КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 19 ДЕКЕМВРИ

Тридесет и деветото Народно събрание взема решение ракетите СС-23 да бъдат свалени от въоръжение и да бъдат унищожени до октомври 2002 г.

На екраните в САЩ излиза филмът на Джеймс Камерън “Титаник”.
Филмът е с бюджет от над 220 милиона долара и печели 11 награди „Оскар“ – в това число за най-добър филм, за режисура, за операторско майсторство и др.

Умира Марчело Мастрояни – италиански актьор. Роден е на 28 септември 1923 г. във Фонтана Лири, близо до Фрозинон. Започва кариерата си в любителски театри, а по-късно в киното изпълнява роли на мечтателен, романтичен и добродушен млад чаровник. От 50-те години е сред първите звезди на италианското кино. С режисьорите Джерми, Де Сика, Лина Вертмюлер създава герои с подчертано комични и гротескови черти. Работи в Холивуд и с начинаещи режисьори. Носител е на “Феликс” през 1988 г. за цялостно творчество.

Съставено е коалиционно правителство с представители на основните политически сили, оглавено от безпартийния юрист Димитър Попов. Това правителство е обявено за програмно със задачата да извърши монетарния етап от икономическата реформа и да проведе новите избори (“правителство на надеждата”). Междупартийната договореност включва задължението правителството да не бъде атакувано в парламента.
Димитър Попов е юрист и държавен деец. Роден е на 25 юни 1927 г. в гр. Кула. Завършва право в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“, след което работи като юрисконсулт и съдия. През 1990 г. е назначен за секретар на Централната избирателна комисия. Министър-председател е на България в периода 1990-1991 г. След това учредява и ръководи собствена правна кантора и фирма за консултантски услуги.

Възстановява се Демократическата партия.
Демократическата партия е политическа партия, създадена от каравелисткото течение в старата Либерална партия през 1896 г. Пръв лидер на партията е Петко Каравелов. След неговата смърт (януари 1903 г.) начело застава Александър Малинов. Други по-известни дейци на партията са М. Такев, Андрей Ляпчев, Никола Мушанов и пр.
Kогато става очевидна националната катастрофа, надвиснала над България в резултат на пораженията на хитлеристка Германия на Източния фронт, Демократическата партия решава да се намеси в управлението на страната, като дава свои представители в кабинета на К. Муравиев, съставен в началото на септември 1944 г. Демократическата партия не одобрява политическата промяна на 9 септември същата година и минава в опозиция на отечественофронтовската власт. През 1947 г. е подложена на силен удар и разтурена. Важна роля в ръководството на партията след края на Втората световна война играе д-р Ал. Гиргинов.
Демократическата партия е възстановена на 19 декември 1989 г. и е регистрирана през април 1990 г. Пръв председател на партията е Борис Кюркчиев. От октомври 1990 г. председател на партията е Стефан Савов. След смъртта на последния през януари 2000 г. за нов лидер е издигнат Александър Праматарски, а за председател на Върховния партиен съвет е избран Веселин Методиев. Печатни органи на Демократическата партия са: вестник „Знаме“ (1896-1898 г.), „Пряпорец“ (1898-1932 г.), „Знаме“ (1924-1934 г. и 1945-1946 г.). След възобновяването й през 1989 г. – отново вестник „Знаме“.

Войски на САЩ нахлуват в Панама.
През 1989 г. прокуратурата в Маями обвинява в наркотрафик президента на Панама генерал Мануел Нориега. Първоначално Нориега е съюзник на Вашингтон. След 1986 г. отношенията им се влошават. САЩ изпращат войски наброяващи 24 хиляди войници с високотехнологично въоръжение, както и въздушни сили. САЩ започват операция „Справедлива кауза“. Целта на нападението е свалянето на генерал Мануел Нориега. Панамските сили оказват съпротива, но тя е бързо сломена. Интервенцията взима над 200 жертви. Нориега се скрива в нунциатурата на Ватикана, но американските войници обсаждат сградата. Той е откаран във Флорида и осъден на 40 години затвор.

Китай и Великобритания подписват споразумение за Хонконг, според което британската колония се връща на Китай през 1997 г. след век и половина владение от Великобритания. Впоследствие китайските власти обявяват, че ще оставят капитализма в Хонконг непроменен.
Хонконг е територия в Азия, в югоизточната част на Китай на брега на Южнокитайско море. Състои се от 2 части: о-в Сянган и малък участък от полуостров Дзюлун – китайски територии, отнети от Великобритания през 1842 г., а също – по-голямата част от полуостров Дзюлун с прилежащите острови (т. нар. Нова територия), дадени под аренда от Китай на Великобритания през 1898 г. за срок от 99 години. Площта на Хонконг е 1 066 кв. км., населението – 6 500 000 жители, над 98 % от които – китайци. Административен център е град Сянган (англ. Виктория), населението му е над 1 900 000 жители (към 1992 г., вкл. гр. Дзюлун, с който се обединява административно). Сянган е център на външната търговия (вкл. реекспорт) и валутно-финансовите операции (в града има повече от 140 банки). Благодарение на големите чужди (китайски, английски, японски и американски) инвестиции през 60-те и 70-те години на ХХ в. на базата на вносни суровини започва бурно развитие на промишлеността (шивашка, обувна, електротехническа, електронна, текстилна, хранително-вкусова, тютюнева, нефтохимическа, циментова и порцеланово-керамична промишленост, корабостроене), около 4/5 от продукцията на която отива за износ. На 1 юли 1997 г. Хонконг е върнат на Китай.

Умира Бленика, псевдоним на Пенка Денева Цанева – българска интелектуалка, поетеса. Родена е на 8 февруари 1899 г. в Тутракан. Съпруга на професор Г. Цанев и майка на проф. М. Цанева. Основни мотиви в поезията й са любовта и майчиното чувство. Преводачка от славянски езици. Съчинения: „Брегове“ (1932 г.), „Бяла птица“ (1937 г.), „Лирика“ (1961 г.), „Пътят към звездите“ (1964 г.).

Със завръщането на Земята на екипажа на “Аполо-17” завършва американската програма за изследване на Луната; астронавтите Сенън и Шмит прекарват на лунната повърхност рекордните 74 часа и 59 минути.

Отхвърля се молбата на Израел за приемане на държавата в ООН.
Израел е държава в Близкия изток. Провъзгласена е на 14 май 1948 г., съгласно решението на Общото събрание на ООН от 29 ноември 1947 г. Намиращата се под мандата на Великобритания, Палестина е обявена за независима. Нейната територия е разделена на 2 самостоятелни държави – арабска и еврейска. През 1956 г. Израел участва във войната по време на Суецката криза. По време на т. нар. Шестдневна война Израел извършва агресия срещу Египет, Сирия и Йордания. Окупира Синайския полуостров, западния бряг на река Йордан, ивицата Газа, Източен Ерусалим и Голанските възвишения. Отказва да изпълни резолюцията на Съвета за сигурност на ООН за политическо решаване на Близкоизточния въпрос. През 1979 г. в Кемп Дейвид, САЩ, са подписани 3 споразумения между Израел и Египет под егидата на САЩ. Израел изтегля войските си от Синай през 1982 г. Следва нова агресия срещу Ливан (1982 г.); 1/4 от територията на Ливан е окупирана. Сключената коалиция (1984 г.) между политическия блок „Маарах“ и блока „Ликуд“ за национално единство през 1990 г. се разпада. През 1995 г. министър-председателят Ицхак Рабин е убит.

Умира Пол Ланжвен (Langevin) – френски физик и обществен деятел, член на Парижката АН (1934 г.), член на Лондонското кралско дружество. Роден е на 21 януари 1872 г. в Париж. Изследва йонизацията на газовете. Създава статистическата теория за диа- и парамагнетизма (1903-1905 г.). Има значителен принос в развитието на теорията на относителността и на релативистката електродинамика. Използва пиезокварц за генерация на ултразвук и пръв прилага ултразвука за подводна сигнализация (при подводниците, 1916 г.). Активен антифашист.

Във Виетнам започва война срещу французите.
През 1858 г. Франция навлиза във Виетнам под претекст, че защитава френските мисионери. Установява поетапно власт над локалните кралства през втората половина на 19 век. Конфликтът между виетнамските монарси и католическите мисионери от Европа позволява на Франция да завладее региона (1858-1883 г.). След японската окупация (1940-1945 г.) Виетнам е обявен за независима република (1945 г.). Дотогава страната е френска колония наречена Френски Индокитай. Войната срещу френската колониална агресия започва на 25 септември 1945 г. в Нам Бо. След 19 декември 1946 г. тя се разпространява на територията на цялата страна. Конфликтът е известен като Френско-индокитайска война и продължава до 1954 г., когато Виетнам извоюва победата си. Опитът на Франция да възстанови контрола си върху региона завършва с неуспех, въпреки продължителната война. На 7 май 1954 г. френската армия понася тежка загуба, което става причина за подписването на Мирен договор в Женева на 20 юли 1954 г. Съгласно този договор на територията на Френски Индокитай се създават 4 независими държави – Северен Виетнам (с комунистическо управление), Южен Виетнам, Лаос и Камбоджа.

Хитлер става главнокомандващ на Вермахта.
Вермахт (немски Wehrmacht дословно — отбранителни сили) са въоръжените сухопътни, военноморски и военновъздушни сили на нацистка Германия, създадени със закон възстановяващ военната повинност, на базата на Райхсвера (съществувал 1919-1935 г.) през март 1935 г., с което се нарушава Версайския договор. Първоначалният им брой е 500 000 души. В навечерието на Втората световна война достигат 3 000 000, а през 1943 г. – 11 000 000. Близо 1 000 000 войници от Вермахта по време на войната са негерманци. Играят основна роля в немското настъпление през войната. Забранен след Втората световна война (1945 година) и наследен от Бундесвера.

На вода е пуснат немският ескадронен миноносец “Атлантис” – най-ефективният плавателен съд през Втората световна война.
„Атлантис“ (на немски: Atlantis, в превод „Атлантида“) е името на немски спомагателен крайцер (преустроен бивш товарен кораб), използван от Кригсмарине през Втората световна война. Изминава повече от 161 000 км за 602 дни и потапя 22 кораба с общ тонаж 145 968 тона. „Атлантис“, известен още като „Шиф 16“ („Schiff 16“) в немския военноморски флот и „Рейдър Сий“ („Raider-C“) в британския военноморски флот. Потопен е на 21 ноември 1941 г. от британския крайцер „Девоншир“. Капитан на „Атлантис“ е Бернхард Роге.

Роден е Милчо Левиев (Милчо Исак Леви) – български композитор, пианист, джазмузикант. Завършва Българската държавна консерватория (1960 г.) и е назначен в Пловдивския театър (до 1962 г.). Работи в Естрадния оркестър на Българското национално радио; автор е на филмова музика. През 1964 г. основава група (наречена години по-късно „Джаз-фокус’65“), с която озвучава телевизионното хумористично-сатирично предаване „Фокус“ на Радой Ралин. През 1968 г. започва кореспонденция с Дон Елис, с когото поддържа връзка до 1970 г. Поканен от Дон Елис да свири в неговия състав, напуска България през Германия. Изнася концерти с „Дон Елис Бенд“ по цял свят. Преподава джаз композиция и импровизация в Южнокалифорнийския университет. За първи път след напускането на България посещава родината си през 1980 г. След 10 ноември 1989 г. идва нееднократно в България, прави записи с флейтиста Т. Спасов, „Акустична версия“ и др., участва в джем-сешъни. Издава албуми съвместно с Дж. Уилсън, Дон Елис, Дж. Клемър, Аирто, Л. Субраманиам, Джилберто, Ал Жеро, Еди Харис, Рой Хейнс, Джек Шилън и Арт Пейпър, Бърт Бакарачи, Чик Кърия. Реализира много солови проекти, в които е аранжор, композитор, водещ изпълнител и продуцент. „Доктор хонорис кауза“ е на Нов български университет (1999 г.). Член е на Съюза на българските композитори до 1968 г. и от 1989 г.; на Фондация за подпомагане на българската култура (САЩ, 1989 г.); почетен член е на „Екофорум за мир“ (1993 г.), на американската национална конвенция за джаз педагози. Носител е на следните награди: II-ра награда и сребърен медал от световния младежки фестивал „Токатина за пиано“ (Виена, Австралия, 1959 г.); Награда на критиката и на пресата на I-ви международен джазфест (Монтрьо, Швейцария, 1967 г.); номинация за „Грами“ за най-добър вокален аранжимент за версията на „Потвърждение“ от Ч. Паркър, изпълнена от „Манхатън трансфер“ (САЩ, 1981 г.); награда за най-добър диригент в САЩ (1982 г.); награда за драматичен театър за най-добър музикален диригент (САЩ, 1987 г.); награда „Пловдив“ за цялостно творчество (1990 г.); Диплом и златен медал за музика (Лос Анджелис, САЩ, 1992 г.); доктор хонорис кауза на АМТИ (Пловдив, 1997 г.); почетната награда на Международната академия за изкуства (Париж, 1995 г.); орден „Стара планина“ I-ва степен (1997 г.); награда на слушателите на Българското национално радио за цялостно творчество (1998 г). Известни композиции на Милчо Левиев: „Соната за цигулка и пиано“ (1957 г.); „Струнен квартет“ (1959 г.); Сюита от 7 миниатюри „Един детски ден“, инструментирана за арфа, вибрафон, бас-кларинет и виола, и др. Албуми: „Blue Lewis“ (1980 г.), „What’s New“ (1980 г.), „Music for Big Ben and Symphony Orchestra“ (1988 г.), „Lingua Franca“ (1989 г.), „Destination“ (1989 г.), „Easter Parade“ (1989 г.), „E. B. Blues“ (1995 г.), „Basel Blues“ (1996 г.), „Jive Sambas“ (1997 г.), „Forbidden Songs“ (1998 г.).

Роден е Николай Илиев Драганов – български писател-белетрист. Завършва славянска филология в СУ (1950 г.). Взема участие в дейността на комунистическата младежка организация против държавната власт преди 9 септември 1944 г. Работи като учител, в Радио София (1951 г.), в кинохрониката (1952 г.), в ОНС в Плевен (1953 г.), в жп институт, (1954 г.) и в Радио София от 1955 г. Печата първия си разказ през 1947 г. Сътрудник на периодичния печат. В произведенията си отразява живота на хората от съвременното българско село, моменти от борбата на комунистите за власт преди Деветосептемврийския преврат. Автор е на произведения за деца. Умира на 7 октомври 1998 г. в София.

В хода на Първата световна война започва интерниране на сърбите от Македония и Моравско във вътрешността на България.

Родена е Едит Пиаф (псевдоним на Едит Гасион) – френска певица, композиторка и актриса. Пее от малка („Марсилезата“ изпълнява на 8 години). До 1935 г. нейна публика са минувачите от улиците на парижките предградия. Там я открива Луи Льопле, който я наема за програмата си в кабаре „Жернис“. Той й измисля и псевдонима Пиаф (Врабче). Записва първата си песен през 1936 г. („Чужденецът“, музика – М. Моно). Нейни открития са Ив Монтан, Шарл Азнавур, Ж. Мустаки. Концертира в САЩ (7 турнета). Участва в осем филма, между които: „Безименната звезда“ (1945 г.), „Париж продължава да пее“, „Френч канкан“ (1954 г.) и др. Съавтор е на много от песните, които изпълнява. Умира на 11 октомври 1963 г. Погребана е в „Пер Лашез“. След смъртта й в Париж е уреден музей „Едит Пиаф“. Албуми: „The Voice of the Sparrow: Very Best of Edith Piaf“ (1991 г.), „The complete Piaf“ (1994 г.), „L’accordéoniste“ (1997 г.), „The Rare Piaf (1950-1962 г.)“ (1998 г.), „L’Ascension 1941-1945” (1998 г.), „De la rue à la scène“ (1998 г.).

Открива се ХVІ-то Народно събрание с председател Димитър Вачов (либерал). Нито Либералната коалиция, нито опозиционният блок имат мнозинство. Групата на Българска работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти) (БРСДП (т. с.) не подкрепя кабинета, но и отказва да му гласува недоверие. На 31 декември същата година Народното събрание е разпуснато.

Светият синод издава окръжно послание против петмесечната агитация на Националния съюз за сключване на уния на Българската екзархия с Католическата църква.
Унията е обединение на Православната и Католическата църкви и признаване първенството на римския папа при запазване на православните обреди и богослужение. Унията също така е течение в Източноправославната църква, проявяващо се като форма на икуменизма, смятан за ерес.

Умира Димитър К. Попов – български публицист, преводач и политик. Роден е на 10 юни 1855 г. в Калофер. Учи в Цариградския Робърт колеж. Сътрудничи в сп. „Читалище“, в-к „Ден“ и „Цариград“, сп. „Наука“ и др.; участва в редактирането на в-к „Независимост“ (където печата фейлетони с псевд. Правов), на в-к „Съединение“ и др. Издава сборник „Преведени стихотворения“. Министър е в кабинетите на д-р Динев и на Р. Петров (1902-1905 г.).

Роден е Леонид Илич Брежнев – руски държавник, първи секретар (от 1964 г.) и генерален секретар (1966 г.) на ЦК на КПСС, председател на Президиума на ВС на СССР (1960-1964 г., 1977-1982 г.); четири пъти герой на СССР; от 1976 г. – маршал и председател на съвета за отбраната. По време на управлението си Брежнев засилва консервативните тенденции в страната, негативните процеси в икономиката, социалния и духовния живот. В международен план се засилва напрежението поради влизането на съветски войски в Афганистан, въпреки подписаните международни договори със САЩ (1972 г., 1979 г.). Брежнев умира на 10 ноември 1982 г.

Роден е Димитър Стефанов Ненов – български пианист и композитор, музикален педагог, архитект, професор. Учи архитектура в Дрезден (за да завърши образованието си свири в дрезденско кино). Специализира музика в чужбина (Полша и Италия). Концертира в Темешвар (Тимишоара), Дрезден, Берлин, Рим, Варшава, в София и провинцията. В композициите си се стреми да пресъздаде българския дух. Творби: „Фантазия“ (за пиано и оркестър), „Соната“ (за цигулка и пиано), „Соната“ (за пиано), три „Симфонии“ (за голям оркестър), „Балада“ (за голям оркестър), „Вариации“ (за пиано) и др. Преподавател по пиано в Музикалната академия в София, професор (1943 г.). Пръв музикален уредник в Радио София, съосновател и секретар на Съюза на българските композитори. Умира на 31 август 1952 г. в София.

Македонските българи в Цариград изпращат мемоар до посланиците на Великите сили за създаване на български вилает от епархиите на Българската екзархия в Македония.

Встъпва в длъжност първият изборен кмет на Пловдив – Костаки (Константин) Пеев.
Костаки (Константин) Пеев е български общественик и участник в националнореволюционното движение. Роден е през 1843 г. Занимава се с търговия и кожухарство. Заподозрян в революционна дейност, по време на Априлското въстание (1876 г.), е арестуван от турските власти. След Освобождението (1878 г.) е първия изборен кмет на Пловдив (19 декември 1878 г. – 12 септември 1880 г.). Избиран е за общински съветник и 2 пъти за народен представител. През 1884 г. е един от основателите на първата българска фабрика за производство на сапун, която е в Пловдив. След Съединението на Източна Румелия с Княжество България (1885 г.) е включен в състава на Временното правителство. По-късно дълги години възглавява Пловдивската търговско-индустриална камара.

Американецът Фредерик Уолтън патентова линолеума. Линолеумът е еластична подова настилка, която от едната страна е обработена със специална влагоизолационна смес, а от другата е боядисана.

Роден е Итало Звево (псевд. на Еторе Шмиц) – италиански писател, един от основоположниците на „потока на съзнанието“ в литературата. Животът и творчеството му са свързани с Триест. През 1892 г. издава автобиографичния роман „Един живот“, който не е забелязан от критиката; не публикува свои творби в продължение на 25 години. В романа „Самопознанието на Дзено“ (1923 г.) се разкрива майсторството на Звево в областта на психологическия самоанализ; проникнат от ирония и преминаващ в гротеска. Считан за предшественик на Дж. Джойс и М. Пруст. Умира на 13 септември 1928 г. в Мотади Ливенца, област Венеция.

Роден е Алберт Ейбрахам Майкълсън – американски физик, професор във Военоморската академия в Анаполис. Член на АН на СССР (1926 г.) и на много друуги академии и научни дружества. Създател на точни оптични уреди (интерферометър на Майкълсън, ешелон на Майкълсън и др. Заедно с Е. Морли провежда опит за определяне скоростта на светлината и зависимостта й от скоростта на движението на източника (1881 г.). Отрицателният резултат от този експеримент създава условия за т. нар. революция във физиката. Носител е на Нобелова награда за физика (1907 г.). Умира на 9 май 1931 г. в Пасадена, Калифорния.

Умира Джозеф Мелард Уйлям Търнър (Turner) – английски живописец. Роден е на 23 април 1775 г. в Лондон. Учи в Лондонската художествена академия (1789-1793 г.; от 1802 г. – академик, от 1808 г. – професор). В края на 90-те години на ХVIII в. разработва мотиви от творбите на холандски маринисти от ХVII в., от пейзажи на К. Лорен и Р. Уилсън, обръща се към библейски, митологични и исторически сюжети. От 20-те години на ХIХ в. разработва отново маринисткия жанр, но почеркът му е по-свободен и динамичен, колоритът е построен върху контраста, често обединен в обща светла гама (“Пожар в парламента” (на снимката) 1835 г.), “Дъжд, мъгла и скорост” (1844 г.), “Корабокрушение” и др.). Работи също акварел, рисунки и гравюри.

Умира Емили (Джейн) Бронте – английска писателка, сестра на Шарлот и Ан Бронте. Родена е на 30 юли 1818 г. в Торнтън, графство Йоркшир. Известно време учи заедно с Шарлота в благотворителното училище в Коуенбридж (1825 г.); посещава за няколко месеца Роухедското училище (1835 г.), но се връща в Хауърт. През 1837 г. е гувернантка в Лоухил, предградие на Халифакс. През 1842 г. заедно с Шарлот заминава за Брюксел, за да продължи образованието си. Умира от туберкулоза. През 1846 г. излиза сбирка със стихове, а през 1847 г. – романът „Брулени хълмове“.

Капитан Наполеон освобождава от англичаните крепостта Тулон, за което получава званието генерал.
През 1793 г. като капитан-артилерист Наполеон участва в обсадата на Тулон, завзет от англичаните. Благодарение на неговите способности френската революционна армия превзема Тулон и прогонва британския флот от френските брегове. На 14 януари 1794 г. е произведен в звание бригаден генерал.
Тулон е град в Югоизточна Франция, регион Прованс-Алпи-Лазурен бряг. Той е важно пристанище на Средиземно море с най-голямата френска военноморска база и най-големите корабостроителни заводи в Средиземноморието. Населението на града е около 161 000 души, а на градската агломерация – около 565 000 души (1999 г.).