„Най-старото златно съкровище в света, изкопано едва през 1972 година, не беше намерено в Месопотамия или Египет, най-ранните писмени цивилизации в човешката история. За всеобщо удивление, то беше открито в Североизточна България, близо до привлекателния, съвременен град Варна и е отпреди повече от 6000 години…“
Проф. Колин Ренфрю, Саутхамптън, Великобритания
Думите на известния британски професор са истина. Но истина към далечната 1972 година, когато е открит Варненския енеолитен некропол. Седем години по-късно (1979 г.) на западния бряг на Дуранкулашкото езеро беше открит друг праисторически некропол, който сега се номинира като най-голямото известно такова явление в света. Изследователите – проф. Хенриета Тодорова и н. с. Тодор Димов – откриха в него 1 204 погребални съоръжения. В някои от гробовете от средната и късната каменно-медната епоха бяха открити много накити от злато, мед, спондилус и денталиум. Особен интерес представлява намерената в гроб №165 златна спирала, която според другите погребални дарове в него ще датира към средата на енеолитната епоха. А това означава, че спиралата е с около 200-250 г. по-стара от златните находки, открити във Варненския некропол. Тук е мястото да се каже, че земите на Западното Черноморие са мястото, където възниква най-древната металургия в човешката история. И затова специалистите с право говорят за най-старото обработено злато в праисторическия свят. https://www.dobrichmuseum.bg/
