Изложба на Никола Гюзелев ще бъде подредена в столичната галерия „Средец“. Експозицията ще бъде открита на 3 декември, съобщават от екипа.
По думите на изкуствоведа проф. Аксиния Джурова художникът и певецът още от ранна възраст са съпътствали живота на Никола Гюзелев и са оспорвали мястото кой от двата таланта ще надделее. „Така, въпреки че на 16 години той печели конкурс с арията на Иван Сусанин, записва и завършва Художествената академия (1960). Състудентите му обаче си спомнят как студиото на неговия професор Панайот Панайотов и коридорите на Академията са били озвучавани от могъщия му бас, напомняйки че „територията в Академията не е само привилегия на формата, цвета и рисунката … и, че на високите нива има и нещо друго …“, казва тя.
Проф. Джурова отбелязва, че днес подбирайки творби за изложбата, сред останалите в дома му ранни студентски рисунки – автопортрети, портрети на близки хора, маслени живописни етюди, носещи непринудеността на първото впечатление, но и сръчността и вродения талант на Никола Гюзелев и аз си зададох същия въпрос за мястото, което би заел, ако бе поел пътя на художника в съвременното изкуство“, допълва тя.
„Този въпрос изпъква пред мен още по-ярко припомняйки си неговите по-късни творби и автопортрети в различни роли, които имах възможността да видя в някои от шармантните вечери, прекарани на вилата му в Бояна, и които за съжаление не са част от тази, бих я нарекла, интимна изложба от рисунки и платна, запазени в софийския му дом“, посочва изкуствоведът.
„Никола Гюзелев наред с Христо Явашев – Кристо са определяни като „две от най-големите надежди на Художествената академия“ при завършването им. И в част от най-ранните рисунки от 1955 г. и в по-късните портрети и автопортрети, показани в изложбата, зад експресивния и точен щрих, уловеното психологическо състояние на портретувания, класическото владеене на играта на светлината със сянката прозира завладяващата страст на Никола Гюзелев към живописта, останала до края негова вечна спътница. И смея да твърдя, наравно с други, които са го познавали по-добре от мен, че именно тя е допринесла и за безспорното му нареждане сред най-големите баси на ХХ век, без да прилича на тях. Затова може би заслуга има, според негови и на колегите му думи, че той дори „проучваше, рисуваше и реализираше сам своя грим“. И не само това“, разказва Аксиния Джурова.
„Изложбата в галерия „Средец“ доказва за пореден път, че талантите в живота на Никола Гюзелев – певеца и художника са съжителствали винаги в пълна хармония“, отбелязва проф. Аксиния Джурова.
Никола Гюзелев (1936-2014) е оперен певец бас. През 1958 г. завършва Художествената академия със специалност живопис. От 1955 г. започва да учи пеене при оперния певец Илия Йосифов (тенор), а от 1960 г. – при Христо Бръмбаров. Докато следва, участва като солист в Академичния хор „Георги Димитров“ и в Ансамбъла за песни и танци при МВР. От 1960 г. е стажант, а от 1961 г. е редовен артист в Софийската народна опера, където прави своя дебют на 27 юни 1961 г.
В репертоара си в Софийската народна опера, където пее до 1993 г., има над 70 роли. През 1968 г. за пръв път участва в постановка на сцената на театър „Реджо“ в Парма в Италия с ролята на Атила от едноименната опера на Джузепе Верди, а през 1994 г. той е удостоен в Парма с наградата „Златен Верди“ за изключителни постижения и принос в оперното изкуство. През годините е пял на големите оперни сцени в Европа, Северна и Южна Америка, Япония. През 1994-1996 г. Никола Гюзелев е директор на Българската академия за изкуство и култура „Борис Христов“ в Рим, където подготвя два курса млади певци.
Дарбата му на художник е реализирана в десетки негови картини с маслени бои, скици с молив и темпера, автопортрети, семейни портрети и рисунки на приятели. Никола Гюзелев е носител на множество награди. Лауреат на Димитровска награда (17 юни 1966). Носител на орден „Георги Димитров“ (август 1986), на наградата „Златна муза“ на едноименната фондация (1996), на орден „Стара планина“ първа степен (24 септември 1996), на Почетна награда на Международната академия на изкуствата в Париж, Франция (8 януари 1998). Удостоен със званието „доктор хонорис кауза“ на Българската академия на науките (26 октомври 2009). Носител на наградата „Златен век“ огърлие на Министерството на културата за изключителни заслуги и принос в развитието на българската култура (20 май 2014, посмъртно). През 2016 г. по случай 80-годишния му юбилей летният театър в Павликени и площад в София са кръстени посмъртно на негово име, както и Българската академия на науките в сътрудничества с фондация „Никола Гюзелев“ учредява Международната награда за оперно и изобразително изкуство „Никола Гюзелев“.
/ВСР
