Валентин Генов – директор на частна профилирана гимназия по туризъм и предприемачество „Райко Цончев“ в Добрич, пред НДТ
– Г-н Генов, бихте ли се представили за читателите на в. „Нова добруджанска трибуна“?
– Завършил съм Пловдивския университет с „Английска филология“. Имах възможност малко да преподавам английски език и в Пловдив, и в Добрич. Тук започнах в Професионалната гимназия по туризъм, е след това в тогава Международния колеж по туризъм в Албена. Там също преподавах английски език. По-късно завърших самия колеж с „Хотелски мениджмънт“ и преподавах там „Английски език“ и „Основи на туризма“. Когато открихме гимназията започнах в нея като преподавател по английски език и отново по „Основи на туризма“. От миналата година съм директор на гимназията.
– Как започна учебната 2016/ 2017 година, какви са новостите при Вас? Имате нова специалност – „Информационни технологии“.
– Това е новото при нас. От началото на миналата година коментираме с доц. Тодор Радев, който е в Управителния съвет на гимназията, да открием новата специалност. Информационните технологии навлизат във все повече и повече професии, нужно е човек да борави с тях. Решихме да разкрием „Информационни технологии“ и във връзка с това, че и във Висше училище по мениджмънт има такава специалност. А идеята за гимназията е да може да се осигури обучение от 8 клас до завършване на висшето образование, да продължат нашите ученици във ВУМ. Да може да се осъществи една плавна връзка. Освен че сме в една и съща сграда, двете учебни заведения споделят и една доста голяма част от преподавателски състав.
– Имаше ли интерес към специалността „Информационни технологии“?
– Да. Ние нямаме някаква квота, която трябва да изпълним. Започнахме с четирима ученици, които се записаха в тази специалност в осми клас.
– Вие имате и други допирни точки с ВУМ, в смисъл предмети, които се изучават в двете учебни заведения.
– Да. Когато беше още Холандски колеж основната специалност беше „Управление в туризма“. В гимназията също един от основните профили е „Туризъм“. Така че тези, които учат при нас туризъм могат да продължат във ВУМ. „Предприемачество“ е вторият ни профил в гимназията. Във Висшето училище има специалност „Международен бизнес и мениджмънт“, където също могат да се доразвият предприемачески умения.
– С какви проблеми се сблъсква една частно училище? Имаше идея частните училища започнат също да получават субсидии от държавата, докъде стигна с реализацията й?
– Взе се решение. Но при тези динамични промени в Министерството на образованието и науката не зная дали ще се запази, надявам се. Идеята е от 2018 година да стартира субсидирането и на частните училища. Има условие да осигуряваме абсолютно безплатно обучение на 20 процента от учениците. Това, между другото, с доц. Радев решихме да го направим още от тази учебна година. Ние обявихме, че 20 процента от новоприетите ученици ще учат безплатно при нас. И го правим вече. Когато навлезе и субсидирането от държавата за учениците се надяваме да няма разлика, да си знаят, че най-добрите, отличните 20 процента ще учат безплатно. По отношение на трудностите. Например, сега има една кампания „Твоят час“, която е за извънкласни дейности, държавата отпуска доста средства. Когато кандидатствахме ни казаха, че частните гимназии са изключени от програмата. Може би имат някаква тяхна логика, но страдат учениците. Изведнъж се оказва, че те не могат да се възползват от програмата, защото са избрали частно образование. Успокоителното беше, че ни казаха, че в първия етап от проекта няма определено участие на частните гимназии, може би на следващи етапи няма да е така. Друга трудност е, че нямаме субсидия за всеки ученик, който учи при нас. Това се отразява и на родителите, и на нас. Но въпреки това ние постоянно насърчаваме учениците да учат повече, който има отлични оценки получава стипендия. Така че имаме определени такси, но който полага повече усилия де факто не ги плаща целите.
– Успяват ли да се реализират след това Вашите ученици? Голяма част продължават да учат във ВУМ, но знаем, че има и такива, които отиват и в чужбина?
– Да. Някои деца продължават да учат във ВУМ, някои в университети в България, други в чужбина. Има такива, които вече са започнали работа в организации към Европейския съюз. Има и такива, чиито родители имат семеен бизнес, и те продължават дейността.
– Патронът на училището Ви Райко Цончев е известен със своята благотворителна, дарителска дейност. Как възпитавате тази добродетел у учениците?
– Опитваме се постоянно да ги срещаме с хора и организации и да ги включваме в такава дейност. Тази година се пада юбилейна за обновената гимназия, навършват се 10 години откакто я регистрирахме отново. По случай юбилея решихме да посветим цялата година точно на благотворителността и на добросърдечността. Предвидили сме поредица от събития. Първото беше съвместно с фондация „Малки ангели“. През следващата седмица предстои представянето на един проект на наша ученичка – Стефани Маринова. Тя направи историческо изследване за Иван Хадживълков, който също е бил един много голям дарител в Добрич. Ще направи представяне на откритията си заедно с наследници на Иван Хадживълков. Идеята ни е да срещаме децата и с миналото, и с настоящето. През м. г. правихме срещи с бизнесмени, които са успели в България. Да видят, че може и тук да се успее, защото на доста от тях погледите им са отправени към чужбина. Идеята ни е да ги накараме да разберат, че и тук има начини за успяване.
– Какви са впечатленията Ви – отворени ли са младите хора за благотворителност, да помагат на другите?
– Отворени са към информацията. А когато са информирани правилно започва да им се променя и светогледът. Така че от тази гледна точка – да, мисля да са отворени стига да и се представи по добър начин и да се въвлекат в дадена кауза.
– Г-н Генов, Вие спечелихте второ място на конкурс за написване на филмова музика? Бихте ли разказали как се случи това?
– Това е един от многото фестивали, които се организират в САЩ, не е единственият. Самите фестивали са през летния сезон, а конкурсите текат целогодишно. Занимавам се с музика от малък. Преди две години от едно телевизионно интервю с Косьо Марков от група „Тангра“ се запалих по писането на филмова музика. Започнах да се ровя, да търся начини. Открих сайтове, организации, които правят такива конкурси. Участвах в три или четири, но този беше единственият, в който стигнах до печелившо място. Отне ми може би около месец да напиша музиката. Изпратих я в началото на тази година и след около три месеца излязоха резултатите, казаха ми, че съм на второ място, което беше о шок за мен. Първоначално не бях сигурен дали искам да отида на награждаването. Но след това като се замислих разбрах, че най-ценното не е самата награда, а това, че когато отидеш на фестивала, на самото награждаване, се срещаш със страшно много хора, това ти отваря реално вратите. Много се радвам, че успях да отида. Фестивалът беше в началото на август, по-малко от седмица. Показаха се всички наградени фирми. В последния ден имаше церемония по награждаването. Не беше толкова помпозно от колкото това, което гледаме по телевизията. Това са независими фестивали, а те се организират с възможно най-малко средства, те не са спонсорирани от големи компании. Де факто самата ми среща с хора, които правят такива неща, ми отвори врати и вече работя по втори проект.
– А как точно се пише филмова музика? Вие получавате кадри от филма или заданието е по някакъв друг начин?
– По принцип досега съм нямал шанса да пиша музика за цял филм, но надявам се, че ми предстои. Това, което правих, беше музика за трейлър в рамките на две минути. Изпращат го без никакъв звук, освен диалога на хората друго озвучаване няма. И съответно, ако има някакви насоки от режисьора – какво влияние очаква той музиката да окаже върху зрителя. И вече другото е въпрос на вдъхновение.
– А каква беше темата, какъв беше филмът?
– Филмът беше драма за едно момче, което напуска родния си град без много, много да предупреждава приятелите и познатите си. Отива в големия град да си търси пътя. И след доста време се завръща и се среща с хората, които е познавал от ученическите си години. Общо взето филмът е за неговия живот, за търсенията му, за това, което иска да бъде.
– С какви други прояви гимназия „Райко Цончев“ ще отбележи 10-годишния юбилей?
– Идеята ни е да организираме прояви веднъж месечно през цялата учебна година. Да има по едно събитие, което да обхваща учениците като участниците. Да ги срещаме със съвременни благодеятели. Най-скорошните ни събития са представянето на проекта за Иван Хадживълков и засаждането на дървета в паркова площ – бъдеща детска площадка, в района край професионалната гимназия по техника и електротехника „Ломоносов“. Ще има и редица открити уроци, два от които вече се проведоха. Искаме през цялата година да се усеща, че е юбилейна.
Разговаря Мариела БОНЧЕВА
