Това сподели пред НДТ Атанас Димитров – АтаДим, който инициира много родолюбиви инициативи в родния Каварненски край
– Г-н Димитров, бихте ли се представил за нашите читатели?
– Казвам се Атанас Димитров – АтаДим. Името е избрано от родителите ми и традиционно повтаря това на дядо ми по бащина линия, Бог да го прости. Както всички знаем, името Атанас е с гръцки произход и означава безсмъртен, от α („а“, ‘не’) и θάνατος („танатос“, ‘смърт’). Харесвам си го! А АтаДим – това са първите три букви от двете ми имена, сам съм си го избрал и дава моят щрих към името ми, мисля, че е креативно и оригинално само по себе си, а и запомнящо се… Роден съм в Каварна – град, съчетал по неповторим начин очарованието на равнината и прелестта на морето.
Интересите и делата ми имат три средоточия: родното място, православната вяра и хората. А фотографията – едно от хобитата ми, което вдъхва „живот вечен” и пренася през времето и пространството важните неща.
– Какво Ви провокира за Вашите родолюбиви инициативи?
– Желанието за възраждането и съхраняването на историческата памет на родното място и поддържане будно съзнанието на хората.
Едно от нестандартните проявления на родолюбивата дейност е издаването на възпоменателни пощенски картички послучай различни годишнини, като например 75-та годишнина от възвръщането на Южна Добруджа (25 септември 1940 г.). И ако в ерата на обезличените електронни комуникации, за някои пощенските картички са анахронизъм, то за мен те са посланик на информация за исторически и културни събития, хора и дати, който в синтезиран вид документира и предава реалността на момента. Посланието на картичките е едно единствено – паметност! Да се спрем в днешния забързан свят и да си спомним… да дадем дан на случилото се преди нас и да го предадем на идните поколения. Болно ми е когато тънат в забрава личности, дати и събития… а не се иска много, просто да изтупаме праха от тях и спрем забвението. Приемам го като своя лична мисия – малка, но помоему важна! И така чрез пощенските картички изтупваме праха от събитията и оставяме диря за идните поколения – не само материална, но и духовна!
– Какво е за Вас храм „Св. Георги“ в Каварна, на който посвещавате много от инициативите си? Споделете повече за тях?
От шест години издавам „pro bono” пощенски картички с изображението на храм „Св. вмчк Георги” – най-стария храм в Каварна, съграден през далечната 1836 г. и обявен за паметник на културата. Вярата, и в частност храма, са непреходни ценности – към които ние трябва здраво да се закотвим, за да бъдем преди всичко човеци. Желанието ми е повече хора да се докоснат до красотата на храм „Св. вмчк Георги”, да научат историята му и при възможност да го посетят. Често ми задават въпроса с какво точно този храм е толкова важен? Отговорът е прост – първата закалка във вярата получих именно в църквата „Св. вмчк Георги”. Това е моят енорийски храм, тук приех тайнството „Свето кръщение”, тук открих силата и красотата на православното богослужение и тук, в двора на храма, някой ден, ми се иска да намеря вечен покой. (смее се)
Моя малка кауза е популяризирането на храм „Св. вмчк Георги” като символ на вярата и родовата памет. Усилията за популяризиране на храма са част от по-мащабен проект за запазване и възраждане на родовата памет за това духовно и културно средище на няколко епохи. От 2011 г., когато храмът чества своята 175-годишнина, с благословението на приснопаметния Варненски и Великопреславски митрополит д-р Кирил започнах издаването на картички и календари (стенен и джобен формат) на храма. Тази добра инициатива бе продължена и при неговия наследник нинездравстващия митрополит Йоан. Картичките и календарите с изображението на храма се разпространяват безплатно. Истинско щастие да видиш щастливите очи и невероятната емоция, която предизвикват картичките и календарите у хората. Е, разбира се, понякога най-напред са недоверието и притеснението – хората просто не са свикнали да получават нещо безвъзмездно. Много често в първия миг, когато им подадеш картичката и/или календара, са малко объркани или стъписани – страхуват се да не би да им поискаш нещо в замяна, разбирай пари. След това ги поемат и дори и най-намръщените се усмихват – става им хубаво от това, че получават нещо, което някой е направил и с лично отношение им ги предоставя. Често дори искат и още, за да дадат на свои близки и познати…. Ето така посланието, вложено в пощенските картички и художествените календари намира своите адресати и умножава стойността си.
За изминалите шест години картичките и календарите с изображението на храм „Св. вмчк Георги” са разпространени в множество кътчета на родината ни и на доста места извън нея, като например Румъния, Гърция, Сърбия, Македония, Австрия, Белгия, Великобритания, Швеция, САЩ, Канада и др.
Тази година е посветена и на 180-годишнината на храма „Св. вмчк Георги“. Празненствата започнаха на 5 май с тържествена света литургия, отслужена от четирима свещеници от Каварна, Балчик, Шабла и Българево. С превъзходни песнопения в службата се включи мъжкия хор „Аноним“. На церемонията присъстваха делегации от побратимените на Каварна градове Михайловци от Словакия и Чопак – Унгария. След литургията, се състоя тържествена церемония по валидиране на пощенска марка с изображение на храма. Филателното издание в тираж 12 000 броя с художник Светлин Балездров, беше представено от главният изпълнителен директор на „Български пощи” ЕАД Деян Дънешки. След пускането на марката в употреба, във фоайето на Община Каварна беше открита изложба с картини на църквата и творбите от конкурс за приложно и изящно изкуство на тема „180 години храм „Св. вмчк Георги” – моят /нашият/ храм“, който ме организиран от църковното настоятелство при храма, Община Каварна и Общинския детски комплекс.
А началото на Втория форум „Българско наследство“ (26-28 август, Балчик) бе поставено с изложба, организирана от църковното настоятелство при храм „Св. Георги“ в Каварна под надслов „Образи на духа и вярата“. Името на изложбата не е случайно. Творбите са от различни художници, дори деца, но духът и вярата са едни. Храмът е хранител на духа и вярата през вековете. Първо е гръцки до 1906 г., до 1913 е български, след това с малко прекъсване до 1940 г. е бил румънски, а след това български. Той съхранява три културни пласта и ги предава на идните поколения. Целта е този паметник на културата да бъде продължител на православните традиции и ценности.
Предстоят още интересни събития и инициативи.
– Тази година издадохте лимитирана картичка и икона, посветени на 225-годишнината от битката на адмирал Ушаков край Калиакра. Знае ли се достатъчно за личността на адмирал Ушаков и за битката?
– Ушаков е един от създателите на Черноморския флот и негов командир от 1790 г. Той постига редица големи победи над турската военна флотилия. От 43 морски сражения, които ръководи, не е загубил нито едно; нито един кораб под негово командване не е бил потопен; нито един моряк не е попадал в плен. На 5 август 2001 г. в Санаксарския манастир в Република Мордовия се провеждат тържествата по канонизацията му и той е обявен за светец.
Да, през годините има спорадична информация за адмирал Ушаков, излизала по различни поводи. Но, забързани и едновременно с това затрупани от всейде с информация, едва ли осмисляме нещата.
Независимо, че на нос Калиакра има плоча с барелеф на руския адмирал, а през 2006 г. бе издигнат и внушителен негов монумент, мисля малцина от посетителите се замислят и си дават реална сметка за живота и ролята на тази историческа личност. Картичката, която бе тиражирана, мисля спомогна, макар и малко за познаването на светия и праведен войн Ушаков.
– Имате ли сподвижници във Вашите родолюбиви инициативи, срещате ли подкрепа?
Да, имам споспешници, защото дерзанието е съвместно начинание. Надявам се да ги паля с ентусиазма и вдъхновението си. Благодаря им вседушевно за подкрепата, идеите и задружността в начинанията.
– Има ли, според Вас, младото поколение нужда от патриотично възпитание?
Това е риторичен въпрос. Историческата и родовата памет са скелетът, върху който надграждаме себе си като личности и българи. Познаването на историята ни – родова и национална, ще ни направи по-силни и уверени в себе си и отстояващи идентичността си в сблъсъка с многообразието в днешния глобален свят. А за младите…, важно да провокираме интереса им, чрез всички възможни и достъпни средства – най-вече такива, които предполагат повече личен контакт и съпричастност.
– Има ли каварненска общност в столицата? Поддържат ли се каварненци, които са напуснали родния град?
Да, има землячески клуб на каварненци живеещи в София и през пролетта на т.г. направихме една голяма среща, с която бе възобновена прекъснатата за няколко години традиция.
Добруджа дава на своите потомци една широта на мисленето, добросърдечност и най-вече съпричастност. Така че, ние като добруджанци се поддържаме и всеки от своето място и своята позиция помага, но най-вече мислим и действаме за развитието и просперитета на родния град – Каварна!
Въпросите зададе Станислава КРЪСТЕВА
