КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 28 АВГУСТ

В Аруша, Танзания е подписано споразумение за прекратяване на гражданската война в Бурунди, започнала през 1993 г. и отнела живота на повече от 200 000 души.

Република Бурунди се намира в Източна Африка. По-голямата част от територията й е заета с плато. Нейната площ е 27 834 кв. км., а населението – 5 800 000 души (към 1996 г.) – хуту, тутси, пигмеи и др. Столицата на страната е Бужумбура. Законодателен орган в Бурунди е еднокамарно Национално събрание. Страната е богата на никел, волфрам, берилий. Климатът й е субекваториален. По-големите реки в страната са Рувуву, Рузизи – и двете част от езерото Танганика. Има 3 национални парка и 4 резервата. 95% от населението е заето в селското стопанство. Отглежда се основно чай, кафе и памук. Занимава се и с животновъдство. През XIX в. Бурунди влиза в състава на колонията Германска Източна Африка. След Първата световна война е под управлението на Белгия под името Урунди. От юли 1962 г. става независимо Кралство Бурунди. От 1966-1987 г. в страната са извършени военни преврати. През 1993 г. избухват вътрешни размирици. На 10 септември 1994 г. по-голяма част от партиите подписват Правителствена конвенция за възстановяване на мира и икономическото възраждане на страната. Бурунди е член на ОАЕ (1963 г.), член на ООН (1962 г.) и асоцииран член на ЕС.

В Русия, след 290 години употреба, от обръщение са изтеглени копейките.

В периода 17 – 28 август в София се провеждат световните студентски летни игри „Универсиада 77“.

В Москва е подписана междуправителствена спогодба между България и СССР за оказване на техническо съдействие на България през 1971-1975 г. в строителството на промишлени предприятия и други обекти, и за предоставяне на кредити за тези цели (до 350 000 000 рубли при 2 % годишна лихва).

По време на двеста и петдесет хиляден митинг пред Мемориала на Ейбрахам Линкълн във Вашингтон Мартин Лутър Кинг произнася речта си “Имам мечта” (“I have a dream”), в която говори за постигане на расово равенство. Част от речта са следните думи “Мечтая четирите ми малки деца някой ден да живеят в нация, в която няма да бъдат съдени по цвета но кожата им, а по техните качества.”

Мартин Лутър Кинг е борец за граждански права в САЩ. Той е роден на 15 януари 1929 г. в Атланта, Джорджия, САЩ. Учи в колежа “Морхауз”, в Крозбърската теологична семинария в Пенсилвания, в Бостънския университет и в Харвард. Става бакалавър по богословие и д-р по философия. След конкурс е назначен за пастор в голямата църква “Декстър” в Монтгомъри. Включва се в редица прояви на мирния протест срещу расовото неравенство през 50-те години. През 1964 г. получава Нобелова награда за мир. На 4 април 1968 г. е застрелян по време на реч на балкона на хотел “Лорейн” в Мемфис. През 1974 г., по време на църковна служба, до гроба му е убита и майка му – Олбърта Кинг. Посмъртно е награден с “Медала на свободата” (1977 г.).

Умира цар Борис ІІІ (1894 – 1943). Роден е на 30 януари 1894 г., католическото му име Борис Луи Роберт Пиер Станислав. Син е на цар Фердинанд I и на княгиня Мария-Луиза Бурбон-Пармска, брат е на Кирил Преславски. През 1896 г. се прекръства в източноправославната вяра – негов кръстник е руският император Николай II. Пълнолетието му е отпразнувано в София през 1912 г. с големи тържества в присъствието на престолонаследниците на Турция, Румъния, Сърбия, Гърция и Черна гора и видни чуждестранни гости. Участва в Балканската война със Седма Рилска дивизия. През 1915 г. следва във Военната академия в София. През Първата световна война, като офицер за поръчки при щаба на Действащата армия, изпълнява поръчки на върховното командване от бойно и политическо естество. Възкачва се на престола на 3 октомври 1918 г. Встъпва в брак с принцеса Джована Савойска, от който се раждат княгиня Мария-Луиза (13 януари 1933 г.) и Симеон, княз Търновски (16 юни 1937 г.). Управлението на цар Борис III протича в сложни и тежки години. Победена в Първата световна война, след Ньойския договор (1919), България е в състояние на политическа изолация. В страната се разгарят остри политически борби, които довеждат до военния преврат на 9 юни 1923 г. за сваляне на правителството на БЗНС начело с Ал. Стамболийски, извършен от Военния съюз и политическата групировка „Народен сговор“ с подкрепата на двореца. Цар Борис III постига вътрешнополитическо спокойствие, което създава условия за икономическа стабилност и укрепване на международния авторитет на България. По време на Втората световна война присъединява България към Тристранния пакт (1 март 1941 г.), но не изпраща войски на Източния фронт. От началото на 1943 г. прави опити за преориентация към Великобритания и САЩ. Борис III е единственият владетел, който не експортира българските евреи в Германия, с което ги спасява от унищожаване. Умира при неизяснени обстоятелства. Погребан в Рилския манастир.

От СССР в България дебаркира трета група военни инструктори за партизанското движение. Групата се състои от 9 души и е начело с Марко Станков и Аврам Стоянов (подводничарите).

Съпротивителното движение в България в периода 1941 г. – 1944 г. е организирано и ръководено от Българската работническа партия. Възниква след започването на хитлеристката агресия срещу СССР през юни 1941 г. Още на 24 юни същата година ръководството на БРП излиза с позив към българския народ да се вдигне на борба срещу хитлеристките войски, намиращи се в България, и техните български помагачи. В края на юни и началото на юли същата година в Балкана излизат първите партизански чети – в Разложко, Баташко и др. В градовете и някои по-големи села започва изграждането на бойни групи за саботажна и наказателна дейност. Така като основни форми на Съпротивителното движение в България се очертават партизанското движение и бойните групи. През септември 1941 г. чрез създадената в Москва нелегална радиостанция „Христо Ботев“ се поставя началото на още една форма на съпротивително движение, комбинирана с нелегалния печат, излизащ в столицата и други краища на страната, чрез които българският народ се информира за развоя на събитията на Източния фронт и се атакува държавната пропагандна машина, поставена в услуга на Третия райх. Последната по-значителна форма на съпротива е изграждането на нелегални войнишки комитети в различни части на българската войска, особено през лятото и есента на 1944 г. Съпротивителното движение преминава през няколко етапа, които в основни линии съвпадат с хода на военните действия на Източния фронт. Първият от тях започва през юни 1941 г. и продължава до разгрома на немските войски при Сталинград (февруари 1943 г.). Спирането на настъплението на германските военни части и започналата контраофанзива на Съветската армия поставят началото на втория етап на Съпротивителното движение в България, което продължава до лятото на 1943, когато започва новото голямо поражение на хитлеристките войски при Орел–Курск. През този етап партизанските чети и отряди в страната преминават под общото ръководство на Народоосвободителната въстаническа армия (НОВА) (април 1943 г.), а страната е разделена на 12 въстанически оперативни зони (ВОЗ). Третият етап започва от лятото на 1943 г. и продължава до изтласкването на хитлеристките войски от пределите на СССР (лятото на 1944 г.). През това време в страната се създават нови партизански чети и отряди, формират се нови бойни групи. Последният, четвърти етап започва от лятото на 1944 г. и завършва с политическата промяна на 9 септември 1944 г. Като формален съюзник на държавите от хитлеристката ос България се намира в коренно различно положение от страните, които са окупирани и завладени от Германия. Една от съществените отлики от тези държави е, че България запазва непокътнати своите държавни и административни органи и особено армията и полицията си, обстоятелства, които правят неизмеримо по-тежки условията за съпротивителното движение, отколкото в окупираните страни. Затова, ако Съпротивителното движение в България би трябвало да се сравнява със съпротивителното движение в някои от европейските страни, то би следвало да се сравни само с онези, които са също такива сателити на Германия, както и България. Погледнато от този ъгъл, следва да се посочи, че в България то взема най-големи размери. Съпротивителното движение в България е немислимо без огромната помощ на ятаците и помагачите, произхождащи от средите не само на БРП, но и от други политически кръгове. Друга важна предпоставка за размаха на съпротивителното движение е фактът, че то се води под знака на Отечествения фронт, създаден през юли 1942 г., в чиято програма на преден план стоят не интересите и целите на БРП, а общонационални задачи и цели. Съпротивителното движение в България дава много жертви – партизани, участници в бойни групи, във войнишки комитети, ятаци и др., включително старци и невръстни деца. Съпротивителното движение в България е съставна част от общото съпротивително движение в Европа през Втората световна война (1939–1945 г.).

В Чирпан е роден художникът Никола Манев. Учи в Художествената академия, София (1962), и продължава във Висшето училище за изящни изкуства в Париж при проф. Морис Брианшон (1970). Живее и твори в Париж. Член е на Хуманитарния съюз (Париж) и на Съвета на Есенния салон (Париж). Самостоятелни изложби: София (1961 г.), Тунис (1963 г.), Париж (1964 г., 1967 г., 1968 г., 1969 г., 1970 г., 1971 г., 1973 г., 1974 г., 1975э, 1976 г., 1980 г., 1983 г., 1986 г., 1989 г., 1992 г., 1993 г. и др.), Лондон (1968 г.), Таити (1972 г.), Женева, Швейцария (1975 г.), Бабенхаузен, ГФР (1976 г.), Дюселдорф, ГФР (1977 г.), Виена (1980 г., 1983 г., 1985 г.), Амстердам, Холандия (1982 г.), фондация “Хюлет Пакард”, Франция (1988 г.), изложба гоблени – Сенлис, Франция (1991 г.), Анкара, Турция (1993 г.) и др. Носител е на Наградата на френското правителство за чуждестранни художници (1966 г.); златен медал от конкурса “Шенавър”; Наградата за демокрация на “Форд” (1968 г.). Открива ежегодно самостоятелни изложби в България (85 за периода 1961-2000 г.); участва ежегодно в “Есенен салон” Париж (78 участия до 2000 г.). Негови картини са собственост на хотел “Меридиен”, Париж (7); във VIP-залата на летище “Шарл дьо Гол”, Париж има 5; 1 е в Националната галерия в Делхи, Индия, дарена лично от Индира Ганди. Дарява на родния си град Чирпан възрожденска къща с изложба от 30 платна (2000 г.). Представен е с подпис в Речника на “всички художници от всички страни и всички епохи” “Benesit” – критерий за световна класа.

Киичиро Тойода основава автомобилната компания “Тойота”. Първите автомобили са произведени година по-рано, но тогава автомобилното производство е част от гигантската компания “Тойода”, чийто собственик е бащата на Киичиро – Сакичи Тойода. Компанията “Тойода” е основана през 1918 г. и първоначално се занимава с производство на текстилно оборудване. По-късно Киичиро Тойода, най-големият син на собственика на компанията, започва производството на автомобили по американски образец.

Проведена е нелегална конференция на националлибералите в София в подкрепа на възстановяване на Търновската конституция.

Националлибералната партия (НЛП) е образувана през 1920 г. след сливането на Либералната партия (радослависти), Народнолибералната партия и Младолибералната партия. Изразява интересите на търговско-промишлената буржоазия, едрите земевладелци и дребните стокопроизводители. Поради своя разнороден състав и съществуващите групи в различните политически партии, от които е създадена, фракционните борби в НЛП не престават през целия период от нейното съществуване. В периода 1920-1923 г. се намира в опозиция на управлението на БЗНС. След отказа на останалите буржоазни партии за съвместна борба срещу земеделското правителство установява единодействие с част от запасното и действащото офицерство. Чрез своите съмишленици във Военния съюз НЛП взема участие в държавния преврат на 9 юни 1923 г. и се включва със свой представител в правителството на проф. Ал. Цанков (1923–1926 г.). В средата на септември 1923 г. групата на д-р Н. Генадиев напуска НЛП и образува нова политическа организация Народно единство. След излизането на нейния представител (Б. Смилов) от сговористкото правителство НЛП минава в опозиция. През юли 1925 г. Д. Петков заедно с група свои съмишленици обявява възстановяването на НЛП. През ноември 1926 г. група дейци начело с бившия министър Б. Смилов се отцепват и образуват своя самостоятелна политическа групировка под името НЛП. Тази група е за сближение със сговористкия режим. След слабото представяне на партията в общинските и окръжните избори през 1926 г. и в парламентарните през май 1927 г. националлибералите пристъпват към обединение. През септември 1928 г. се сливат със стамболовистите, а през юли 1929 г. и с крилото на Б. Смилов. Извършеното обединение е нетрайно, защото през 1930 г. смиловистите се откъсват като самостоятелна политическа групировка и вземат участие с двама свои представители в кабинета на А. Ляпчев (1926–1931 г.). НЛП се включва в образуването на Народния блок. След спечелването на парламентарните избори (юни 1931 г.) участва в коалиционния кабинет. Недоволните от участието на партията в блоковото правителство начело с П. Н. Даскалов напускат нейните редове (септември 1932 г.). През март 1933 г. лидерът на партията Г. Петров заедно със своите привърженици образува нова политическа формация също под името НЛП. Към НЛП през април 1934 г. отново се присъединява групата на Б. Смилов. След държавния преврат на 19 май 1934 г. партията е забранена. С това се слага край на нейното съществуване. Печатен орган на партията е в. „Независимост“.

Роден е руският писател – фантаст Аркадий Стругацки (1925 – 1991). Твори заедно с брат си Борис Стругацки. Сред най-известните им произведения е „Трудно е да бъдеш Бог“.

Германия обявява война на Румъния в хода на Първата световна война.

Роден е Тялинг Купманс – датски иконометрист и икономист. Получава Нобелова награда за икономика заедно с Канторович (1975 г.) за работата си върху линейното програмиране. Учи математика и физика в университетите в Утрехт и Лайден; занимава се с иконометрия и икономика по време на работата си в Обществото на народите в Женева (1936 г.). По-късно е в Комисията на Коулс, след това в Чикагския университет (1944-1955 г.). Професор е в Йейл (1955-1981 г.). Главният му принос е в областта на анализа на активността (изследване на отделните операции). Той е използван за оптимално решаване на транспортните проблеми по време на II Световна война и в периода на въздушния коридор за Берлин през 1948 г.

На въоръжение в американската армия е въведен дирижабълът. Дирижабълът е управляем аеростат построен от немския инженер граф Фердинанд Цепелин през 1900 г. Първото поколение дирижабли са пълни с водород. На 2 юли 1900 г. в Германия Фердинанд Цепелин осъществява първият полет с дирижабъл. Опитът да бъде прелетяно Боденското езеро обаче завършва с падане във водите на езерото. Година по-късно бразилецът Алберто Сантос-Дюмон успява с дирижабъл, дълъг 33 метра, да обиколи Айфеловата кула.

Гръцка чета, начело с капитан Павлос Мелас, влиза в Македония по нареждане на гръцкото правителство. Четата има за цел да се бори срещу българското националноосвободително движение. Мелас е убит от турците на 13 октомври край с. Статища.

Първата гръцка чета изпратена с такава цел в Македония е водена от капитаните Ан. Папулас и Ал. Контулис и е съставена от 14 офицери. Тя влиза в Югозападна Македония през март 1904 г.

Умира Никола Живков, автор на текста на опълченския химн „Шуми Марица“. Учи в Търново и Русе, учителства 12 години във Велес, Варна, Берковица, Севлиево, Тулча и Свищов. Участва в Сръбско-турската война (1876). През 1876 г. създава текста на опълченския марш „Шуми Марица“. През 1882 г. открива в Свищов първата детска градина. Автор на много педагогически книги, учебници и детски книжки.

В с. Харманлък (днес Дъбовник, Варненска област) е родена Дора Габе – българска поетеса. Учи в Женева (Швейцария) и Гренобъл (Франция), където завършва френска литература. Работи като редактор на „Библиотека за малките“ (заедно със С. Андреев) (1926 г.) и на детското сп. „Прозорче“ (1939-1941 г.). След 9 септември 1944 г. завежда отдел „Културни връзки с чужбина“ в Министерството на пропагандата (до 1947 г.). След това става съветник по културните въпроси в българското посолство във Варшава (до 1949 г.). Била е преводачка. Избрани съчинения: „Теменуги. Лирически песни“ (1908 г.), „Малки песни“ (1923 г.), „Някога“ (1924 г.), „Малкият добруджанец“ (1927 г.), „Мълчаливи герои“ (1931 г.), „Буквар и първа читанка“ (1936 г., в съавторство с Хр. Спасовски), „Когато бях малка“ (1939 г.), „Партизанска поема“ (1946 г.), „Неспокойно време“ (1957 г.), „Нови стихове“ (1963 г.), „Лирика. Избрани стих.“ (1966 г.), „Почакай слънце“ (стихове, 1967 г.), „Невидими очи“ (стихове, 1970 г.), „Майка Парашкева. Романизована биография. [на П. Димитрова]“ (1971 г.), „Стихотворения“ (1975 г.), „Глъбини. Разговори с морето“ (1976 г.), „Избрани стихове“ (в 2 т., 1978 г.), „Избрани преводи“ (1979 г.), „Поеми“ (1982 г.), „Светът е тайна“ (1982 г.), „Избрани стихове“ (1982 г.) и много др. Умира на 16 февруари 1983 г. в София.

В с. Голямо Конаре (днес гр. Съединение, Пловдивско) е родена Недялка Стоянова Шилева – участничка в движението за съединение на Източна Румелия с Княжество България, учителка и дарителка. Завършва пловдивската девическа гимназия, след което работи като учителка в родното си село. Годеница е на войводата Продан Тишков (Чардафон). По поръчка на голямоконарския комитет шие знамето на местните въстаници. Придружава четата от с. Голямо Конаре до Пловдив и присъства на провъзгласяването на Съединението (1885 г.). След Съединението е учителка в Пловдив, Ямбол и София. Завещава къщата си на читалището в село Голямо Конаре. Умира през 1959 г. в София.

Във Ваймар е премиерата на операта на Рихард Вагнер „Лоенгрин“. Постановката е дело на Ференц Лист – придворен капелмайстор във Ваймар и личен приятел на композитора.

Роден е Йонс Якоб Берцелиус – шведски химик и минералог, един от основоположниците на съвременната химия. От 1808 г. е член на Шведската академия на науките, от 1810 г. е неин президент, а от 1818 г. е постоянен секретар. През 1820 г. става почетен член на Петербургската академия на науките. Има изключителни заслуги за експерименталното доказване на атомната теория за строежа на веществата, нейното развитие и внедряване в химията. Съставя по собствени данни таблица с атомните маси на 41 елемента; предлага елементите да се обозначават с началните букви на техните гръцки и латински наименования. При изследването на различни минерали и руди, заедно с Хизингер, открива церия (1803 г.), селена (1817 г.), тория (1828 г.); пръв получава в свободно състояние силиций, титан, тантал и цирконий (1824-1825 г.). Той предлага първите формули на някои органични киселини (1815 г.). Когато през 1830 г. открива съединения с еднакъв състав и различна структура на химичния им строеж, Берцелиус нарича явлението изомерия. Умира на 7 август 1848 г. в Стокхолм.

Роден е германският поет Йохан Волфганг фон Гьоте (1749 – 1832). Първите му произведения му спечелват приятелството на ваймарския херцог Карл Август, който го назначава за свой съветник, а по-късно – за свой министър. С Фридриш Шилер го свързва творческо приятелство, което продължава 10 години. Автор е на: „Фауст“ (1770 – 1808), „Страданията на младия Вертер“ (1774), „Херман и Доротея“, „Вилхелм Майстер“, „Ифигения в Таврида“, „Егмонт“, „Тасо“, „Гьоц фон Берлихинген“ и др. Той е учен естественик – „Теория за цветовете“, „Метаморфозата на растенията“, „Оптика“ и други, предсказва няколко от великите открития на своето време. Умира на 22 март 1832 г. във Ваймар.

Дон Педро Менендес де Авилес основава в Северна Америка град Сен Августин, първото селище на европейци във Флорида.

През 1513 г. прочутият изследовател и търсач на съкровища дон Хуан Понсе де Леон пристига във Флорида и обявява града за испанска територия. Петдесет и две години по-късно испанският крал Филип Втори назначава адмирал дон Педро Менендес де Авилес за губернатор на Флорида, който трябва да я защитава от посегателствата на французите. Менендес пристига на 28 август 1565 г., на празника на свети Августин. Той укрепва крайбрежното селище и го нарича на светеца.

През 1586 г. сър Франсис Дрейк напада и опожарява града. През 1668 г. той е плячкосан от пирата Джон Дейвис, а населението му е избито. След като британците основават свои колонии в Каролина и Джорджия Испания нарежда построяването на Кастило де Сан Маркос, каменна крепост, която предпазва града от атака по море и суша.

През 1763 г. Флорида е предадена на Англия в замяна на Куба, но двайсет и три години по-късно отново е върната на Испания. Американската революция кара Испания да преотстъпи Флорида на Щатите и не след дълго тя става двайсет и седмият щат.