Цветан Цветанов, наричан от учениците си Господ Музика, издирва автентичните напеви по селата на Северозапада, а възпитаниците му и до днес показват на света уникалното музикално наследство
“Диви и необуздани балканджии“, които според местна поговорка “се навеждат само за да пият вода”. Торлаците от Северозапада са общност, обвита в мистерия, а учените и до днес
спорят дали са наследници на древното тракийско племе трибали, или на прабългарите
Едно обаче е сигурно – те са българи с големи сърца, а не отделен етнос. Това категорично заявява пред “24 часа” етнологът д-р Анита Комитска, директор на Историческия музей в Чипровци.
Темата за произхода на торлаците се разглежда от редица учени, които защитават различни теории. “Експертите разглеждат две основни версии. В края на XIX век д-р Йоанис Басанавичус защитава тезата, че торлаците са наследници на тракийското племе трибали. Той забелязва, че занаятчиите в региона работят по образци и модели, характерни за тракийската традиция”, обяснява д-р Комитска. Друга теория е развита от изследователя Райко Сефтерски. Според него торлаците са потомци на прабългарите и са наследници на погранични военни общности. Той свързва и самото название с думата “тур”, която в някои тюркски езици означава “хвърлям ласо”. Експертите и до днес търсят истината между двете хипотези.
Едно от най-ранните тълкувания на думата “торлак” се среща в първия речник на Найден Геров. Там тя е обяснена като “диви и необуздани българи балканджии”. Вероятно заради този негативен оттенък допреди около 30 години хората в региона рядко са използвали това название за себе си. В торлашкия фолклор обаче думата има различно значение. Срещат се изрази като “Торлаци смо, юнаци смо” и “Торлак се навежда само за да пие вода”.
“Торлаците започват по-осезаемо да търсят и съхраняват своята идентичност през последните три десетилетия. Преди това те не са се самоопределяли толкова ясно като отделна общност. По-скоро хората от низините са наричали така планинските жители от региона”, казва още д-р Комитска.
Торлаците населяват и Югоизточна Сърбия – в районите около Пирот, които в миналото са били български територии. Днес съществуват български и сръбски дружества, които поддържат връзка между торлаците от двете страни на границата чрез събори и общи срещи. Любопитна подробност е, че хората от региона не са единодушни за названието си – някои се наричат “торлаци”, други “турлаци”. Това се дължи на особеностите на местния диалект, който има различни вариации в отделните села.
“Торлаците са по-затворени и по-мълчаливи хора, но когато трябва да помогнат на човек, разкриват душата си”, казва етнологът. По думите и обаче има и опити за различни интерпретации на тяхната идентичност.
Те са българи. Общността е етнографска, не етническа
Съществуват местни особености, но етническата им принадлежност е българска. И са достойни българи – по време на Балканските войни около 200 чипровчани, които по това време са били в Америка, се връщат в родината, за да участват във войните”, подчертава д-р Комитска. Сръбската страна упорито работи над тезата, че торлаците не са нито българи, нито сърби, а погранично население, но това не е вярно, категорична е тя.
Макар да са мълчаливи по природа, торлаците
разкриват най-добре душата си чрез своята музика
Именно тя става мост към популяризирането на културата им в последните десетилетия, а един от главните “виновници” за това е учител, наричан от учениците си Господ Музика. Цветан Цветанов обикаля селата в региона и с диктофон записва изпълнения на възрастни хора, носители на миналото.
След това нотира мелодиите и ги изпълнява със създадената през 2001 г. формация “Торлашки напеви“. В архива си Цветанов
съхранява 78 записа на автентични торлашки песни,
с което има значителен принос към запазване и документиране на разнообразието на българския фолклор. Като учител по музика в гимназията в Монтана създава вокалната формация и превръща учениците си в професионални хорови изпълнители. Две десетилетия “Торлашки напеви” представя автентичен торлашки фолклор в многоглас на сцени в цялата страна и в чужбина.
Музикантите от “Торлашки напеви” продължават да разпространяват местния фолклор в България и по света дори след като учителят им напуска този свят. Наричан от учениците си Господ Музика, той запалва искрата за мнозина, които днес творят в сферата. За своята всеотдайна работа с млади хора и творческия му принос към съхраняването и развитието на българския фолклор и култура Цветан Цветанов е носител на престижната награда “Константин Величков” на Министерство на образованието, младежта и науката.
За неговата работа през годините съгражданите му поставят и паметна плоча до входа на гимназията.
Сред съвременните пазители на торлашкия фолклор е и гъдуларят Асен Асенов. Заедно с детско-юношеския си народен хор той възстановява песни
от стари сборници и от селата
в региона. Неговите ученици печелят награди на международни фестивали, а някои от тях днес също преподават фолклор в Монтана. Асен Асенов е и инициатор на конкурса “Напеви от Северозапада”, в който деца от цяла България изпълняват торлашки песни и съхраняват традицията.
Маестрото пали съпругата си по рока, тя става беквокал на Робин Маколи
Дали във вените им тече кръвта на непобедимите трибали, не е доказано. Но и торлаците като трибалите се славят със силни жени. Доказателство за това е Йорданка Цветанова.
Само два месеца след загубата на своя съпруг тя намира сили да застане на неговото място в класната стая и да продължи мисията на учителя.
Така в онзи първи учебен час на 16 септември преди 5 години се налага именно Йорданка да обясни на децата какво се е случило с любимия им учител.
Цветанова продължава да се занимава с фолклор – подготвя ученици за Националното училище за фолклорни изкуства “Широка лъка”. Но не остава затворена само за този стил.
Разказва, че съпругът ѝ имал и друга страст – рок музиката. И няколко години след като Господ Музика напуска този свят, тя става беквокал за концертите у нас и в региона на ирландската звезда Робин Маколи, който бе вокалист на McAuley Schenker Group.
“Благодарна съм на съпруга си, че ми отвори душата за рок музиката!”, казва днес Йорданка.
