КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 622 – Според арабското поверие, на тази дата се състои преселението (хиджра) на пророк Мохамед и неговите последователи от Мека в Медина. Датата слага начало на арабското летоброене 1187 – Започва обсадата на Йерусалим 1519  – Португалецът Фернандо Магелан потегля от Севиля на околосветско пътешествие (1519 г. – 1522 г.), установило кълбовидната форма на Земята и единството на Световния океан 1870 – Завършва обединението на Италия 1893 – В Спрингфийлд е създаден първият автомобил, задвижван с бензин 1946 – Открит е първият кинофестивал в Кан 1970 – Съветският лунен модул Луна 16 каца на Луната, за да вземе проба от повърхността й

ПРАЗНИЦИ:

 

 

2018  – Умира Мохамед Карим Ламрани (р. 1919 ), три пъти министър-председател на Мароко (1971-1972, 1983-1986, 1992-1994).

2014 г.  – Умира Анатолий Березовой (р. 1942 г. ), летец-космонавт на СССР, Герой на Съветския съюз.

2021  – клане в Пермския държавен университет .

2011 – Край на политиката “ Не питай, не казвай “ в американските правоприлагащи органи.

2008 г.

Самосвал с експлозиви избухва пред хотел Мариот в Исламабад, Пакистан, като убива 54 души и ранява 266 други.

2005 г.

Умира ловецът на нацисти Симон Визентал. Той е оцелял от Холокоста австрийски евреин, който след войната издирва нацистки военнопрестъпници.

 

 

2000 г.

Умира Герман Титов, вторият съветски космонавт (1935 – 2000). Управлява космическия кораб „Восток 2“ на 6 и 7 август 1961 г., извършвайки първия космически полет, по-дълъг от едно денонощие. За едно денонощие 1 час и 18 минути прави повече от 17 обиколки на Земята. Спускаемият апарат се приземява край град Красный Кут, Саратовска област.

 

 

2000 г.

Умира писателят и драматург Станислав Стратиев. Сценарист е на филмите „И Господ слезе да ни види”, „Оркестър без име”. Автор е на книгите „Самотните вятърни мелници”, „Българският модел”, „Вавилонска хроника” и др.

 

 

1999 г.

Умира Раиса Горбачова, съпруга на Михаил Горбачов

 

 

1997 г.

Умира Никола Николов – български общественик, писател емигрант, политолог. Участва във втората фаза на Отечествената война като артилерийски офицер, награден с два ордена за храброст. Автор е на „Световната конспирация“ (1992 г.), „Тайните протоколи“ (1993 г.), „Новият ред“ (1993 г.), „Маските на величията“ (1996 г.).

 

 

1984 г.


Посолството на САЩ в Бейрут е атакувано от терорист-самоубиец. Убити са 20 души, а десетки, между които и американският посланик, са ранени. Нанесени са големи поражения на пететажната сграда на посолството.

 

 

1975 г.

Роден е Хуан Пабло Монтоя, пилот от Формула 1.

 

 

1971 г.

Умира Георгиос Сеферис, гръцки писател, Нобелов лауреат.

 

 

1970 г.


Съветският лунен модул Луна 16 каца на Луната, за да вземе проба от повърхността й. Това е първият успешен безпилотен модул, пратен в Космоса.

 

 

1957 г.


Умира финландският композитор Ян Сибелиус, родоначалник на финландската музикална школа. Автор е на седем симфонии, легенди от финландския народен епос, симфонични поеми и др.

 

 

1949 г.


Съставено е първото правителство на Федерална Република Германия. За федерален канцлер е избран Конрад Аденауер.

 

 

1946 г.


Открит е първият кинофестивал в Кан.

 

 

1934 г.


Родена е италианската актриса София Лорен. Играе във филмите „Обет“ (1950), „Quo vadis?“ (1951), „Черната орхидея“ (1958), „Падането на Римската империя“ (1964), „Чочарка“ (1960). Носителка е на два „Оскара“ – през 1960 г. за „Чочарка“ и през 1991 г. – за цялостна кариера и заслуги към световното кино.

 

 

1933 г.

Между България и Турция е постигнато съгласие за продължаване с 5 години на Ангорския договор от 1925 г., уреждащ дипломатическите отношения между двете страни, прекъснати след края на Първата световна война.

 

 

1932 г.

Роден е художникът Марин Върбанов, водеща фигура в художествения текстил в световен мащаб.

 

 

1918 г.

По време на Първата световна война (1914-1918 г.) под влияние на поражението при Добро поле и на антивоенната пропаганда на тесни социалисти и земеделци, избухва бунт сред отстъпващите български войски (Войнишко въстание).

 

 

1916 г.


Умира Август Лескин – германски езиковед, един от основателите на Младограматическата школа.

 

 

1916 г.


Иван Шишманов издига кандидатурата на Иван Вазов за Нобелова награда за литература за 1917 г.

 

 

1915 г.


Родена е Райна Михайлова – българска оперна певица (лиричен сопран).

 

 

1914 г.

Родена е Магда Колчакова – българска драматична и филмова актриса. Играе в “Хъшове”, “Под игото”, “Големанов”, “Дванадесета нощ”. Участва във филмите “Страхил войвода” (1938 г.), “Любимец 13” (1958 г.), “Тютюн” (1962 г.).

 

 

1912 г.

Военният аташе в Цариград майор Никола Топалджиков изпраща телеграма до Щаба на българската армия, в която разкрива замисъла на Турция за война срещу България. Планът предвижда турската армия да води отбранителни действия срещу Гърция и Сърбия в Македония и Западна Тракия, и настъпателни – срещу българската армия в Източна Тракия.

 

 

1910 г.


Умира Йозеф Кайнц – австрийски актьор.

 

 

1898 г.


Умира Теодор Фонтане – германски писател. Автор е на повестите “Шах фон Вутенов” (1883 г.), “Полгенпули” (1896 г.), романите “Госпожа Жени Трайбел” (1892 г.), “Щехлин” (1899 г.),

 

 

1893 г.


В Спрингфийлд, Масачузетс, от братята Чарълз и Франк Дурея е създаден първият автомобил, задвижван с бензин – Дурея Мотор Уагън.

 

 

1890 г.

Роден е българският архитект Лазар Парашкеванов.

 

 

1878 г.

Роден е подполковник Георги Коев (1878 – 1925). Един от сътрудниците на Военната организация на БКП. Арестуван и съден на процеса срещу участниците в Атентата в църквата “Св. Неделя”. Осъден на смърт и обесен на 27 май 1925 г.

 

 

1875 г.


Роден е Матиас Ерцбергер – германски политик. Един от първите, които по време на Първата световна война се обявяват за подписването на компромисен мир.

 

 

1870 г.

Завършва обединението на Италия. Италианските войски завземат Папската област и влизат в Рим, като обявяват града за столица на кралството. С това лишават римския папа от светска власт.

 

 

1863 г.


Умира писателят Якоб Грим. Заедно с брат си – Вилхелм Грим – изследват и публикуват много средновековни текстове, създават т.нар. митологична школа във фолклористиката.

 

1862 г. – Първата консерватория в Русия е основана в Санкт Петербург .

1859 г.

Роден е Никола Начов – български писател, историк, библиограф, фолклорист, член на БАН . Автор е на произведенията „Бунтовници“ (1898 г.), „Цариград като културен център на българите до 1877“ (1925 г.), „Поглед върху деятелността на Българската екзархия 1878-1902” (1902 г.).

 

 

1859 г.

Роден е Юан Ши Кай – китайски политик и военен деец. Губернатор е на Шандун и Джили. Министър, покровителстван от императрица Тан Хи, а по-късно – президент на Китайската република.

 

 

1854 г.

По време на Кримската война (1853-1856 г.) френско-британските сили удържат победа над руската армия при р. Алма, с което освобождават пътя си към Севастопол.

 

 

1842 г.


Роден е Джеймс Дюар – английски физик и химик, член на Лондонското кралско дружество. Основните му проучвания са в областта на топлинните явления. Пръв получава течен водород и определя неговите константи.

 

 

1793 г.


Комитетът за обществено спасение на Франция одобрява плана на капитан Наполеон Бонапарт за обсада на Тулон. Това е първото споменаване на името на Наполеон на общодържавно равнище.

 

1792 г. –  Разводът  става законен  във Франция .

1778 г.


Роден е руският мореплавател адмирал Фадей Белингсхаузен. Участник в първото руско околосветско пътешествие с кораба „Надежда“, ръководител на околосветската експедиция с корабите „Восток“ и „Мирний“, която е изпратена в Антарктика, за да проникне максимално в южната полярна зона (1819 – 1821).

 

 

1519 г.


Португалецът Фернандо Магелан потегля от Севиля на околосветско пътешествие (1519 – 1522). Пътешествието му установява кълбовидната форма на Земята и единството на Световния океан. От петте кораба, които се отправят на околосветското плаване, се завръща само един със 17 моряци, ръководени от Хуан дел Кано. Той застава начело на експедицията след смъртта на Магелан.

 

 

1444 г.


Армия от кръстоносци, предвождана от полско-унгарския крал Владислав ІІІ Ягело и трансилванския воевода Янош Хуняди (на снимката), навлиза в българските територии, като преминава река Дунав при Оршова.

 

 

1378 г.

Изгонените от Рим кардинали избират за папа Клемент VII. Това слага началото на Великата западна схизма – разкол в католическата църква. Кризата е преодоляна през 1414 г.

 

 

1246 г.


Умира Св. Михаил Всеволодович – руски княз. От 1225 г. до 1229 г. заема черниговския престол. Канонизиран е за светец от Руската православна църква.

 

 

1187 г.


Започва обсадата на Йерусалим, продължила до 2 октомври 1187 г. и предизвикала почти пълното унищожаване на Йерусалимското царство – християнска държава, създадена след завладяването на Йерусалим през 1099 г. от участниците в Първия кръстоносен поход.

 

 

622 г.

Според арабското поверие, на тази дата се състои преселението (хиджра) на пророк Мохамед и неговите последователи от Мека в Медина. Датата слага начало на арабското летоброене.

 

 

480 г.

В 480 г. пр. Хр. гръцкият флот, начело с Темистокъл, нанася решаващо поражение на персийците, предвождани от Ксеркс, в сражението при Саламис.