КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 1270 г. –Започва 8-ят и последен кръстоносен поход.1915 г. -По време на Първата световна война части на 7-а и 11-а пехотна дивизия преминават в настъпление и отхвърлят 122-а френска дивизия на десния бряг на р. Черна (Македония). 1918 г. – Словакия е присъединена към Чехия, като се образува държавата Чехословакия. 1940 г. – На предизборен митинг в Бостън президентът на САЩ Франклин Рузвелт тържествено се заклева, че Америка по никакъв начин няма да участва във Втората световна война. 1944 г. – Основан е Съюз на научните работници в България с пръв председател академик Асен Хаджиолов. 1966 г. – Открит е циментовият завод „Златна Панега“. 1971 г. – В Шумен Висшият педагогически институт е открит като самостоятелно висше учебно заведение
ПРАЗНИЦИ:
- Страни от бившия СССР – Ден в памет на жертвите от политическите репресии (от 1991 г.)
- В България се отбелязва паметта на Светия Крал Стефан Урош II Милутин.
- Ден на Свети мъченик Зиновий и сестра му Зиновия (Имен ден празнува Зорница)
2020 г. – Умира Месут Йълмаз (р. 1947 ), турски политик, министър-председател на Турция (1991, 1996 и 1997-1999).
2015 – Пожар в клуб Colectiv в Букурещ, 64 загинали.
2014 г. – Кралство Швеция признава съществуването на Държава Палестина.
2009 г. – Умира Клод Леви-Строс, френски антрополог (*1908 г.)
2004 г. – Умира Пеги Райън, американска актриса (*1924 г.)
2003 г – Умира – Франко Бонизоли, италиански тенор (*1938 г.)
2000 г. – Българският представител в Пакта за стабилност Никола Карадимов подава оставка в знак на протест срещу позицията на Асен Агов против Пакта. Никола Карадимов e роден на 25 октомври 1942 г. в Пловдив. Завършва Висшия институт по строителство и архитектура. Има специализация по жилищна политика в Националния жилищен институт в Брюксел, Белгия (1976 г.) и в Съсекския университет в Англия (1991 г.). Работи като проектант на електрически централи, жилищни сгради, училища и спортни съоръжения. Главен проектант на болници, училища и детски градини в страни от Третия свят. От 1987 г. до 1991 г. Карадимов работи като директор и главен директор по жилищна политика в Министерството на строителството и архитектурата и като представител на България в работната група по жилища при Европейската икономическа комисия към ООН. През 1991-1992 г. е министър на регионалното развитие, жилищната политика и строителството. От 1993 г. до 1997 г. Карадимов е посланик на Република България в Кралство Дания. В периода 1997-1999 г. е посланик на Република България в Европейските общности – Брюксел. През 2000 г. – национален координатор на Република България по Пакта за стабилност в Югоизточна Европа. Никола Карадимов владее английски, френски и руски.
2001 г. – Излиза албумът “ Invincible “ – последният албум на Майкъл Джексън преди смъртта му.
1998 г. – Ураганът Мич минава над Хондурас и причинява смъртта на 5500 души.
1998 г.
През септември 1990 г. Сърбия приема конституция, която премахва автономиите на областите Косово и Войводина и прекратява дейността на техните законодателни органи. Четири години по-късно в Косово започват откъслечни, а след това и систематични нападения срещу югославски полицаи и войници. През лятото на 1998 г. огромен брой косовски албанци са принудени да напуснат домовете си. През есента е сформирана Армията за освобождение на Косово (АОК), която на практика започва гражданска война в Косово. В отговор на 13 октомври 1998 г. НАТО взема решение за започване на въздушни атаки, които впоследствие са отложени, за да продължат дипломатическите усилия за разрешаване на кризата. Слободан Милошевич се съгласява да изтегли войските си от Косово в началото на 1999 г. |
1997 г. – Умира Петър Незнакомов, български сценарист (* 1920 г.)
1997 г.
Умира Петър Исаев Ступел – български композитор, пианист. Той е роден на 27 април 1923 г. в София. Завършва Държавна музикална академия (дн. БДК, 1947 г.), специалност пиано, при А. Стоянов. Специализира в Будапеща (1949-1951 г.). Работи като музикален ръководител на детски предавания в Радио София (1945-1949 г.), асистент по хармония в Музикалната академия (1951 г.), композитор в Ансамбъла за песни и танци на БНА (1951-1966 г.), главен музикален редактор в “Балкантон” (1965-1966 г.), в Комитета за телевизия и радио (1966-1973 г.), директор на международния фестивал “Софийски музикални седмици” от 1980 г. До 1953 г. изнася множество концерти, главно с цигуларя Б. Лечев. Композира детски и естрадни песни, филмова и театрална музика. Сред по-известните му произведения са ораториите: “Държава “Пионерия” (1974 г.), “Древна и млада родина” (1978 г.), оперетата “Сламената шапка” (1961 г.), детският балет “Златното момиче” (1959 г.), детските мюзикъли “Въртележката” (1975 г.), “Приключенията на Лукчо” (1981 г.), “Поема за Япония” (1982 г., на японски език, изпълнена в Япония), песни (“Зайченцето бяло”, “Сънчо иде от горица” и др.). |
1996 г.
|
1995 г. – Сепаратистите от френскоговорещата провинция на Канада Квебек губят минимално референдума за получаване на автономия на провинцията от Канада.
1993 г.
Азербайджан встъпва в ОНД (Общност на независимите държави). Общността на независимите държави е създадена на 8 декември 1991 г., когато президентите на Русия, Беларус и Украйна подписват договора и приемат името ОНД. Общността на независимите държави (ОНД, на руски: Содружество Независимых Государств, СНГ) е конфедерация или съюз, състоящ се от 11 от 15-те държави от бившия Съветски съюз: Руска федерация, Украйна, Молдова, Беларус, Грузия, Армения, Азербайджан, Казахстан, Киргизстан, Узбекистан и Таджикистан. Литва, Латвия и Естония отказват да се присъединят, а Туркменистан прекъсва постоянното си членство на 26 август 2005 г. |
1991 г.
В Мадрид се открива Конференцията за мир в Близкия изток. Участват представители на Израел, Палестинската автономна власт, Йордания, Ливан, Сирия и Египет. Съпредседатели на конференцията са СССР и САЩ. Водят се преговори по въпроси като околната среда, бежанците, сигурността и контрола върху въоръженията и водните ресурси в Близкия Изток. Преговорите от Мадридския процес продължават до 1996 г. и завършват безрезултатно. |
1990 г.
Основано е българско сдружение „Хелзинкски наблюдател“. На 5 април 1992 г. за председател на „Хелзинкски наблюдател“ е избран Румен Воденичаров. |
1990 г.
За пръв път населението в Китай надхвърля 1 милиард души през 1982 г., според преброяване проведено тогава. През 2005 г. населението на континентален Китай достига 1,3 милиарда души. Политиката на контролирана раждаемост, която се прилага в страната от 25 години насам, отсрочва достигането на тази цифра с 4 години. Китайци са 21% от световното население. |
1983 г. – В Аржентина се провеждат първите демократични избори след 7-годишен период на военна хунта.
1981 г.
Провежда се шести конгрес на Съюза на българските журналисти. Съюзът на българските журналисти е професионално-творческа организация на журналисти. Създаден е на 20 октомври 1955 г. Продължава дейността на Съюза на журналистите в България (основан 1944 г.), който обединява Дружеството на столичните журналисти (основан 1907 г.) и Съюза на провинциалните професионални журналисти (основан през 1924 г.). Има 5 600 члена и 161 дружества. Най-старата и най-многобройна журналистическа организация в България. Първи председатели – П. Пенчев; Вл. Топенчаров, Славчо Васев и др. Членува в Международната организация на журналистите (МОЖ) от 1947 г. Председател на УС (от 1998 г.) е Ал. Ангелов. Издания на СБЖ са в-к “Поглед” (1930 г.) и сп. “Български журналист” (1959-1994 г.). |
1981 г. – СССР изстрелва космическия апарат Венера 13.
1979 г.
Георгиос Ралис е гръцки политик. Роден е в Атина на 26 декември 1918 г. Учи право и политически науки в Атинския университет през 1939 г. Участва в Гръцко-италианската война (1940 г.). След сключване на примирието се завръща в Атина и започва адвокатска практика. През 1944 г. участва в Гражданската война в редовете на редовната правителствена армия. Уволнява се през декември 1948 г. На парламентарните избори през 1950 г. е избран за депутат и от тогава е избиран на всички последващи избори, с изключение на 1958 г. Присъединява се към Константинос Караманлис, когато се формира Националният радикален съюз. По време на диктатурата (1967-1974 г.) е в изгнание на о. Касос. След промяната от 1974 г. оглавява Министерството на вътрешните работи. Ралис се превръща в един от най-важните кадри в партията Нова Демокрация. След като Караманлис става президент, Ралис поема лидерството на Нова Демокрация и става министър-председател. След загубата на партията му на изборите през 1981 г. той подава оставка от председателството й, за да отстъпи мястото си на Евангелос Аверов. През 1987 г. става независим депутат. Две години по-късно отново се присъединява към Нова Демокрация и става кандидат-депутат за изборите през 1989 г. и 1990 г., излъчен от избирателен район Керкира. |
1976 г.
Създава се Българско нумизматично дружество. |
1975 г.
Хуан Карлос е роден през 1938 г. Той е от династията Бурбони. Внук на Алфонс XIII (1886-1941 г.). През 1969 г. Франко Баамонде го определя официално за свой бъдещ заместник. Хуан Карлос има голям принос за прехода на Испания от диктатура към демокрация. |
1971 г.
|
1970 г.
Умира Ангел Георгиев Златев – български цирков артист, лауреат на II-ри национален фестивал на българското цирково изкуство (1969 г.). Роден е на 20 септември 1940 г. в с. Зорница, Ямболско. Участва като фенгер (ловитьор) в трупата на Н. Панов в номерата „Бари“, „Флигентрапец“ и „Въздушни бари“ (1958-1965 г., 1969-1970 г.). През 1965-1969 г. със своя трупа се представя с номера „Бари“. |
1967 г. – за първи път в космоса е извършено автоматично скачване на космически кораби, това са космическите кораби от серията Космос – Космос-186 и Космос-188 , които са прототипи на космическия кораб Союз .
1966 г.
Открит е циментовият завод „Златна Панега“. Първоначално заводът е с две технологични линии. През 1970 г. още 3 пещи са пуснати в действие. С договор от 18 декември 1997 г. 51% от акциите на дружеството са продадени на немския концерн „Хайделберг Цимент“. През 2003 г. Хайделберг Цимент продава акциите си в България, в това число компаниите Златна Панега Цимент и Златна Панега Бетон, на гръцката компания Титан Цимент АД. Договорът за продажбата на дяловете на дружествата е подписан на 8 декември 2003 г. |
1961 г.
Водородната (термоядрена) бомба е най-мощната бомба, взривявана някога по време на ядрени изпитания. Бомбата е конструирана в СССР от група физици под ръководството на академик Игор Курчатов. В групата на разработчиците влизат Андрей Сахаров, Виктор Адамски, Юрий Бабаев, Юрий Трунов и Юрий Смирнов. Бомбата е взривена на височина от 4 км над остров Нова Земя. Мощността й се равнява на 50 мегатонов тротилов еквивалент или близо 2500 пъти по-мощна от първата атомна бомба, взривена на 6 август 1945 г. над град Хирошима. Генерираната ударна вълна обикаля Земята три пъти. Ядрената гъба се издига на височина 64 километра, а от йонизацията на атмосферата радиовръзката на стотици километри от полигона прекъсва за час. |
1960 г.
|
1956 г.
|
1954 г. – Самолет R7V-1 с 42 души на борда изчезва в северната част на Бермудския триъгълник .
1953 г.
|
1952 г.
|
1947 г.
В Женева е подписано Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ), целящо намаляване на митническите ставки и ограничаване на търговията в някои сфери. Влиза в сила на 1 януари 1948 г. Договарящите се страни си предоставят около 25 000 митнически отстъпки (концесии), засягащи една пета от световната търговия. |
1944 г.
|
1944 г.
Основава се Съюз на научните работници в България с пръв председател академик Асен Хаджиолов. В състава му влизат известни български учени като проф. д-р Асен Хаджиолов, проф. Георги Павлов, Тодор Самодумов, д-р Дончо Костов, д-р Кирил Драмалиев, Владимир Христосков, Никола Алтънски, Пейчо Поппетров, Жак Натан, Евгени Каменов, Ангел Ангелов, д-р Михаил Геновски, д-р Димитър Йорданов, д-р Вера Златарева, доц. Александър Бурмов, Кирил Братанов. Съюзът има за цел да пропагандира и да съдейства за развитието на науката като един от най-важните фактори за културното и икономическото израстване. В основата на разработването на първия устав на Съюза и на цялата организаторска работа по провеждането на учредителното събрание са Владимир Христосков и д-р Михаил Геновски. |
1944 г.
|
1940 г.
Франклин Делано Рузвелт е американски политически и държавен деец. 32-ри президент на САЩ от Демократическата партия (1933–1945 г.). Единственият американски президент, преизбиран 4 пъти на най-високия държавен пост в страната. За излизане на САЩ от икономическата криза в криза на 20-те и началото на 30-те години на ХХ в. става инициатор на поредица от реформи, получили гражданственост под името „Нов курс“. Установява дипломатически отношения със СССР (1933 г.). След избухването на Втората световна война 1939–1945 г. оказва подкрепа на държавите, окупирани от хитлеристка Германия. Един от инициаторите за създаването на антихитлеристката коалиция. Участва в срещите на „тримата велики“ в Техеран 1943 г. и Ялта 1945 г. |
1938 г. – Американският радиоводещ Орсън Уелс предизвиква паника в САЩ с предаването Война на световете.
1939 г.
В аулата на Софийския университет се открива изложба на съветската книга – 3000 тома, дарени на Университетската библиотека. |
1938 г.
Радиопиесата „Война на световете“ на режисьора Джордж Орсън Уелс е излъчена по радио CBS. Тя е по мотиви на романа на Хърбърт Уелс “Война на световете”, в който се описва нападението на Земята от извънземни пришълци. Радиопостановката е направена под формата на много реалистични новини и репортажи от мястото на събитието, което паникьосва слушателите, които мислят, че описанието на марсианското нашествие е действително. |
1937 г. – астероидът Хермес се приближи до Земята на разстояние само 780 хиляди км.
1933 г.
Роден е Филип Ламбев Панайотов – български писател, литературен историк и публицист. През 1956 г. завършва специалност „История“ в СУ “Св. Климент Охридски”. Работи в БТА (1956-1958 г.), в-к „Патриот“ (1958-1960 г.), в-к „Народна младеж“ (1960-1965 г.), „Пулс“ (1965-1967 г.), сп. „Младеж“ (1967-1970 г.). В годините 1979-1989 г. е главен редактор на в-к „АБВ“. От 1984 г. е професор е по журналистика в СУ “Св. Климент Охридски”. Автор е на съчиненията: „Участието на младежта в Септемврийското въстание 1923 г.“ (1958 г.), „Българийо мила, земя на герои“ (1962 г.), „1923“ (1963 г.), „Автопортрет на поколението“ (1965 г.), „На твоите години“ (1966 г.), „Съвременници на бъдещето“ (1971 г.; 2 преработено и допълнено издание: „Чучулигите“, 1981 г.), „Гусларят“ (1973 г.), „Димитър Найденов“ (1973 г.; 2 преработено и допълнено издание: „Да устоиш на всичко“, 1987 г.), „Двубой в ефира. 1941-1944 г.” (1975 г.), „Печатът в огъня на въстанието. Септемврийско въстание и българския периодичен печат“ (1979 г.), „Йосиф Хербст. Живот и смърт“ (1981 г.), „Септемврийско въстание 1923 г.“ (1983 г.), „Д-р Кръстьо Раковски. Допълнение към автобиографията му“ (1988 г.), „И мъртвите ще проговорят. Допълнения към автобиографията на Кр. Раковски“ (1990 г.), „Истината, в която никой не повярва“ (1991-1992 г.) и др. |
1932 г.
Роден е Луи Мал – френски режисьор. Получава католическо образование, а в последствие постъпва в Сорбоната да учи политически науки. Детското му увлечение по киното обаче предопределя през 1950 г. да продължи образованието си в Парижкия институт по кинематография. През 1953-1956 г. сътрудничи на Жак Ив Кусто при заснемането на “Светът на мълчанието” (1956 г.), асистент е на Бресон. С трилъра “Асансьор на ешафода” (1957 г.) става един от предшествениците на “новата вълна”. Снима филми в Тайланд и Индия, от 1977 г. работи в САЩ. Режисьор е на “Любовниците” (1958 г.), “Зази в метрото” (1960 г.), “Частен живот” (1962 г.), “Блуждаещ огън” (1963 г.), “Вива, Мария!” (1965 г.), “Крадецът” (1967 г.), “Калкута” (1968 г.), “Сърцебиене” (1971 г.), “Площадът на републиката” (1972 г.), “Човечно, много човечно” (1973 г.), “Лакомб Люсиен” (1974 г.), “Черната луна” (1975 г.), “Прелестното момче” (1977 г.), “Атлантик сити” (1980 г.), “Моята вечеря с Андре” (1981 г.), “Закачки” (1984 г.), “Заливът Аламо” (1985 г.), “В страната на Бога” (1986 г.), “В търсене на щастието” (1986 г.), “Милу през май” (1990 г.), “Загуба” (1992 г.), “Вредата” (1993 г.), “Ваня от 42-а улица” (1994 г.). Постига личен творчески триумф при снимането на автобиографичния филм “Сбогом, момчета!” (1987 г.). Умира на 23 ноември 1995 г. |
1931 г.
Умира Никола Кофарджиев – секретар на БКП. Никола Георгиев Кофарджиев е политически деец, член на БКП. Роден е на 11 май 1904 г. в град Бургас. Участва в подготовката на Септемврийското въстание (1923 г.) в Перник. След неуспеха на въстанието, е заловен и хвърлен в затвора. Освободен през 1924 г., разгръща дейност за възстановяване на комсомолските организации в София и околните села. През 1925 г. е заловен и изправен пред съд, но успява да избяга и емигрира в СССР. Кофарджиев се завръща през 1926 г. и застава начело на Българския комунистически младежки съюз. Отново емигрира в СССР (1928 г.–1930 г.). През 1929 г. е включен в състава на ЦК на БКП, а от 1930 г. до смъртта си е и негов секретар. |
1931 г.
Роден е Кирил Апостолов (К. А. Стоянов) – български писател. Завършва агрономство във ВСИ – София (1956 г.). Директор на селскостопански учебни заведения в с. Белица и с. Леснево, Софийско (1962-1967 г.). Заместник-главен редактор на сп. „Пламъче“ (1968-1971 г.). Главен редактор на редакция „Детско-юношеска литература“ в издателство „Български писател“ (1972 г.). Главен редактор (1981 г.) и директор (1989 г.) на издателство „Български писател“; от 1991 г. е заместник-генерален директор на издателска къща „Български писател“. В своите разкази, новели, повести, очерци и произведения за деца Апостолов разглежда процесите в българското село от 60-те и 70-те години Съчинения: „Момчета“ (1959 г.), „Гълъби и хора“ (1962 г.), „Звездата над Осогово“ (1965 г.), „Тримата връстници“ (1967 г.), „На брега. Пиеси“ (1968 г.), „По пътя“ (1969 г.), „Ратайчето“ (1970 г.), „Отиват си корабите“ (1973 г.), „Зайко Късото ухо“ (1974 г.), „Завръщане при своите“ (1975 г.), „Началото на празника“ (1975 г.), „Сезони в Югне“ (1977 г.), „Солта на живота“ (1979 г.), „Сезоните и хората“ (1981 г.), „Радост за всички“ (1982 г.), „Двамата Мироновци“ (1985 г.), „Да спечелиш, да загубиш“ (1985 г.), „Колата, или Голямата мечка“ (1986 г.), „Гибелта на глутницата“ (1988 г.), „Поклон“ (1990 г.). Умира на 31 май 1992 г. в София. |
1930 г.
Турция и Гърция подписват договор за приятелство, решаващ двустранните териториални и други претенции на двете страни. |
1928 г.
|
1923 г.
|
1923 г.
|
1922 г. – Бенито Мусолини става министър-председател на Италия и остава такъв чак до 1943, когато е освободен от поста малко преди края на Втората световна война.
1920 г. – Комунистическата партия на Австралия е основана в Сидни .
1918 г.
|
1918 г.
Словакия се присъединява към Чехия, като се образува държавата Чехословакия. Чехословакия е република в Средна Европа, съществувала от 1918 г. до 1992 г. След Първата световна война в условията на революционен подем и разпадане на Австро-Унгария, е създадена независима Чехословашка република (28 октомври 1918 г.). През 1935 г. Е. Бенеш става президент на републиката. През март 1939 г. Германия окупира Чехия и създава протекторат Бохемия и Моравия; Словакия е провъзгласена за независима държава, а Е. Бенеш сформира емигрантско правителство в Лондон. На 9 май 1945 г. избухва Пражкото въстание; Чехословакия е освободена. След победата на Комунистическата партия в изборите през 1946 г. е сформирано правителство начело с К. Готвалд. На 9 май 1948 г. е приета нова конституция. От правителството са отстранени противниците на съвременния модел на управление и в Чехословакия е установено тоталитарно управление под ръководството на Чехословашката КП. През ноември 1989 г. в страната започват масови вълнения срещу тоталитарната власт. През 1990 г. е създадено правителство на демократичните сили; за президент е избран Вацлав Хавел. От 1990 г. до 1992 г. Чехословакия се нарича Чешка и Словашка федеративна република. На 1 януари 1993 г. държавата е разделена на 2 независими държави – Чехия и Словакия. |
1918 г.
Умира граф Ищван Тиса – унгарски политик. Роден е на 22 април 1861 г. Застъпник за запазване на дуалистичната австро-унгарска монархия. През 1903-1905 г. и 1913-1917 г. е министър-председател. Убит е от фронтоваци по време на Първата световна война като един от главните виновници за тази война. |
1915 г.
|
1912 г.
Балканската война се води между Балканския съюз (България, Сърбия, Гърция и Черна гора) и Османската империя през 1912–1913 г. Една от целите на Балканския съюз е отнемането от Турция на областите Македония, Одринска Тракия и Северна Албания, които останали в пределите на Турция. Османската империя губи войната и според Лондонския мирен договор (1913 г.) е принудена да отстъпи териториите на запад от линията Мидия (Черно море) — Енос (Бяло море). |
1912 г.
Умира Георги Митев Хаджитилев (архимандрит Теофилакт) – български духовник и обществен деец. Георги Хаджитилев е роден в Перущица през 1843 г. Участва в църковно-националното движение в Пловдивската епархия. През 1867 г. става свещеник и едновременно учителства в Перущица (1868-1879 г.). Участва в основаването и дейността на местния революционен комитет. След установяването на екзархийския митрополит Панарет в Пловдив (есента на 1872 г.) е въведен в иконом и определен за архиерейски наместник в Татар Пазарджик (днешен Пазарджик). Заподозрян от властите като “виновник в смущенията” (априлските събития 1876 г.), Хаджитилев е откаран в Цариград, където престоява в Одринския и Цариградския затвори. Освободен е по застъпничество на чужди наблюдатели; емигрира в Русия, откъдето се завръща с руските войски през 1877 г. Хаджитилев е сътрудник в Главната квартира на Действащата руска армия и на Гражданската канцелария на княз Вл. Черкаски. Участва в ръководството на организираното от комитетите “Единство” в Южна България. Привърженик е на Народната съединистка партия. До Съединението е народен представител в Областното събрание на Източна Румелия и е член на неговия Постоянен комитет (1879-1885 г.). След 1885 г. е избран за депутат в Общобългарското народно събрание. Заради русофилските си настроения емигрира в Турция през 1887 г. Хаджитилев е назначен за протосингел на екзарх Йосиф I до 1895 г. След смъртта на съпругата си приема монашество под името Теофилакт. Той е протосингел на Софийската митрополия, управител на Богословското училище в Самоков (от 1898 г. като архимандрит), а от 1904 г. е протосингел на Ловешката митрополия. |
1910 г.
|
1907 г. – Руският физик Борис Розинг , в отговор на подадена от него заявка на 25 юли, получава патент № 18076 за „Метод за електрическо предаване на изображения на разстояние“, тоест телевизия .
1905 г.
Николай II (Николай Александрович Романов) e последният руски император; от династията Романови. Роден е на 18 май 1868 г., син е на Александър III. Заема престола на 20 октомври 1894 г. и абдикира на 2 март 1917 г. Проявява се като твърд и последователен привърженик на традиционните принципи на самодържавието в Русия. Във външната политика продължава линията на своя баща. Има изключително силно влияние в международната политика на Великите сили в Европа и Далечния изток. Заставя княз Фердинанд да се съгласи с покръстването на престолонаследника в източноправославната вяра, след което князът е признат от всички Велики сили. При неговото управление Русия води неуспешната Руско-японска война (1904-1905 г.). Под натиска на силното либерално движение в Русия се съгласява на известни политически свободи (манифестът от 17 октомври 1905 г. стар стил). Активно съдейства за създаването на Антантата (1907 г.) и обуздаването на настъпателната политика на Германия в Европа и света. След избухването на Първата световна война е върховен главнокомандващ на руската армия (1915 г.). Принуден да абдикира след Февруарската революция. Арестуван е с цялото си семейство и интерниран отначало в Тоболск, а после – в Екатеринбург. На 16 срещу 17 юли 1918 г. е убит заедно с цялото му семейство. |
1898 г.
|
1884 г.
Роден е Павел Неделчев Орешков – български литературен историк. Завършва гимназия в София, Варна и Търново. Работи като учител. Завършва Историко-филологическия факултет в СУ (1909 г.). Специализира във Виена и в Санкт Петербург при В. Ягич, В. Вондрак, Ф. Ф. Фортунатов, А. А. Шахматов и др. Взема участие в Балканската и Първата световна войни. Работи в министерството на земеделието и Българска земеделска банка, а от 1929 г. е библиотекар в Народна библиотека; библиотекар в министерството на войната (1934-1947 г.). Основни съчинения: „Отношението на старобългарските паметници към епентетичното л” (1906 г.), „Автобиография на Софроний Врачански“ (1914 г.), „Българска земледелска кооперация“ (1925 г.), „Автобиография на Григор С. Пърличев“ (1929 г.), „Военен книгопис за 1941 г.“ (1943 г.) и др. Умира на 21 септември 1953 г. в София. |
1877 г.
Осман паша (1832 г.–1900 г.) е турски военен деец. Завършва военна академия в Константинопол и от 1853 г. е на служба в кавалерията, като взима участие в Кримската война (1853-1856 г.). По-късно служи в Ливан (1860 г.) и Крит (1866-1869 г.) и взима участие в потушаването на въстание в Йемен (1871 г.). В началото на Сръбско-турската война през 1876 г. Осман паша получава командването на корпус от 35 000 души, базиран във Видин. За успехите си срещу сърбите той получава званието мушир. Избухването на Руско-турската освободителна война 1877–1878 г. го заварва като началник на турския гарнизон във Видин. Прехвърля се със своята войска в Плевен и се съпротивлява на руските и румънските войски до края на ноември (ст. ст.) 1877 г. След превземането на града е пленен от руската армия. Освободен е след края на войната. Осман паша е военен министър (до 1885 г.). По време на Гръцко-турската война 1897 г. е главнокомандващ турската армия. |
1873 г.
|
1872 г.
В резултат на арестите, организирани от софийския управител Ахмед Мазхар паша за разкриване на извършителите на Арабаконашкия обир, в Ловеч са задържани двама от членовете на Вътрешната революционна организация – Димитър Пъшков и Марин Поплуканов. По време на Арабаконашкия обир група революционни дейци начело с Димитър Общи ограбват турска пощенска кола (22 септември 1872 г.) в Арабаконашкия проход (днес Ботевградски проход), Средна Стара планина. В резултат на акцията са взети 125 000 гроша, които трябва да бъдат използвани за нуждите на Вътрешната революционна организация. Арабаконашкият обир се извършва въпреки противопоставянето на Васил Левски. Последствията от този акт са тежки за революционната организация. Турските власти предприемат масови арести на населението в този край. В резултат на това са задържани голям брой членове на революционните комитети в Тетевен, Орхание (днес Ботевград), Етрополе, Ловеч и близките край тях села. Действията на турските власти са улеснени до голяма степен от признанията, които прави сам Димитър Общи след неговото залавяне. Благодарение на тях властта попада и по следите на Васил Левски, който, за да предотврати окончателното проваляне на революционната организация, се отправя към Ловеч, но е заловен при Къкринското ханче. |
1866 г.
Роден е Димитър Русчев – български военен деец, генерал-майор. След Освобождението (1878 г.) е изпратен от генерал М. Д. Скобелев да учи в Южнославянски пансион в Николаев и в Московския военен корпус (1884 г.). Продължава обучението си във Военното училище в София. Като портупей юнкер взема участие в Сръбско-българската война (1885 г.), в състава на първи пехотен полк. През Балканската война (1912-1913 г.) командва втори артилерийски скорострелен полк, а по време на Първата световна война е началник на артилерията на Втора армия. Димитър Русчев умира през 1936 г. |
1839 г.
|
1823 г.
|
1817 г.
|
1751 г.
|
1735 г.
|
1696 г. – Болярската дума, по настояване на Петър I, решава да създаде редовен руски флот [9] .
1270 г.
Започва Осмият кръстоносен поход, организиран от Луи Девети. Походът има за цел подпомагането на останките от кръстоносните царства в Сирия, но е отклонен към Тунис. Там Луи Девети прекарва само 2 месеца, преди да умре.
Кръстоносните походи са военни походи, предприемани в защита на интересите и идеологията на католическата църква, за разширяване или защитаване позициите на католическата религия, за превземане или защитаване на земи, намиращи се под властта на враждебни към християнството владетели или народи или угрозата от завладяване от такива, за потъпкване на еретически движения, за разправа с непокорни на църквата или на отделни владетели хора, включително населението на цели области и държави. Особено важно място сред мотивите за предприемане на Кръстоносните походи заема т.нар. защита на Светите земи (Сирия, Палестина и Северна Африка), т.е. осигуряването на християнска власт над тях. Кръстоносците воюват предимно срещу арабите, включително маврите, турците – най-вече селджукските, различни езически народи – предимно тези от Прибалтика. В кръстоносните походи участват множество представители на рицарските ордени, като хоспиталиери, тамплиери, тевтонци и др.
Точният брой на кръстоносните походи е неизвестен. Освен 9-те традиционно приемани като ,,големи“ се провеждат и множество малки походи, не само в Палестина, но и в Централна Европа и Испания, и са насочени не само срещу мюсюлмани, но и също срещу християнски еретици и лични врагове на папата и монарсите. Може да се каже, че кръстоносните походи продължават до Ренесанса и Реформацията, когато политическият и религиозен климат става твърде различен от този през Средновековието.
701 г. – Започва понтификатът на папа Йоан VI.