КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 1916 – Фелдмаршал фон Макензен утвърждава българския план за настъпление на 3-а армия в Добруджа 1945 – С решение на Министерския съвет 9 септември е обявен за „Ден на победата“ и общонароден празник 1955 – Уилям Коб демонстрира в Чикаго първия в света автомобил със слънчева батерия 1980 – В Полша е създаден профсъюзът “Солидарност” 1997 – При автомобилна катастрофа в Париж умира Даяна Спенсър, принцеса на Уелс
ПРАЗНИЦИ:
- Международен ден на свободата и солидарността – Обявен с декларация, приета на 31 август 2005 г. в Гданск (Полша), по повод 25-ата годишнина от създаването на полския профсъюз „Солидарност“ (30 август 1980 г.). Отбелязва се по решение на Европейския парламент от 28 септември 2005 г.
- Киргизстан – Ден на независимостта (от СССР, 1991 г., национален празник)
- Малайзия – Ден на независимостта (от Великобритания, 1957 г., национален празник)
- Тринидад и Тобаго – Ден на независимостта (от Великобритания, 1962 г., национален празник)
- Молдова –Ден на националния език
- Полша –Ден на солидарността и свободата
- Узбекистан –Ден на независимостта
- Узбекистан – Ден в памет на жертвите на репресиите
- Русия – Ден на ветеринарния лекар
2023 г. – пожар в Йоханесбург , 77 загинали.
2021 г. – Талибаните официално обявиха Ден на победата над силите на Западната коалиция след 20 години война в Афганистан .
2020 г. – Умира Пранаб Кумар Мукерджи (р. 1935 г. ), индийски държавник, президент на Индия ( 2012 – 2017 г. ).
Умира Пранаб Кумар Мукерджи (р. 1935 г. ), индийски държавник, президент на Индия ( 2012 – 2017 г. ).
2016 г. – Президентът на Бразилия Дилма Русеф е отстранена от поста с гласуване от 61-20 в Сената.
2015 г.
125 души са ранени при безредици в Киев след като Върховната рада на Украйна приема на първо четене президентския законопроект за внасяне на промени в конституцията.
2014 г.
Ислямистката групировка „Либийска зора“ превзема американското посолство в Триполи.
2012 г. – Умира Сергей Соколов, съветски маршал (* 1911 г.)
Умира Александър Ефимов (р. 1923 г. ), маршал на авиацията на СССР, два пъти Герой на Съветския съюз.
2012 г.
В Ангола се провеждат парламентарни избори с убедителна победа на Народното движение за освобождение на Ангола – Партия на труда в резултат на което президентът Жузе Едуарду душ Сантуш съхранява поста си.
2011 г.
При самовзривяване на двама терористи-самоубийци в Чечения загиват 8 човека от които 7 полицаи.
2008 г.
В интервю, излъчено на тази дата от руските телевизионни канали, Дмитрий Медведев представи подробно „пет принципа“, основополагащи за руската външна политика:
– „приоритет“ на международното право;
– „многополюсен“ свят;
– желанието да „се избягват конфликт и изолация“
– „защитата на живота и достойнството на руските граждани, където и да са; защита на предприемачите в чужбина“;
– признаването от Русия на „зони на привилегировани интереси“.
Тази доктрина е предназначена да служи като потвърждение на силата на Русия в 2 отношения. От една страна тя заявява пред Запада, особено пред НАТО, че е възвърнала положението си на велика сила и че вече няма да приема да й се диктуват да условия на поведение.
2006 г.
Нидерландия депозира ратифицирания договора за присъединяване на България и Румъния към ЕС по време на италианското правителство.
2006 г.
На Терминал 1 на Летище София е въведена в експлоатация нова писта. Тя е дълга 3600 м., широка 45 м. и е оборудвана с модерни аеронавигационни средства за кацане при ниска видимост – категория IIIB. Перонът на Летище София има възможност да приеме всички модерни типове въздухоплавателни средства и разполага с 31 отдалечени и 7 контактни стоянки за обслужване на пътнически, товарни или бизнес полети. Годишният капацитет на „Tерминал 1“ е 1,8 милиона пътници. Старата писта е преустроена в скоростна пътека за рулиране.
2005 г.
Международен ден на свободата и солидарността
Обявен с Декларация, приета на 31 август 2005 г. в Гданск (Полша), по повод 25-ата годишнина от създаването на полския профсъюз „Солидарност“ (30 август 1980 г.). От българска страна Декларацията е подписана от министър-председателя Сергей Станишев. Отбелязва се по Решение на Европейския парламент от 28 септември 2005 г.
2005 г.
На тази дата руският президент Владимир Путин издава писмена заповед на руското Министерство на външните работи да уведоми естонската страна за намерението на Русия да не участва в граничните споразумения между Руската федерация и Република Естония. На 06 Септември 2005 Министерствто на външните работи на Русия изпраща известие, което гласи, че Русия няма да бъде страна по споразумението за границата между Естония и Русия, и не се счита за обвързана с обстоятелствата, свързани с предмета и целите на договора.
2005 г. Парламентът на босненските сърби предава правомощията по отбраната на централните държавни институции с което отваря пътя за създаването на единна босненска армия. Сърбия и мюсюлманско-хърватската федерация в Босна са свързани с общи централни институции с малки правомощия, всяка има собствен парламент, правителство, армия и полиция. Общите военни сили са изискване за пълноправно членство в НАТО. |
2004 г.
|
2004 г.
Жена-камикадзе се взривява близо до входа на московското метро, убивайки 10 души и ранявайки над 50. Взривът избухва към 20.15 часа московско време близо до метростанция “Рижская” в Москва. Сред загиналите има и 4 деца. |
2004 г.
|
1999 г. – Избухват първите взривове от поредицата терористични бомбени атентати срещу жилищни блокове в Русия.
1998 г. – Съгласно сведенията Северна Корея изстрелва своя първи изкуствен спътник – Кванмьонсон-1.
1997 г.
Даяна Спенсър е родена на 1 юли 1961 г. в аристократично семейство. Баща й е осмият лорд Спенсър и след неговата смърт през 1975 г. тя наследява титлата лейди Даяна Спенсър. След развода на родителите си през 1969 г. Даяна остава да живее при баща си в семейната къща в областта Сандрингам, където се запознава с кралското семейство. Даяна и Чарлз започват да излизат заедно през 1980 г. Чарлз й предлага брак през февруари 1981 г. От брака си двамата имат двама сина принц Уилям Артур Филип Луис (1982 г.) и принц Хенри Чарлз Албърт Дейвид (1984 г.). Чарлз и Даяна се развеждат на 28 август 1996 г. След развода Даяна се отказва от титлата кралица на Англия в бъдеще и от обръщението „Ваше Височество“, но в замяна получава 20 млн. долара компенсации, плюс 600 000 долара ежегодна рента, с която да поддържа офиса си; получава и еднакъв достъп до синовете си – принцовете Уилям и Хари. През 2002 г. Даяна се нарежда на трето място в анкета на Би Би Си за определянето на най-великите британци, а по-рано става трета и в аналогично допитване, обхванало целия свят. Тя и кралица Елизабет Първа са единствените жени в Топ 10 на великите британци, заедно с учени като Нютон и Дарвин, политици като Чърчил и Кромуел и хора на изкуството като Шекспир и Джон Ленън. |
1994 г.
|
1994 г.
Русия официално прекратява военното си присъствие в бившата Източна Германия и Балтийските републики. |
1991 г.
|
1980 г.
През август 1980 г. работниците от корабостроителницата “Владимир Илич Ленин” в Гданск започват голяма окупационна стачка. Месеци след споразумението между стачкуващите работници от корабостроителницата в Гданск и Полската обединена работническа партия – както се нарича тогавашната комунистическа, е основан профсъюзът Солидарност. Тогава той има 10 млн. членове. Лидер на движението е Лех Валенса (на снимката). През декември 1981 г. икономическото положение в страната се влошава и е обявено военно положение, при което организацията е разформирована, а повечето й лидери – пратени в затвора. Валенса е освободен в края на 1982 г., а година по-късно получава Нобеловата награда за мир. През следващите години организацията му продължава съществуването си като нелегално опозиционно движение, но през 1988 г. е легализирано и през юни 1989 г. печели в първите демократични избори срещу управляващата Полска обединена работническа партия (ПОРП). През август е съставено коалиционно правителство с комунистите начело със съветника на Валенса – Тадеуш Мазовецки. През 1990 г. самият профсъюзен лидер е избран за президент и остава на този пост до 1995 г., когато губи от кандидата на демократичната левица Александър Квашневски. |
1972 г. – самолет Ил-18 на Аерофлот се разбива край Магнитогорск, убивайки 102 души.
1970 г.
Подписана е дългосрочна търговска спогодба между България и Дания за периода 1971- 1975 г. |
1969 – военна хунта завзема властта в Бразилия .
1967 г.
Дания е разположена на полуостров Ютланд и 406 острова, от които 97 са населени. Граничи с Германия и има брегова линия със Северно и Балтийско море от 7 314 км. По-големи острови са Зееланд (7 448 кв. км), Фюн (3 486 кв. км), Лоланд (1 795 кв. км), Борнхолм (588 кв. км). Общата площ на страната е 43 094 кв. км, без Гренландия и Ферьорските острови, които са с особен статут. Населението на страната е 5 260 хил. души, от които 97% са етнически датчани. |
1962 г.
Република Тринидад и Тобаго е разположена в Карибско море до североизточните брегове на Южна Америка. Състои се от о-в Тринидад (4 813 кв. км), о-в Тобаго (301 кв. км) и 25 малки острова. Общата площ на страната е 5 130 кв. км и има обща брегова линия от 524 км. Населението й е 1 380 хиляди жители Републиката влиза в състава на Съдружество, начело с Великобритания, но има собствен държавен глава – президент, избиран за 5 години. Законодателната власт е парламент, съставен от сенат (31 члена) и палата на представителите (36 депутата), избирани за 5 години. Изпълнителна власт е правителство, начело с премиер-министър. През 1498 г. о-в Тринидад е открит от Христофор Колумб. През 1532 г. е назначен първият испански губернатор. От 1797 г. Тринидад е колония на Великобритания. О-в Тобаго също сменя няколко господари, като през ХVIII в. за кратко време е владение на херцога на Курландия (сега Латвия). От 1814 г. е владение на Великобритания; индианското население е унищожено и на двата острова се внасят негри-роби. През 1834 г. се отмяна на робството, започва внос на работници от Индия, Китай и Португалия. През 1899 г. двата острова са обединени административно. През 1976 г. страната е обявена е за република. |
1957 г.
В България пристига правителствена делегация от Монголската народна република. В декларацията за преговорите се подчертава, че двете страни „безрезервно поддържат миролюбивите предложения на съветското правителство за намаляване на въоръженията и за забрана на опитите с термоядрени оръжия“, както и нуждата от „сплотяване на социалистическия лагер начело със СССР“. Решено е в близко време да се подпише спогодба за стокообмен за периода 1958-1960 г. В резултат на преговорите е подписана културна спогодба. |
1957 г.
Федерация Малайзия се състои от две части, разделени от Южнокитайско море – Западна (Малая) на полуостров Малака и Източна в северната част на остров Калимантан. Има площ 332.8 хил. кв. км. Населението й е 22 330 хил. жители. Страната е федерация – конституционна монархия. Държавният глава се избира за 5 години от владетелите на щатите – султанства. Законодателен орган е двупалатен парламент – Горна палата – Сенат от 70 сенатора, избирани за 5 години. Изпълнителната власт е министерски съвет, начело с премиер-министър. През ХV в. територията е обединена в Малакско султанство – разпространява се ислямът. От 1511 г. султанството е завладяно от Португалия. През 1641 г. холандци, в съюз със султана Джохор, изгонват португалците. През 1819 г. остров Сингапур е завладян от Великобритания. В периода 1880 – 1909 г. Великобритания постепенно завладява цялата територия. От 1941 г. от 1945 г. страната е под японска окупация; през 1948 г. е образувана Малайската федерация, като колония на Англия. През 1965 г. Сингапур излиза от състава на федерацията. |
1957 г.
Вячеслав Михайлович Молотов е роден на 9 март 1890 г. Той е съветски политик, член на РСДРП от 1906 г. Взема участие в Петроградския военен революционен комитет по време на Октомврийската революция през 1917 г. Председател е на Съвета на народните комисари (1930-1941 г.), първи заместник-председател на МС (1941-1957 г.), народен комисар и министър на външните работи на СССР (1939-1949 г., 1953-1956 г.). Член на ЦК (1921-1957 г.), член на Политбюро (Президиума) на ЦК на КПСС (1926-1957 г.). Член е на Централния изпълнителен комитет на СССР. Изваден е от състава на ЦК на КПСС през 1957 г., а през 1962 г. е изключен от партията. Възстановен е през 1984 г. Умира на 8 ноември 1986 г. |
1955 г.
Уилям Коб демонстрира в Чикаго първия в света автомобил със слънчева батерия. |
1954 г.
|
1951 – Първата дългосвиреща грамофонна плоча със скорост на въртене 33 1/3 оборота в минута е пусната в продажба в Дюселдорф , Западна Германия .
1950 г. – Самолет Lockheed Constellation , експлоатиран от американската Trans World Airlines, се разбива в Египет . 55 души бяха убити, включително роденият в Русия архитект Мачей Новицки .
1949 г.
|
1948 г.
|
1946 г.
В България е публикуван Закон за здравна защита на майчинството и детството. |
1945 г.
С решение на Министерския съвет 9 септември е обявен за „Ден на победата“ и общонароден празник. |
1944 г.
Иван Иванов Багрянов е български политик, роден на 17 октомври 1891 г.. Адютант е на цар Фердинанд I и на цар Борис III. Народен представител (1938-1944 г.). Министър е на земеделието и държавните имоти (1938-1941 г.), министър-председател е от 1 юни до 2 септември 1944 г. Правителството на Багрянов прекратява антиеврейските мероприятия, но продължава борбата срещу НОВА; обявява неутралитет и започва преговори с Великобритания и САЩ за преустановяване на положението на война с тях. Осъден е на смърт от Народния съд и е екзекутиран през 1945 г. Присъдата е отменена през 1996 г. |
1944 г. – Великата отечествена война : Войските на 2-ри украински фронт навлизат в столицата на Румъния , град Букурещ .
1941 г.
|
1939 г.
Херман Гьоринг е маршал по време на Третия райх. От 1922 г. е член на нацистката партия. През 1932 г. е председател на Райхстага. От 1933 г. е министър на авиацията. На Нюрнбергския процес е осъден на смърт като нацистки военен престъпник. Отравя се в затвора през 1946 г. |
1933 г.
|
1931 г.
Роден е Ангел Заберски – български композитор, аранжор и вокалист. Завършва Вокалния факултет на Българската държавна консерватория в класа на проф. Хр. Бръмбаров (1955 г.). Работи като музикален редактор в редакция „Забавна музика“ на Българско радио (до 1974 г.). В началото на 60-те години участва във вокалния квинтет „Приятели на песента“. Заберски е един от основателите на Школата за естрадни певци при Българско радио и преподавател в нея, главен художествен ръководител на Естрадния факултет при БДК (1974-1984 г.). Член на СБК. Автор е на политически мюзикъли, вокално-инструментални произведения („Оратория за деветте кръга“), оркестрови творби („Рапсодия за духов оркестър“), телевизионни мюзикъли („В Чинцано всичко е спокойно“), детски и хорови песни, музика към документални филми. Неговите естрадни песни се изпълняват от Георги Кордов, Райна Денева, Лили Иванова, Бисер Киров, Мими Иванова, Панайот Панайотов и др. Някои от оркестровите му пиеси представляват съчетание на фолклорни мотиви и елементи от джаза („Спомен от Странджа“, „Тракийски акварел“). Песни на Заберски са издавани на плочи в Канада, Полша, Чехословакия и Куба. Албуми: „Избрани песни“ (1982 г., 1983 г.), „Звезден миг“ и др. |
1927 г.
Родена е Лада Анто Бояджиева – българска режисьорка. Завършва журналистика в Париж и режисура във ФАМУ, Прага. Работи в студия за хроникални документални, за научнопопулярни и за игрални филми. Сценарист и режисьор на своите филми, тя започва с „Аз съм трактористка“ и „Златните ябълки“, в които търси героизма на ежедневието от първите следдеветосептемврийски години. По-късно Бояджиева допринася съществено за развитието на българските изкуствоведски филм: „Ахейци“ (1961 г.), „Завръщането на иконите“ (1965 г.). Във филма си „Каменни джунгли“ прави обобщение за непреходните стойности в изкуството. В Студия за игрални филми снима „Завръщане“ (1967 г., премиера през 1989 г.), „С особено мнение“ (1970 г.), „Вятърът на пътешествията“ (1972 г.), „Виза за океана“ (1975 г.). Втора награда за филма „Две срещи“ (Кюстендил, 1971 г.); Получава награда за най-високо постижение в документалния филм за „Достойнство“ (Варна, 1971 г.). Умира на 27 октомври 1988 г. в София. |
1925 г. – приемане на указ за въвеждане на всеобщо начално образование в СССР .
1925 г.
|
1924 г.
Тодор Александров е роден на 4 март 1881 г. в Щип, Вардарска Македония. От 1903 г. е член на Щипското околийско ръководство на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). След три години е назначен за окръжен войвода на Скопския революционен окръг. В началото на 1911 г. е избран за член на ЦК на ВМРО чрез писмено договаряне между ръководителите на организацията. Организира и ръководи атентатите в Щип (ноември 1911 г.) и в Кочани (август 1912 г.), които ускоряват избухването на Балканската война. По време на Първата световна война служи в щаба на Действащата армия. След войната заедно с генерал Александър Протогеров и Петър Чаулев възстановява ВМРО. Проявява се като твърд и енергичен ръководител на организацията, създава стройна и дисциплинирана организация, вярна на идеите за освобождение на Македония. Усилията на правителството на Александър Стамболийски да изведе България от международната изолация и да я предпази от враждебните й съседи, като се откаже от защита на правата на българското население, останало в пределите на създаденото през 1918 г. Кралство на сърби, хървати и словенци, се приемат като предателство от ВМРО и водят до политически и дори въоръжен конфликт между правителството и организацията на Александров. През 1923 г. ВМРО на Тодор Александров подкрепя Деветоюнския преврат и свалянето на правителството на БЗНС.Опитва се да използва помощта на комунистическите сили на Балканите и на Коминтерна, в резултат на което се стига до подписване на Майския манифест от 1924 г., но скоро след това се отказва от Виенската договореност. Макар че Тодор Александров обявява, че не е подписал лично този документ, публикуването му води до огромен удар за ВМРО и загуба на неговия престиж в самата България. Водачът на ВМРО, подложен на натиск от страна на тогавашното българско правителство на Александър Цанков, публично се отказва от всякакви контакти с комунистическите сили. Въпреки това ВМРО изпада в изолация, като си спечелва враждебността не само на дотогавашните неприятели на българщината в Македония и на комунистическото движение, но и на правителството в София. В тази обстановка на 31 август 1924 г. около с. Сугарево в Пирин Тодор Александров е убит. |
1922 г.
Николай Александрович Бердяев е руски религиозен философ, представител на персонализма и екзистенциализма. Възприема марксистката критика на обществото през 19 и 20 в., но в същото време е противник на марксизма и на социализма. През 1922 г. е изгонен от Съветска Русия. Автор е на „Философия на свободния дух“, „Смисълът на историята“ и др. |
1921 г.
Българското правителство отговаря на връчения на 2 август ултиматум на Междусъюзническата контролна комисия за разформироване на въоръжените сили. |
1920 г.
|
1919 г.
|
1916 г.
Фелдмаршал фон Макензен утвърждава българския план за настъпление на 3-а армия в Добруджа. |
1915 г.
По време на Първата световна война (1914-1918 г.) България получава трета нота от Антантата, в която й е предложена „безспорната зона“ от Вардарска Македония в замяна на нейната ненамеса във войната. На 14 септември Антантата обещава съглашенските войски да окупират „безспорната зона“ като гаранция за предаването й на България. Първа нота на Антантата е изпратена на 16 май 1915 г. В нея се настоява България да нападне Портата и да завземе Източна Тракия до Мидия-Енос, а след войната ще получи „безспорната зона“ във Вардарска Македония и съдействие за Кавала и Южна Добруджа. На 21 юли 1915 г. е изпратена втора нота на Антантата, която повтаря предложението от май с.г. Цар Фердинанд І и неговото правителство отклоняват направените предложения от Съглашението и активизират контактите си с Австро-Унгария и Германия. На 24 август 1915 г. е сключен българо-германски договор и тайна спогодба, допълнена с военна конвенция между Германия, Австро-Унгария и България. Съгласно тези документи България поема задължението да се намеси в световната война, като в замяна и се предоставят земите, отнети и от съседните балкански държави след поражението и в Междусъюзническата война. Паралелно с тези спогодби е сключена пак на 24 август 1915 и още една – с Турция, уреждаща поправката на границата между двете страни по долното течение на р. Марица. |
-
- Англия , Русия и Франция образуват военно-политически съюз ( Антанта ), създаден като противотежест на „ Тройния съюз “ ( А-Антанта ).
- Русия и Англия подписват в Санкт Петербург споразумение за разграничаване на сферите на влияние в Иран , Афганистан и Тибет .
1903 г.
Българското правителство изпраща нота до Великите сили за отблъскване на евентуално османско нападение срещу България с армейски части. |
1885 г.
Излиза последният брой на в. “Южна България” – орган на източнорумелийската Либерална партия. Излиза в Пловдив, веднъж седмично от 6 януари 1883 г. Основател и главен редактор е Г. Бенев. Сътрудници: И. Салабашев, Гр. Караджов, Сл. Кесяков, д-р П. И. Данчов, З. Стоянов и Д. Тончев. Средствата за издаването му се събират от депутати в Областното събрание, а програмата му е да защитава интересите на отечеството, “като се грижим за опазване на солидарността ни като един неразделен народ”. Когато в Пловдив се създава Българският таен централен революционен комитет (БТЦРК), вестникът се включва в подготовката на съединението на Северна и Южна България. Възприема становището, че оставането на княз Александър на българския престол е необходимо за укрепването на българската държава. Вестникът следи и положението в княжеството, помества информации за най-важното в международната политика, отделя внимание на просветата и икономиката, защитава българското население в Македония. |
1892 – Павел Третяков предлага на Московската градска дума да подари на града създадената от него картинна галерия .
1877 г.
Умира Фьодор Матвеевич Горталов – руски майор от 61-и пехотен Владимировски полк. Служи като подофицер, получава офицерски чин (1859 г.). Участва в Руско-турската освободителната война (1877-1878 г.) при обсадата на Плевен, където загива. При третата атака на града (30 август 1877 г.), Горталов действа под заповедите на ген. Скобелев: заети са най-важните редути на югозапад от Плевен. На 31 август Горталов издържа пет турски атаки, като дружината му претърпява големи загуби; дава нареждане желаещите от подчинените му да се оттеглят; с малцина от най-храбрите остава в редута, където в бой с турците е вдигнат на щиковете им при шестата атака. Подвигът му е изобразен в много картини и гравюри и се смята за класически. На мястото, където загива, има паметник. |
1876 г.
Абдул Хамид II е османски султан в периода 1876-1909 г. Син е на Абдул Меджид. Заради арменските погроми е наречен „кървав султан“. След Младотурската революция е детрониран. През управлението му в резултат на Руско-турската освободителна война е освободена България (1878 г.). |
1874 г.
|
1869 г.
Роден генерал-майор Константин Кирков, изтъкнат военен педагог и командващ българския военноморски флот от 1914 до 1920 г. След завършването на Априловската гимназия той постъпва във Военното училище по военната специалност артилерия. През 1889 г. вече като подпоручик е назначен за командир на батарея в 4-и артилерийски полк, а по-късно служи в Софийския арсенал и планинската артилерия в Берковица като завеждащ материалната част. Скоро след това е изпратен да се учи в Апликационната артилерийска школа на италианската военна академия в Торино. Завършва през 1892 г.и се завръща като артилерийски инженер. Назначен е за преподавател-инструктор по артилерията във Военното училище, където изявява качествата си на методист и педагог. Разработва редица педагогически трактати, които му определят мястото на изявен теоретик. Няколкогодишната му преподавателска дейност е високо оценена и е назначен на командирски длъжности в артилерията на гарнизоните в Стара Загора и Видин. По време на Балканските войни е началник на Видинската крепост, която по време на Междусъюзническата война с 25 оръдия успешно отбива сръбските удари. През 1914 г. вече като полковник е назначен за началник на българските морски войски. Под негово ръководство през Първата световна война флотът успешно се бори с руските атаки към варненския порт. За цялата си командно-организаторска и педагогическа дейност е награден с различни отличия. Изведен в запаса със званието генерал-майор. |
1867 г.
|
1864 г.
|
1853 г.
|
1823 г.
Испанският крал Фердинанд VII (на снимката) отказва да възстанови либералната Конституция от 1812 г. и по този начин провокира избухването на революция (1820 г.), която е водена от Рафаел дел Риего и Нунес. Поддръжниците на конституцията детронират краля, което не се приема добре от европейските монархии. През октомври 1822 г. във Верона е свикан международен конгрес, на който е дадено разрешение на Франция да влезе с войски в Испания и да възстанови на трона Фердинанд VII. |
1821 г.
|
1811 г.
|
1806 – Александър I провъзгласява безкористността като основен принцип на руската външна политика .
1652 – синът на Богдан Хмелницки се жени за дъщерята на молдовския владетел Василий Лупу .
1492 г. – Сключен е първият мирен договор между Московското княжество и Османската империя .
1422 г.
|