КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 31 ЮЛИ

2014 г. – Европейският съд по правата на човека осъжда Русия да изплати 28.5 хиляди евро на бившия заместник министър-председател на Русия и кандидат президент на президенските избори през 2008 година Борис Немцов поради нарушаване на законовите процедури при ареста му след политически митинг през 2010г.

2012 г.

Без ток в Индия остават 600 милиона души като инцидентът представлява една от най-големите подобни кризи в световната история.

2006 г. – Фидел Кастро обявява, че предава временно властта в Куба на брат си Раул Кастро по здравословни причини.

2006 г. – България и Румъния сключват споразумение за строителството и въвеждането в експлоатация на Дунав мост 2.

1997 г. –Приет е новият герб на Република България, изработен по проект на Николай Гогов и Георги Чапкънов, в който има 3 лъва и 4 корони.

1996 г. – Правителството изготвя програма за преструктуриране на българската икономика, която предвижда фалиране на губещи предприятия.

1993 г.

Умира Елмар Клос – словенски сценарист и режисьор. През 1932 г. участва във филма на Вл. Ванчура “Преди изпитите на матурата”. Елмар Клос е сценарист и режисьор на повече от 60 документални филма. След войната снима приключенския филм “Похищение” (1953 г.), сатиричната комедия “Музика от Марс” (1955 г.), психологическата драма “Там, на последната спирка” (1957 г.). Сред по-значимите му творби са: “Смъртта се нарича Енгелхен” (1963 г.), “Обвиняемият” (1964 г.) и безспорния му шедьовър, посветен на расовата сегрегация в словенската провинция по време на войната филм “Магазин на главната улица” (1965 г.), получил “Оскар” за най-добър чуждоезиков филм за 1965 г.

1991 г.

Президентите на САЩ и Русия Буш и Горбачов подписват договора СТАРТ за съкращаване на ядрените арсенали.

1979 г.

Бюрото на Министерския съвет издава разпореждане за организирането и провеждането на Международната детска асамблея „Знаме на мира“ в София и за изграждане на монумента „Знаме на мира“.

1971 г.

На втория ден след прилуняването им астронавтите от “Аполо 15” Дейвид Скот и Джеймс Ъруин за пръв път се возят по повърхността на Луната с луноход, наречен “лунно бъги”.
Дейвид Скот е американски астронавт, полковник от ВВС. Завършва Военната академия на САЩ в Уест Пойнт, Масачусетския технологичен институт (1962 г.) и училището за летци изпитатели и подготовка на пилоти за аерокосмични изследвания. От 1963 г. е в групата на астронавтите към НАСА. На 16 март 1966 г. заедно с Н. Армстронг лети като втори пилот на космическия кораб “Джемини-8”. Продължителността на полета е 10 часа и 16 минути. От 3 до 13 март 1969 г. заедно с Дж. Макдивит и Р. Швейкарт лети на космическия кораб “Аполо-9” като пилот на основния блок. Корабът извършва 151 обиколки около Земята за 241 часа и 1 минути, изминавайки 6,6 млн. км. Извършва трети полет в Космоса от 26 юли до 7 август 1971 г. заедно с Дж. Ървин и А. Уордън като командир на космическия кораб “Аполо-15”. Лунната капсула със Скот и Ървин каца на Луната в района на източната граница на Морето на дъждовете на 31 юли 1971 г. Престоят им на Луната е 66 часа и 55 минути.

1969 г.

Папа Павел VI посещава Уганда – това е първата папска визита в Африка.

1967 г.

Умира Рихард Кун – германски химик и биохимик (работи във ФРГ). Кун е автор на фундаментални изследвания по химия на растителните пигменти (основно каротиноидите) и витамините (В2 и В6). Рихард Кун става лауреат на Нобелова награда за физиология и медицина през 1938 г.

1965 г.

Родена е Джоан Кетлин Роулинг – английска писателка. Получава начално образование в град Татшил, средно – в град Уедин. Завършва университет в Екстър, специалност „Френски език“. От 1991 г. до 1993 г. живее в Португалия, където преподава английски език. След развода си се връща в гр. Единбург, Шотландия. След 1997 г., когато издава първата си книга за Хари Потър, която става световна литературна сензация, Роулинг изкачва върха на класациите на „Ню Йорк Таймс“ за най-известните и богати хора в света. Книгите й са наречени „феномени на британското книгоиздаване“; получава награди за най-продавания автор и за „книга на годината“ в САЩ и Великобритания; екранизациите по „Хари Потър“ са най-доходните за филмовата индустрия (2001-2002 г.).
Нейни книги са „Заекът“ (1972 г.), „Хари Потър и философския камък“ (1997 г.), „Хари Потър и стаята на тайните“ (1998 г.), „Хари Потър и затворникът от Азкабан“ (1999 г.), „Хари Потър и огненият бокал“ (2000 г.), „Хари Потър и Орденът на Феникса“ (2002 г.), ”Хари Потър и Нечистокръвният принц”(2005 г.)

1964 г.

Американската лунна сонда “Рейнджър 7” предава първата снимка отблизо на обратната част на Луната.

1963 г.

На 31 юли и 1 август се провежда Пленум на ЦК на БКП, който разглежда решенията на съвещанието на СИВ в Москва от 24-26 юли същата година за всестранно сближаване на социалистическите страни – най-вече по пътя на икономическото сътрудничество.

1960 г.

Родена е Кристина Димитрова – българска естрадна изпълнителка. Завършва Естрадния отдел на БДК в класа на Ст. Анастасов (1981 г.). Кристина Димитрова е солистка на оркестрите „Спектър“, „Метроном“, „София“, „Динамит брас бенд“. Автор на почти всички текстове на песните й е Ив. Тенев. От 1985 г. популярност печели дуетът й с О. Горанов. Представя свои песни на различни фестивали и конкурси в България и чужбина. Концертира зад граница (СССР, ГДР, Полша, Румъния, Гърция). Издава албума „Добре ми е така“ през 1987 г.

1950 г.

Постановление на Министерския съвет за дейността на Главната дирекция на радиоразпръскването и радиоинформацията и на Главната дирекция на кинематографията. Създадена е Главна дирекция на издателствата, полиграфическата промишленост и търговията с печатни произведения. ДП „Българска кинематография“ се отделя от КНИК и се обособява като Главна дирекция на кинематографията при Министерския съвет.

1948 г.

Роден е Велко Кънев – български театрален и филмов актьор, дебютирал в “Неделни мачове” (1974 г.). Един от изявените ни трагикомични актьори, член на група “НЛО”. Снима се във филмите: “Бой последен” (1976 г.), “Матриархат” (1977 г.), “Всички и никой” (1978 г.), “Оркестър без име” (1982 г.), “Зелените поля” (1984 г.), “Константин Философ” (1983 г.), “Петък вечер” (1986 г.), “Да обичаш на инат” (1986 г.), “Онова нещо” (1991 г.), “Испанска муха” (1996 г.). В театъра участва в постановките “Полковникът-птица” (2000 г.), “Призраци в Неапол” (2001 г.), “Дядо Коледа е боклук” (2002 г., реж. дебют) и др.

1945 г.

Умира Георги Хадживичев Павлов – български учен, ветеринарен лекар и общественик. Завършва ветеринарна медицина в Торино с докторат (1910 г.), работи като околийски ветеринарен лекар в Търговище (1910-1914 г.), Омуртаг (1914 г.), Свищов (1914 г.), Айтос (1919-1922 г.), Бургас (1914-1915 г.), районен ветеринарен инспектор на Южна България (1922-1923 г.). Началник на ветеринарното отделение при Министерството на земеделието (1922-1935 г.). Един от основателите на Ветеринарномедицинския факултет на Софийския Университет (1923 г.), професор (1928 г.) в Катедрата по ветеринарна полиция, администрация и съдебноветеринарна медицина; декан на Ветеринарномедицинския факултет (1937-1939 г., 1940-1942 г.). Организира мрежата от държавни ветеринарни лечебници и амбулатории, основател е и първи главен редактор на списание „Ветеринарно скотовъдно знание“ (1924-1935 г.). Теоретик и организатор на обществената ветеринарна медицина в България. Георги Хадживичев Павлов е инициатор за сключване на международни ветеринарни конвенции; по негова инициатива е създаден и фонд за борба с епизиотиите.
Негови съчинения са „Нашата търговия с животни и животински продукти и ветеринарните конвенции“ (1932 г.), „Застраховката на домашните животни“ (1939 г.), „Исторически бележки върху българската ветеринарна медицина“ (1944 г.), „Обществена ветеринарна медицина“ (1948 г., посмъртно), „Зоопрофилактни основи на обществената ветеринарна медицина“ (1948 г., посмъртно), „Лекции по съдебна ветеринарна медицина“ (1949 г., посмъртно) и др.

1944 г.

Родена е Джералдин Чаплин – американска актриса. Дъщеря на Ч. Чаплин. За първи път се снима при баща си в “Светлините на рампата” (1952 г.). През 1962-1964 г. учи в Кралската балетна школа в Лондон. Снима се в “Графинята от Хонгконг” (1967 г.), в английски, френски и италиански филми. Известност получава при Карлос Саура, участвайки във филмите му “Нора” (1969 г.), “Анна и вълците” (1972 г.), “Да отгледаш гарван” (1975 г.), “Елиза, живот мой” (1977 г.), “Със завързани очи” (1978 г.), “Мама навърши сто години” (1979 г. Снима се във филмите “Доктор Живаго” (1965 г.), “Жустин” (1969 г.), “Тримата мускетари” (1973 г.), “Четиримата мускетари” (1974 г.), “Нешвил” (1975 г.), “Бъфало Бил и индианците” (1976 г.), “Сватба” (1978 г.), “Вдовицата Монтиел” (1979 г.), “Огледалото се счупи” (1980 г.), “Животът е роман” (1983 г.), “Невинни години” (1993 г.), “У дома за празниците” (1995 г.), “Одисей” (тв, 1997 г.), “Майка Тереза” (1997 г.), “Швейцария-последни дни” (1999 г.), “Лицата на луната” (2001 г.), “Говори с нея” (2002 г.).

1944 г.

По време на разузнавателен полет над териториите, окупирани от Германия, изчезва френският пилот и писател Антоан дьо Сент-Екзюпери. Години по-късно е установено, че неговият самолет е бил свален от немски изтребител и е установено мястото на гибелта му.
Сент-Екзюпери пише стихове и проза, рисува, занимава се с механика от ранна детска възраст. Завършва средното си образование, следва известно време в Екол де Бозар. Постъпва в авиационните войски, откъдето излиза през 1922 г. с чин подпоручик и диплома за граждански летец. През 1923 г. е в Париж без работа и средства, сменя различни професии. Първите му публикации са от 1925 г. (бележки за едно летене със самолет). През 1926 г. постъпва във френското дружество “Латекоер”, осигуряващо въздушните съобщения по линията Тулуза – Дакар. През 1927 г. е шеф на френското летище Кап Жуби в Испанска Мавритания, където написва първата си книга – “Южна поща”. След 18 месеца, прекарани в Сахара, през 1929 г. е изпратен от френското дружество “Аеропастал” да уреди въздушната линия Буенос Айрес – Пунта Аренас, назначен е за директор на Аржентинската въздушна поща. Завръща се в Париж с ръкописа на “Нощен полет”, който през 1931 г. получава. наградата “Фемина”. След няколко години безработица, случайни занятия (репортер в Испания и в СССР) и един неуспешен опит за рекордно летене от Ню Йорк до Огнена земя (завършил с дълготрайно лечение) се връща във Франция. Там подготвя книгата си “Земя на хората”, получила през 1939 г. Голямата награда на Френската академия. В началото на Втората световна война е мобилизиран във въздушното разузнаване по негово желание. Работи в Северна Африка, демобилизиран е през 1940 г. Същата година заминава за Португалия, а оттам за Ню Йорк. От 1941 г. до 1943 г. в Ню Йорк публикува “Боен пилот”, “Писмо до един заложник”, “Малкият принц”, работи върху голямата си недовършена книга “Цитаделата”. С големи трудности успява да си върне правото да лети и през 1943 г. тръгва за Северна Африка с американски конвой. Извършва 8 полета с невъоръжен разузнавателен самолет. На 31 юли 1944 г. в 8,30 ч излита от Алегро (Корсика) и не се завръща.

1941 г.

Херман Гьоринг дава на шефа на полицията Райнхард Хайдрих писмена директива за изготвяне на план за изтребване на европейските евреи.
Херман Гьоринг е роден на 12 януари 1893 година, той е един от главните военни престъпници на фашистка Германия. Участва в Първата световна война като пилот-изтребител. Член е на Националсоциалистическата партия (от 1922 г.) и ръководи щурмовите отряди (SA). Като политически пълномощник на Хитлер (от 1930 г.) и представител на Райхстага (от август 1932 г.) има заслуги за спечелване на изборите. В правителството на Хитлер (1933 г.) става имперски министър на авиацията и министър-председател на Прусия. Гьоринг е главнокомандващ военновъздушните сили (1935 г.) и е ръководител на един от най-големите германски промишлени концерни „Гьоринг“ (от 1937г.). Той е един от организаторите е на нацисткия терор в Германия и окупираните европейски страни. През 1940 г. става райхсмаршал. Осъден е на смърт от Международния военен трибунал в Нюрнберг през 1946 г. Няколко часа преди изпълнението на присъдата се отравя в затвора.

1938 г.

България и Балканският пакт подписват Солунското споразумение.
Споразумението е подписано в Солун от българския министър-председател Г. Кьосеиванов и гръцкия министър-председател Й. Метаксас. Метаксас сключва споразумението от името на всички държави, влизащи в Балканския пакт. Според постигнатите договорености страните се отказват от прилагането на военните клаузи на Ньойския мирен договор от 1919 г. и от решенията на Лозанската конференция от 1922 г.–1923 г., касаещи границите в Тракия. Солунското споразумение е постигнато с посредничеството на Англия и Франция, които се стремят да намалят напрежението на Балканския полуостров и да създадат бариера срещу разширяване влиянието на Германия и Италия към Проливите. Солунското споразумение не разрешава териториалните спорове между балканските държави, поради което България не променя отношението си към Балканския пакт.

1938 г.

Родена е Веселина Геринска – българска режисьорка.Тя завършва режисура във ВГИК Москва. Първи голям успех постига с филма „Чипровски килими“, част от дипломната й работа, за който получава награда в Брюксел. Режисирани от нея документални филми са „Поменувайте ме, братя“ (1966 г.), трилогията за Благоев (1965-1967 г.), „Щастливецът“ (1967 г.), „Банскалии“ (1967 г.), „Към града“ (1970 г.), „Приказка за тъжната земя“ (1973 г.), „Кървава песен“ (1973 г.). Веселина Геринска е заснела и игралните филми “Вината“ (1976 г.) и „Живи хора“ (тв, 1980 г.), „Дишай, човече“ (1981 г.).

1936 г.

Роден е Хорхе Санхинес – боливийски режисьор. През 1965-1966 г. е директор на Националния център за киноизкуство. Създава документалните филми “Революция” (1963 г.), “Укамау” (игрален, 1966 г.), “Кръвта на Кондора” (1969 г.), “Мъжеството на народа” (1971 г.), “Главният враг” (1974 г.), “Марш оттука” (1977 г.), “Като един юмрук” (1983 г.), “Песента на птиците” (1995 г.).

1928 г.

На екран се появява първият озвучен филм – “Белите сенки на южните морета”, създаден в киностудията на “Метро-Голдуин-Майер”.

1927 г.

Роден е Константин Григориев – български режисьор. Режисира филмите „Нашите гъби“ (1954 г.), „Цветът в телевизията“ (1960 г.), „Възрастта на нашата планета“ (1961 г.), „Тук свършва морето“ (1964 г.), „Зов на любовта“ (1965 г.), „Усмивки на природата“ (1969 г.), „Свещеният бръмбар“ (1969 г.), „Еднобрачие и хареми“ (1970 г.), „Антични теракоти“ (1972 г.), „Живот над покривите“ (1973 г.), „Стрели над водата“ (1975 г.), „Тези чудесни опашки“ (1977 г.), „Племето на твърдокрилите“ (1981 г.), „Откровенията на земенския зограф“ (1982 г.), „Ние живеем сред езичници“ (1989 г.), „Пролетни гласове“ (1990 г.), „Тайните на Витоша“ (1995 г.).

1921 г.

По инициатива на спортен клуб „Христо Ботев“ (Разград) в Плевен е учредена Севернобългарска спортна лига със седалище във Варна и с орган вестник „Спорт“. На същия ден в София е създадена Софийска спортна лига с 10 футболни отбора и с орган вестник „Спорт“ (от септември).

1919 г.

В следвоенна Германия е приета Ваймарската конституция, според която страната става република и Райхстагът се премества във Ваймар. За първи президент е избран социалдемократът Фридрих Еберт.
Ваймарската република е суспендирана след идването на власт на националсоциалистите през 1933 г.

1914 г.

Умира Жан Жорес – деец на френското и международно социално и работническо движение. Завършва „Екол Нормал Супериор“ в Париж (1881 г.). От 1881 г. е преподавател по философия в лицея Алби, а от 1883 г.- в университета в Тулуза. Член е на Палатата на депутатите през 1885-1889 г., 1893-1898 г.и от 1902 г. От началото на 90-те години на 19-ти век е един от най-активните дейци на френското социално движение. Изучава произведенията на К. Маркс. Одобрява влизането на социалиста А. Милиеран в правителството на Валдек-Русо. През 1905 г. оглавява дясната Френска социална партия, а след обединението й със Социалната партия на Франция, ръководена от Ж. Гед, е един от лидерите на дясното крило на Обединената социална партия. Жорес е убеден защитник на демокрацията и антимилитарист. Взема активно участие в борбата против „президента на реакцията“ Ж. П. Казимир-Перие (1894-1895 г.), участва в кампанията за преразглеждане на делото „Драйфус“. През 1904 г. основава съществуващия и днес вестник „Юманите“. Води решителна борба против колониалната политика на френското правителство (против завземането на Мароко). Убит е от Р. Вилен в деня на обявяването на войната между Франция и Германия. Жан Жорес е организатор и редактор на многотомния колективен труд „Социалистическа история (1789-1900 г.)“, в който първите 4 тома, посветени на Великата френска революция, са написани от него. Автор е и на сборник с политически статии.

1914 г.

Роден е Камен Калчев (псевдоним на Петър Митев Калчев) – български писател. Завършва гимназия в София през 1934 г. Осъден е за антидържавна дейност и лежи в Софийския затвор (1935-1936 г.). Следва администрация и финанси в Свободния университет в София; работи като счетоводител в дружество “Петрол”. След 9 септември 1944 г. е редактор във вестник “Септемврийче” (1945 г.), списание “Пламъче” (1945-1950 г.), списание “Септември” (1950-1953 г.), главен редактор и директор на издателство “Български писател” (1957-1962 г.), главен редактор на Издателството за литература на чужди езици, председател на СБП (1962-1964 г.), заместник-председател на СБП от 1974 г. Започва литературния си път със стихове. Първия си разказ – “Кучешки живот”, публикува през 1935 г. в сборник “Сигнали”. Сътрудничи на левия литературен печат с разкази и очерци. След 9 септември 1944 г. създава над 30 книги с разкази, повести, романи, романизирани биографии, пътеписи, мемоари, драми и произведения за деца. След романа “Семейството на тъкачите” (ч. I, 1956; ч. II, 1960 г.) творчеството му става по-самобитно, отърсва се от описателността и суровото поднасяне на жизнения материал.
По-известни негови съчинения са “Всемогъщият човек” (1940 г.), “Сребърният ключ” (1947 г.), “Син на работническата класа” (1949 г.), “Живите помнят” (1950 г.), “Двама в новия град” (1964 г.), “Софийски разкази” (1967 г.), “Маски” (1971 г.), “Огнено лято” (1973 г.), “Въстанието” (1975 г.), “Огледалото” (1977), “Романтична история” (1979 г.), “Срещи с любовта” (1979 г.), “Градът на нашето страдание” (1980 г.), “Пробуждане” (1981 г.), “Люба” (1982 г.), “Песента на Мария” (1983 г.), “Третият” (1985 г.), “Мирни времена. Трилогия” 1986 г., “Вечерни разкази” (1987 г.) и други.

1912 г.

Роден е Милтън Фридман – американски икономист, представител на Чикагската школа в икономиката. Завършва университета “Ратгерс” (1932 г.). Става доктор по философия през 1946 г. и по право през 1968 г. Фридман е професор по икономика в Чикагския университет (от 1948 г.). Съветник е на президента Р. Никсън по икономическите въпроси (1971-1974 г.). Основните му разработки са в областта на теорията и практиката в паричното обръщение. Предлага монетарната теория за националния доход и нов вариант на количествената теория на парите. Според неговата концепция ролята на парите има определящо влияние за равнището на икономическата активност. Обявява се срещу кейнсианството. Смята, че свободата за предприемачеството и стихийният механизъм на пазара могат да обезпечат нормалния ход на възпроизводство без широка държавна намеса в икономиката, а функциите на държавата трябва да бъдат ограничени само до регулиране на прираста на парите в обръщение. Печели Нобелова награда за икономика през 1976 г.

1910 г.

Дегизираният д-р Хоули Крипън – английски убиец, е арестуван на кораб, плаващ за Канада. Капитанът на кораба го разпознава и съобщава по радиото на Скотланд ярд. Това е първият по рода си случай.

1906 г.

Роден е Веселин Георгиев Стайков – български художник – график и живописец. Завършва живопис в Държавната художествена академия в София (1932 г.) при Ц. Тодоров. Учи факултативно графика при В. Захариев Стоянов, специализира живопис в Италия (1940 г.) при Ф. Карена. Работи в държавната печатница в София (1933 г.), дълги години е консултант към Министерството на съобщенията (1944 г.-1970 г.). Преподава във Висшия институт за изобразителни изкуства в София (1946-1951 г., 1958-1970 г.), професор от 1960 г., декан на Изящния факултет на института (1962-1964 г.). Веселин Стайков е член на ръководството на Съюза на българските художници и е негов секретар (1955-1956 г.). Негови са картините “Букова гора” (1925 г.), “Созопол” (1929 г.), “Улица във Флоренция” (1940 г.), “Автопортрет” (1945 г.), “Милка” (1946 г.), “Черна ваза с цветя” (1948 г.), “Пейзаж от Драгалевци” (1956 г.), “Из Китай” (1958 г.), “Париж – мост над Сена” (1965 г.) и други. Графичните му композиции са със сюжети от големия град и трудовия живот на хората – “Строеж” (1932 г.), “Градът” (1934 г.), “Рибари” (1934 г.), “Мелник” (1937 г.), “Банско” (1937 г.), “Каменари” (1938 г.), “Старият дъб” (1939 г.). Създава серията “Крали Марко” (1938-1939 г.); използва техниката на офорта при живописното третиране на преходите между различните планове – “Лодки” (1947 г.), “Слънчогледи” (1947 г.), “Пейзаж със снопи” (1955 г.), “Зима” (1956 г.); литографии – “Край Созопол” (1952 г.), “Лодки” (1953 г.), “Мелник” (1967 г.). Работи гравюри на дърво – “Възстановяване” (1950 г.), “Язовир “Кърджали” (1963 г.) и други. След втората половина на 50-те години създава по-синтетични по форма графики – “Китайски цикъл” (1958 г.), “Мелнишки пейзаж” (1967 г.) и др. Автор е на приложна графика (пощенски марки), на графични портрети на Паисий Хилендарски, Л. Каравелов, Г. С. Раковски, П. Берон, Х. Димитър, Ф. Тотю, Ст. Караджа и др., на статии по проблемите на графиката и графичното изкуство.

1906 г.

Умира Петър Василев Оджаков – български книжовник, юрист, фолклорист. Член е на БКД (1884 г.). Учи в Габрово, Галац, Белград, Карловци, Нови Сад, Виена, Одеса. Завършва право в Новорусийския университет в Одеса (1867-1870 г.). Учителства в България и в Румъния. Работи като съдия в Кишинев (1873-1874 г.). Помага на Г. С. Раковски в издаването на вестник “Български дневници” в Нови Сад. Сътрудничи на българския и руския периодичен печат. По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) е преводач в руската армия. След Освобождението работи като главен прокурор във Върховния касационен съд, прокурор и съдия във Видинския и Врачанския окръжен съд, адвокат в Русе. Записва народни песни, издава няколко свои преводни юридически съчинения, които са едни от първите изследвания на българското обичайно право. Най-важният му литературен труд е “Наука за песнотворчество и стихотворство” (учебник, Одеса 1871 г.).

1906 г.

Родена е Вера Петровна Марецка – руска актриса. През 1924 г. завършва студията при театър “Вахтангов” и постъпва в студията на Юрий Завадски. От 1936 г. до 1940 г. е в драматичния театър “Максим Горки” в Ростов на Дон, след което играе в Московския театър на Моссъвет. В киното е от 1925 г. – “Кроячът от Торжок”.
Снима се във филмите “Домът на Трубная” (1927 г.), “Поколение на победители” (1936 г.), “Член на правителството” (1940 г.), “Котовски” (1943 г.), “Тя защитава родината” (1943 г.), “Сватба” (1944 г.), “Селската учителка” (1947 г.), “Те имат родина” (1950 г.), “Майка” (1956 г.), “Сред добри хора” (1962 г.), “Лек живот” (1964 г.), “Нощен звън”.

1904 г.

В Русия е завършен строежът на Транссибирската железница, свързваща европейската част на страната с тихоокеанските й територии.

1891 г.

Състои се първа аудиенция на Стефан Стамболов при султан Абдул Хамид II.
Абдул Хамид II е османски султан, син на Абдул Меджид, владетел на Османската империя (1876-1909 г.). Идва на престола с помощта на младотурците, но скоро след това се разправя с тях и установява еднолична диктатура. По внушение на английската дипломация проваля Цариградската конференция (1876-1877 г.). Отказът му да приеме Лондонския протокол от 1877 г. за провеждане на реформи в империята става повод за избухването на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.), която завършва с поражение за Турция. По отношение на западните европейски велики сили Абдул Хамид II държи угодническа линия на поведение, в резултат на което превръща империята в тяхна полуколония. Спрямо поробените християнски народи провежда курс на жесток терор, с което си спечелва и прозвището Кървавия султан. Потушава безмилостно Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. Избухналата Младотурска революция през 1908 г. го заставя да възстанови изработената още през 1876 г. конституция, но тайно крои планове за нова разправа с младотурците. Организираният от него метеж през април 1909 г. завършва без успех, поради което е свален от престола. До края на живота си е държан под домашен арест.

1886 г.

Умира унгарският композитор, пианист и диригент Ференц Лист. От 9-годишна възраст изнася клавирни концерти. От 1847 г. е капелмайстор във Ваймар, където дирижира симфонични концерти и ръководи придворната опера. Автор е на симфонични произведения („Божествена комедия“ – симфония по Данте, „Фауст“ – симфония по Гьоте, 12 симфонични поеми, между които „Прелюдии“ – по А. Ламартин, „Прометей“ – по Й. Хердер, „Мазепа“ – по В. Юго, „Тасо“ – по Гьоте, „Орфей“, 2 концерта за пиано и оркестър); оратории („Легенда за св. Елисавета“, „Христос“); хорови песни и други. Творчеството му е изградено върху унгарски народни мелодии. Лист пише и теоретичните трудове „Лоенгрин“ и „Танхойзер“ на Р. Вагнер“, „Фр. Шопен“ и др.

1886 г.

Екзархийският устав, приспособен за Княжеството, е въведен и в Южна България.
През 1871 г. на църковно-народния събор в Цариград е приет екзархийски устав, изкован от два основни принципа. Съборност: участие на духовни и светски лица в църковното управление, и изборност на управителните органи. Тези правила за устройство на Българската екзархия изискват мандатност на митрополитите и мандатност на самия екзарх през 4 години. Реакцията на тогавашния православен свят е осъдителна.

1881 г.

Умира Георги Иванов Золотович – български търговец, общественик и дарител. Учи в килийно училище в Карлово при Р. Попович, в Пловдив и в гръцко училище. Работи като писар в търговската кантора на вуйчовците си Евстати и Стефан Мутеви в Пловдив и Одеса. Търгува със зърнени храни и скоро става богат и известен търговец. Подпомага църквите, училищата, дава средства за обучението на способни българи. Участва в борбата за църковно-национална независимост. Член е на Българската община в Цариград. Заболява тежко във Франция и умира. Завещава средства, с които Министерството на народното просвещение създава фонд „Г. Ив. Золотович“.

1877 г.

Руското командване сформира Южен отряд начело с генерал Феодор Радецки. Задачата на отряда е да отбранява старопланинските проходи.

1877 г.

Сюлейман паша предприема настъпление срещу Стара Загора. След тежки отбранителни боеве, в които участва и Българското опълчение, градът е превзет и опожарен от турците.
Сюлейман паша e турски маршал. Член е на Младотурската партия. Участва в свалянето на султан Азис и става генерал през 1876 г. Главнокомандващ е на турските войски при потушаването на въстанието в Херцеговина. Поема командването на армиите срещу настъпващите в Южна България руски войски, но не успява да съкруши отбраната на Шипченския проход. Опожарява Стара Загора и околните села. На 21 септември 1877 г. става главнокомандващ на всички турски войски, но е принуден да напусне последователно Пловдив и Одрин. През 1878 г. е лишен от маршалския си чин; осъден е за държавна измяна в Цариград и е изпратен на заточение в Бакия, където умира.

1876 г.

В бой с турски потери загива Сидер Костадинов Грънчаров. С това приключва последната въоръжена проява, свързана с Априлското въстание.
Сидер Грънчаров е деец на националноосвободителното движение. Роден е в Горна Оряховица през 1839 г. Привлечен е в националнореволюционната борба от В. Левски. Като член на местния революционен комитет и на окръжния комитет в родния си град взема дейно участие в подготовката на Априлското въстание през 1876 г. Занимава се с прехвърлянето на революционни дейци и оръжие през Дунав. След погрома на въстанието участва като доброволец в Сръбско-турската война от 1876 г. През юли 1876 г. прави опит да се свърже с оцелели дейци и чети от Априлското въстание. Той и придружаващите го петдесетина въстаници попадат на турска потеря и след сражение край връх Мургаш (Стара планина) загива.

1875 г.

Умира Андрю Джонсън – президент на САЩ (1865-1869 г.).
Андрю Джонсън е роден на 29 декември 1808 г. в Северна Каролина. Бъдещият президент се научава да чете едва на 17-годишна възраст. Единственият друг президент с толкова ниско образование е Ейбрахам Линкълн, считан за най-великия президент, за разлика от последователя си Джонсън, който има славата на един от най-лошите американски президенти.

1875 г.

Роден е Жеко Радев – български географ.
Жеко Радев завършва философия и педагогика в София, следва география в Берлин. Той е професор по физическа география в Софийски Университет и е един от основоположниците (1918 г.) на Българско географско дружество.
Негови трудове са „Карстови форми в Западна Стара планина“ (1915 г.), „Природна скулптура по високите български планини“ (1920 г.), „Река Въча и нейната долина“ (1923 г.), „Източна Стара планина и долината на р. Камчия“ (1926 г.) и др.

1868 г.

Умира Стефан Караджа (псевдоним на Стефан Тодоров Димов) – български революционер, участник в национално-освободителната борба, войвода, национален герой. Караджа е потомък на прочутия род Бимбеловци от с. Факия, Бургаско. Семейството му се изселва в Добруджа и се установява в Тулча (1854 г.). Стефан Караджа учи известно време, след което става чирак обущар; бяга в Румъния. Участва в Първата българска легия (1862 г.) в Белград. Води малка чета в Северна Добруджа (1864 г.). Отваря гостилница в Гюргево (1865 г.), в която приютява емигранти. Заедно с Х. Димитър и Желю войвода организира чета (пролетта на 1866 г.), която действа в Западна и Средна Стара планина. Участва във Втората българска легия (1867-1868 г.) в Белград. Заедно с Х. Димитър организира чета (1868 г.), която преминава в България на 5 – 6 юли 1868 г. при с. Вардим, Свищовско, и тръгва към Стара планина. Преследвана от турски потери, четата води тежки боеве. Ранен тежко в боя при Канлъ дере край с. Вишовград, Ловешко. Откаран е в Търново, а след това в Русе. Осъден е на смърт. Умира от раните си в затвора. Стефан Караджа е погребан в Русе от Т. Обретенова.

1849 г.

В сражение загива унгарският поет и революционер Шандор Петьофи (1823 – 1849). Петьофи ръководи въстанието в Пеща през 1848 – 1849 г.

1803 г.

Роден е шведският инженер Джон Ериксон (1803 – 1889). Автор на идеята за въртящата се перка и витло, намерила широко приложение в каробстроенето и самолетостроенето.

1790 г.

Започва да работи американското Патентно ведомство.

1784 г.

Умира Дени Дидро – френски философ, енциклопедист. Дидро получава образованието си при йезуитите. Той е мислител, писател критик, артист и минава за най-разностранния гений на своето време. В периода 1751-1772 г. работи върху колосалната „Енциклопедия“ („Encyclopedie, ou Dictionnaire Raisonne des Sciences, des Arts et des Metriers“), издадена в 28 тома, 6 тома допълнение и 2 тома таблици. През 1773 г., за да събере зестра за сватбата на дъщеря си, продава своята уникална библиотека на руската императрица Екатерина II. Дори работи известно време в Санкт Петербург (1773-1774 г.). Автор е на две пиеси („Незаконороденият син“, „Баща на семейство“) и няколко романа („Жак Фаталистът“, „Внукът на Римо“ и др.), публикувани след смъртта му.
По-известните негови съчинения са „Философски мисли“ (1746 г., осъдени на изгаряне от Френския парламент), „Разходка на скептика“ (1747 г.), „Писмо за слепите в услуга на виждащите“ (1749ж), „За красотата“ (1751 г.), „Мисли за тълкуването на природата“ (1754 г.), „Монахинята“ (1760 г.), „Разговор между Даламбер и Д.“ (1769 г.), „Сънят на Даламбер“ (1769 г.), „Философски принципи“ (1770 г.), „За драматическата поезия“ (1771 г.), „Парадокс за актьора“ (1773 г.), „Систематично опровержение на кн. на Хелвеций “За човека“ (1774 г.), „Племенникът на Рамо“ (1779 г.), „Опит за живописта“ (издадена посмъртно; 1795 г.) и др.

1770 г.

В хода на Руско-турската война (1768 г.-1774 г.) край бреговете на река Кагул (Румъния) руски отряд разбива 150-хилядната турска армия, командвана от Халил бей.
Турците отстъпват панически към река Дунав. Това позволява на руските войски да подготвят покоряването на Бендер, Измаил, Кили, Акерман и Браила.

1498 г.

Христофор Колумб открива остров Тринидад.
Италианският мореплавател е роден през 1451 г. В периода 1476-1484 г. живее в Лисабон и на португалските острови Мадейра и Порту Санту. Базирайки се на античното учение за сферообразната форма на Земята и на неверни изчисления на учени от ХV в., той съставя проект за западния, според неговото мнение най-кратък морски път от Европа до Индия. През 1485 г., след като португалския крал отхвърля неговия проект, Колумб се завръща в Кастилия, където с поддръжката на андалуски търговци и банкери организира правителствена океанска експедиция. Първата експедиция (1492-1493 г.) включва корабите “Санта Мария”, “Пинта” и “Ниня” (екипаж от 90 души). Те потеглят на 3 август 1492 г. от Канарските острови, пресичат Атлантическия океан в субтропичния пояс и достигат до остров Сан Салвадор от Бахамския архипелаг, където Колумб акостира на 12 октомври 1492 г. (официалната дата на откриването на Америка). От 14 до 24 октомври посещава редица острови от Бахамския архипелаг, а от 28 октомври до 5 декември открива и изследва участък от североизточното крайбрежие на остров Куба. На 6 декември достига остров Хаити. През нощта на 25 декември флагманският кораб “Санта Мария” засяда на риф, но екипажът се спасява. Корабът “Ниня” завършва изследването на северните брегове на Хаити и на 15 март 1493 г. Колумб се завръща с него в Кастилия. Втората експедиция (1493-1496 г.), която Колумб оглавява с чин адмирал, се състои от 17 кораба с повече от 1 500 души екипаж. На 3 ноември 1493 г. експедицията открива островите Доминик и Гваделупа, а след това на северозапад – още около 20 от Малките Антилски острови, на 19 ноември – остров Пуерто Рико, след което акостира на северния хаитянски бряг. От 12 до 29 март 1494 г. в търсене на злато извършва завоевателен поход във вътрешността на Хаити. На 5 май 1494 г. открива остров Ямайка, а след това архипелага Хардинес дела Рейна, полуостров Сапата и остров Пинос. От 19 август до 15 септември 1494 г. изследва южния бряг на Хаити. През 1495 г. продължава завоюването на острова. На 10 март 1496 г. отпътува от Хаити и на 11 юни се завръща в Кастилия. Третата експедиция (1498-1500 г.) се състои от 6 кораба, 3 от които Колумб повежда през Атлантическия океан, и на 31 юли 1498 г. открива остров Тринидат, навлиза от юг в залива Пария, открива устието на р. Ориноко и полуостров Пария, с което слага началото на откриването на Южна Америка. През 1500 г. е арестуван по донос и изпратен в Кастилия, където е освободен. Четвъртата експедиция (1502-1504 г.) включва 4 кораба, с които на 15 юни 1502 г. Колумб достига остров Мартиника, на 30 юни – Хондураския залив; от 1 август 1502 г. до 1 май 1503 г. – карибските брегове на Хондурас, Никарагуа, Коста Рика и Панама до залива Ураба. На 25 юни 1503 г. претърпява корабокрушение до остров Ямайка; помощта от Санто Доминго идва след една година. В Кастилия Колумб се завръща на 7 ноември 1504 г. Откритията на Колумб са съпроводени с колонизация на земите и масово изтребление на коренното индианско население. За приоритетната роля на Колумб за откриването на Америка в научната литература се водят дискусии. Установено е, че островите и крайбрежните области на Северна и Североизточна Америка са посещавани от нормани стотици години преди Колумб; не е изключено европейци и жители на Африка да са достигали бреговете на тропическа Америка. Но тъкмо откритията на Колумб имат световно историческо значение, доколкото след него плаванията към американски земи влизат в сферата на географските представи на европейците. Откритията на великия мореплавател спомагат за преразглеждане на средновековния светоглед и възникването на колониалните империи.

1208 г.

Българската войска е разгромена от латинците в битката при Филипопол (Пловдив). В резултата на несполучливи военни действия българите са изтласкани от Тракия.