Последващите преводи разчитат предимно на Библията на Лутер (Снимка: Мариюс Аурушкевичус, лицензирано от Shutterstock.com)
На 21 септември 1522 г. във Витенберг (в Саксония-Анхалт, днешна Германия) печатарят Мелхиор Лотер Младши отпечатва Новия завет на Мартин Лутер , преведен от старогръцки на немски. Изданието е илюстрирано от Лукас Кранах Стари.
Преводът на Библията от Лутер се оказа революционен момент в историята на тази книга. Преди това имаше осемнадесет Библии, отпечатани на немски език, но те бяха изпълнени с толкова много грешки, че не бяха широко разпространени. Четенето на Библията беше допълнително усложнено от факта, че по времето на Лутер не е имало единен немски език; страната говореше множество различни диалекти.
Мартин Лутер успява да преодолее тези препятствия. Изданието е наречено „Септемврийски завет“. 5000 екземпляра са разпродадени веднага и през декември същата година е публикувано второ, преработено издание („Декемврийски завет“). От 1522 до 1533 г. Лутер публикува 17 издания. През 1534 г. е публикуван и превод на „Стария завет“, с който е завършена немската Библия.
Лутер основава превода си на „саксонския канцеларски език“. Той се стремя да пише по начин, който би бил лесно разбираем за обикновените хора. Способността на Лутер да разбира дълбоко съдържанието на Писанието и изостреното му чувство за език правят Библията популярна книга в Германия, което решаващо допринася за появата на единен национален литературен език в десетки различни германски провинции.
Последващите преводи от представители на различни народи се основават главно на Библията на Лутер (на немски: Lutherbibel).
