Над 200 метра от Плоската могила са проучени до момента от археолозите, които работят под бул. „Брезовско шосе“ в Пловдив. Работим по 15-и пореден сектор от север на юг, разказа за БТА археологът Стоян Иванов, зам.-ръководител на проучването. Археологическите разкопки се провеждат за четвърта поредна година, като те следват работата на фирмата изпълнител по Интегрирания проект за водите на град Пловдив. Очаква се в най-скоро време в проучването да се включи и втори екип.
Секторите, които се работят от археолозите, са средно с дължина 5-6 метра, защото зависят от изкопите на строителите. Оставащите около 55 метра са най-интересната централна част на селищната могила, коментира Иванов. По думите му се проучват праисторически селища, които са съществували на това място едно върху друго в продължение на повече от половин хилядолетие – от края на шесто хилядолетие и първата половина на пето хилядолетие преди Новата ера. Това са неолитната и каменно-медната епоха. Мястото е едно от най-ранно населените не само в България, но и в Европа, посочи археологът.
Селището е едно от големите и е имало централна позиция в региона. То е разположено в диаметър от 200 метра и е обградено от дълбоки оградни ровове. Археолозите откриват свидетелства за обработка на различни сечива от кост и кремък, който е внесен от Северна България. Откритите вносни раковини от Средиземно море говорят за търговски контакти с други племена от Балканския полуостров, каза Иванов. Разкопават се жилищните структури в селището, които най-често са изработени от дърво и глина, като дори има данни за двуетажни постройки и жилища от по 100 кв. м. Те почти винаги са имали термично съоръжение – пещ. В някои от постройките, напуснати заради пожар например, се откриват керамични съдове с хранителни продукти като жито и леща.
Работи се и предстои да се проучват най-интензивно обитаваните части на обекта, където има културно напластяване от три-четири метра, посочи специалистът. По думите му в тях се откриват най-много находки, които носят информация предимно за обществото от праисторията. В края на ранната бронзова епоха също е имало обитаване, но при прокарването на „Брезовско шосе“ този пласт е унищожен. Траките също са използвали пространството за ямно светилище, където се откриват обредни структури и дарове, обясни Иванов.
Археологът съобщи, че през тази година се очаква финансиране за проби за абсолютно датиране, чрез които ще се установи в диапазон от 50 години кога са съществували тези селища. Това ще ни послужи, за да направим сравнения с други разкрити обекти, обясни Иванов.
През този месец предстои да бъде открита изложба в Регионалния археологически музей в Пловдив, която ще представи откритията на археолозите от проучваните през миналата година обекти. От Плоската могила ще бъдат изложени керамични изображения на хора и животни, които са изключително детайлни, както и керамична фигура на жена с малко дете в кърмеща поза.
