Режисьорът, когото мнозина смятат за най-гениалния творец на съвременното кино, следва работни ритуали, които са се превърнали в мит
“Определено достигнах границите на собствената си издръжливост – а и на издръжливостта на всички останали, мисля. Имам предвид, че когато става дума за “Одисея”, разбира се, че трябва да е трудно. Не си вършим работата, както трябва, ако правим филм по “Одисея”, а той не изглежда труден.”
Това призна Кристофър Нолън часове, след като най-новият му филм (по- древногръцката поема на Омир за 20-годишното завръщане на царя на Итака Одисей след победата в Троянската война) тръгна триумфално по екраните в цял свят. И само за един уикенд спечели повече от парите, които са изразходвани за заснемането му – $ 264 млн. приходи срещу бюджет от 250 млн.
Едно от многото предизвикателства е фактът, че филмът е
заснет изцяло с огромни
70-милиметрови IMAX
камери, всяка от които тежи
между 90 и 135 кг заедно с
шумоизолиращия корпус
Лентата вътре се сменя на всеки 3 минути, а за да могат актьорите да се виждат един друг, е нужна сложна система от огледала. Нолан си спомня как преди началото на снимките е казал на екипа: “Ако някога осъществим мечтата си да заснемем целия филм по този начин, то това е “Одисея”.
Макар че работата по филма се оказва изтощителна, Нолан не би постъпил по друг начин. Наскоро коментира, че филмовите студиа трябва да спрат да залагат на сигурното при своите блокбастъри, тъй като публиката е жадна “за нещо ново и вълнуващо”.
В стремежа да удовлетвори тази жажда 55-годишният режисьор с двойно гражданство – британско и американско, създаде 13 филма досега,
всеки от които вдига
летвата все по-високо,
но колкото и непостижима да изглежда, той всеки път я надскача. Което не значи обезателно, че всички споделят неговите идеи и естетика. За феновете си обаче той не е просто най-добрият, a явление сам по себе си, те са го издигнали в култ.
За него критиците пишат, че не само прогресивно надгражда собствената си биография, но променя и същността на киното, като го преобразява по нов начин и същевременно го приближава към аналоговите му корени. Сред вакханалията на дигитализацията и стрийминга, сред пиршеството на изкуствения интелект, режисьорът е сред творците, които връщат зрителите в традиционните киносалони, използват хиляди истински статисти вместо компютърни изображения, градят невероятни по мащаб декори, снимат на многобройни локации (в случая в 6 държави). Изпълнителят на главната роля Мат Деймън, който се превъплъщава в Одисей, пускал брада месеци наред и почти през цялото време бил мокър и замръзнал, разкрива самият той. Дори и експлозията на атомната бомба в “Опенхаймер” е пресъздадена с “методи от реалния свят”.
Нолан е неподражаем особняк и за работните му ритуали се разказват легенди. Например, че забранява столовете на снимачната площадка и не позволява никой да седи. Това всъщност не е вярно, защото той просто не харесва да има режисьорски стол, когато следи лично заснемането на всеки кадър. Абсолютна истина е обаче, че няма смартфон и не ползва имейл. Актьорите разказват, че с тях се свързвала съпругата му Ема Томас, за да им каже същия ден да очакват обаждане от Нолан от непознат номер. Асистент на режисьора пък разпечатва имейлите от работния профил и му дава да чете само най-важните. Преди да започне филма, в продължение на две-три седмици описва идеите си по възможно най-старомодния начин – на старата пишеща машина на баща си.
Всичко на снимачната площадка е организирано така, че да осигурява пълно съсредоточаване върху заснемането. Нолан се появява винаги точно навреме с неизменния си термос с горещ чай, към който е пристрастен. Облича се еднакво всеки ден – тъмно сако или палто с тесни ревери върху синя риза (понякога добавя и жилетка), черен панталон и практични, макар и леко очукани обувки. Дори по отношения на личния си живот, за който не обича да говори, той твърди, че зрителите не бива да се разсейват от подобни подробности.
След “Одисея” режисьорът се закани, че три години публиката няма да види негов нов филм. Но ако човек се върне назад през годините, ще види, че повечето от творенията му се раждат именно през такъв период от време, което също изглежда ритуално. “Интерстелар” се появява през 2014 г., “Дюнкерк” през 2017 г., “Тенет” през 2020 г., “Опенхаймер”, който му донася “Оскар” за най-добър режисьор и за най-добър филм – през 2023 г. Явно тези паузи са му необходими, за да се възстанови физически и емоционално, преди да се заеме със следващия си дързък проект.
Роден в Уестминстър на 30 юли 1970 г. в семейството на англичанин, работещ в сферата на рекламата, и американка – стюардеса и учителка, Нолан израства между Лондон и Чикаго. Когато е на 7 г., баща му го завежда на прожекция на филма “2001: Космическа одисея”. Той взема назаем семейната камера Super 8 и на практика никога не я връща.
Учи английска литература в “Юнивърсити Колидж Лондон”, а не киноизкуство. Избира този университет, защото може да използва 16-милиметровата му камера и лабораторията за обработката на филми. Всичко, което е научил за седмото изкуство,
е резултат от проба и грешка
Като студент среща и Ема Томас – негова съпруга и продуцент на всичките му филми от 1997 г. насам. Дебютният му пълнометражен филм “Преследване” (1998) е заснет в продължение на една година с бюджет от шест хиляди долара. “Мементо” (2000) – психологически трилър, чието действие се развива в обратен ред, утвърждава оригиналната му визия на международната сцена.
Скоро на филмите му започва да се гледа като на успешна смесица от елементи на грандиозни блокбастъри с дълбоки, сложни и емоционално въздействащи истории. Те постигат огромен успех в боксофиса и същевременно се считат за истински произведения на изкуството, печелейки високо признание както от критиката, така и от публиката.
Пример за това става емблематичната трилогия “Черният рицар”. “Батман в началото” (2005) преобразява един франчайз, превърнал се в комикс, в нещо, което повдига сериозни въпроси за справедливостта и саморазправата. “Черният рицар” (2008) с участието на Хийт Леджър в ролята на Жокера, представен като въплъщение на чиста разрушителна философия, предефинира потенциалния обхват на филмите за супергерои. “Черният рицар: Възраждане” (2012) е достойният финал, също толкова многопластов. Пробивът на IMAX камерите в игралното кино настъпва именно с тази поредица. Това е първият случай, в който игрален филм използва тази технология, дотогава смятана за подходяща предимно за документални ленти. Смелата стъпка поставя началото на революция в цялата индустрия, превръщайки IMAX в предпочитан инструмент за водещите кинотворци и в най-добрия формат за гледане от страна на публиката.
Само дни след като обяви 3-годишната пауза до следващия си проект, Кристофър Нолан разкри и в какъв жанр ще е той – филм на ужасите. Към тази мисъл го подтикнали някои сцени в “Одисея”, особено момента, в който царят на Итака говори със сенките на Терезий, Синон и Агамемнон в подземния свят. “Това определено събужда апетита ми за още – признава творецът. – Но винаги съм смятал, че към хоръра като жанр трябва да се подхожда много внимателно от концептуална гледна точка. С други думи – нужна ти е страхотна идея”. А такива при Нолан определено не липсват. А междувременно “Одисея” се стовари в списъка на кандидатите за следващ “Оскар” като мълния на Зевс.
