Преглед на книгата на издателство „Св. Георги Победоносец“ с автори Тодор и Боряна Йотови
Пътешествието с книгата „МЕСОУРЕ – Неолитният Символ на Вяра и Новозаветният Архе-Език“ изважда наяве прото-образа на Символа на Вяра, изписван още от неолитните общества на Източна Европа и осветлява структурата на единствения новозаветен език – коптския език и конкретно бохарския му диалект, възникнал в Египет чрез скок при Адвента на Християнството, и като такъв – носещ в семантичната си структура ярки следи от самото учение и проповед на новозаветното благовестие.
Първата теза е разгърната чрез предложенитe прочити на редица неолитни артефакти от Източна Европа, на база на изведени архетипни символи, присъстващи в пиктограмните писмени системи на по-късните Шумер (пиктограмно прото-клинописмо писмо), Египет и Китай (oracle-bone script), отделени от време и пространство.
Изследвани са световноизвестни артефакти между които:
- Олтарите от сцената от Овчарово (5 хил. пр.н.е.), където откриваме основните концепции за Сътворението на света чрез Бог-Даващият от Небесните Води чрез Слънчевия Бог-Син до въплъщението като човек;
- Амулетите от Тартария (6-4 хил. пр.н.е), в чиито прочит откриваме стилизирана форма на Евангелския Разказ (голяма плочка), стилизирана форма на същността на общност, събрана около Божието Присъствие (кръгла плочка), и пиктограмен запис на образа на Бог като пастир на човешката душа (малка плочка);
- Обредна неолитна плочка от Русе (5 хил. пр.н.е.), където намираме сакрално-образно изписване на Триединния Бог – Отецът, от Когото произхожда Духа и се ражда Сина, съответно от двете страни на артефакта;
- Тримерният Кръст от Волос (6-5 хил. пр.н.е), където виждаме стилизиран запис на Изкуплението и Възкресението чрез Месията.
Можем да твърдим, че имаме пред себе си артефакти, съставляващи основните части от древния запис на Символа на Вяра, вложен и съхранен в недрата на човешката архе-памет.
Втората теза на книгата разгръща значението на ключови многоизмерни думи (полисемни) от бохарския коптски език, в събитията на явлението на Човешкия Син – Неговото Рождение, Богоявление, Проповед, Дела на чудеса, Преображение, Разпятие, Възкресение и Възнесение. И обратно, показано е как основните същности на Лика и Характера на Човешкия Син са съвършено кодирани в думи от бохарския коптски. В смисъла на горното, бохарският език може да се възприема единствено като новозаветен език.
Така направеният анализ се явява стартова позиция, чрез която бохарският коптски език и записът на Евангелския разказ чрез него, да послужат като инструментариум за изследване на Евангелския разказ, чрез който да може той да се възпроизведе отново в силата и дълбочината на първообраза, често потулен от редица наложени стереотипи в прочита в съвременни езици.
Накрая, в Част 5 книгата предлага редица примери как в Папирус Бодмер III – най-древния известен препис на бохарски език на Книгата Битие (частично запазена) и на Евангелието според Йоан, се разкриват дълбочини, неприсъстващи в други записи на тези Свети Писания – отличителни белези, които правят текстовете не само по-дълбоки, а и практично приложими за човека във всеки ден на живота му.
Книгата също така показва, как чрез анализ на Светите Писания чрез бохарски коптски, както и на някои полисемни думи в езика, може да се намери синхрон между съвременното научно познание и разказите на Светите Писания, възприемани в техния алегоричен смисъл.
За българския читател, книгата се преборва и с някои скорошни опити за манипулиране на историческата и лингвистична реалност. Относно бохарския коптски език и бохарската Библия, изследването ги връща (в познанието на читателя) там, където принадлежат – като наследство и корен, принадлежащ на коптските християни. А по отношение на поругаваната с фалшификати Тракийска и неолитна история на Източна Европа – книгата връща истинния корен на езика на древните ни предци – Протоиндоевропейския – език, който е също така изпълнен с дълбочина и богопознание, и представя основни думи именно от този език, които намираме изписани на образно неолитно прото-писмо.
Относно неолитните паметници, използваният в книгата инструментариум – на база на архетипни символи, от своя страна възвръща това наследство като принадлежащо на всеки човек (а не на един етнос), защото тези символи-свещени образи са у всеки. Доколкото има архетипни образи и думи-звуци, те се „появяват“ и впоследствие откриват навсякъде.
„Всичко това (целият анализ) обаче се явява единствено основа и инструмент за разбиването на умствените крепости, наложени от съвременните масови (и множествени) стереотипи, за да бъдем способни да встъпим в живота според този Символ на Вяра, намирайки в себе си Източника на Архе-Словото във всяко измерение на живота. Да направим онзи сърдечен избор, избор на свободната ни воля, да приемем Символа на Вяра като гръбнак на нашия живот, но не защото имаме нужда да си „обясним“ света поради липса на алтернатива, а защото избираме чрез вяра да живеем и творим Свят, в който този Символ на Вяра е Реалност.“ – споделят авторите.
Издаденият Том 1 на книгата съдържа пет свързани, но самостойни части, посветени съответно на взаимовръзката между научното познание и Светите Писания, извеждане на архетипни символи, анализ на неолитни артефакти, анализ на бохарския коптски език и прочит на подбрани текстове от Папирус Бодмер III, както и пълноцветна секция със снимков материал и брошура с приложения.
Авторите Тодор и Боряна Йотови разкриват, че в Том 2 ще споделят основните насоки и покажат разгръщането на тезите в различни измерения на битието – започвайки от най-интимното – вътрешния свят на човека и семейството, и преминавайки към основни теми касаещи отношенията в социума.
По „МЕСОУРЕ – Неолитният Символ на Вяра и Новозаветният Архе-Език“, разчитане на символите от кръглият амулет от Тартария с компилиран превод както е предложен (ПИЕ означава протоиндоевропейски):
Църквата (събранието в Божието Име), като мястото на „Съединение на Небесната власт в земните проявления (Двойният Трон на Бога – ПИЕ sed (1)седя/седалище/трон, (2)задвижвам (се), път), от където идва Благодатта (Кошницата, в която храната се умножава – ПИЕ bher-(1)Нося; производна: кошница; bher-(4) Готвя, производна: мая, втасване;)“, „защита от Двойно-силният (Двойният Лък), чрез властта имащ като Пастир да съединява горната и долната земя (две земи, съединени с пастирска тояга)“, в „Молитвата, която е дар на благоухание пред Бога (Олтар с благоухание) с две природи: Богът-Слънце-Слово – Човешкият Син, Въплътеният Бог (Човешка фигура)“, в „устояване чрез отделянето на „житото от плявата“, истина от лъжа, чисто от скверно, безценно от малоценно (гребло и семена – ПИЕ terǝ-(1) триене; производна:вършитба; terǝ-(2) да преминеш, да надделееш.)“.
Повече информация за книгата „МЕСОУРЕ – Неолитният Символ на Вяра и Новозаветният Архе-Език“, е достъпна на:
