© |
Етнологът д-р Иглика Мишкова в интервю за „Фокус“ .
В Страстната седмица ще си поговорим за Великден с етнолога Иглика Мишкова. Здравейте.
Здравейте.
Да започнем може би с най-основните неща – знаем ли защо боядисваме яйца на Великден и защо замесваме козунаци в нашата традиция?
Яйцата се боядисват на Великден. Това е свързано със самия акт на възкресението, първо, защото се прави аналогия с гробницата, в която е погребан Христос. И другото е, че има легенда, че там се разхождала една кокошка, при която снесеното яйце под кръста всъщност се е боядисало в червено от цвета на кръвта. Така по традиция се боядисват яйца за Великден.
Да. А относно козунаците – те винаги ли са присъствали в нашата българска традиция?
Не, козунаците не са присъствали винаги в нашата традиция. Нашите прадеди всъщност са правели специални обредни хлябове, в които задължително са поставяли червени, понякога и бели яйца, които не са боядисани, и тези хлябове са оформяни декоративно. Козунаците навлизат по-късно, в годините след Освобождението, и до известна степен те са набрали голяма популярност и вече са се превърнали като един от символите на празника.
Тоест те са по-скоро външно явление, отколкото наше, вътрешно.
Ами, те вече до такава степен са усвоени, че пред когото и да говорим за празника, всички го свързват с боядисаните яйца и сладките хлябове.
А има ли значение броят на яйцата, които боядисваме, тъй като на Бъдни вечер например има значение колко гозби ще поставим на трапезата?
Бройките на боядисаните яйца зависят от това на колко хора трябва да бъдат раздадени. Някога във фамилиите, които са били и по-големи, когато хората са се виждали задължително точно на празника, има разкази за фамилии, в които са боядисвали по 300, по 500 яйца. Такъв е случаят и с изписаните, които се правят специално за скъп дар на близки и познати. Като че практиката в някои региони на страната за фиксиране на бройките на яйцата е по-скоро около това колко точно трябва да бъдат отнесени на кумовете. Примерно във Велинград има практика да се занесат 30 писани яйца на кумовете и едно задължително, което е бяло, несварено яйце, се поставя в панерчето, с което се ходи на гости на кума, защото това яйце именно символизира живота, символизира възкресението.
Тъй като си заговорихме за различните краища на страната, има ли специфични техники за боядисване, които могат да се наблюдават в зависимост от фолклорната област, в която се намираме, т.е. специфични техники, които са за специфичните краища на страната?
Има специфика донякъде и тя е свързана с писаните яйца – това са яйцата, които се правят специално за дар. Обикновено с тези писани яйца не е прието, както са свикнали децата да се чукат с яйца, за да видят чие яйце е борец. Ненапразно и народът ни казва, че „гледат някого като писано яйце“, т.е. този човек се радва на изключително внимание. При изписването на яйцата също има регионална специфика. В региона на Долна баня, Костенец, Велинград обикновено е прието върху самите яйца да се изпише с помощта на восък различните конфигурации, с които да се изпълни цялото яйце, а след това изписаните вече яйца се стипцосват – почиства се до голяма степен онова, което е останало от допира на самите пръсти и восъка, яйцето се потапя в съответната боя и после се почиства. И това е добре познатата техника батик.
Да.
В региона на Ихтиман имаме малко по-различна техника. Там обикновено се ползват най-често бели яйца или яйца с много светли черупки. Те се изписват с восък, който допълнително е катраносан – към него се прибавя малко катран, дзифт. Различни са технологиите, които ползват през годините. Днес много често пастелна черна боя се добавя във восъка. Нанасят се линиите, а когато са получени някакви цветове, листата, допълнително се нашарват тези участъци с боя, която е смесена с малко яйчен жълтък, и така се получава и по-релефен образ. И разбира се, вече спецификата е повече при начина, по който се декорират самите яйца. Примерно в ихтиманския вариант най-често това са преобладаващо растителни орнаменти. Ненапразно и бабите обикновено казват, че когато седнат близо до прозореца си, за да им е светло и да работят по-лесно с восъка, наблюдават това, което вече се е появило в природата – цъфналите растения, цветята. Всичко това, което те виждат, се претворява върху едно яйце. Понякога се появяват риби, като съвсем нормално – рибата е свързана и с Христос. Ихтиос – това е един от най-ранните християнски символи. Появяват се птици. Много често петелът присъства върху различни яйца като декорация. Докато при Велинград има една локална специфика. Най-напред хората, които сме интервюирали там и които от поколение на поколение предават знанията си за изписването на яйца, обикновено споделят, че някога техните баби, техните майки са произнасяли едни специални думи – обикновено става дума за цъфналата маргарита, и те казват, че първото писано яйце е яйцето с маргаритата. След него следва яйцето с дренките, защото дренките са един плод, който се радва на особена почит в нашата традиционна култура. Ненапразно влиза и в сурвакарската обредност, и в бъднивечерската, защото дрянът като дърво най-рано цъфти и най-късно дава плод. Това яйце се прави за здраве. И след него вече идват всички останали видове яйца, идват яйцата, които носят различни наименования – паячета, кръстчета. Но всички тези писани яйца се правят доста време преди самия празник. Червосването им вече, добиването на основния цвят, обикновено се случва на Велики четвъртък, но това не е т.нар. „Велико яйце“, както го наричат нашите баби, защото въпросното „Велико яйце“ задължително трябва да бъде първото снесено от кокошката. Разбира се, в традицията хората са имали тази прекрасна възможност да ползват от собствените си стопанства.
Днес по-скоро ги купуваме.
Да, днес ги купуваме от магазините, от различни ферми и трудно можем да направим точно това яйце. Но по принцип традицията повелява първото яйце задължително да бъде боядисано в червено. То се носи в храма и то притежава и много голяма сила. С това яйце могат да се предпазват хората от градушки, черупките от него могат да се сложат след това в житото, което се посява за първи път. Така то има една наистина много, много голяма сила и задължително се пази до следващата година. След това никога не се изхвърля подобен тип яйце. Много често се вярва, че това яйце, независимо че е престояло цяла година, ако е било боядисано рано сутринта на Велики четвъртък, има възможността да се запази като нормално, току-що сварено, и по това какъв е видът му, хората са гадаели каква ще бъде тяхната година – дали ще бъдат здрави, дали всичко ще върви добре.
Да. И тъй като вие разказахте много интересни факти около бита и културата в различните области, искам да Ви попитам дали според Вас тези традиции се предават и днес на поколенията. По-младите запознати ли са с всички тези неща или по-скоро с годините те остават в историята, в книгите, в спомените?
Струва ми се, че има достатъчно възможности, че почти няма човек, който да не знае по какъв начин се празнуват празниците. По-скоро може би нещата са концентрирани именно около производството на самите яйца, около козунаците, а и като че днес сякаш стана модерно всички да се връщат към онзи начин, по който са го правели нашите баби, защото днес всички ние разполагаме с изключително достъпни бои, които се предлагат в търговската мрежа, докато нашите баби са били истински алхимици, защото те са познавали много добре свойствата на различни растения, за да могат да произведат съответните цветове. В различните години се ползват различен тип природни материали, които могат да подсилят цвета и да създадат и определен цвят. И мисля, че днес има все по-голям интерес именно към тези природни средства. Разбира се, тъй като трудно можем да кажем, че днешните хора могат да се изолират и от възможностите, които им предлага търговската мрежа. Неща, които в миналото са били по-недостъпни, хората днес купуват – куркума, за да получат съответно жълтия цвят, корените от брош, с които се получава червеният, тъмното зеле, което се продава и дава много красив и много приятен и нежен син цвят, люспите от лука също влизат все по-активно в тези алхимични процеси за производството на съответните бои. А и разбира се, самият акт на направата на козунаците, защото голяма част от хората започват да се ангажират с направата на козунаци в домовете. И до голяма степен това са едни фамилни рецепти, които се предават от поколение на поколение. Всеки си има своите собствени кулинарни експерименти, които са направени по идеи, почерпени от различни готварски книги, от кулинарни блогове, от интернет пространството. И де факто и приготовлението на яйцата, и на козунака са си един прекрасен ритуал, който до голяма степен сплотява семействата и по някакъв начин дава възможност на всички заедно да се подготвят за празника.
А и все пак Великден е един от най-светлите празници в християнската традиция.
Да.
Аз Ви благодаря много за този разговор и желая весели празници на вас и на цялото Ви семейство.
Светли празници на всички!
https://www.focus-news.net/rss.php?cat=34
Източник
