Преди време за Първи май надрасках няколко реда. Минаха дни, месеци, години… Струва ми се, че нищо не се е променило. Е, чак пък толкова нещо да не се е променило, но… Топим се като народ… И физически… И духовно… И все се развиваме устойчиво и напред… Според управляващите… Властта, парите, апартаментите, терасите, къщите за гости замъгляват погледа до ослепяване. Както безработицата, безпаричието, бедността, отчаянието…
Но да видим що съм писал и има ли то място за размисъл днес – на ПЪРВИ МАЙ.
НА ПЪРВИ МАЙ – ПРИВЕТ! ЩЕ ИМА ЛИ БАНКЕТ?
Спомних си за една моя епиграма в някогашния вестник „Добруджанска трибуна“, когато той беше орган на Окръжния комитет на БКП, на Изпълнителния комитет на Окръжния народен съвет, на Окръжния съвет на Българските професионални съюзи и на Окръжния комитет на Комсомола. За тази същата епиграма.
На първи май – привет!
Ще има ли банкет?
А бях ученик и годината бе 1965-а. Не ми беше много ясна политиката. Нито международното работническо движение. А разликата между това в чии ръце са основните средства за производство – в държавни, или в частни, ни набиваха в часовете по политическа икономика. Кикотехме се съученици и съученички, че разликата била в чии ръце ще е онази мъжка работа. И се ядосвахме, че пак ще ни изкарват задължително на празнична първомайска манифестация. Който се скатаваше, после ми остригваха „тиквата“ нула номер и лъщеше като новолуние в час.
Чужди ни бяха червените знамена с чус и сърп. Нищо не ни говореше и лозунгът, който скандирахме пред трибуната: „Равенство, братство, свобода“. Нито думите на Драгни и Невена Драгнева, на Мария Кирова, тогава журналисти в окръжното радио на Толбухин, нищо не ни говореха думите им кой завод какво произвежда, къде го изнася, с колко е преизпълнил плана си, кой бил герой на социалистически труд, коя бригада колко жилища е построила…
Такъв беше животът!
Имаме ли днес работническа класа? Имаме ли днес синдикати, които да организират борба за справедливост в заплащането на труда? За нормални условия за работа? За квалификация и преквалификация на работниците? За отдиха, за здравето на работниците? За подпомагане на работниците, останали без работа? За изплащане на заработените заплати от чуждестранни и държавни фирми?
Имаме ли?…
Как се върти този живот… Първо – потопени в кръв протести в Чикаго, в САЩ. После – навсякъде по света. После някаква измамна защита на ООН. После в България, това вече пред очите ми, как на работниците не им пукаше що е това Първи май – Ден на труда и международната работническа солидарност. Трудовият възторг в обедните и следобедни часове се изразяваше в изпиване и изяждане на допълните възнаграждения и награди към заплатите…
Изпит бе и изяден истиският Първи май!
БКП стана БСП и… Някои твърди комунисти захвърлиха червените знамена и развяха сините на СДС. Социалистите дори се постараха да окепазят така нароилите се БКП-ета, че нито един уважаващ себе си млад човек не посмя и да се включи в структурите им. Синдикатите се скараха в разпределението ли, в грабежа ли на собственост, един Бог знае… И навлязоха в бордове… Започна фалшиментото на работническо-мениджърските дружества. Приватизацията довърши и последните огризки на някогашните първомайски банкети…
Такъв е животът!
Що е то Първи май по света днес можете да гледате по кабелните телевизии – било в Русия, било в САЩ, било във Франция, КНДР, Китай, Турция…
Днес в България Денят на труда и на международната работническа солидарност просто ще бъде един скучен, безличен, с нищо не запомнящ ден… С никакъв принос за неорганизираната и неосъзналата се работническа класа. Тук-там най-много да се проведе някакво мероприятийце, за да се подчертае величавата роля на една или друга партия…
Когато на площада в Добрич се появят на Първи май червени знамена и истински лидери на работническа класа, тогава ще можем да говорим за нормален баланс между управляващата класа на политиците и произвеждащата класа на работниците. Между чука и наковалнята на политици и работници, бизнесът жадува за законност, за кредити с ниски лихви, да няма корупция и бюрократизъм, да има реална свобода на капитала. Бизнесът без работническа класа не може. Без политическа класа – може.
НА ПЪРВИ МАЙ-ПРИВЕТ!
ЩЕ ИМА ЛИ БАНКЕТ?
Минало незабравимо… Бъдеще необозримо…
Такъв е животът!
- ПОСЛЕДНА ПРОЛЕТ ЗА ЛИПИТЕ
- ПАРТОМАФИЯТА СИ ИМА ДЪРЖАВА
- ФАЛШИВО… НАРОДНО СЪБРАНИЕ
- НА РИБОЛОВ ЗА… КАРАКУДИ…
- БЪЛГАРИЯ В МАРТЕНИЦИ
- БЛАГОТВОРИТЕЛЕН КОНЦЕРТ ЗА РЕМОНТ НА ХРАМА „СВЕТА ТРОИЦА“ В КАРАПЕЛИТ
- СТАВА ГОРЕЩО, ДЕПУТАТИТЕ СА… ГОЛИ
- ТРИФОН ЗАРЕЗАН – ОБЕДИНИТЕЛЯТ
- „ЖЪЛТАТА ГОСТЕНКА“ ИНФЕКТИРА ЕВРОПА
- ДВА ТЕЖКИ, МНОГО ТЕЖКИ ВЪПРОСИ НА ПРОТЕСТИРАЩИТЕ МЛАДИ
- ИСТИНСКИТЕ ПАТРИОТИ УВЕНЧАХА БЪЗСМЪРТИЕТО СИ НЕ КАТО УПРАВЛЯВАЩИ…
- ИМА НЕЩО СБЪРКАНО В ЕНЕРГОИЗТОЧНИЦИТЕ…
- СПЕТЕ, БУДИТЕЛИ, СПЕТЕ СПОКОЙНО, НЯМА КОЙ ДА ВИ БУДИ!…
- ПО ЕДНА СТУДЕНА ВОДА ОТ ПРИВАТИЗАЦИОННИТЕ ФОНДОВЕ
- ГОДИШНАТА СРЕЩА НА МЕСТНИТЕ ВЛАСТИ НЕ РЕШИ НАЙ-ГОЛЕМИЯ ПРОБЛЕМ – НЕЗАВИСИМОСТТА НА ОБЩИНИТЕ
- ЮЖНА ДОБРУДЖА Е БЪЛГАРСКА! ТАКЪВ Е ЖИВОТЪТ!
- 25 ГОДИНИ С ПО-ДОБРИЯ ВЕСТНИК – „НОВА ДОБРУДЖАНСКА ТРИБУНА“
- ТРИ В ЕДНО…
- БРЕ, КАКВА СТАНА ТЯ, ЧАК И ЧУМАТА ВЗЕ, ЧЕ ИЗБЯГА ОТ БЪЛГАРИЯ…
- ОТ ПОТСДАМ ДО ХЕЛЗИНКИ… С НАДЕЖДИ ЗА ЕДИН МИРЕН СВЯТ
