Паметникът на българските опълченци в Болград, Украйна, беше обект на вандализъм от националисти през 2017 г. Мемориалът е открит на 20 октомври 2012. Той е в памет на българските опълченци, участници в руско-турската война от 1977-1878 година. Паметникът е бил издигнат по инициатива и със съдействието на Асоциацията на българите в Украйна и благодарение на средствата, събрани от българската общност в страната и с активното съдействие на местните власти в Болград.
КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 1819 – Руският император Александър І (1801-1825 г.) издава указ, с който създаденото от български преселници в района на Южна Бесарабия селище Болград получава статут на град 1948 – ВНС приема първия петгодишен план (1949-1953 г.) за развитие на народното стопанство 1949 – Ръководителят на Югославия Йосип Броз Тито заявява, че страната ще следва свой комунистически път и скъсва отношенията си със Сталин 1989 – С решение на пленум на ЦК на БКП се отхвърля „възродителния процес“ и правителството обявява правото на българските мюсюлмани да възстановят традиционните си имена
ПРАЗНИЦИ:
- Международен ден на биологичното разнообразие – Отбелязва се по решение на 49-ата сесия на Общото събрание на ООН от 1995 г. в деня на влизане в сила през 1993 г. на Международната конвенция за биологичното разнообразие, подписана на 14 юни 1992 г. в Рио де Жанейро, Бразилия.
- Ирландия – Ден на конституцията.
2022 г. – Умира Краля на футбола – Пеле
2020 г. – Умира Пиер Карден, френски моделиер (* 1922 г.)
2014 г. Гръцкият парламент отхвърли кандидата за президент Ставрос Димас, номиниран от министър-председателя Андонис Самарас, при което Гърция отива на предсрочни общи избори. 2013 г. – Германският състезател Михаел Шумахер получи тежко мозъчно увреждане при падане по време на каране на ски в Алпите.
2013 г. При атентат във Волгоград загиват 18 човека, а други 45 са ранени.
2012 г. Пътнически самолет „Ту-204”, с 8 души на борда, излизайки при кацане в московското летище „Внуково” от ПИК (пистата за излитане и кацане) на Киевско шосе, се разпада и се запалва. Загиват на място 2 души, останалите са хоспитализирани, като почиват още 2 души. Принадлежи на руската авиакомпания Red Wings Airlines, летял е от Пардубице (Чехия) за Москва. 2012 г. Конституционният съд на Франция обявява като противоконституционно предложението на правителството през да 2013 г. да облага с данък 75% най-богатите граждани на страната. 2011 г. Израелските военновъздушни сили нанасят удари в централната и северната част на Ивицата Газа в отговор на ракетен обстрел. 2011 – Умира Иван Андонов (р. 1934 ), български театрален и филмов актьор, режисьор, художник, сценарист. 2010 г. Александър Джомбич (политик от Република Сръбска) е избран за 10-ти министър-председател на Република Сръбска. Бивш министър на финансите на Република Сръбска. Член на СНСД. 2006 г. Индонезийски ферибот потъва между островите Ява и Борнео, загиват над 500 пътници и екипаж. 2001 г. По време на най-големия пожар в историческия квартал в столицата на Перу — Лима загиват 274 души.
1998 г. Червените кхмери поднасят извинение за извършения геноцид на над 1 милион граждани по време на своето управление в Камбоджа. 1997 г. Умира Александър Геров – български поет. Сътрудничи на списание „Златорог“, „Изкуство и критика“, „Литературен глас“, „Час“ и др. Арестуван е за антифашистка дейност. Излиза от затвора на 9 септември 1944 г. Работи в Радио София до 1953 г. Редактор е в списанията: „Киноизкуство“, „Кооперативно село“, „Българска кинематография“, изд. „Български писател“ и др. Автор е на творбите.: „Ние, хората“ (1942 г.), „Два милиарда“ (1947 г.), „Стихотворения“ (1956 г.), „Обикновени приключения“ (1962 г.), „Щастие и нещастие“ (разкази, 1963 г.), „Фантастични новели“ (1966 г.), „Свободен стих“ (1967 г.), „Избрано“ (1969 г.), „Най-хубавото“ (1970 г.), „Дете на прозореца. Избрани стихотворения за деца и юноши“ (1981 г.), „Любовна лирика“ (1983 г.), „Обръщение“ (1983 г.), „Избрани стихотворения“ (1984 г.), „Внезапни стихотворения“ (1986 г.), „Избрани произведения“, в 3 т. (1989 г.), „Книга за Тамара. Стихотворения“ (1991 г.) и др. |
1996 г. – Гражданската война в Гватемала , продължила 36 години , завършва с помирението на воюващите страни.
1994 г.
След загуба на изборите на 18 декември лидерът на СДС Филип Димитров се оттегля от ръководството на синята коалиция. Иван Костов оглавява НКС на СДС. На същата дата Иван Костов е избран за председател на СДС. |
1993 г.
В Перу след референдум, проведен 31 октомври 1993 г., е приета нова конституция. |
1991 г. – В Узбекистан се провежда референдум за независимост . Проведоха се първите президентски избори за президент на Република Узбекистан. И. А. Каримов е избран за президент на Република Узбекистан . |
1989 г.
С решение на пленум на ЦК на БКП се отхвърля „възродителният процес“ и правителството обявява правото на българските мюсюлмани да възстановят традиционните си имена. |
1989 г.
Вацлав Хавел полага клетва като президент на Чехословакия. |
1964 г.
Открит е миннообогатителният комбинат „Медет“ край Пирдоп. През 1991 г. е създадено на акционерното дружество “Асарел – Медет” на базата на миннообогатителните комбинати “Медет” и миннообогатителен комбинат “Асарел” |
1950 г.
Народното събрание приема Закон за защита на мира. Забранява се подстрекателството и пропагандата за война. За подстрекателство към въоръжено нападение на една държава върху друга се предвижда доживотен строг тъмничен затвор. За пропаганда на война наказанието е строг тъмничен затвор до 15 г. |
1949 г.
Ръководителят на Югославия Йосип Броз Тито заявява, че страната ще следва свой комунистически път и скъсва отношенията си със Сталин. Тито е сръбски политик, държавник; генерален секретар на ЮКП. От 1937 г. до смъртта си е министър -председател на СФР Югославия (1945-1953 г.); президент (1953-1974 г.); пожизнен президент (1974-1980 г.); маршал. След конфронтацията със Сталин пропагандата в СССР и неговите съюзници обявява Тито за “троцкист” и “предател”. Югославия е включена в Движението на необвързаните страни, като е представян за една от водещите му фигури в световен мащаб. Под негово ръководство югославските комунисти развиват теорията за т. нар. “самоуправляващо се социалистическо общество” като особен тип “народна демокрация”, но на практика управлението на Тито е тоталитарна диктатура от комунистически тип. |
1947 г.
На 28 и 29 декември е проведен XXVII конгрес на БЗНС, който отхвърля съсловния принцип и идеята за самостоятелна селска власт и възприема платформата за изграждане на социализма. За секретар на БЗНС е избран Георги Трайков. |
1945 г.
На 29 и 30 декември се провежда XXVI конгрес на БЗНС. За главен секретар е избран Александър Оббов. |
1944 г.
В хода на Втората световна война Първа българска армия преминава към отбрана в Сремска област. |
1944 г.
С постановление на Министерския съвет е утвърдена наредба-закон за изменение на Екзархийския устав, което засяга процедурата по избора на екзарх и състава на църковно-избирателния събор. |
1943 г.
Роден е Стефан Мавродиев – български театрален и филмов актьор. Завършва ВИТИЗ. Работи в Младежкия театър, където създава запомнящи се роли в “Параграф 22”, “Полет над кукувиче гнездо”, “Архангелите не играят флипер”, “Човекът си е човек” и др. Първата си значителна роля в киното прави във филма на Г. Дюлгеров “Изпит” (1970 г.). Снима се в тв. постановки. Филмография: “Мълчаливите пътеки” (1967 г.), “Птици и хрътки” (1969 г.), “Скорпион срещу Дъга” (1969 г.), “Осмият” (1969 г.), “Козият рог” (1972 г.), “Щурец в ухото” (1976 г.), “Пантелей” (1978 г.), “Мера според мера” (1981 г.), “24 часа дъжд” (1982 г.), “Среща на силите” (1982 г.), “Издирва се …” (1984 г., тв поредица), “Рокада” (1987 г.), “Карнавалът” (1990 г.) и др. Издава стихосбирката: “Жена, или Моя нежна проклетница” (2002 г.). |
1940 г. – Втора голяма бомбардировка на Лондон . Загиват около 8000 лондончани.
1940 г.
Приет е Закон за организиране на българската младеж. С него се създава казионна младежка организация „Бранник“ по образец на немската „Хитлерюгенд“. Тя има централизирана военизирана структура начело с премиера. Издръжката й се поема от общините и държавата. Предвижда се участието в организацията на всички учащи се да е задължително, но не успява да се наложи. Разтурена е от правителството на К. Муравиев със специална наредба-закон от 6 септември 1944 г. |
1938 г.
Роден е Джон Войт – американски актьор. Учи във Вашингтонския католически университет. От 1960 г. е в театъра и телевизията. Дебютира в киното през 1967 г. – „Часът на пушката“. Участва във филмите – „Среднощен каубой“ (1969 г.), „Параграф 22“ (1970 г.), „Избавление“ (1972 г.), „Конрак“ (1974 г.), „Съдията и неговият палач“ (1975 г.), „Завръщане у дома“ (1978 г., „Оскар“), „Шампионът“ (1979 г.), „Маса за петима“ (1983 г., и режисьор), „Влакът беглец“ (1986 г.), „Вечност“ (1990 г.), „Жега“ (1995 г.), „Мисията невъзможна“ (1996 г.), „Розууд“ (1997 г.), „Tomb rider“ (2001 г.), „Пърл Харбър“ (2001 г.), „Зулендър“ (2001 г.), „Али“ (2001 г., номинация за „Оскар“), „Дупките“ (2002 г.), „Супербебета“ (2003 г.). |
1932 г.
Извършен е атентат срещу Симеон Евтимов, при който редакторът на в. „Ла Маседоан“ (1927-1932 г.) и в. „Македония“ (1932 г.) е тежко ранен. Умира след два дни. Атентатът е организиран от групата на протогеровистите в съюз с комунистическата ВМРО (обединена). „Смъртта на Евтимов е една национална катастрофа“, изрича Симеон Радев. Симеон Евтимов е деец на Вътрешната македонска революционна организация, журналист. Роден е в село Емборе, Кайлярско. След Първата световна война 1914–1918 г. е един от видните дейци на ВМРО. Близък сподвижник е на Иван (Ванче) Михайлов. Редактор е на вестник „Македония“, излизащ на френски език в Женева (от 1927 г.). Няколко години по-късно е директор на в. „Македония“ в София. |
1926 г.
Умира австрийският поет Райнер Мария Рилке. |
1924 г.
Умира Карл Шпителер (псевд. Феликс Тандем) (24.04.1845, Листал – 29.12.1924, Люцерн) – швейцарски писател. Твори на немски език. Учи право и теология в университетите в Базел, Цюрих и Хайделберг. Живее в Русия от 1871 г. до 1879 г. Автор е на епичната поема в ритмична проза “Прометей и Епиметей” (1880-1881 г.; стихотворен вариант “Търпеливият Прометей”, 1924 г.). Други негови произведения са епичната поема “Олимпийска пролет”, 1900-1905 г.), романа “Имаго” (1906 г.). Носител е на Нобелова награда за литература (1919 г.). |
1922 г. – Подписан е Договорът за образуване на СССР
1920 г.
С царски указ са разформировани войскови учреждения и части. |
1920 г.
Умира Марко Костов Цепенков -български писател, фолклорист. Роден е през 1829 г. в Прилеп. Известно време изучава гръцки език в Струга при Н. Хаджов. Участва в борбата срещу гръцкото духовенство. Решителна роля в живота на Цепенков изиграва срещата му с Д. Миладинов (1856-1857 г.). Под негово въздействие събира фолклорни материали. През 1888 г. узнава, че Министерството на народното просвещение в София започва да издава “Сборник за народни умотворения, наука и книжнина”, свързва се с проф. Ив. Д. Шишманов, на когото предоставя материалите си. Шишманов го съветва да се върне в Прилеп и да разшири сбирката си с описания на обичаи, занаяти, предания, тайни говори и др. Цепенков отново идва в София. До 1900 г. обнародва в “Сборник за народни умотворения, наука и книжнина” 269 приказки и предания, 85 песни, 389 вярвания и прокоби, над 200 сънища с тълкуванията им, 46 баения, 12 басни, 8 обичая и обреда, 3 727 пословици и поговорки, 100 гатанки, 20 скоропоговорки и 67 детски игри. Автор е на стихотворения и песни, на драмата “Църне войвода”. За историята на българската литература особено важна е неговата автобиография, написана през 1896 г. по поръка на Ив. Шишманов. |
1915 г.
Роден е Яко Аврамов Молхов – български литературен критик. Следва право в СУ” Св. Климент Охридски”, но е принуден да прекъсне. Член е на РМС от 1930 г. След 9.09.1944 работи в Българската кинематография (1948-1952 г.). Редактор е в Студия за игрални филми. Главен редактор е на сп. “Киноизкуство” (1952-1963 г.). В периода 1967-1970 е редактор в Студия за научнопопулярни филми. Завежда отдел “Белетристика” в сп. “Пламък”. Автор е на сценарии за документ филми (“Кратка изповед”, “Коста Петров”, “Захари Стоянов” и др.). Автор е на съчиненията “Литературни кръжоци” (1947 г.), “Млада гвардия” от Ал. Фадеев” (1947 г.), “По следите на съвременността. Проблеми на днешния български роман” (1956 г.), “Кинокритика” (1962 г.), “Съвременни белетристи” (1964 г.), “Критически хроники” (1975 г.), “Съблазните на пътуването” (1976 г.), “Пловдивски силуети” (1980 г., “Автографи”, портрети, скици и етюди (1983 г.), “Времето на критика. Избрано”, в 2 кн. (1985 г.), “Веселин Андреев. Разговори, беседи” (1988 г.), “Пътуване към Америка” (1989 г.) и др. |
1911 г.
Сун Ят Сен е избран за временен президент на Китай. |
1903 г.
Формират се две конни бригади с управления в София и Пловдив. |
1896 г.
Роден е Давид Сикейрос – мексикански художник и общественик, участник в мексиканската революция 1910 г.- 1917 г. |
1891 г.
Томас Едисон патентова радиото. |
1890 г.
Кклането в Wounded Knee , по време на което американски войници убиват няколкостотин индианци от всички възрасти и от двата пола. |
1890 г.
Умира Лаза Лазаревич – сръбски писател, лекар по професия. Следва право в Белград и медицина в Берлин. Автор е на много повести с психологически анализ („Училищна икона“, „При кладенеца“ и др.). Наричан е „сръбския Тургенев“. |
1879 г.
Роден е Франц фон Папен – германски генерал, политик. Офицер от Германския генщаб до Първата световна война, след което е военен аташе в САЩ. За шпионска дейност е обявен от американците за персона нон грата и през 1915 г. е отзован. Член е на Партията на католически център, депутат е в Пруския ландтаг (1921-1932 г.), отговаря за партийния орган “Германия”. Изповядва ултраконсервативни, монархически възгледи. На 1 юни 1932 г. е назначен от Хинденбург за канцлер и съставя крайно десен “кабинет на националната концентрация”. Без успех се опитва да интегрира Хитлер в управлението на страната, но фюрерът иска цялата власт. Идеалът на Франц фон Папен е елитарно съсловна диктатура. На 3 декември 1932 г. той губи канцлерския пост, но запазва доверието на райхспрезидента Хинденбург. През следващите дни преговаря с Хитлер за съвместно управление; използва авторитета си пред държавния глава и на 30 януари 1933 г. фюрерът е назначен за канцлер, а Франц фон Папен – за вицеканцлер. Макар че разчиства пътя на ГНСРП към властта, генералът е отстранен в края на 1933 г.; посланик е в Австрия (1934-1938 г.) и в Турция (1939-1944 г.). През април 1945 г. е арестуван в Рур от американската военна администрация и е изправен пред Нюрнбергския международен военен трибунал. Оправдан е, но през 1947 г. е осъден от Германската комисия по денацификация на 8 месеца затвор. Умира на 2 май 1969 г. |
1877 г.
Започва артилерийски обстрел на Русе от Гюргево. В същото време снежна буря връхлита руските части в района на връх Шипка. |
1876 - Железопътна катастрофа на река Ащабула. Загинаха 92 души, а 64 бяха ранени.
1872 г.
Васил Левски е изпратен под силна охрана от Търново за София. |
1855 г.
Роден е Аугуст Кицберг – естонски писател и драматург. Кицберг е един от основоположниците на естонската драматургия. Автор е на драмите във “Вихъра на ветровете” (1906 г.), “Червеният петел” (1919 г.) и други, комедията “Проклетото село” (1923 г.). |
1848 г.
По време на управлението на Джеймс Полк в Белия дом за първи път са инсталирани газовите лампи, за да сменят свещите и маслените лампи. Завършено е инсталирането на подобрената система за централно отопление. |
1845 г.
Тексас става 28–ият щат на САЩ, което става повод за избухването на война между САЩ и Мексико. |
1837 г.
Канадската полиция опожарява американския параход “Каролина”, акостирал в Бъфало. |
1825 г.
Умира Жак Луи Давид – френски художник. Участник във Великата френската революция. Той е придворен художник на Наполеон I. Автор е на портрети и на ценни исторически картини („Бонапарт в прохода Сен Бернард“, „Коронясването на Наполеон“, „Сабинянките“ и др.). |
1813 г.
По време на войната от 1812 г. английските войски опожаряват град Бъфало (Ню Йорк). Войната от 1812 г. се води между САЩ и Великобритания. Тя се води в периода , от юни 1812 г. до пролетта на 1815 г., макар че мирният договор, слагащ край, е подписан в Европа на декември 1814 г. Главното бойно поле по време на войната се разполага покрай Канадската граница, в залива Чезапийк и покрай Мексиканския залив. Провеждат се и активни морски военни действия. |
1809 г.
Роден е Уилям Гладстон – английски общественик, политик и държавник. Министър -председател на Великобритания (1868-1974 г., 1880-1885 г., 1896 г. и 1892-1894 г.). По време на първия си мандат провежда реформи на избирателната система, административния апарат, армията и образованието. |
1808 г.
Роден е Андрю Джонсън – 17-ия президент на САЩ (1865-1869) |
1800 г.
Роден е Чарлс Гудиър – американски изобретател, открил през 1839 г. процеса на вулканизация на гумата. Той не патентова изобретението си . |
1798 г.
Основана е Петербургската медико-хирургическа академия. Това става с подписването на указ от Павел I за строителство на учебни сгради за медицинските училища и на общежития за студентите. През 1808 г., по време на император Александър I, Петербургската медико-хирургическа академия е издигната в ранг “първото имперско учебно заведение” като по този начин получава правата на Академия на науките и получава правото да избира свои академици. Тя е именува Императорска медицинско-хирургическа академия. През 1881 г. става Военна медицинска академия |
1775 г.
Роден е Карл Иванович Роси – руски архитект, представител на късния класицизъм. От 1796 г. работи като помощник на арх. В. Ф. Бренна, след което учи в Италия (1802-1803 г.). От 1804 г. е художник в Петербургския завод за кристал и фаянс. От 1806 г. е придворен архитект, от 1809 г. работи в Москва, от 1815 г. – в Санкт Петербург. Карл Роси е един от главните архитекти на Комитета за строителство и хидравлични работи. Създава много монументални ансамбли в Петербург, които определят облика на неговата централна част: живописния дворцово-парков комплекс на Елагин остров (1818-1822 г.); величествения Михайловски дворец (1819-1825 г.) (дн. сградата на Руския музей); тържествените ансамбли на Михайловския площад; ансамбъла в Главен щаб (1819-1829 г.). През 1816-1834 г. проектира и ръководи строителството на Александрински театър и района около него. Идеите на Роси в строителството са реализирани във величествени градски ансамбли и комплекси. |
1768 – Въвеждането на хартиени банкноти ( цесионални рубли ) от Екатерина II .
1721 г.
Родена е Жана Антоанета Пуасон (Мадам Помпадур) – метреса на френския крал Луи ХV, станала известна със своето влияние върху управлението на страната. |
1709 г.
Родена е Елисавета Петровна – руска императрица от 25 ноември 1741 г. Дъщеря на Петър I и на Екатерина I. Заема престола след дворцов преврат, при който е свален и затворен в крепост малолетният император Иван VI Антонович. Управлението й съвпада със съживяване и подем на икономическия живот в Русия. Фактически ръководител на вътрешната политика в империята става граф П. И. Шувалов (от 1750 г.), който прокарва редица важни закони: отмяна на вътрешните митници и организиране на външната търговия (1753-1754 г.), свикване на законодателна комисия и др. Известни държавници по време на нейното управление са: А. П. Бестужев-Рюмин, оберпрокурора Я. П. Шаховский, братя М. И. и Р. И. Воронцови, И. И. Шувалов. М. В. Ломоносов. Създадени са художествената академия, банки, превъоръжена е армията и др. Русия води редица успешни войни, сред които най-известна е Седемгодишната война (1756-1763 г.). |
1708 г.
Петър I издава указ за създаването на губернии в Русия. Губернията е най- голямата административно-териториална единица в Русия до 1930 г. |
1170 г.
Умира Томас Бекет – английски църковен и политически деец. От 1155 г. е канцлер на Англия. От 1162 г. – кентърбърийски епископ. Обявява се срещу политиката на крал Хенри II Плантагенет, който се стреми да подчини английската църква на светската власт и да прехвърли делата на криминално проявените църковни служители за разглеждане на светските съдилища (Кларендонската конституция от 1164 г.). Опитвайки се да си осигури поддръжката на папата, Бекет влошава отношенията си с краля. Принуден е да избяга във Франция. През 1170 г. се завръща в Англия. Убит е по внушение на Хенри II. На 23 февруари 1173 г. е канонизиран от папа Александър III. |