Като ви се стори, че успявате не заради качествата си, а с късмет, спомнете си колко усилия сте положили
„Точният човек“ е специален проект на „24 часа“ за професионалния успех, растежа в кариерата, личностното развитие, отношенията на работното място, за добрите практики на работодателите, за новини от HR сектора и мениджмънта, за пазара на труда и свободни работни места.
Този път имахте късмет и постигнахте успех. Следващия път ще се провалите.
Ако мислите така, страдате от т.нар. синдром на самозванеца (или на измамника), формулиран от клиничните психолози Паулин Кланс и Сюзан Имс през 1973 г.
Той мъчи амбициозните професионалисти, които правят всичко възможно да изпълнят целите си, но и се страхуват, че в един момент летвата ще се окаже твърде високо. Досега се оказват на правилното място в правилното време, избягват крах някак по стечение на обстоятелствата, но всъщност нямат нужните качества. Просто успяват да изиграят съдбата и да заблудят другите. А това ще свърши все някога.
Възможно е, но преди това си дайте сметка що за синдром ви сполетява.
Глупавият е твърде глупав, за да разбере, че е глупав
Всеки човек малко или много изпитва съмнение в способностите си, притеснение, че и той сам себе си, и другите го надценяват. Страхът, че може да не ви стигнат силите да се справите с висока цел, е признак на интелигентност, твърдят психолозите. Самозванци са по-скоро онези, които смятат, че знаят и могат всичко. Страхът и съмнението са естествена част от човешката природа. Само идиотите нямат страх, само глупаците нямат съмнения.
Това е т.нар. ефект на Дънинг-Крюгер. Носи името на изследователите Дейвид Дънинг и Джъстин Крюгер от университета „Корнел“, които откриват и формулират този психологически феномен през 1999 г.
Накратко, неквалифицирани хора често страдат от илюзорно превъзходство – надценяват собствените си познавателни способности. А компетентните могат да имат разклатено самочувствие, понеже погрешно допускат, че другите хора са носители на равностойно на тяхното разбиране или познание.
„Погрешната оценка на некомпетентните произтича от грешка относно самия себе си, докато погрешната оценка на високо компетентните произтича от грешка относно компетентността на другите„, обясняват Дънинг и Крюгер.
„Ако си некомпетентен, не можеш да знаеш, че си некомпетентен. Уменията, нужни да определиш верния отговор, са същите умения, които ти трябват, за да разпознаеш какво е верен отговор“, пише Дейвид Дънинг.
Синдромът става все по-масов, защото стандартите за добър професионалист стават все по-високи, а конкуренцията все по-силна. Много е неприятен, защото подкопава самочувствието.
Специалистите обаче твърдят, че от него има ползи и ако ви спохожда, трябва да знаете как да ги извлечете.
Професионална суперсила
Когато сте изправени пред предизвикателство, приемете мислите дали ще се справите като положителен знак за вас и вашите действителни професионални способности, препоръчва Адам Грант, професор в Университета на Пенсилвания. Използвайте съмненията, за да предвидите рисковете, да анализирате варианти и по-прецизно да планирате как да действате.
„Синдромът на самозванеца всъщност е професионална суперсила. Той показва, че сте наясно с изключително високите стандарти, които си поставяте, стараете се да ги спазвате и да постигнете безпрецедентни успехи“, смята Тайлър Коуен от университета „Джордж Мейсън“. Според него синдромът се среща често при хора, които имат бърза кариера. Но съмненията, че нямате достатъчно квалификацията, за да се справите, не са лоши – предупреждават, че трябва да положите усилия и да я получите.
Създайте си вътрешна алармена система за негативните мисли. Притеснявате се, че няма да успеете, но защо? Ако има защо, мислете как ще се справите. Ако предизвикателството е по силите ви, тогава променяйте мислите в позитивни, препоръчват експертите.
Никога не позволявайте съмненията да ви влияят дотолкова силно, че да престанете да вярвате в успеха.
Надя Ибрахим-Тейни от Университета на Синсинати признава, че като започвала кариерата си, била много неуверена в своите умения. Решила да потърси помощ от професионалист. „Ако не вярваш, че заслужаваш позицията, за която кандидатстваш, няма да я получиш“, казал той. „Всяка седмица ме питаше: Защо да наема точно теб на работа? Трябваше да му давам различни отговори. С времето самата аз започнах да вярвам в думите си. Това ме направи по-уверена“, разказва Надя Ибрахим-Тейни.
Шансът тук няма общо
Можете да разпознаете, че ви спохожда синдромът на измамника, ако често си мислите, че нещата ви се случват твърде лесно и че всеки на ваше място може да ги извърши. Просто шанс.
Експертите съветват да се постараете всеки път с разум да отхвърляте подозрението, че дължите успехите си на късмет, а не на способностите и усилията си.
Да, късметът е важен, но в повечето случаи неговата „заслуга“ е за провалите. Възможно е лошо стечение на обстоятелства или нещо дребно, непредвидено, неконтролируемо да провали плановете и на най-подготвения човек. Но в нормалните общества много рядко се случва обратното – добрият шанс да споходи и да задържи на върха неспособен човек. Успешните личности сами създават късмета, като мислят далновидно, работят усърдно, поемат премерени рискове.
Всеки път, когато ви се струва, че за успеха ви решаващ е бил късметът, си спомнете какво направихте, колко много се трудихте. И вместо да се смятате за самозванци, се поздравете и зарадвайте.
–- Какви са рисковите
Ако не разпочнаете, че имате синдрома на самозванеца, и не се научите с разум се преборвате с него, сами ще саботирате успеха си.
Заради съмненията си ще започнете да не приемате предизвикателства. Може да не се осмелявате да се кандидатирате за по-висока длъжност или да си поискате увеличение на заплатата.
Няма да сте в състояние да представяте постиженията си и заради това ще оставате „невидими“ за шефовете си. Когато човек омаловажава своите качества, той не разпознава себе си като значим, а това означава, че и другите започват да го подценяват.
Макар че синдромът не е болест, той може да доведе до тревожност. Хората, които не успяват да го контролират, я развиват дори и при непрекъснати успехи, защото всеки път все повече се безпокоят, че другите ще разберат „истината“.
Като отричат своята компетентност и отдават постиженията си на късмет, „самозванците“ се докарват до професионално прегаряне, понеже вярват, че трябва да работят още по-упорито.
Д-р Валери Йънг казва, че има тип експерти – не се чувстват спокойни, докато не научат всичко по темата, с която е свързана задачата им. Друг тип са перфекционисти – не спират, докато не изпипат всичко до най-дребния детайл. Трети тип са индивидуалисти – никога не искат и не приемат помощ, тъй като се страхуват, че ще бъдат разкрити като недостатъчно способни.
И в трите случая резултатът може да е, че не приключват навреме онова, което трябва да направят, и засилват съмненията в себе си. Така се завъртат в порочен кръг.
В „Точният човек“ можете да прочетете още:
Инструкции за употреба на колега хейтър, критикар или критик
Тактики елегантно да възразявате на шефа
Синдромът на изгубената възможност или какво става, като ви е страх от шефа
Я внимавай! Как успешно да използвате различните видове концентрация
Малки разлики в думите, с които се заявявате като компетентни професионалисти
Типове колеги, на които не може да разчитате да пазят тайна
Печелите или губите с шеф, който е слуга на подчинените си
Как високият коефициент на позитивност води към успех
Трик да се учите от грешките си, без да страда егото ви
Как да работите с невъзпитан колега
Техники да излезете от армията на „компетентните тихи“ и безстрашно да се саморекламирате
Тактики за умно измъкване, като не можете или не искате да отговорите
Перфекционизмът е път към неуспех. Колко да се стараете, за да не се престаравате
