КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 17 ЯНУАРИ

В Черно море, близо до българското крайбрежие е открит кораб пролежал на дъното 2400 години.

Компанията Монсанто обявява началото на полевите изпитания на първия в света генно модифициран сорт пшеница.

Избраният от тридесет и осмото Народно Събрание медиен съвет избира след конкурс Иван Попйорданов за генерален директор на БНТ и Александър Велев – на БНР. Предишната генерална директорка на БНР Лиляна Попова получава 1 от 7 гласа при един въздържал се.

Започва операция “Пустинна буря”.
“Пустинна буря” или “Войната в Персийския залив” е конфликт между Ирак и обединените (коалиционни) сили на 34 държави, водени от САЩ. Войната започва с иракската инвазия в Кувейт през август 1990 г. Резултатът от войната е убедителната победа на коалиционните сили, които изтласкват иракските сили от Кувейт на цената на минимални жертви. Главните битки по земя и въздух се водят на територията на Ирак, Кувейт и съседна Саудитска Арабия. Войната не обхваща други страни, въпреки че иракски ракети засягат израелски градове.

В Аризона е открит най-големият кактус в света, висок 17 м и 65 см.

В България на официално посещение пристига държавния глава на Либия полковник Муамар Кадафи. Подписан е договор за дружба и сътрудничество между двете страни и програма за развитие на икономическото и научно-техническото сътрудничество до 1985 г. и до 1990 г.

Умира Пеньо Николов Русев – български писател, литературен историк и критик. Роден е на 29 август 1919 г. в с. Траяново, Бургаско. Завършва славянска филология в СУ “Св. Климент Охридски”(1943 г.). От 1945 г. работи в Института за българска литература при БАН. През 1972 г. защитава докторска дисертация на тема „Психология на художественото възприемане“ в Ленинград (дн. Санкт Петербург). Заместник-ректор и ректор е на ВТУ (1963-1967 г.), заместник-ректор е на ВИТИЗ (1969-1972 г.), ръководител е на секция „Културна история на балканските народи“ към Института за балканистика при БАН (1968-1975 г.). Дебютира със стихове, разкази и статии през 1938 г. Автор е на съчиненията: „Ние и те“ (1947 г.), „Пейо Яворов. Възприятия и художествена творба“ (1947 г.), „Творчеството на Елин Пелин до Балканската война“ (1954 г.), „История на българската литература от Смирненски до наши дни“ (1957 г.), „Никола Вапцаров“ (1965 г.), „Григорий Цамблак в Румъния и в старата румънска литература“ (в съавторство с А. Давидов, 1966 г.), „За възприемането на художествените произведения. Психология на художественото възприемане“ (1968 г.), „Похвално слово за Евтимий от Григорий Цамблак“ (в съавторство с Ив. Гълъбов, А. Давидов и Г. Данчев, 1972 г.), „Как възприемаме художествените произведения“ (1975 г.).

Умира Атанас Христов Далчев – български поет, преводач и есеист. Роден е на 12 юни 1904 г. в Солун. Завършва философия в СУ “Св. Климент Охридски”(1927 г.). Заминава за Рим и пътешества из Италия. През 1928-1929 г. е в Париж. Посещава и Лондон. Работи като учител в България. През 1936-1937 г. пътува из Франция. Учител е по български език в Цариград (1938 г.), училищен инспектор и директор е на прогимназия в София до 1944 г. След 9 септември 1944 г. е началник на отделение в Министерството на информацията. Заместник-главен редактор е на сп. „Пламъче“. Печата свои стихотворения за пръв път в сборник „Мост“ през 1923 г. Произведенията му са превеждани на много езици, а творчеството му е школа за българските поети. Носител е на Хердерова награда за 1972 г. Атанас Христов Далчев е автор на „Прозорец“ (1926 г.), „Стихотворения“ (1928 г.), „Париж“ (1930 г.), „Ангелът на Шартър“ (1943 г.), „Стихотворения“ (1965 г.), „Фрагменти“ (1967 г.), „Балкон“ (подредба Р. Ралин, 1972 г.), „Стихотворения. Фрагменти“ (1974 г.), „Стихотворения. Фрагменти. Мисли и впечатления“ (1978 г.), „Съчинения“, в 2 т. (1984 г.), „Стихотворения. Преводи. Миниатюри“. (1990 г.) .

“Бийтълс” пускат албума “Жълтата подводница”.
Английската рокгрупа е основана в Ливърпул, Англия, в края на 50-те години. Състав: Джон Ленън – вокал, китара, устна хармоника, клавишни, Пол Маккартни – вокал, китара, клавишни, Джордж Харисън – китара, вокал, ситар, Ринго Стар – ударни, вокал, Стю Сътклиф – бас (до 1961 г.), Пит Бест – ударни (до август 1962 г.). Още през 1955 г. Джон Ленън създава скифл-групата „Куоримен“, към която се присъединява същата година Пол Маккартни, а през 1958 г. и Дж. Харисън. Сменят названията на групата: „Johny and the Moondogs“ (1959 г.), „Long John and the Silver Beatles“ (1960 г.). Свирят в ливърпулските клубове „Казбах“ и „Кавърн“, правят турне в Шотландия. През август 1960 г., вече под името “Бийтълс”, заминават да свирят в Хамбург, Германия (с Пит Бест). Следващата година осъществяват и първите си записи в Германия (самостоятелно и като съпровод на Тони Шеридън). След завръщането си в Англия започват работа с Брайън Ъпстейн – мениджър на групата до 1967 г. През 1962 Бест е заменен с Р. Стар. Наградени са с ордена на Британската империя през 1965 г. Периодът от 1963 г. до 1966 г. е известен като „битълсмания“. Последният концерт на групата е през 1966 г. в Сан Франциско. През 1968 г. създават собствена компания „Епъл“. Групата се разпада през 1970 г. Групата осъществява и няколко филма. Албуми в Англия до 1970 г.: „Please, Please Me“ (1963 г.), „White the Beatles“ (1963 г.), „A Hard Day’s Night“ (1964 г.), „Beatles for Sale“ (1964 г.), „Help“ (1965 г.), „Rubber Soul“ (1965 г.), „Revolver“ (1966 г.), „A Collection of Beatles’ Oldies“ (1966 г.), „Sgt. Pepper’s Lonely Hearts Club Band“ (1967 г.), „The Beatles“ (1968 г., известен като „Белият албум“), „Yellow Submarine“ (1969 г.), „Abbey Road“ (1969 г.), „Let it Be“ (1970 г.). Други албуми: „Live At The BBC“ (1994 г.), „Anthology I” (1995 г.), „Anthology II“ (1996 г.), „Anthology III“ (1996 г.), „CD Singles Collection“ (1999 г.); „1962 Live At The Star Club in Hamburg“ (2000 г.), „The Beatles 1” (2001 г.).

Американски самолет загубва до бреговете на Испания четири водородни бомби.

Китай и Албания подписват икономическо споразумение.

Американският президент Д. Айзенхауер първи формулира понятието военно-промишлен комплекс. Айзенхауер е 34-ти президент на САЩ (1953 г. –1961 г.), армейски генерал от 1944 г. Завършва Военна академия в Уест Пойнт през 1915 г. По време на Втората световна война командва американски войски в Европа. Върховен главнокомандващ е на съюзните експедиционни сили в Северна Африка и Средиземноморието и съюзническите експедиционни сили в Западна Европа. Командва операцията „Оверлорд“ и окупационните сили на САЩ в Германия през 1945 г. Върховен главнокомандващ въоръжените сили на НАТО е за периода 1950 г. –1952 г.

На заседание на ЦК на БКП е решено да се разформироват административните окръзи и околии и да се създадат 30 нови административно-икономически окръзи, които по-късно стават 28.

Започва своята работа първото Народно събрание. Председател на Бюрото на НС става Фердинанд Козовски (избиран на този пост и в следващите три парламента – до есента на 1965 г.). На следващия ден е приета оставката на кабинета на Васил Коларов и веднага отново е избран за министър-председател (той отново отсъства при избора по болест).

В САЩ започва процесът срещу лидерите на Комунистическата партия.

В СССР за сътрудничество с фашистите са обесени белите генерали П. Краснов и П. Шкуро.

Министерският съвет определя състава на българската делегация, която да участва в работата на Анкетната комисия на ООН, създадена по гръцко настояване и с обвинение, че България, Албания и Югославия подпомагат гръцките партизани в започналата от пролетта на 1946 г. гражданска война в Гърция. Анкетната комисия инспектира северната и западната гръцка граница. В доклада си от май 1947 г. до Съвета за сигурност на ООН комисията констатира, че трите страни подпомагат партизанската война.

В хода на Втората световна война съветските войски влизат във Варшава.

В Унгария безследно изчезва шведският дипломат Р. Валенберг, спасил от нацистите десетки хиляди евреи. Предполага се, че е бил арестуван от съветските войски.

До бреговете на Индокитай в хода на Френско-сиамската война, французите потапят последния в света броненосец.

Завършва акцията на чети на ВМРО, които нападат заселеното със сръбски колонисти с. Кадрифаково (Овче поле), Св. Николско, във Вардарска Македония и упражняват натиск за връщането им в Сърбия. Сръбските и черногорските преселници заграбват най-плодоносните земи, поради тази причина четата на Иван Янев-Бърлю извършва набег над колонистите в с. Кадрифаково. В отговор великият жупан Добрица Маткович нарежда войска и жандармерия да навлизат в селата Брест, Ново село и Гарван (Лакавишко) на 3 март 1923 г. Изловени са десетки невинни, включително жени и 12-13-годишни деца. От задържаните биват разстреляни 29 души. Наредени за разстрел са още 19 жители на селата. Четите на ВМРО са в непрекъснат сблъсък с жандармерията. В периода 1919 г-1934 г. са отбелязани 467 акции на четите на ВМРО, при които са убити 263 служебни правителствени лица, 185 са ранени и 268 цивилни лица са убити или ранени. В този период водачи на четите са Иван Янев, Владо Черноземски, Стойчо Кардулов, Траян Лакавишки, Атанас Калчев (тиквешки войвода), Гале Цингаров, Стефан Караджов, Панчо Михайлов, Ефрем поп Траянов, Христо Андонов (от село Гърлище, Валандовско), Георги Въндев, Стоян Мандалов (от село Стояново), Трифон Саев, Дончо Христов Ролев, Паргов и др. Имало и една чета на ВМРО, на Шабан Облешевски, съставена само от турци от Щипска, Кочанска и Радовишка околия.

Започва изтеглянето на американските войски от Сибир и Далечния изток.

В Месинския пролив потъва френският кораб “Шауи”. Загиват 460 души.

САЩ откупват от Дания Виржинските острови за 25 млн. долара

Умира Никола Иванов Образописов – български художник, иконописец от Самоковската художествена школа. Роден е през 1828 г. Син е на И. Образописец от когото усвоява православната иконописна традиция, както е запазена в Света гора. Съживява живописта, като обръща поглед към народния бит и българския пейзаж и се опитва да ги внесе в църковните изображения. Тази апокрифна живопис има голям успех, защото е общодостъпна и ясните й форми допадат на народа. Образописов е майстор-техник. Прави икони и стенописи в Западна България, Одринско, Моравско, Македония и Босна. През 1873 г. изписва Пиротската църква. Работи в Рилския манастир и в околните параклиси. Изписва църквата на метоха при Орлица и параклиса „Св. Лука“ при постницата. Негови стенописи и икони има в Бельовата църква, в манастира „Св. Спас“ (при Долни Лозен) и др. В притвора на църквата на Рилския манастир изписва Страшния съд и мъките на грешниците. Работи и светска живопис. Оставя портрети и битови картини. Гравира щампи.

В хода на Балканската война със заповед № 92 на Действащата армия на генерал-лейтенант Васил Кутинчев се възлага командването на Първа българска армия, която воюва при Чаталджа.

Английската полярна експедиция на капитан Робърт Скот достига Южния полюс, където разбира, че е изпреварена с малко повече от месец от норвежеца Роалд Амундсен. Всички участвали в експедицията загиват по време на обратния си път.

Умира Френсис Галтън – английски психолог и антрополог. Роден е на 16 февруари 1822 г. в Бирмингам. Открива антициклоните и им дава теоретично обяснение. Антропологичните му изследвания получават практическо приложение в криминалистиката (особено в дактилоскопията). Преломен момент в творчеството на Галтън е публикуването на труда на Ч. Дарвин “Произход на видовете“ (1859 г.). Под негово влияние въвежда в психологията и антропологията идеята за наследствеността, като се стреми чрез нея да обясни индивидуалните различия между хората. Галтън е основоположник на диференциалната психология и един от първите, които започват експериментални изследвания на асоциациите и образната памет.

Роден е Джордж Джоузеф Стиглър – американски микроикономист. Световно признат историк на икономическите учения, конкретно в областта на идеите, живота и дейността на ранните икономисти теоретици. Професор е в университета Браун през 1946 г., професор е в Колумбия (1947-1959 г.), след което се премества в Чикаго. Работи и в Националното бюро за икономически проучвания в периода от 1943 г. до 1959 г.. Забележителен е приносът му в икономиката за регулирането: за разлика от други теоретици в тази област Стиглър лансира тезата, че процесите на регулиране са по-скоро в интерес на производителя, отколкото на потребителя. Получава Нобелова награда за икономика (1982 г.) за своята теория за икономическото регулиране.

Русия предлага да опрости османския дълг от войната 1877-1878 г., ако Турция се откаже от претенции към България. В замяна България се ангажира да заплати на Русия 82 000 000 лв., оформени като външен заем при 5-годишен гратисен период и символична лихва. На 3 март Турция приема.

Започва Обща стачка на печатарските работници в София, завършила с частичен успех.

Роден е Леонид Трауберг – руски сценарист, режисьор, изследовател и педагог. Учи в студия към Комичната опера в Петроград. През 1919 г. организира театрална студия в Одеса, а през 1921 г. заедно с Григорий Козинцев – Фабрика на ексцентричния актьор (ФЕКС). От 1924-1925 г. до 1945 г. работи в киното заедно с Козинцев. Първите им съвместни филми са “Похожденията на Октябрина” (1924 г.), “Дяволското колело” (1926 г.), “Шинел” (1926 г.), “С. В. Д.” (1927 г.), “Новият Вавилон” (1929 г.), “Сама” (1931 г.). Митологизация на Октомврийската революция Трауберг и Козинцев осъществяват в своята трилогия за Максим – “Младостта на Максим” (1935 г.), “Завръщането на Максим” (1937 г.) и “Виборгска страна” (1939 г.). Снима още “Актрисата” (1943 г.), “Обикновени хора” (1945 г., премиера 1956 г.), “Вървяха войниците” (1959 г.), “Мъртви души” (1960 г.), “Волният вятър” (1961 г.). Сценарист е на редица филми – “Болница” (1956 г.), “Две години над пропастта” (1967 г.) и др. Преподавател е в Ленинградския институт за сценично изкуство (1926-1934 г.), а през 1962-1968 г. ръководи Висшите режисьорски курсове в Москва. Автор е на книгите: “Как станах режисьор” (1946 г., съвместно с Григорий Козинцев), “Когато звездите бяха млади” (1976 г.), “Филмът започва …” (1977 г.), “Дейвид Уорк Грифит” (1981 г.), “Светът наопаки” (1984 г.).Умира на 14 ноември 1990 г.

“Таймс” започва да издава литературно приложение. Вестник “Таймс” е ежедневник, основан през 1785 г. Издава се в Лондон от компанията “Таймс нюспейпърс лимитид”. Често издателската политика е съгласувана с ръководството на Консервативната партия на Великобритания.

Родена е Евдокия – българска княгиня, дъщеря на цар Фердинанд I и княгиня Мария-Луиза, сестра на цар Борис III. В България се занимава с благотворителна дейност. Заминава в Германия след абдикацията на цар Фердинанд I (1918 г.). Завръща се през 1923 г. Изгонена е от България след референдума през 15 септември 1946 г. Напуска София (16 септември 1946 г.), заедно с царското семейство отива в Египет. Умира през 1985 г.

Умира Янош Вайда – унгарски поет. Роден е на 8 май 1827 г. в Будапеща. Участва в революцията (1848 г.) като офицер от унгарската републиканска армия. След поражението на революцията е разжалван в редник от австрийската армия. В поезията си проповядва вярност към свободолюбивите идеали. Автор е на „Музикантски песни“ (1869 г.), „Jubilate!“ (1885 г.) и др.

Роден е Христо Николов Гяуров – български богослов. Доктор по богословие (1959 г.), професор (1933-1960 г.). Завършва Софийската духовна семинария (1909 г.) и Киевската духовна академия (1915 г.). Специализира във Виена (1924 г.). Преподавател е в Богословския факултет на Софийския университет (от 1950 г. – Духовна академия) (1927-1960 г.).

Британската армия побеждава Махдистите в битката при Абу Клеа в Судан.

Роден е Мак Сенет – американски актьор и режисьор. През 1912 г. организира компанията “Кийстоун”, в която започва системно производство на комедии, което полага началото на американската комедийна филмова школа. Създава оригиналния комедиен жанр “слапситки”, основан на традициите на мюзикхола и американския популярен театър. През 1915 г. създава фирмата “Трайенгъл” заедно с Томас Инс и Дейвид Грифит, в която продължава да снима комедии, а след ликвидацията й (1917 г.) работи и в други компании като режисьор и продуцент. От 1920 г. снима пълнометражни филми. Късометражният му филм “Схватка с риба меч” получава “Оскар”. През 1935 г. се оттегля от киното. През 1937 г. получава специален “Оскар” за цялостно творчество и принос за развитието на американската ексцентрична комедия. Умира на 5 ноември 1960 .

В хода на Руско-турската освободителна война:
– Турските войски се изтеглят от Одрин. Управлението на града е поето от временен комитет.
– Армията на Сюлейман паша е разбита при Пловдив.
– Ямбол е освободен. Пръв в града влиза ескадрон донски казаци, водени от полковник Бакланов. По време на освобождението на града са изгорените над 900 къщи, разрушени са и 10 църкви.

Император Александър II изпраща писма до Вилхелм I (1861 г.-1888 г.) и Франц Йосиф (1848 г.-1916 г.), за да ги осведоми, че мирният договор с Турция ще има „предварителен“ характер и че окончателното решаване на спорните въпроси ще стане с участието и на другите европейски сили.

Жителите на Самоков отправят благодарствен адрес до Великия везир за съдействието му по окончателното решаване на църковния въпрос. Две години след издаването на фермана по учредяване на Българската екзархия турското правителство позволява неговото приложение.

Андрю Халидай патентова първият въжен лифт. Съоръжението започва работа през 1873 г.

Роден е Дейвид Бити – английски адмирал на флота (1919 г.). Участва в експедициите в Египет и Судан (1896-1898 г.) и в потушаването на Ихетуанското въстание в Китай (1900 г.). Взема участие в морските боеве при о-в Хелголанд (1914 г.), Догербанк (1915 г.) и в Ютландското сражение (1916 г.). От декември 1916 г. до 1918 г. командва Гранд флот (Британския военноморски флот). Началник-щаб е на военноморския флот (1919-1927 г.). Умира на 11 март 1936 г. в Лондон.

Роден е Стефан Бончев – български геолог, създател на геоложка школа в България. Един от основателите е на Българското геоложко дружество през 1925 г. Поставя началото на геотектонските проучвания, работи върху геоложкия строеж на Западна Стара планина. Автор е на геоложки карти на Балканския полуостров (1936 г.) и на България (1930 г.). Умира на 21 февруари 1947 г. в София.

Родена е Мария-Луиза – италианска принцеса, дъщеря на пармския дук Роберт и на принцеса Мария Пия Бурбон. Първа съпруга на княз (цар) Фердинанд I. Омъжена за него през 1893 г. От брака имат 4 деца: Борис, княз Търновски (от 3 октомври 1918 г. до 28 август 1943 г. цар на българите – Борис III), Кирил Преславски, Евдокия и Надежда. Не се занимава с политическа дейност. Не приема преминаването (2 февруари 1896 г.) на първородния и син от католическо в източноправославно вероизповедание.

Роден е Дейвид Лойд Джордж – английски държавен и политически деец, дипломат, един от лидерите на Либералната партия. Министър е на търговията (1905-1908 г.) и на финансите (1908-1915 г.). В края на 1916 г. възглавява коалиционно правителство. Един от главните автори на системата от Парижки договори – Версайски, Сенжерменски, Трианонски, Севърски и Ньойски. Участва в Парижката мирна конференция (1919-1920 г.). Съдейства за налагането на България на Ньойския мирен договор. Правителството му организира икономическа блокада срещу Съветска Русия. Джордж е един от инициаторите за свикването на Генуезката конференция 1922 г. Умира на 26 март 1945 г.

Роден е Константин Сергеевич Станиславски – руски актьор, режисьор, педагог и теоретик на театъра. Създава школа и направление, които представляват нов етап в развитието на сценичния реализъм. Учи в “Алексеевския кръжок”, който поставя водевили и оперети. През 1888 г. основава (заедно с режисьора А. Ф. Федотов и педагога Ф. П. Комисаржевски) Дружество за изкуство и литература. Първите му режисьорски опити са поставянето на пиесите “Плодовете на просвещението” от Л. Н. Толстой, 1891 г., “Потъналата камбана” от Хауптман, 1898 г., и др. През 1898 г. съвместно с В. И. Немирович-Данченко основава Московския художествен театър (МХТ), в чиято трупа влизат актьорите от Дружеството за изкуство и литература и ученици на Немирович-Данченко от Музикално-драматичното училище към Московското филхармонично дружество. Първият спектакъл на трупата е “Цар Фьодор Йоанович” от А. К. Толстой (1898 г., пост. от Станиславски и А. А. Санин). Истинското начало на МХТ и на новото сценично изкуство обаче е свързано с поставянето на пиесата “Чайка” от Чехов (1898 г., реж. Станиславски и Немирович-Данченко). Следват “Вуйчо Ваньо” (1899 г.), “Три сестри” (1901 г.) и “Вишнева градина” (1904 г.) от Чехов. През 1902 г. пиесите на М. Горки “Еснафи” и “На дъното” (заедно с В. И. Немирович-Данченко). В периода на разпространяване на различни декадентски течения Станиславски поставя в условно-символичен план “Драма на живота” от Хамсунг и “Животът на човека” от Андреев (1907 г.), а по-късно “Д-р Щокман” от Ибсен. През 1912 г. заедно с Л. А. Сулержицки организира при МХТ “Първа студия”. След 1917 г. поставя пиесите “Горещо сърце” на Островски (1926 г.), “Безумният ден, или Сватбата на Фигаро” на Бомарше (1927 г.), спектакъла “Брониран влак 14-69” на Вс. Иванов (1927 г.), ръководи постановките на спектаклите “Унтиловск” на Л. Леонов (1928 г.), “Мъртви души” по Гогол (1932 г.), “Таланти и поклонници” от Островски (1933 г.) и др. Стреми се към реформиране на сценичното изкуство и музикалния театър. От 1918 г. е ръководител на Оперната студия към Болшой театър, по-късно Оперен театър “К. С. Станиславски”. През 1935 г. създава Оперна драматична студия. Съвременният театър е изграден върху теорията на Станиславски. Умира на 7 август 1938 г. в Москва.

Британия признава независимостта на южно африканската провинция Трансваал

Роден е Ан Бронте – английска писателка, най-малката от сестрите Бронте. Получава домашно образование, учи в Роухедското училище (1836-1837 г.). В периода 1841-1845 г. е гувернантка у семейство Робинсън, където брат й е учител. Автор е на съчиненията Агнес Грей“ (1847 г., роман), „Стопанката на Уилдфил хол“ (1848 г., роман); стихове, публикувани в общия сборник на сестрите Бронте (1846 г.). Умира на 28 май 1849 г. в Скарбъро.

Симон Боливар освобождава от испанско владичество Венецуела и Нова Гренада и ги обявява за независима държава под името Колумбия. Боливар става първият й президент.
През 1824 г. създава Конфедерация на Южните щати, известна като Велика Колумбия и става неин президент в периода 1824 г. –1830 г. Обвинен в стремеж към диктатура, Боливар абдикира в момента, когато работи за конфедерирането на латиноамериканските държави.

Роден е Людвик Мерославски – полски генерал, участник в Полското въстание (1830 г.). От 1842 г. е ръководител на Полското демократично общество. През 1848-1849 г. командва неаполитанските въстаници в Сицилия. Участва в Баденското въстание срещу Прусия. Диктатор на въстанала Полша по време на Второто полско въстание (1863-1864 г.). Автор е на исторически трудове: “История на полската революция”, “Релация за войната в Сицилия”, “За полската народност в европейското равновесие” и др.Умира на 22 ноември 1878 г. в Париж.

Френският Конвент гласува екзекуцията на крал Луи XVI. Луи XVI е крал на Франция от 1774 г. до 1793 г. Внук е на Луи ХV. Женен е за Мария-Антоанета Австрийска. По време на неговото управление финансите на Франция се влошават. Независимо от добрите си намерение краля не печели симпатиите на поданиците си.

Американските войски разбиват англичаните в Северна Каролина.

За пръв път е поставена пиесата „Съперници“ на Ричард Шеридан.
Английският драматург Ричард Шеридан е роден на 30 октомври 1751 г. в Дъблин. Учи юридически науки. От 1780 г. до 1812 г. е член на Парламента и лидер на радикалното крило на вигите. От 1776 г. до 1809 г. е ръководител на театър “Дръри Лейн”. Шеридан обогатява традициите на английската комедия от епохата на Реставрацията (У. Конгрив, Дж. Фаркър и др.). Ричард Шеридан е автор на комедиите: “Разходка в Скарбъро” (1777 г.), “Съперници” (1775 г.), “Училище за злословие” “Критик”, (1779 г.) и на трагедията “Писаро” (1799 г. ). Умира на 7 юли 1816 г. в Лондон.

Роден е Петър Християнович Витгенщайн – руски генерал-фелдмаршал (1826 г.), граф, княз (1834 г.). Произхожда от немски аристократичен род. Служи в руската армия от 1781 г. Участва във войните с Полша (1794-1795 г.), с Франция (1805-1807 г.). Във войната от 1812 г. командва Първи пехотен корпус, защитаващ петербургското направление. Ръководи бойните действия на руските войски в Източна Прусия (1812 – началото на 1813 г.). След смъртта на Кутузов известно време е главнокомандващ. По време на Руско-турската война (1828-1829 г.) е главнокомандващ до февруари 1829 г. на руската армия. Умира на 11 юни 1843 г. в Лвов.

Братът на Паисий Хилендарски Лаврентий подарява бащината си къща в Банско за метох на Хилендарския манастир. По този повод в кондиката на манастира е отбелязано: „Лето 1765, януария 17 ден. Какво е дошел проигумена Лаврентие сос поклоници от Банско и са дарили монастиро со сребрени три кръста и сос гроша 1153. И за той ден какво е обрекал на света Богородица своята отцова кукя во Банско за хилендарски метох, за вечно да е така.“

Английският капитан Джеймс Кук става първият човек, пресякъл южния полярен кръг. Кук е английски мореплавател. Ръководи 3 околосветски експедиции и открива много нови земи в Тихия океан. По време на първата си експедиция в периода 1768 г. –1771 г. посещава о-в Таити, изследва Нова Зеландия, открива източния бряг на Австралия. От 1772 г. до 1775 г. организира втора експедиция, по време на която открива о-в Нова Каледония, Норфолк, Южните Сандвичеви о-ви, Южна Джорджия. Третата му експедиция има за цел да открие нови земи в северните райони на Тихия океан; завършва с откриването на Хавайските о-ви, след което се отправя на север, стига до Аляска, Камчатка, Берингово море. След тази експедиция се завръща на Хаваите, където е убит от местното население.

Огромно свлачище унищожава село Лойкербад в Швейцария. Загиват 56 души.

Роден е Бенджамин Франклин – американски писател просветител, публицист, общественик, един от авторите на Декларацията за независимостта на САЩ. След 2-годишен престой в Лондон, където се запознава с икономическата теория на физиократите (Джон Лок, Шафтсбъри, Пристли, Колинз) и с публицистиката на Стийл и Адисън, Франклин вече е собственик на печатница. В нея прокарва линията на своята просветителска мисия: проповядва нов морален кодекс за хората от третото съсловие, пропагандира практицизма и рационализма, останал в историята като “Франклиновият здрав смисъл”. Там пише и издава прочутия “Алманах на сиромаха Ричард” (1732-1764 г.). По философски възгледи е деист – приема, че Бог е творец на природата, но отрича намесата Му в природните и обществените явления и процеси. Заема се с редица граждански проекти: основава първото абонаментно читалище, създава Американско философско дружество, построява първата колониална болница (Пенсилванската), учредява Пенсилванския университет. Издава първият пенсилвански в. “Pennsylvania Gazette” (1729-1748 г.). След мисията му при подписване на договора с индианците в Охайо е дипломат. Представлява САЩ в Англия и Франция (1783 г.), пратеник е на Пенсилвания, Джорджия, Масачузетс и Ню Джърси в Лондон (1757-1775 г.), търсейки пътища за помирение между Англия и колониите. По време на Втория континентален конгрес заедно с Джеферсън е член на комисията, която изготвя проекта за Декларацията за независимостта. Член е на Конституционния съвет. Автор е на “Автобиография” (излиза на френски език, 1791 г.). Умира на 17 април 1790 г. във Филаделфия.

Роден е Антоан Удар де ла Мот – френски писател. Обявява се срещу условностите на класицизма. Известен е със своя относително свободен стихотоворен превод на “Илиада” (1714 г.), в който променя характерите на Омировите богове и герои в духа на ХVIII в. В “Размисли за критиката” (1715 г.) прави опит да защити превода си, което става повод за възобновяване на спора между “древните и новите”. В полемиката получава подкрепата на Б. Фонтенел. Като драматург е известен с написаната в духа на Расин трагедия “Инес де Кастро” (изд. 1723 г.), чийто сюжет заимства от А. Ферейра. Автор е на басни, либрета за опери и оди в проза. Умира на 26 декември 1731 г. в Париж.

Войската на Оливър Кромуел разбива шотландците под Престън. Кромуел е деец на буржоазната революция от ХVII в., ръководител на индепендентите. През 1640 г. е избран в Дългия парламент. Оливър Кромуел е един от главните организатори на парламентарната армия, която удържа победа над кралската армия в Първата (1642 г. –1646 г.) и Втората (1648 г.) гражданска война. Опирайки се на армията, изгонва от парламента презвитерианите през 1648 г., съдейства за провъзгласяването на републиката през 1649 г. От 1650 г. е лорд-генерал (главнокомандващ въоръжените сили). Смазва движенията на левелерите, дигерите, освободителните движения в Ирландия и Шотландия. През 1653 г. установява едноличен военен режим.

Роден е Педро Калдерон де ла Барка – испански драматург. Учи гражданско и канонично право в университетите в Алкала де Енарес и Саламанка. Първите му литературни опити са между 1619 г. и 1623 г., а от 1625 г. се занимава само с литература. През 1651 г. става свещеник. Ранното му творчество (до средата на 20-те години на ХVII в.) е повлияно от Лопе де Вега Карпио. Това са предимно “комедии на плаща и шпагата”: “Любов, чест и власт” (1623 г., изд. 1637 г.), “Игра на любовта и случая” (1625 г., изд. 1636 г.) и др., национално-патриотичната драма “Обсадата на Бреда” (1625 г., изд. 1636 г.). За драматургията му до средата на 30-те год. е характерен стремеж към широки обобщения, поставяне на философски и етични проблеми, едновременна разработка на няколко теми в една пиеса: “Неотстъпчивият принц” (1628-1629 г., изд. 1636 г.), морално-философската драма “Животът е сън” (1631-1632 г., изд. 1636 г.), “Под собствена стража” (1636 г., изд. 1650 г.) и др. В “драмите на честа” (“Лекар на своята чест”, 1635 г., изд. 1637 г., и др.) се забелязва интерес към задълбочен аналитизъм. Пише драмата “Саламейският алкалид” (1640-1645 г., изд. 1651 г.) Пише религиозни драми – “Поклонение на кръста” (1630-1632 г., изд. 1636 г.), “Чистилището на св. Патрик” (1634 г., изд. 1636 г.). Умира на 25 май 1681 г. в Мадрид.

Френският крал Хенрих Наварски обявява война на Испания.

Със Сен-Жерменския едикт Франция признава хугенотите. Те получават 4 крепости в Южна Франция и политически привилегии.

Умира Георги Кастриот Скендербег – ръководител е на национално-освободителните борби на албанския народ срещу османските завоеватели, национален герой е на Албания. След турското нашествие (1415 г.) е даден като заложник на султан Мурад II и по-късно служи във войските му. За показани способности на военачалник получава титла бей е наречен Искендер (Искендер бей, Скендербег). Тайно се готви за борба против султана и поддържа връзки с неговите вътрешни и външни противници. След победата на унгарците над турските войски при Ниш (3 ноември 1443 г.) Скендерберг с 300 конника напуска турския лагер и отива в Албания, където вдига антитурско въстание. След няколко дена е провъзгласен за княз на Кастриот. Под негово ръководство албанците в продължение на 24 години остават свободни. Като добър държавник и ловък дипломат Скендерберг успява да запази независимостта на страната. След смъртта му, вследствие на междуособните борби Албания е поробена.

Роден е Антонио дел Полайоло – италиански живописец, скулптор, гравьор. Представител е на Флорентинската школа от късното куатроченто. Стилът му е повлиян от творбите на Донатело и А. дел Кастаньо. Култът към изисканата, уверена линия, характерен за скулптурните работи на Полайоло (гробницата на папа Сикст IV във Ватикана, бронз, 1489-1493 г.), е характерен и за неговата живопис, свидетелстваща за интерес към механиката на човешките движения, анатомията, перспективата и пейзажа („Херакъл и Антей“, около 1465 г., Уфици, Флоренция; „Похищението на Деянира“, музей на Йейлския университет, Ню Хейвън). Същите черти са присъщи за гравюрите му върху мед, много от които стават образци за майсторите от Ренесанса. Умира на 4 февруари 1498 г. в Рим.

Роден е Филип II (Филип Плешивия), дюк на Бургундия. Филип II е четвъртия син на краля на Франция Джон II.

Римската империя се разделя на Източна и Западна. Преди окончателното разделяне, в интерес на нейното управление, Римската империята е разделена на две части – Западна /Occidens/, със столица Рим, и източна /Oriens/, с център Константинопол. Империята запазила единството си, но всяка нейна част имала отделен глава. През 395 г. при Теодосий I се състояло окончателното разделяне на Римската империя на двете посочени части. Императорите, подобно на предшествениците си били равнопоставени, а законодателството било признато и в двете държави. В своя помощ двамата императори, наричащи се Augusti, избират двама Caesares като свои приемници.
Разделението на държавата завършва със създаването на втора столица – Константинопол и втори Сенат – Константинополския.