Инициатива, започнала като шега в интернет, днес подпомага учени и дава шанс на застрашен вид да оцелее
Инициатива на български рибари от сдружение „Черноморски изгрев“ за спасяване на есетровите риби в Черно море набира все по-голяма популярност, след като за две години са регистрирани близо 200 случая на уловени и върнати обратно в морето екземпляри.
Идеята започва преди повече от десетилетие – първоначално като любителско видео, публикувано в социалните мрежи през 2014 г. Днес тя се превръща в устойчива практика сред част от рибарската общност.
„В началото беше шега, но с времето стана модерно и все повече колеги започнаха да го правят“, разказва Емил Милев, председател на сдружението.
По време на улов на калкан – разрешен до 15 април – Иво Кръстев и Ивайло Павлов попадат на огромната есетра, оплетена в мрежите край Обзор, на повече от километър от брега и 80 метра дълбочина.
Екземплярът е с дължина около 2,20 метра, височина 40 сантиметра и тегло не по-малко от 140 килограма
По думите на рибарите подобни срещи са изключителна рядкост – едва няколко пъти годишно отделни кораби попадат на подобна риба.
„Това е уникален екземпляр за Черно море. Именно затова има забрана за улова – за да може и нашите внуци да видят и да се възползват от този ресурс“, коментират те.
Въпреки че рибата е престояла в мрежите, тя е била в добро състояние, есетрите могат да оцелеят дълго време дори когато са оплетени – понякога до дни.
„Тръпката да се докоснеш до такава риба е уникална. Но още по-важно е да я върнеш обратно“, казват рибарите.
Случаят е поредно доказателство, че в Черно море все още се срещат едни от най-древните и ценни видове риби – и че тяхното опазване остава ключово за бъдещето на морската екосистема.
Среща с „риби от ерата на динозаврите“
Есетровите риби са сред най-древните видове на планетата, оцелели още от времето на динозаврите. Някои от уловените екземпляри в Черно море достигат до 250 кг и възраст между 60 и 80 години.
„Това са изключително стари животни. Когато извадиш такава риба, няма как да не изпиташ уважение“, обясняват рибарите.
Вид на ръба на изчезването
Есетрите са уникални древни риби, които обитават Земята повече от 200 милиона години. Днес те са най-застрашеното семейство животни в света, въпреки че в Северното полукълбо все още се срещат 27 вида.
Есетрите са защитен вид в България, а уловът им е забранен от години чрез мораториум. Причината – драстично намаляване на популацията, най-вече заради бракониерство и търговия с черен хайвер.
Въпреки това точна статистика за броя им липсва.
„Рибите са на изчезване и затова трябва да ги пускаме обратно в морето, когато ги открием заплетени в мрежите ни“, казват участниците в инициативата.
От 2023 г. рибарите започват да събират и систематизират данни за уловените екземпляри:
- място на улавяне
- размер и вид
- снимков материал
Информацията се предоставя на учени, включително на екипи от Тракийския университет, както и на природозащитни организации. Взимат се и ДНК проби, които се изпращат за анализ в чужбина.
Как се случва срещата
Есетрите попадат случайно в мрежите при стандартен риболов – най-често за калкан или дребна риба, на дълбочина около 70–80 метра.
След изваждането им на борда те не се теглят – за да не се наранят, а и на лодките няма такъв кантар, не се задържат дълго извън водата и се освобождават възможно най-бързо.
„Няма условия да ги задържаме. Важно е да ги върнем живи“, казват рибарите.
Инициативата е уникална за Черно море, опити се правят да бъдат привлечени и рибари от други държави, включително Турция, но засега без сериозен резултат.
„Там невинаги ги освобождават“, признават те.
България – европейски лидер в производството на черен хайвер, но войната затвори скъпите пазари
България се утвърждава като един от водещите производители на черен хайвер в Европа – индустрия, която съчетава дългосрочни инвестиции, висок риск и елитен краен продукт. Това коментира Йордан Господинов от Сдружение „БГ Фиш“, което обединява най-големите производители в сектора.
Организацията е сред основните играчи на пазара, но конкретни данни за обеми и приходи не се разкриват поради търговска тайна.
„Мога да кажа обаче, че България е на първо място в Европа по добив на хайвер от моруна, а при всички есетрови видове сме на трето място“, посочва той.
Дълъг път до първия грам хайвер
Производството на черен хайвер е сред най-бавно възвръщаемите инвестиции в аквакултурите. Есетровите риби се отглеждат в сладководни стопанства – язовири и специално изградени басейни както в Южна, така и в Северна България. Макар видът да е характерен за Черно море и река Дунав, в съвременното производство се използват контролирани условия.
Технологията е въведена у нас преди повече от две десетилетия, основно с ноу-хау от Франция. Днес в страната функционират над 40 ферми за есетрови риби, като около пет-шест от тях са силно развити и конкурентоспособни на международния пазар.
Най-голямото предизвикателство остава времето. При моруната първият хайвер се добива едва след 12 години, а при руската есетра – най-рано след 7–8 години. През този период стопанствата инвестират значителни средства в изхранване и поддръжка, без да реализират продукция.
„Представете си – 12 години гледате хиляда риби и не получавате нищо. Това са стотици хиляди левове само за фураж“, обяснява Господинов.
Висока цена, високо качество
Цената на българския черен хайвер отразява както дългия производствен цикъл, така и високото му качество. На международния пазар той достига и надхвърля 1000 евро за килограм, като необработен продукт може да се намери в диапазона 600–800 евро.
Според бранша българският хайвер се доближава по качества до този от диви есетрови риби – стандарт, който се следи строго от международни институции чрез генетични тестове. Това практически изключва възможността нелегално уловен хайвер да бъде пласиран на пазара.
Интересен аспект е, че в съвременното производство рибите не се убиват. Хайверът се извлича чрез специални технологии – чрез „доене“ или чрез минимален разрез, което позволява многократно използване на една и съща риба.
Загубени пазари и нови хоризонти
Въпреки стабилните позиции секторът е изправен пред сериозни външни предизвикателства. Един от ключовите пазари – страните от Персийския залив, включително Катар, Кувейт и Обединените арабски емирства – на практика е затворен за българския износ заради геополитическата нестабилност в региона.
„В момента не изнасяме нищо натам. Това е сериозен удар, защото именно там бяха най-скъпите пазари“, казва Господинов.
В търсене на нови възможности българските производители ще участват в световното рибно изложение в Барселона, където ще представят не само черен хайвер, но и други морски продукти – рапани, миди, цаца, пъстърва и рибни филета.
Бизнес с дългосрочен хоризонт
Въпреки високата цена на крайния продукт производителите са предпазливи в коментарите за печалбите. Причината – значителните първоначални инвестиции и дългият период без възвръщаемост.
„Не всеки би инвестирал в бизнес, при който осем или дори дванадесет години не получава нищо“, обобщава представителят на „БГ Фиш“.
Именно този дългосрочен хоризонт прави сектора едновременно рисков и стратегически – с потенциал да утвърди България като траен лидер в производството на един от най-луксозните хранителни продукти в света.
