В народната традиция Въведение Богородично е последният от т. нар. Вълчи дни или Вучляци, които започват с празника на Свети Мина. Широко разпространено е схващането, че най-опасният ден от тези дни е именно последният. Той е наричан Куцулан заради най-големия и стар вълк, куция единак, който напада хора.
Според народните вярвания се извършват редица обредни практики и се спазват забрани с цел да се предпазят хората и добитъка от вълците.
На Въведение Богородично гребен не се взема в ръка, жените не шият, не плетат, ножиците се връзват и не се отварят, за да бъдат затворени челюстите на вълка, хлябът не се реже с нож, а се разчупва, тъй като острите предмети се асоциират с вълчите зъби.
Мъжете не обличат нова риза, а жените не перат, защото според поверието този, който носи дреха ушита, изпрана или облечена за първи път на Куцулан ще бъде изяден от вълци.
В деня на празника българите гадаят какво ще е времето през следващата година. Ако е топло и слънчево, зимата ще е студена, а лятото – сухо, ако вали дъжд или сняг, зимата ще е снежна, лятото – дъждовно, а реколтата богата.
На Въведение Богородично имен ден имат наречените Вълчо, Вълко, Въльо, Вълю, Вълкан, Вълкадин, Вълчан.
https://www.vesti.bg
