КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 1592 – Във Венеция Инквизицията арестува италианския философ Джордано Бруно, обвинен ерес.1879 г. – Открита е Българската народна банка . 23 май – 1 юни 1900 – Провежда се бунт против натуралния десятък в Дуранкулак 23 – 25 май 1919 – В София се провежда конференция на Добруджанската организация, която издига идеята за автономия на Добруджа с оглед присъединяване към България. 1949 – Създадена е Федерална Република Германия. 23 – 26 май 2002 – На посещение в България е папа Йоан Павел II.
ПРАЗНИЦИ:
- Световен ден на кръводарителя
- Световен ден за защита на морските костенурки
- ООН –Международен ден за премахване на фистулата
- Празник на Националната разузнавателна служба
- България – Празник на селата Мокреш и Долна Вереница
- Азербайджан – Ден на Министерството на околната среда и природните ресурси
- Южна Каролина, САЩ – Ден на държавността
- Ямайка – Ден на труда
- Грузия – Ден на Свети апостол Симон Зилот
- Ден на декларацията на Баба в Азербайджан (бахайски)
2022 г. – Антъни Албанезе , лидер на Австралийската лейбъристка партия , става новият министър-председател на Австралия .
2021 г. – Срутването на кабинковия лифт на връх Мотароне в Италия отне живота на 14 души.
2017 г. – Почива Константин Маркианополски, висш български православен духовник (епископ) (* 1941 г.)
2017 г.
Терористичен акт на камикадзе в най-голямата покрита зала в света в Манчестър /Англия/ по време на концерт на Ариана Гранде отнема живота най-малко на 22 души – деца и младежи, ранените са близо 60 души. Отговорност за атентата поема Ислямска държава.
2016 г.
Президентът на САЩ Барак Обама обяви в Ханой отменянето на американското оръжейно ембарго срещу Виетнам – един от последните остатъци от приключилата през 1975 г. война между двете страни
2015 г.
Хиляди хора от цял свят излизат на протест срещу американския биотехнологичен гигант „Monsanto“ и неговите генно модифицирани растения и пестициди.
2015 г.
Броят на загиналите в резултат на свлачище в колумбийския департамент Антиокия достига 92 души.
2013 г.
Исландия спира преговорите с ЕС по присъединяването на страната към Европейския съюз. Според новият премиер 38-годишният лидер на прогресистите Сигмундур Гунлаугсон въпросът за присъединяването ще се решава на референдум.
2012 г.
В Египет се провеждат президентски избори.
2011 г.
Централната банка на Беларус девалвира беларуската рубла с 56,3% и обяви възобновяването от 24 май на двупроцентен коридор в колебанията ѝ в обменните бюра и банките.
2010 г. – Основан е Музеят на македонската борба в град Костур, Гърция.
2009 г.
Избори за Европейски парламент през 2009 (България)
2007 г.
Стават ясни имената на 18-те български европейски депутати. Те са оповестени от говорителя на ЦИК Бисер Троянов.
Българските евродепутати са:
Атанас Папаризов от Платформа европейски социалисти
Биляна Раева от НДСВ
Владимир Уручев от ГЕРБ
Владко Панайотовски от ДПС
Десислав Чуколов от “Атака”
Димитър Стоянов от “Атака”
Душана Здравкова от ГЕРБ
Евгени Кирилов Платформа европейски социалисти
Илияна Йотова Платформа европейски социалисти
Кристиан Вигенин Платформа европейски социалисти
Мариела Баева от ДПС
Маруся Любчева Платформа европейски социалисти
Метин Казак от ДПС
Николай Младенов от ГЕРБ
Петя Ставрева от ГЕРБ
Румяна Желева от ГЕРБ
Славчо Бинев от “Атака”
Филиз Хюсменова от ДПС
2006 г.
Премиерът Сергей Станишев и водената от него делегация са приети от папа Бенедикт XVI
Аудиенцията е традиционна в навечерието на 24 май, празника на славянската писменост и култура.
Управляващата коалиция в България е пример как трябва да се работи за постигане на стратегическите цели на страната. Това подчертава пред министър-председателя Сергей Станишев папа Бенедикт ХVІ.
В разговора на “четири очи” папа Бенедикт ХVІ проявява много голям интерес към тристранната коалиция, която управлява България и посочва, че България е много добър пример за толерантно отношение и мирно съжителстване на различни религии и етноси.
На срещата министър-председателят Сергей Станишев благодари за подкрепата на Ватикана и лично на папа Бенедикт ХVІ в процеса на разширяване на ЕС и за членството на България в Общността. Светият Отец казва, че винаги твърдо ще подкрепя този процес, защото членството на България в ЕС ще донесе не само още сигурност на региона, но и ще обогати културното разнообразие на Европа.
По-късно част от българската делегация също е приета от папата, който дари българските гости с ватиканските символи, медали и броеници. Сред първите влезли при папата е старозагорският митрополит Галактион, който е представител на светия Синод. Папата посещават още поетът Любомир Левчев, цигуларят Минчо Минчев и ректорът на Софийския университет Боян Биолчев. Станишев поднася на папа Бенедикт XVI като дар икона, която е копие на Плащеницата от XVII век на Свети Иван Рилски. Светият Синод му подарява икона на Свети Игнатий.
Веднага след аудиенцията при папа Бенедикт ХVІ членовете на българската делегация се срещат с държавния секретар на Светия престол кардинал Анджело Содано. Българската делегация, в която са включени изтъкнати дейци на културата и науката, народни представители и членове на правителството, се покланя пред гроба на папа Йоан Павел ІІ, провъзгласил през 1980 г. Светите братя Кирил и Методий за съпокровители на Европа и осъществил историческо посещение в страната ни през май 2002 г.
След приключване на срещите във Ватикана Сергей Станишев се отправя към резиденцията на доскорошния италиански министър-председател Силвио Берлускони, който дава обяд в чест на българския премиер.
2002 г.
|
2000 г.
Исландската певица е родена на 21 ноември 1965 г. в Рейкявик. Учи класическо пиано още като дете, първата й изява е по Исландскто радио с песента „I love to love“. На 11 години записва първия си албум. До 1992 г. (когато се премества да живее в Лондон) Бьорк записва много песни, които обаче са популярни в границите на нейната родина. В Лондон певицата се запознава с Нел Хупър, продуцент, който работи със „Soul II Soul“ и „Massive Atack“. През 1993 г. в резултат от това сътрудничество Бьорк записва песента „Human behavior“. „Debut“ е албумът, който извежда певицата на световната сцена. Албумът става златен в САЩ и платинен в Англия. През 1995 г. записва албума „Post“, който също става златен в САЩ и носи на Бьорк втора Британска награда след „Debut“. През пролетта на 2000 г. тя печели награда за „най-добра актриса“ в Кан за ролята й във филма на Ларс фон Трир „Танцьорка в мрака“. Дискография: „Bjork“ (1977 г.), „Gling Glo“ (1990 г.), „Debut“ (1993 г.), „Post“ (1995 г.), „Telegram“ (1996 г.), „Homogenic“ (1997 г.), „Selmasongs: Music from the Motion Picture…“ (2000 г.), „London Times“ (2001 г.), „Vespertine“ (2001 г.). |
1988 г.
|
1977 г.
|
1960 г.
Адолф Айхман е нацистки офицер от Гестапо, чиято основна задача е била изтреблението на евреите от окупираните територии в Европа. Той е признат за виновен и осъден на смърт за престъпления срещу еврейския народ и човечеството, за военни престъпления и за членуване в престъпни организации. На 31 май 1962 г. е обесен. |
1955 г.
Дако Даковски е роден на 7 август 1919 г. в с. Търнак, Врачанско. Завършва право в СУ „Климент Охридски“ и кинорежисура във ВГИК – Москва (1952 г.). Участва в антифашистката борба като партизанин в отряда „Георги Бенковски“ и доброволец в Отечествената война. В периода 1939-1941 г. е артист в студийния „Опитен театър“ на Стефан Сърчаджиев, а през 1941-1944 г. в театъра в Скопие. Главен секретар (впоследствие председател) на Съюза на българските филмови дейци (1954-1962). Съпругата му Иванка Даковска е актриса, дъщеря му Гергана Даковска е киноведка. Игрални филми: „Вечна дружба“ (док. 1947 г.), режисьор „Под игото“ (1952 г.), „Неспокоен път“ (1955 г.), „Героите на Шипка“ (1955 г.), кинопродукция със СССР, актьор, „Тайната вечеря на Седмаците“ (1957 г.), „Стубленските липи“ (1960 г.), „Калоян“ (1963 г., завършен от Юри Арнаудов). Умира на 28 януари 1962 г. |
1949 г.
Както от Първата, така и от Втората световна война Германия излиза победена. След нейния разгром през 1949 г. са създадени две германски държави: ФРГ (на територията на американката, английската и френската окупационни зони) и ГДР (на територията на съветската окупационна зона). Западен Берлин е със статут на самостоятелен град. |
1945 г.
|
1945 г.
Уинстън Леонард Спенсър Чърчил е английски общественик, политик, държавник, лидер на Консервативната партия. Роден е на 30 ноември 1874 г. в Бленим, Оксофордшир. Произхожда от семейството на херцозите Марлборо. Образование получава в елитарното училище Хароу и военно кавалерийско училище. През 1896-1898 г. служи в Индия, където участва в потушаване на въстание по северозападните й граници. Участва във военните действия против Судан, след които тази страна става английско владение. През 1900 г. е избран в Парламента като депутат от Консервативната партия. По конюнктурни съображения преминава в Либералната партия (1904 г.). През 1906-1908 г. е зам.-министър на колониите, след което става министър на търговията, през 1910 г. е министър на вътрешните работи, от 1911 г. до 1915 г. е военноморски министър. Уинстън Чърчил е един от организаторите на Дарданелската операция (1915 г.), чийто провал го принуждава да подаде оставка. През 1917-1918 г. е министър на военните доставки в кабинета на Д. Лойд Джордж. В периода 1919-1921 г. е военен министър и министър на авиацията. В началото на 20-те години се връща в Консервативната партия и става депутат в Парламента (от 1924 г. до края на живота си). Министър е на финансите в кабинета на С. Болдуин (1924-1929 г.). С неговото активно участие е въведен златен стандарт за английската лира. През 30-те години се обявява против външната политика на кабинета на С. Болдуин – Н. Чембърлейн; смята, че тази политика е крайно рискована и вредна за Великобритания, човечеството и световната демокрация. След намесата на Великобритания във Втората световна война е назначен за военноморски министър в правителството на Н. Чембърлейн (септември 1939 г.). През май 1940 г. става министър-председател на коалиционно правителство. След 22 юни 1941 г. е инициатор за създаване на съюз на всички антифашистки сили за борба срещу Германия. Заедно с президента Рузвелт сключва договор със СССР за съвместна борба срещу фашизма. По негова идея се сключва договорът “заем-наем” и съюзниците оказват материална помощ на Съветския съюз по време на войната. Участва в Техеранската (1943 г.), Кримската (1945 г.) и Потсдамската конференции (1945 г.), които определят следвоенното устройство на света и предоставят Източна Европа на Съветския съюз. Тази политика на Уинстън Чърчил довежда до установяването на тоталитарни режими в източноевропейските страни. В отговор на политиката на Сталин в Източна Европа и издигането на “желязна завеса” по границите на източноевропейските страни Уинстън Чърчил (в речта си на 5 март 1946 г. в гр. Фултън, щат Мисури, САЩ) призовава за създаване на военнополитически съюз на САЩ, Великобритания и западноевропейски страни за защита на демокрацията от тоталното настъпление на войнстващия комунизъм. Тази реч се смята за началото на “студената война”. През 1951-1955 г. е отново министър-председател. Поради пределна възраст излиза в оставка и се оттегля от активна политическа дейност. Уинстън Чърчил е известен и като писател, публицист и автор на исторически и мемоарни книги. През 1953 г. получава Нобелова награда за литература. Умира на 24 януари 1965 г. в Лондон. |
1945 г.
Георги Димитров е политически деец. Роден е на 15 април 1903 г. в с. Ени чифлик, Одринско (в Турция). Член е на БЗНС от 1922 г. Завършва медицина в Загреб през 1929 г. и след завръщането си се отдава на активна политическа дейност. През 1932 г. е включен в Управителния съвет на БЗНС „Ал. Стамболийски“, а след това и в Постоянното присъствие на БЗНС „Обединен“ („Ал. Стамболийски“ и „Врабча 1“). След държавния преврат на 19 май 1934 г. е в опозиция на монархическия режим в страната. Възглавява полулегално дясната групировка в БЗНС „Ал. Стамболийски“. През януари 1941 г. организира внушителна акция против подготвяното присъединяване на България към Тристранния пакт. След неуспеха на акцията минава в нелегалност, а скоро след това и емигрира вън от страната. От 1941 до 1944 г. е ръководител на проанглийския емигрантски Български национален комитет със седалище в Кайро и на нелегалния радиопредавател „Свободна и независима България“. Завръща се в България след политическата промяна на 9 септември 1944 г. и застава начело на БЗНС. Заради дейността му, насочена против отечественофронтовската власт, през 1945 г. е снет от ръководството на съюза, а скоро след това е изключен от неговите редове. През май същата година напуска страната. Две години по-късно заедно с други емигранти от други страни от Източна Европа създава т. нар. „Земеделски комитет“ („Зелен фронт“) със задача да се бори против комунистическите режими в техните страни. Заедно с това възглавява и Българския национален комитет, съставен само от български емигранти, който преследва същите цели. Умира на 28 октомври 1972 г. във Вашингтон. |
1943 г.
|
1936 г.
|
1934 г.
|
1926 г.
Роден е Николай Антонов – български писател, преводач и литературен критик. Член е на СБП. През 1950 г. завършва медицина в София. Като лекар на кораб за далечно плаване посещава около 80 страни в света и участва в първото околосветско плаване на българския кораб “Раковски” през 1963-1964 г. Работи във в-к „Труд“ и Българската кинематография. Главен редактор е в изд. „Народна култура“. Публикува стихове, разкази, повести, пътеписи, преводи, теория, критика, произведения за деца. Превежда поезия от руски език. Автор е на съчиненията „Бивши хора“ (1951 г.), „Победители“ (1954 г.), „Съвремие“ (1954 г.), „Батальонът“ (1957 г.), „Изток – Запад“ (1962), „Несподелена любов“ (1962), „В открито море“ (1965), „Лазурен бряг“ (1965 г.), „Кръг около замята“ (1970 г.), „Когато океанът беше ничий”, новели. (1972 г.), „Към върха. Последните сто часа от живота на Христо Ботев“. (1976 г.), „Мъченици. Ботевите четници в плен и каторга 1876-1878“ (1980 г.), „Заточеници“, документални новели (1986 г.), „Лечителят Димков“, биография (1987 г.), „Случка в Занзибария“, весели новели. (1988 г.), „Тайнството“, роман. (1989 г.), „Петър Димков за живота без болести. Рецепти и съвети“ (1994 г.) и др. |
1925 г.
|
1919 г.
По силата на Санстефанския мирен договор 1878 г. Северна Добруджа преминава във владение на Румъния като компенсация за отнетата и от Русия Бесарабия. Както управляващите среди, така и обществеността в Румъния са против това решение, но са безсилни да го променят. Последвалият Берлински договор 1878 г. оставя непроменена клаузата му по отношение на Северна Добруджа. Скоро след това Букурещ променя отношението си към тази област и предприема действия за асимилиране и денационализиране на живеещото в нея българско население. На 7 май 1818 г. е подписан Букурещкият мирен договор. Той представлява договор за мир, с който се оформя излизането на Румъния от Първата световна война 1914–1918 г. Подписан е между Румъния, от една страна, и Германия, Австро-Унгария, България и Турция – от друга. Преговорите започват още през декември 1917 г., но поради спорове между съюзниците продължават пет месеца. Като се стреми да наложи икономическото си влияние в Румъния, Германия настоява тя да запази Северна Добруджа, като върне на България само Южна Добруджа, присъединена от Румъния след Междусъюзническата война 1913 г. Германия е подкрепена от Турция, която има териториални претенции към България в Тракия. При подписването на договора Германия налага своите позиции. В Северна Добруджа е установено съвместно управление (Кондоминиум) от четирите съюзни държави. Те се задължават да осигурят търговски излаз на Румъния до Черно море чрез линията Черна вода – Кюстенджа. За Румъния остава Южна Бесарабия, завладяна през януари 1918 г. Срещу това е извършена корекция на западната и граница в полза на Австро-Унгария. Допълнително се сключват конвенции за румънски петрол, износа на селскостопански стоки, пощата и телеграфа, които засилват австро-германското влияние в нея. |
1915 г.
Италия обявява война на Австро-Унгария и се присъединява към Антантата по време на Първата световна война (1914-1918 г.). |
1912 г.
|
1908 г.
|
1908 г.
Умира Франсоа Едуард Жоакен – френски поет и драматург. С първата си стихосбирка “Реликварий” (1866 г.) се проявява като един от първите привърженици на Парнаската школа. Става известен с комедията си в стихове “Минувачът” (1869 г.). Издава много стихосбирки и театрални пиеси в стихове, от които голям успех има романтичната драма “За короната”, (със сюжет от българската история). Франсоа Едуард Жоакен е роден на 12 януари 1842 г. |
1907 г.
|
1906 г.
|
1903 г.
Родена е Олга Атанасова Кирчева – българска драматична актриса. Учи театрално изкуство във Виена и в Германия (1924 г.). Дъщеря е на артистите Елена Снежина и Атанас Кирчев. Завършва Театрална школа в Народния театър в София (1925 г.) при Н. О. Масалитинов. От 1925 г. до 1978 г. е актриса в Народния театър. Ръководител е на Художествения отдел на Радио София (1945 г.), преподавателка във ВИТИЗ (дн. НАТФИЗ). Авторка е на книгата “Иван Попов. Любов, която побеждава всичко” (1961 г.). Олга Кирчева умира на 11 декември 1978 г. |
1900 г.
От 23 май до 1 юни се провежда бунт против натуралния десятък в Дуранкулак, Балчишко. На 5 юни е обявено военно положение в Шуменски и Варненски окръг и в околиите Поповска, Исперихска, Беленска, Кубратска, Тутраканска, Еленска, Дряновска и Кесаровска. На 9 юни излиза първият Временен правилник за службата през време на военното положение, а на 7 октомври военното положение е отменено. |
1893 г.
Роден е Петър Вичев (отец Камен Вичев) – български католически свещеник. През 1910 г. е послушник в Ордена на успенците (Белгия), приема името Камен. Учи теология в Лувен (1912 г.). Преподава в малката семинария в Кумкапу, Истанбул, където е ръкоположен за свещеник от източния обред. Защитава докторат по теология в университета в Страсбург и става преподавател по философия в колежа „Св. Августин“ в Пловдив. Сътрудничи на католическия в-к „Истина“ и сп. „Византийски изследвания“. На 4 юли 1952 г. е арестуван от комунистическата милиция; обвинен е като водач на католически заговор срещу държавата, в шпионаж в полза на Ватикана, в организиране на въоръжени групи за борба с „народната демокрация“. Същата година е екзекутиран заедно с отец Й. Шишков, отец П. Джиджов и еп. Евгений Босилков. При идването си в България папа Йоан Павел II го обявява за блажен (2002 г.). |
1883 г.
|
1880 г.
|
1879 г.
|
1876 г.
Тревненската чета начело с Христо Патрев и Тодор Кирков води сражение в местността Чукара, недалеч от Новата махала, Габровско. Четниците отстъпват, след което се разделят на няколко малки групи, които впоследствие са лесно унищожени от редовната турска войска и башибозука. Христо Патрев е деец на националнореволюционното движение. Роден е в с. Шипка, Казанлъшко през 1848 г. Като юноша става хайдутин, след което емигрира в Румъния. През 1868 г. се включва в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. След разгрома и е заловен и заточен в крепостта Акя, но успява да избяга и през 1874 г. се завръща в Румъния. Взема дейно участие в подготовката на Априлското въстание 1876 г. След избухването му оглавява въстаническа чета в Габровско и Тревненско. След разбиването и се отправя към Източна Стара планина, но е заловен от османските власти и убит. |
1876 г.
Цанко Дюстабанов е деец на национално-революционното движение. Роден е в Габрово през 1844 г. Завършва Габровското класно училище. През 1872-1873 г. учи в Робърт колеж в Цариград. През 1875 г. е избран за училищен настоятел и член на околийския съд. Включва се в местния революционен комитет и като негов член разгръща широка дейност в подготовката на Априлското въстание през 1876 г. След избухването на въстанието оглавява въстаническа чета и води сражения с турски потери при Батошево, Кръвеник, Ново село. Ранен тежко, той е заловен и осъден на смърт. На 15 юни 1876 г. е обесен в Търново. |
1871 г.
Роден е Гарабет Ибръиляну – румънски литературен критик. Получава посмъртно званието академик на Румънската АН. В изследването си „Критицизмът в румънската култура“ (1909 г.) показва, че националните демократични традиции се развиват във връзка с усвояването на европейските културни ценности. Гарабет Ибръиляну е идеен ръководител на сп. „Вяцъ Ромъняскъ“ („Viata Romaneasca“; 1903-1933 г., с прекъсване по време на Първата световна война), с което отстоява развитието на реализма в румънската литература. Автор е на книгите: „Бележки и впечатления“ (1920 г.), „Румънски и чужди писатели“ (1926 г.), „Литературни изследвания“ (1931 г.), „Култура и литература“ (1933 г.) и др. Умира на 12 март 1936 г. в Букурещ. |
1871 г.
Умира Ярослав Домбровски – полски военен деец, революционер, участник в Парижката комуна (1871 г.). Той е роден на 13 ноември 1836 г. в Житомир. Служи в руската армия от 1855 г. Завършва Генералщабната академия в Петербург (1859-1861 г.). Заедно със З. Сераковски ръководи революционния офицерски кръжок в Петербург, който има решаваща роля за подготовката на Полското въстание от 1863-1864 г. Ярослав Домбровски е един от ръководителите на военнореволюционната организация „Комитет на руските офицери в Полша“. Разработва план за въстание, който е основан на съвместните действия на полски и руски революционери. През 1862 г. е арестуван, но успява да подпомогне въстанието от 1863-1864 г., като във Варшавската цитадела, където е затворен, изработва нов стратегически план за действие. Осъден е на 15 години затвор. През декември 1864 г. успява да избяга и със съдействието на руски революционери заминава за Франция, където става един от ръководителите на полско демократическата емиграция. Избран е за главнокомандващ на въстаническите въоръжени сили по време на Парижката комуна. Загива в бой с правителствените войски. |
1869 г.
|
1864 г.
|
1860 г.
|
1857 г.
|
1848 г.
|
1847 г.
|
1842 г.
|
1824 г.
Хаджи Христо Българина, командващ отряд от доброволци по време на Гръцкото въстание (1821-1829 г.) е произведен в чин генерал. Въстанието на гръцкия народ против османските поробители е организирано от Филики Етерия и започва в Пелопонес през март 1821 г., като постепенно обхваща и други краища на Гърция. С известни затишия продължава до 1829 г. Подпомогнато е от Русия, Англия и Франция. След поражението в Руско-турската война 1828-1829 г. Османската империя е принудена да признае независимостта на Гърция. За благополучния край на въстанието допринасят и десетки български доброволци като хаджи Христо Българин – командир на гръцката конница, Янко Българин, Ангел Гацо, Кара Георги Българин, хаджи Ставри Българин, Данил Българин, Илия Българин и др. |
1799 г.
|
1736 г.
Георг Фридрих Хендел е германски композитор, представител на класицизма. Роден е на 23 февруари 1685 г. в Хале. Зрелите си творчески години прекарва в Англия. Като композитор и изпълнител на различни инструменти се формира под ръководството на композитора и органиста Ф. Цахел. На 17 години става органист в Хале. През 1703 г. се преселва в Хамбург, където се намира единственият в Германия оперен театър. Там са поставени първите му опери “Алмира” и “Нерон”. След закриването на театъра (1706 г.) живее в Италия, където създава оперите “Родриго” (1707 г.), “Агрипина” (1709 г.), ораторията “Триумф на Времето и Правдата”, кантати, дуети, псалми и др. В Италия се проявява като изключителен изпълнител на клавесин. В периода 1710-1716 г. живее в Хановер и в Лондон. Неговата опера “Ринадло” (1711 г.) има голям успех в Лондон. От 1720 г. оглавява Лондонския оперен театър. Създава оперите “Радамист” (1720 г.), “Отон” (1723 г.), “Юлий Цезар” (1724 г.), “Роделинда” (1725 г.) и др. След 1730 г. все по-често започва да използва жанра на монументалната оратория (“Дебора”, 1733 г.; “Саул”, 1739 г., и др.). По време на въоръжената борба на англичаните срещу опитите за реставрация на Стюартите (1745-1746 г.) творчеството на Георг Хендел получава всеобщо признание. Автор е на повече от 40 опери и над 30 оратории. Инструменталното наследство на Хендел включва много оркестрови пиеси. Най-популярни са 12 кончерто-гросо, 12 концерта за орган със съпровод на оркестър или ансамбъл, сонати и трио-сонати за различни инструменти и др. Георг Хендел умира на 14 април 1759 г. в Лондон. |
1633 г.
Френското правителство забранява в Нова Франция (Канада) да се заселват представители на други религии освен католическата. |
1592 г.
Джордано Бруно е италиански философ. Роден е около 1548 г. Развива системата на Николай Коперник, като приема, че Вселената е безкрайна, а Слънцето е само една от безбройните звезди. Заради своите възгледи е преследван от Католическата църква и инквизицията. След като прекарва 8 години в затвора, е изгорен на клада в Рим. Негови съчинения са „За причината, началото и единното“ (1584 г.), „За безкрайността, вселената и световете“ (1584 г.), „За монадата, числото и фигурата“ (1591 г.). Умира на 17 февруари 1600 г. |
1555 г.
|
1498 г.
|
1430 г.
Жана д’Арк е национална героиня на Франция. Оглавява освободителната борба на френския народ против англичаните по време на Стогодишната война (1337-1453 г.). Родена е около 1412 г. в лотарингско селце, пострадало от войната. Фанатично религиозна, Жана д’Арк уверява хората, че й е предначертано да освободи Франция. С големи усилия успява да убеди дофина Карл да започне военни действия през февруари 1429 г. Начело на армията, въодушевява войниците и на 8 май 1429 г. освобождава обсадения от англичаните Орлеан (народът започва да я нарича Орлеанската дева). След редица победи повежда армията към Реймс, в който на 17 юли 1429 г. коронова дофина Карл (Карл VII). Размахът на войната и огромната популярност на Жана д’Арк плашат краля и придворната аристокрация и впоследствие тя е отстранена от ръководството на военните действия. На 23 май 1430 г. по време на едно от излизанията на французите от обсадения Компиен героинята попада в плен на бургундците, които я предават на англичаните. Църковният съд в Руан я обвинява в ерес. На 30 май 1431 г. е изгорена на клада. През 1456 г. във Франция е организиран нов процес, на който е реабилитирана. През 1920 г. Жана д’Арк е канонизирана от Католическата църква. |
1125 г.
Умира Хенрих V – крал (от 1106 г.), император (от 1111 г.). Роден е на 8 януари 1081 г. Син е на Хенрих IV. При управлението на баща му се сдружава с неговите противници – папата и немските князе. След смъртта на баща си възобновява борбата с папите за инвеститурите, която завършва с компромисния Вормски конкордат (1122 г.). Със смъртта му се слага край на Франконската династия. |