчинявайки се на силата на егоизма, не чувствайки измамната илюзия, която ни дава този начин на възприемането на света. Това, разбира се, не е недостиг на всеки един от нас, а наша същност, която в течение на живота си трябва да променим, да поправим. Точно за това нашето лъжливо, изкривено възприемане на света, ни кара да мислим иначе, не виждайки истинската реалност, сякаш сме слепи, „вървейки в тъмнината, напипвайки и опирайки се по стените”. За това и не разбираме смисъла на съществуването си.
Дори днес, кризите, през които преминаваме, не са нищо друго, освен егоистично отношение един към друг. Всичко се случва в нашите мисли, чувства и желания. Всички спорове, конфликти, войни и кризи са част от тази програма, наречена егоизъм, която ни разделя и противопоставя на чувствено, емоционално и материално ниво.
Безпрецедентното разрастване на егоизма ни е довело до небивала омраза, сблъсъци, алчност, конкуренция – така, че всеки се опитва да надделее над другия. Егоизмът ни е довел до разделение, войни, жертви, страдания и какво ли още не. Човек изобщо не забелязва връзките, обхващащи общата система и затова не се усеща като част от тази система. Във времето и пространството на неговия ограничен, илюзорен свят, егоизмът ни не може да вмести великата конструкция на мирозданието и замисъла на съществуването му. Защото егоистичното ни усещането за света в самите себе си, без връзка с другите, е най-голямата илюзия, която ни представя личният, а и общият егоизъм.
„Само цялото човечество заедно се явява истинският човек и индивидът само тогава може да се радва и наслаждава истински, ако притежава мъжеството да чувства себе си заедно със всички.”
Й. В. Гьоте
Философите са достигнали до антропния принцип, според който нашата Вселена се е проявила по такъв начин заради нашето присъствие в нея. Или казано по друг начин – цялата Вселена и всичко около нас е създадено заради нас.
И ако днес илюзията ми се представя като реалност, в която всеки е срещу всеки, то Природата ни води до осъзнаване и преодоляване на тази омраза, защото, както пише кабалистът Баал а Сулам: „Всеки индивид в обществото е подобен на зъбно колело, зацепено с други такива, които съставляват единен механизъм…”
Днес, в това състояние, в което се намираме, трябва да разберем, че сме неделима част от общ организъм, в който всеки един от нас се явява съставна клетка от този организъм, наречен човечество. И когато осъзнаем тази реалност, илюзорната ни престава и егоистичното ни възприемане на света и всичко, което се случва, ще се замени с друг вид желания, с друг вид картина, не разбита на 8 милиарда късчета, а единна, обща, взаимосвързана. Тогава тази илюзия, която днес считаме за реалност, постепенно ще изчезне, защото вътрешните ни свойства и отношението ни към другите ще се е променила.
Георги ГРАДИНАРОВ – преподавател към Международната академия по Кабала
